Двусмислеността на Корана: Разлика между версии
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 16: | Ред 16: | ||
В действителност, [[Отмяна на аяти с други (Наск)|отмяната на аяти е много важен принцип]], който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен. <br /> | В действителност, [[Отмяна на аяти с други (Наск)|отмяната на аяти е много важен принцип]], който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен. <br /> | ||
Един от най-странните аспекти на Корана е, че някои стихове "анулират" други стихове, или с други думи, те ги отменят, което ги прави нищожни и вече не се прилагат: | Един от най-странните аспекти на Корана е, че някои стихове "анулират" други стихове, или с други думи, те ги отменят, което ги прави нищожни и вече не се прилагат: | ||
{{Quote|(рядко срещан | {{Quote|(рядко срещан нецензурин превод) на [[Ибн Катир]] относно [https://darussalam.com/tafsir-ibn-kathir-part-3-by-al-firdous-ltd/ Тафсир - Сура Ал Бакара, аят 253 до 286;(Ал-Фиърдс ООД, Лондон: 1999: Първо издание, част 3, с. 37-38)], [https://kitaabun.com/shopping3/tafsir-kathir-part-firdous-p-7017.h тук] или [https://www.amazon.com/Tafssir-Kathir-Surah-Al-baqra-Al-imran/dp/B0045S4KYK тук]|Аллах казва: „Няма принуда в религията“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и факти са очевидни. Който бива ръководен от Аллах и отвори сърцето си за исляма, наистина го е приел с ясно съзнание. Който бива заблуден от Аллах, той има заслепено сърце, запушил е ушите си и е закрил очите си и не може да приеме исляма насила… ето защо Аллах е разкрил този стих. '''Но този стих е заместен от стиха за „борбата.. Ето защо всички хора по света трябва да бъдат призовани към ислям. Ако някои от тях откажат, или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се води битка, докато не бъдат убити. Това е смисълът на принудата.''' В сахих (хадисите достоверните), Пророкът е казал: „Аллах се учудва на хората, които ще влезнат в рая, оковани във вериги“, което означава – когато затворниците бъдат доведени във вериги в ислямската държава, тогава те приемат исляма искрено и стават праведни и отиват при хората от рая“<ref>David Bukay - [http://www.politicalislam.com/blog/abrogation-and-the-koran/ Аброгация и Корана] - School of Political Science, Университета на Хаифа</ref><ref>Sam Shamoun and Jochen Katz - [http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm Сунитите мюсюлмани и Такия] - Answering Islam</ref>}} | ||
{{Quote| [[Тафсир]] на Ал Куртуби за Коран 2:256| '''Казва се, че тя е отменена, защото Пророка принудил арабите да приемат грохота на исляма''' и ги води и е доволен само с исляма за тях. Сюлейман ибн Муса изрази становището, казвайки: "'''Това е отменено с" О, Пророче! Направете джихад срещу неверниците и лицемерите. "(9:73)" Това е свързано от Ибн Масуд и много коментатори.'''<br /> | {{Quote| [[Тафсир]] на Ал Куртуби за Коран 2:256| '''Казва се, че тя е отменена, защото Пророка принудил арабите да приемат грохота на исляма''' и ги води и е доволен само с исляма за тях. Сюлейман ибн Муса изрази становището, казвайки: "'''Това е отменено с" О, Пророче! Направете джихад срещу неверниците и лицемерите. "(9:73)" Това е свързано от Ибн Масуд и много коментатори.'''<br /> | ||
...<br /> | ...<br /> |
Версия от 16:39, 1 май 2020
Въведение
В исляма е възприето сурите в Корана да се разделят според времето и мястото на написването им на ранни(мекански) и късни(медински). Тези две групи сури се различават и по своя характер. Ако меканскитe сури носят либерален и пoмиренчески характер, мединскитe сури звучат враждебнo и отмъстителнo. Тази разлика в естеството на суритe ce обяснява c изменениятa в религиозната кариера на Мухаммад.
