Вероотстъпничество: Разлика между версии

В исляма отричането на някоя част (на някой от петте стълба или индивидуалните принципи на исляма) или отхвърлянето на вярата като цяло означава вероотстъпничество.<ref>[{{Reference archive|1=http://www.alsunna.org/Questions-about-Apostasy-Blasphemy.html|2=2011-02-25}} Questions about Apostasy (Blasphemy)] - Al Sunna.org</ref> Наказанието за вероотстъпничеството в исляма е смърт. Макар да е възможна тезата, че това не става ясно от самия Коран, учителите са намерили оправдание за наказанието в неговите страници, а също така съществуват редица сахих (автентични) хадиси, които потвърждават, че това наказание е засвидетелствано от Пророка Мухаммад. В Сахих Бухари може да се прочете: „Пратеникът на Аллах каза: „Всеки, който смени своята ислямска религия, следва да бъде убит“,<ref name="apostasy">M. Muhsin Khan (Translator) - [{{Reference archive|1=http://www.cmje.org/religious-texts/hadith/bukhari/084-sbt.php#009.084.057|2=2011-10-30}} Sahih Bukhari Volume 9, Book 84 - Dealing with Apostates, Number 57] - USC-MSA, [[Compendium of Muslim Texts]]</ref> като това е също така една от трите причини, посочени от него, където убиването на мюсюлманин е разрешено.<ref>M. Muhsin Khan (Translator) - [{{Reference archive|1=http://www.cmje.org/religious-texts/hadith/bukhari/083-sbt.php#009.083.017|2=2011-10-30}} Sahih Bukhari Volume 9, Book 83 - Blood Money (Ad-Diyat), Number 17] - USC-MSA, [[Compendium of Muslim Texts]]</ref>

Оценяването на ислямското отношение към вероотстъпничеството не би било пълно без да се изясни политическата същност на религията. Ислямът в същността си е племенна система, която някога е изграждала обществения строй в северната част на Арабия. Преди установяването на исляма обществото (в неговия чист смисъл) никога не е съществувало на север. Всичко, което там е съществувало са били определени общности, които никога не са разцъфнали или еволюирали в напълно развито общество поради няколко причини; една от тях е тази, че мнозинството от населението по онова време са били номади, бродещи из пустинята. Религията не е била лично, а общностно дело в предислямска Арабия. По този начин напускането на религията означавало предателство (към общността) и поради тази причина е било наказуемо със смърт. Смъртното наказание за вероотстъпничесто, включено в исляма може да бъде по-добре разбрано, когато се гледа през тази племенна призма. Някога Мухаммад е водел именно този начин на живот, но е преустроил обществения строй и е осъществил това чрез организирането на няколко племена под един покрив, без да жертва много от вече съществуващите норми. Мухаммад е успял, защото не е посмял да отхвърли всички предишни племенни правила. Вместо това той е усвоил много от тях в своята нова религия. Предписаното наказание за вероотстъпничество е била една от тези тези практики, които Мухаммад е добавил.

 

 

Не са ни известни случаи за убити отстъпници през живота на Мухаммад заради специфичното престъпление на вероотстъпничество. Това в голяма степен се дължи на липсата на лица, които да са се отрекли от исляма, докато Мухаммад е бил жив. Все пак в един хадис от Сахих Бухари виждаме Мухаммад да отстранява един бедуин, който пожелал да отхвърли своята религия. От този единичен случай не може да се направи извод, че Мухаммад разглежда вероотстъпничеството като нещо по-малко от предателство или престъпление, заслужаващо смърт. Този предполагаем инцидент се случва в зараждането на исляма в Медина, когато ислямът на Мухаммад и неговите откровения са непълни и далечен отзвук от целия всеобхватен начин на живот, който е щял да стане по времето на неговата смърт. След смъртта на Мухаммад и под управлението на халифата на Абу Бакр, мнозина отстъпници са били убити по време на продължителните „Ридда (вероотстъпнически) войни“. Това свидетелства за факта, че вероотстъпничеството вече е станало тежко престъпление в исляма и не е някакво късно нововъведение. Всъщност именно един стих от Корана <ref>"''А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.''" - {{Quran|9|5}}</ref> подтиква Абу Бакр да се бие срещу хората, които отказват да плащат десятък. Тези хора не са отхвърляли исляма като цяло, но са отказвали единствено да се придържат към един от петте негови стълба (Зекят). Според сведенията на историците Абу Бакр надигнал оръжие срещу тях в кървава война, която продължила повече от година (632-633 г. сл. Хр.). Халифът не свалил оръжието си, докато всички несъгласни не били избити или не се върнали обратно в лоното на исляма. Съществуват множество разкази, които са запаметили заповедта на Мухаммад, която е била спазвана от неговите последователи спрямо атеистите,<ref name="apostasy"></ref> християните,<ref name="Maududi">Abul Ala Maududi - [http://www.answering-islam.org/Hahn/Mawdudi/index.htm The Punishment of the Apostate According to Islamic Law] - Islamic Publications Ltd., Lahore, 1963</ref> и юдеите <ref>M. Muhsin Khan (Translator) - [{{Reference archive|1=http://www.cmje.org/religious-texts/hadith/bukhari/084-sbt.php#009.084.058|2=2011-10-30}} Sahih Bukhari Volume 9, Book 84 - Dealing with Apostates, Number 58] - USC-MSA, [[Compendium of Muslim Texts]]</ref> , които са били наказвани със смърт заради напускането на исляма.

