Арабски език

От УикиИслям
Версия от 23:37, 24 май 2015 на Damaskin (беседа | приноси) (Нова страница: <p class="lead">'''Арабският език ''' ('''اللغة العربية''' ''ал-лугату л-ʿарабиийах'' или просто '''عربي''' ''...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Арабският език (اللغة العربية ал-лугату л-ʿарабиийах или просто عربي араби) се явява говорим за около 150 милиона души и е най-ползвания език от групата на семитските езици, по брой ползващи го.[1]

История на езика

По произход и генетична класификация принадлежи към групата на централносемитските езици, заедно с иврит и арамейски.Модерният арабски се явява макро език за 27 подгрупи като езиков стандарт ISO 639-3. Той е извлечен от класическия арабски ,който често е наричан "кораничен арабски" и е единственият оцелял от групата на северните аравийски диалекти на арабския език, явява се също и литературен и литургичен език в Исляма, наложен е в 7-ми век след Христа. Подобно на латинският в Западна Европа и арабския език има голямо влияние върху езиците в ислямския свят, в речника на който ще намерите голям запас от арабизми.

Оправдателно изискване за изучаване на езика

Много често от устата на ислямските апологети(защитници) ще чуете твърдението, че правилното разбиране на Корана е възможно само след като се прочете на оригиналния арабски, че всички преводи са неточни и всяка критика на исляма няма смисъл, ако човек не знае езика - класическия арабски. Този метод на защита е несъстоятелен по няколко причини:

  • Аятите са били написани в епохата на Мухаммад на класическия за времето арабски, приет по време на самото рецитиране(низпославане) - без диакритични знаци, точки и гласни звуци (в арабската писменост няма гласни), необходими за правилното разбиране на текста, което доказателство не е в полза на неговата божествена яснота. [2]
  • Ако не можете да критикувате исляма, понеже не разбирате и не знаете класическият кораничен арабски (можете да разберете погрешно Исляма), то следва по същата причина да е не възможно, да разпространявате Исляма, защото ще го разпространите грешно. Но нито един мюсюлманин не би се съгласил с това, защото повечето от тях не разбират модерния арабски език, пък да не говорим за класически кораничен арабски.
  • По принцип не е възможно да се научи език, който не разполага с ясен превод, така че този, който настоява, че критикуващите Исляма трябва "да владеят до съвършенство арабски език", за да разберат Корана, прави логическа грешка. Той или трябва да признае, че оригиналният език на Корана е преводим (в този случай не е необходимо да учите арабски) или да приеме факта, че който не говори арабски език, не може да бъде мюсюлманин (тъй като в този случай Корана ще бъде достъпен и разбран само за говорящите до съвършенство езика).
  • Арабският език, не се различава по нищо от другите и подобно на всички други езици, също може да бъде превеждан. За критиците и последователи на юдаизма, християнството и индуизма не е необходимо да учат иврит, гръцки или санскрит, за да разберат смисъла на религиозните текстове. Същото важи и за исляма.
  • Много преводи са смекчени, с цел Прозелитизъм и пропаганда, за да са по-приемливи за по-широка аудитория.Примерите могат да са много, но и тези са показателни:

Външни препратки(Английски)

Източници

  1. MSN Encarta, проверено 27-ми декември 2010г. - Arabic(Англ.)(архивно копие на оригинала(Англ.) от 4-ти Юни 2011г.)
  2. ”СМЪРТТА МУ ИЗПРЕВАРВА СЪБИРАНЕТО В ЦЯЛОСТЕН РЪКОПИС На низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка, صلى الله عليه وسلم, да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци.” - Предговор към Корана от проф.д-р Цветан Теофанов или Свещен КОРАН,превод Цветан Теофанов,стр.14-15