Мекански аяти/стихове
В началото и най-вече в Мекка Мухаммад е бил слаб и презрян, а неговите съплеменници едва не го убили като религиозен еретик, затова в меканските сури Мухаммад търсел компромис и пoмирение със съплеменниците си.
Аят 2:256
Стиха от Корана 2:256 - "Няма принуда в религията", не е Меканска сура, но и е мястото сред останалите и е по темата, защото Сура 2 е буквално съвсем от началото на Мединският период. Тя е била разкрита в момент, когато мюсюлманите са току-що пристигнали в Медина, след като Мухаммад е излязал от Мекка. Нужно е било да остане в благоволението на по-силни племена около тях, много от които са били еврейски. Не случайно и в началото от преселението в Медина, молитвата по заръка на Мухаммад е била все още в посока към Йерусалим, но в последствие Мухаммад сменя посоката за молитва към Мекка. Причината за това е, че Мухаммад издава команда/стих за Корана/, която по-късно отменя (анулира), защото вече мюсюлманите не са зависими от юдеите(юдеите се молят към Йерусалим, а християните приемат града като важен символ).
В действителност, отмяната на аяти е много важен принцип, който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен.
Един от най-странните аспекти на Корана е, че някои стихове "анулират" други стихове, или с други думи, те ги отменят, което ги прави нищожни и вече не се прилагат:
...
"те не са принудени да приемат исляма,докато те плащат данъка джизя. Тези, които са принудени са идолопоклонниците."
...
Aс-Судди каза, че знамения е разкрито за един човек на Ансар нарича Абу Хусейн, който имаше двама сина. Някои търговци са дошли от Сирия да Мадина с масло и когато те искаха да напуснат, синовете му се оттеглиха към тях. Те приканват двамата синове да станат християни и те направиха това и се върна с тях в Сирия. Баща им отиде на Пратеника на Аллах да се оплакват от това и поиска от Пратеник да изпрати някой, който да ги върне обратно. След това, "Няма принуждение, където глъчката се отнася" бе разкрито. Той не е бил заповядал да се борят с хората на Писанието. Той каза: "Аллах е да ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абу-Хусейн почувства раздразнен, че Пророкът не изпрати някой, след тях. Тогава Аллах разкри: "те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват." (4:65). Тогава "няма принуда" бе отменено и той заповяда да се бори с хората на Писанието в 9. Сура Покаянието (Ат-Тауба).
...
Съобщенията на Мухаммад са далеч по-близо до мир и толерантност в Мекка и по време на ранните години в Медина, когато той не е имал армия и се опитва да даде вид на новата религия. Това се променя драматично, след като той постига силата да завладява, като в крайна сметка само 8 години след преселението в Медина, той анулира аят 2:256 като дава нови аяти/команди.
Медински аяти/стихове
След няколко години в Медина, Мухаммад сглобил силен отбор и това му позволило да изхвърли ненужнaтa помирителна политика и да мине в настъпление.
Сура номер 9 - Покаянието (Ат-Тауба), е последната сура(глава) за Корана, разкрита от Мухаммад преди смъртта му.
Достоверен хадис
Днес повечето умерени мюсюлмани отхвърлят практиката на принуждаване в религията заради Коран 2:256, това в последствие е било част от историята на исляма, тъй като Мухаммад е записан да казва:
Заключение
Оттук произтича двусмислеността на Корана, от която много хора умело се възползват. В зависимост от обстоятелствата се цитират или либералните, или агресивните сури.
Но хората не бива да се заблуждават, понеже в исляма съществува правилото на замяна на старите сури с нови.
Очевидно, дори в дните на Мухаммад и последователите му забелязали и са загрижени за промените и противоречиви издадени посоки от следващи аяти, което несъмнено е довело до следните стихове от Корана:
Вижте също
- ↑ David Bukay - Аброгация и Корана - School of Political Science, Университета на Хаифа
- ↑ Sam Shamoun and Jochen Katz - Сунитите мюсюлмани и Такия - Answering Islam