Ислямското правораздаване по отношение на вероотстъпничеството произхожда от думите на Мухаммад и гореспоменатите действия на халифа и други негови последователи. Ако отхвърлянето на някой от стълбовете на исляма се счита като престъпление, което гарантира война срещу такива хора, напълно логично е предписаното наказание за отстъпничество от исляма да бъде смърт. Предписанието на имамът Абу Ханифа, както се вижда от Китаб ал-Сияра на Ал-Шибани, осигурява на отстъпника осигурен период от време (не повече от няколко дни), за да се завърне към исляма или в противен случай да бъде наказан със смърт. Всичките четири школи на ислямското право са съгласни помежду си с това правило, като единствено имат леки различия относно това дали да да се дава този период за помилване.<ref name="Maududi"></ref> Школата по ислямско право Ханафи вярва, че жените-отстъпнички са изключение от това правило и не трябва да бъдат убивани, а само бити и хвърлени в затвор, докато не умрат или се разкаят, докато останалите школи – Шафии, Малики и Хабали – имат съгласие помежду си, че присъдата за жената-отстъпничка е същата като за мъжа.<ref>'Abdurrahmani'l-Djaziri - [http://www.light-of-life.com/eng/ilaw/l5721et1.htm#p19 The Penalties for Apostasy in Islam According to the Four Schools of Islamic Law] - "The Case of the Female Apostate" (Pg. 19)</ref>  

Пратеникът на Аллах каза: „'''Кръвта на мюсюлманин''', който изповяда, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че аз съм Неговият Пратеник, '''не може да бъде пролята с изключение на три случая''': при кисас за убийство; женен човек, който е извършил незаконно полово сношение '''и този който отхвърли исляма (отстъпник)''' и напусне мюсюлманите.“}}

Веднъж Умар бин Абдул Азиз седеше на трона си на двора на къщата си, така че хората да можеха да се събират пред него. След това той ги прие и (когато те влязоха), той рече: „Какво мислиш за Ал-Касама?“ Те рекоха: „Ние казваме, че е законно да се придържаме към Ал-Касама при кисас, както предишните мюсюлмански халифи прилагаха кисас спрямо него.“ Тогава той ми рече: „О, Абу Килаба! Какво ще кажеш за това?“ Той ме остави да застана пред хората и аз рекох: „О, Господарю на верните! Пред теб са водачите на войската и благородниците сред арабите. Ако 50 от тях свидетелстват, че женен мъж е извършил незаконно полово сношение в Дамаск, но не са го видели (да го прави), ще го убиеш ли с камъни?“ Той каза: „Не“. Аз рекох: „Ако 50 от тях свидетелстват, че мъж е направил кражба в Хумс, ще отрежеш ли ръката му, въпреки че не са го видели?“ Той отговори: „Не“. Аз рекох: „В името на Аллах, '''Пратеникът на Аллах никога не е убивал някого освен при едно от следните три положения:''' (1) Човек, който е убил несправедливо някого, беше убит (като кисас), (2) женен човек, който е извършил незаконно полово сношение и (3) човек, който се е борил срещу Аллах и Неговия Пратеник, '''напуснал е исляма и е станал отстъпник'''.“ Тогава хората казаха: „Нима Анас бин Малик не разказваше, че Пратеникът на Аллах е отрязал ръцете на крадците, ослепил ги е и след това ги е подхвърлил на слънцето?“ Аз рекох: „Ще ти разкажа какво ми каза Анас. Анас каза: “Осем човека от племето Укл дойдоха при Пратеника на Аллах и дадоха Обет за вярност към исляма (станаха мюсюлмани). Климатът на мястото (Медина) не беше подходящ за тях, така че те се разболяха и се оплакаха от това на Пратеника на Аллах. Той (им) каза: „Няма ли да излезете навън с пастиря на нашите камили и да пиете от млякото и урината на камилите (като лекарство)?“ Те казаха: „Да.“ И тъй, те излязоха и пиха от млякото и урината на камилите и след като оздравяха, убиха пастиря на Пратеника на Аллах и отведоха всички камили. Тази вест достигна до Пратеника на Аллах и той изпрати (мъже) по следите им и онези бяха заловени и доведени (при Пророка). Тогава той нареди да се отрежат техните ръце и крака, очите им да бъдат изгорени с нажежени парчета желязо и след това той ги захвърли на слънцето, за да умрат.“ Аз казах: „Какво може да бъде по-лошо от това, което тези хора направиха? Те отхвърлиха исляма, извършиха убийство и откраднаха.“

След това на едно място Ал-Батха (близо до Мека), този мъж нападнал едно йеменско семейство посред нощ, за да ги ограби, но един човек от семейството го забелязал и го намушкал с меча си и го убил. Племето Худаил дошли и заловили йеменеца и го довели при Умар по време на Хадж периода и казали: „Той е убил наш другар“. Йеменецът казал: „Но тези хора го бяха отстранили (другаря си).“ Умар каза: „Нека 50 човек от Худаил да се закълнат, че не са го отстранявали.“ И така 49 от тях положили клетва и после един човек от техните, дошъл от Шам и те поискали от него да се закълне като тях, но той платил 1000 дирхама вместо да положи клетва. Те повикали един друг човек вместо него и новият човек си стиснал ръцете с брата на починалия. Някои хора казали: „Ние и тези 50 мъже, които положиха фалшиви клетви (Ал-Касама) отпътувахме и когато те стигнали едно място, наречено Нахла, започнало да вали дъжд и те влезнали в една пещера в планината и пещерата се срутила върху тези 50 мъже, които били положили лъжлива клетва и всички от тях измрели освен двамата човека, които си били стиснали ръцете. Те избегнали смъртта, но един камък паднал върху крака на брата на починалия и го счупил, след което той живял една година и после умрял“. Аз добавих: „Абдул Малик бин Марван осъдил един мъж на смърт като кисас (равенство в наказанието) заради убийство, основавайки присъдата си върху Ал-Касама, но по-късно той съжалил за тази присъда и наредил имената на 50-те мъже, които положили клетвата (Ал-Касама) да бъдат изтрити от регистъра и той ги заточил в Шам“.

Абу Муса каза: „Дойдох при Пророка заедно с двама мъже (от племето) Ашариин, един от вдясно на мене и другия от ляво, докато Пратеникът на Аллах миеше зъбите си (със сивак) и двамата мъже го попитаха за някаква работа. Пророкът каза: „О, Абу Муса (О, Абдулла бин Каиш!)“ Аз казах: „В името на Онзи, Който те е изпратил с истината, тези двама мъже не ми бяха казали какво имат в сърцата си и аз не почувствах (не разбрах), че те търсят работа.“ Както се бях се загледал в онзи момент в неговия сивак, който се показваше от ъгъла на устните му, и той каза: „Ние никога (или ние) не наемаме за нашите работи някой, който търси работа. Но, о, Абу Муса! (или Абдулла бин Каиш!) Отиди в Йемен.“ След това Пророкът изпрати Муад бин Джабал след него и когато Муад го настигна, извади постелка за него и поиска от него да слезе (и да седне на постелката). И ето: там имаше един мъж във вериги до Абу Муса. Муад попита: „Кой е този (мъж)?“ Абу Муса рече: '''„Той беше юдеин и стана мюсюлманин и след това отново се върна в юдаизма.“ Тогава Абу Муса поиска от Муад да седне, но Муад рече: „Аз няма да седна, докато този не бъде убит. Това е присъдата на Аллах и Неговия Пратеник (за такива случаи)“ и го каза три пъти.''' '''Тогава Абу Муса нареди този човек да бъде убит и той беше убит.''' Абу Муса добави: „След това ние обсъдихме нощните молитви и един от нас каза: „Аз се моля и спя и се надявам, че Аллах ще ме възнагради заради съня ми, както и заради молитвите ми“. }}

{{ quote | {{Muslim|16|4154}} | Абдулла (б. Масуд) съобщава: Пратеникът на Аллах (мир на него) стана и каза: В името на Този, освен Когото няма други богове, кръвта на мюсюлманин, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Неговият Пратеник, '''може да бъде законно погубен само в случай на трима човека:''' '''такъв, който напуска исляма и общността''' (Ахмад, един от разказвачите, се съмнявали дали Светият Пророк (мир на него) е използвал думата „лил-жамаах или ал-жамаах “), женен развратник и живот за живот.}}

=== Ибн Маджа ===

=== Абу Дауд ===

Кълна се в Аллах, че не съм вършил разврат нито преди, нито след като приех исляма, нито пък някога съм искал друга религия за мен вместо моята религия, откакто Аллах е мой водач, нито пък съм убивал някого. И така, по каква причина искате да ме убият?}}

==Сира(живот/път/житие)==

===Ибн Исхак===

{{Quote|Исхак стр. 550|"Пратеникът беше указал на своите водачи, когато влязат в Мекка само да се бият с тези, които им се противопоставят, с изключение на малък брой хора, които, трябваше да бъдат убити, дори ако те се намираха отвъд стените на Каaба. Измежду тях беше Абдулла Са’д, брат на Б. Амир Луаий. '''Причината, поради която беше заповядано да бъде убит е, че той е бил мюсюлманин и е бил написал откровение; след това той е отхвърлил вярата''' и се е върнал при кураишите (в Мекка) и е избягал при Утман Аффан, неговия доведен брат. Последният го е криел, докле не го е завел при Пратеника, след като обстановката в Мекка се успокои и поиска да му бъде осигурено положение на неприкосновеност. Те твърдят, че Пратеникът е останал безмълвен за дълго време, а накрая той (Мухаммад) е казал „да” (с което е дал на Абдулла неприкосновеност от заповедта за смъртно наказание). Когато Утман излезе той (Мухаммад) каза на своите другари, които седяха около него. „Не казвах нищо, за да може някой от вас да стане и да му отреже главата!”. Един от ансарите рече: „Тогава защо не ми даде знак, о, Пратенико на Аллах?” Той отговори, че пророкът не убива с показване на знаци."}}

 

{{Quote|[http://bewley.virtualave.net/RisGeneral.html The Risala of 'Abdullah ibn Abi Zayd al-Qayrawani]<BR> Трактат върху Малики Фикх (вкл. Коментар от Ат-Тамр ад-Дани според Ал-Азари)(310/922 - 386/996)|'''40.18б. Изключения от това правило'''  

 

 

[Изключение на тази неприкосновеност важи за законовото право, което се отнася до трите причини, които той е споменал. При собствеността всеки, който унищожи нещо трябва да си заплати за това.  

 

'''Случаите, при които отнемането на живот е позволено са посочени тук. В случай на вероотстъпничество, от човека се иска да се покае в срок от три дни.''' „Развалата в пръстта” е бандитизъм или грабителство по пътищата. Отхвърлянето на религията е възприемането учението на сектите, за които Пророкът, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казал: „Те ще минат през вярата както стрела минава през дивеч.” В Мисбах тя влиза от едната страна и излиза от другата]}}

 

 

Отмъщението е задължително (А: ако имащият право човек пожелае да го извършия (наредба: о3.8)) срещу всеки, който убие човешко същество напълно преднамерено и без никакво право (О: Преднамереността е първото ограничени и изключва убиването на някого заради откровена грешка, докато „напълно“ изключва грешка, допусната при съзнателна вреда (определение: о2.3) и без право изключва случаи на оправдани убийства като например законно отмъщение.) [back to top]

 

 

{{Quote|[http://www.light-of-life.com/eng/ilaw/l5721et1.htm#p19 The Case of the Female Apostate]<BR>Абдуррахманил Джазири, наказанията за отстъпление в исляма според четирите училища на ислямското право (стр. 19)| '''Шафиитите, ханбалитите и маликитците казват: Наказанието за жена-отстъпничка е същото като за мъжа. Тя трябва да бъде призована да се върне към исляма за три дни преди смъртта ѝ, понеже лукавият може да е объркал нейното разбиране; по този начин съществува възможността тя да бъде освободена от своето объркване. Даването на отстъпника срок за покаяние е одобрено'''.  

Според традиция, която се отнася до Дарукутни, цитирана от Джабир б. Абдилла, '''Пророкът предложил исляма на една жена на име Умму Румман, която преди това била отстъпила от вярата. Освен това Пророкът казал: „Добре ще е, ако тя се разкае. Ако не – тя трябва да бъде убита''', понеже заради отстъпничеството тя трябва да бъде възприемана като жена, борила се срещу мюсюлманите и взета в плена в свещена война (джихад); '''и така – законно е тя да бъде убита с меч'''. Още повече, че нейната вина е много по-отвратителна от вината на жени, взети като пленнички в свещена война, защото тя вече е станала мюсюлманка."  

=== Фатви ===

Фетва означава становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право. Лицето издаващо това становище се казва муфтия. Муфтията трябва да притежава определени знания и качества и никакъв случай издадената от него фетва не може да противоречи на Корана и Сунната.     

И е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Всеки, който промени своята вяра, да бъде убит.“ Разказано е от Ал-Бухари в неговия Сахих. '''Този хадис означава, че всеки, който отхвърли исляма и се обърне към друга религия и упорства в нея, и не се разкайва, трябва да бъде екзекутиран. Също така е доказано,че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Не е разрешено да се пролива кръвта на човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах с изключение на три случая: живот за живот, вече оженен човек, който извършва прелюбодеяние и този, който напусне исляма''' и се отрече от джамаа-та.“ Раказано от Ал-Бухари и Муслим.  

1 – Това наказание възпира всеки, който иска да приеме исляма просто, за да следва тълпата или поради лицемерни причини. Това ще го мотивира да изследва дълбоко причината и да не пристъпва към исляма, докато не разбере последствията от това в този свят и в отвъдния.. '''Този, който обяви, че е приел исляма, се е съгласил да се придържа към всички правила на исляма със свободната си воля и съзнание, като едно от тези правила гласи, че той трябва да бъде екзекутиран, ако отстъпи от вярата си'''.  

3 – Тези мюсюлмани, които са слаби във вярата и другите, които се противопоставят на исляма може да си помислят, че отстъпникът е напуснал исляма, единствено заради това, което той самият е разбрал относно неговата истинска природа, защото ако това беше истина, тогава той никога не би се отрекъл от него. Така те научават от него за всички съмнения, лъжи и фалшификации, които целят да затъмнят светлината на исляма и да отклонят хората от него. '''В този случай убиването на отстъпника е задължително, за да се предпази истинската вяра от клеветите на лъжците и за да се предпази вярата на неговите последователи, както и да се отстранят препятствията по пътя на тези, които навлизат във вярата'''.  

{{Quote|1=[http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?cid=1119503547222&pagename=IslamOnline-English-Ask_Scholar/FatwaE/FatwaEAskTheScholar Source of the Punishment for Apostasy]<BR> Групата на мюфтиите, Islam Online, 26 юли 2003 г.|2= <small>Коментирайки авторитета на наказанието и това, че то е истинско и се основава върху автентични ислямски източници, Шейх Атия Сакр, бивш директор на Фатва комисията Ал-Азар, твърди</small>:

"'''Не е правилно да се отрича наказанието за вероотстъпничество, като се твърди, че това не се споменава в Корана, защото то е записано в мутаватир хадиси (хадис, който е записан поне от четирима Сподвижници по различно време и място по начин, който удостоверява, че хадисът не е лъжа''') и в не-мутаватир Сунна на Пророка (мирът и благословението да бъдат над него). Худудът (ислямско наказание, предназначено за някои престъпления) може ,разбира се, да се основава върху не-мутаватирната Сунна."

Много автентични хадиси биват цитирани по този повод. Ибн Аббас съобщава, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „'''Този, който промени своята религия – убийте го.'''” (Съобщено от всички в тази група, с изключение на Муслим, а Ат-Табарани също го съобщава посредством стабилна верига от разказвачи. Също така е записано в Маджма Аз-Заваид от Ал-Хаютамий.)

Налице е също така хадис от Ибн Масуд, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „'''Кръвта на мюсюлмански човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах, не трябва да бъде проливана с изключение на три случая:''' отмъщение (в случай на убийство), женени прелюбодейци (и прелюбодейки) '''и този, които напусне своята религия и отхвърли мюсюлманската общност.'''” (Съобщено от Групата)

{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islamqa.com/en/ref/811/apostasy|2=2011-10-21}} Why death is the punishment for Apostasy]<BR> Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунаджид, Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 811|2= Това е заповед от Аллаах и Неговия Пратеник, както Пророкът (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) е казал: „Този, който смени религията си – убийте го”. (съобщено от ал-Бухаари, ал-Фат, номер 3017).

(2) '''Този, който е познал религията, която Аллаах е открил, навлязъл е в нея, практикувал я е и след това я е отхвърлил, намразил и я е напуснал, това е човек, който не заслужава да живее на земята на Аллаах и да яде от благата на Аллах.'''

{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/14231/Crucify|2=2011-10-21}} Some of the rulings on apostasy and apostates]<BR> Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 14231|2= Сахихът Сунна посочва, че е важно да се осъди отстъпника на смърт.  

''[Цитират се Ал-Бухари (6922), Ал-Бухари (6484) и Муслим (1676)]''

Без съмнение някои видове отстъпничество са по-отвратителни от други, а отстъпничеството на този, който повежда война срещу исляма е по-отвратително от всяко друго отстъпничество. Следователно мненията на някои от учените се различават помежду си и казват, че не е важно да се изисква от мухаариба да се разкае или да се приеме неговото разкаяние; по-скоро той трябва да бъде осъден на смърт, дори ако се разкае, докато разкаянието на такъв, който не мухаариб трябва да бъде прието и той не трябва да бъде осъждан на смърт. Това е мнението, подкрепено от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллаах да бъде милостив към него).  

Има два вида отстъпничество: обикновено отстъпничество и крайно отстъпничество, за които е предвидено екзекутиране. И двата случая е очевидно, че е важно да се екзекутира отстъпника, но доказателствата, които показват, че смъртното наказание може да бъде отменено, ако човекът се разкае, не се отнасят и до двата вида отстъпничество. По-скоро фактите показват, че това е позволено единствено в първия случай – т.е. обикновеното отстъпничество – което става ясно на всекиго, който изучава доказателствата, които говорят за приемане разкаянието на отстъпника. При втория вид – т.е. крайното отстъпничество – задължението да се осъди отстъпника на смърт също е валидно, но няма никакъв текст или консенсус между учените, които да показват, че смъртното наказание може да бъде отменено. Двата случая са различни и няма място за никакво сравнение между тях. Не е казано в Корана или Суната, нито пък има консенсус между учените, че всеки, който отстъпи на думи или дела може да си спести смъртното наказание, ако се разкае, след като е бил пленен и разпитан. По-скоро Коранът и Суната, а и мненията на учените, се различават спрямо различните видове отстъпници.  

{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/696|2=2011-10-21}} Punishment of the one who leaves Islaam]<BR>Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунaжид, Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 696|2='''Човекът, който знае истината и вярва в нея, после се обръща с гръб към нeя, не заслужава да живее. Наказанието за вероотстъпничеството е предписано за защита на религията и като спирачка за всеки, който се мисли за напускане Исляма. Няма никакво съмнение, че такова тежко престъпление, трябва да се посрещне с един също толкова тежко наказание.''' }}

{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://answering-islam.org/Hahn/statement.gif|2=2013-06-04}} What is the stand of the Islamic Law regarding the Muslim who has renounced Islam and embraced another religion?]<BR> Мюфтията на Република Ливан, Бейрут, Фатва, публикувана на 13 ноември 1989 г .|2= Човек, който се откаже от своето вероотстъпничество не е задължен да повтаря изпълнението на всичко, което той е направил преди своето отстъпничество (т.е. докато все още е бил практикуващ мюсюлманин) – например хаджа (поклонничеството) и молитвите. Неговите трудове няма повече да бъдат считани като провалени, щом се е върнал в исляма… '''В случай че отстъпникът (мъж или жена) настоява в своето отстъпничество, той трябва да получи възможността да се разкае, преди да бъде предаден на смърт, поради неговото уважение към исляма. От негова страна може да се е получило недоразумение и по този начин ще бъде предоставена възможност това да се поправи.''' Често отстъпничеството се случва за сметка на изкушение. Ето защо ислямът трябва да бъде предложен на отстъпника, нещата трябва да се изяснят и неговият грях да стане очевиден. '''Той трябва да бъде вкаран в затвора за три дни, за да може да има възможност да размисли за положението си. Този тридневен период се счита за достатъчен. Но ако мъжът или жената не са се разкаяли за своя раддах, но са продължили да упорстват в него, тогава той или тя трябва да бъдат убити'''. (Това е в съгласие с) реченото от Мухаммад (нека благословенията на Аллах и мирът да бъдат над него): „Убивайте този, който смени религията си“, което се подкрепя от авторитета на Хадисите – на Ал-Бухари (в неговия сборник от хадиси).}}