Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

12 000 байта изтрити , 28 февруари

редакция без резюме

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[File:Sura_24_without_vowels_dots.jpg|right|thumb|415px|Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки.]]
+[[File:Sura_24_without_vowels_dots.jpg|right|thumb|415px|Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки(диакритични знаци).]]
+{{quote |Значение на Диакритичните знаци|
+* Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики<ref>[http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD Речник на думите в българския език - диакритичен]</ref>.<br><br>
+* ДИАКРИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1.Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че основната буква бележи друг звук. За означаване на звук "ш" в чешки език се използва буквата "s" със специален диакритичен знак — "?" 2.Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги. —От гр. διακριτικός 'различаващ, различителен'<ref>[https://rbe.chitanka.info/?q=%D0%94%D0%98%D0%90%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%9D ДИАКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия]</ref>.<br><br>
+* Диакритичен знак - (Diacritical mark) Ексент или друг спомагателен знак, добавен към буква, за да бъде отличена или за да се промени произношението й<ref>[https://printguide.info/dictionary/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA/ Диакритичен знак]</ref>.<br><br>
+* В българския език такива знаци към буквите не се използват, както и в английския, където те влизат в действие само при чуждиците. От друга страна тези малки знаци около буквите, предназначени да модифицират произнасянето им, се използват в много други езици. Терминът Diacritic произлиза от латинизираната версия на гръцката дума diakritikos, със значение „служещ за различаване“ и представлява съчетание на представката dia (между) и krinein (отличавам, отделям, преценявам). По същество понятието означава точно това. Например при изписването на испанската дума año (година) се използва диакритичен знак над n, във френската дума là (там) знакът за ударение я отличава от определителния член за женски род la, а под буквата s в румънската дума peşte (риба) се поставя апостроф. В английския език макар да не се използват диакритични знаци, се обръща внимание на съседните букви, за да се промени произношението: например в думата shoe (обувка) буквата h в съчетание с s се произнася като „ш“, докато в думата hot (горещ), h се произнася като „х“. Макар че не се срещат в английския език, диакритичните знаци не са изключение в много езици, които използват латинската азбука. Те се срещат и в кирилицата, арабската писменост, иврита, турската писменост, при санскрита, при индоевропейските езици и дори в корейския<ref>[https://evs-translations.com/blog/bg/diakritichni-znaci/ Диакритични знаци / Diacritic]</ref>.
+}}
 В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на [[Арабски език|арабски език]].
-Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи имаше и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.
+Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи е имало и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.
-Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста имаше съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.
+Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста има съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.
 ==Дилемата на Корана==
@@ Ред 10: / Ред 19: @@
 ==Добавянето на диакритичните знаци==
-Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br>
+[[File:Download.png|right|thumb|615px|Развитие на арабски шрифт до използване на диакритични знаци днес]]
+Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги e и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br>
 {{quote |[https://koranbg.com/intro.php Предговор от Корана на български език, преведен от Цветан Теофанов]|
@@ Ред 17: / Ред 27: @@
 на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. '''В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци.''' Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка ﷺ и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах ﷺ Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка ﷺ да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци.}}
-==Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки==
-Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето:
-{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, том. XII, стр. 576 и 586| Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са поставяли гласни и не са поставяли диакритични точки за буквите в преписите от Корана, които са написали, но по-късно, през последната част от епохата на Сподвижниците, когато започват да възникват грешки при четенето, те са започнали да поставят диакритични точки в преписите на Корана и да ги вокализират.
-Това е било допустимо според авторитета на повечето учени, макар че някои от тях не са го одобрявали. Истината е, че тук няма място за неодобрение, защото ситуацията го е налагала, като диакритичните точки разграничават буквите една от друга, а вокализацията обяснява граматичните окончания.}}
-Ибн Таймия също така твърди:
-{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, стр. 100| Сподвижниците на Мухаммад никога не са използвали диакритични точки или вокализация за Корана. За всяка дума е имало две четения - да се използва (например) или „я“, или „тах“ в такива думи като „те правят“ или „ти правиш“.
-Сподвижниците не са забранили едно от четенията за сметка на другото, след което някои наследници на Сподвижниците са започнали да използват диакритичните точки и вокализацията за Корана}}
-Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене.
-В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци.
-Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право<ref>Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226</ref>. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал.
-Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“
-==Модерни академични изследвания==
-Въпреки че често се заявява в уебсайтове и дори от много мюсюлмански учени днес, че в ранните ръкописи на Корана липсват изцяло диакритични знаци, това е пресилено мнение, до голяма степен основано на факта, че куфическите ръкописи от 8 век за известно време са ги пропуснали изцяло. Най-старите ръкописи от 7-ми век в стила на писмото Хиджази обикновено съдържат много ограничено количество маркировки за разграничаване на съгласни. Адам Бурси пише в своята академична статия „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коран през първи/седми век“ относно ранното използване на диакритични знаци за хомографски букви (съгласни с иначе неразличима буквена форма):
-{{Quote|Адам Бурси (2018) „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коранът през първи/седми век“, стр. 112-115<ref name="Bursi">Bursi, Adam. [https://www.jstor.org/stable/10.5913/jiqsa.3.2018.a005 Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century] Journal of the International Qur’anic Studies Association, vol. 3, International Qur’anic Studies Association, 2018, pp. 111–157, https://doi.org/10.5913/jiqsa.3.2018.a005.</ref>|Всъщност, докато знаците, указващи кратките гласни и хамзата, наистина до голяма степен отсъстват от арабската ортография до втори/осми век, текстовият запис на писмен арабски показва много по-ранна и по-широко разпространена употреба на диакритични знаци за разграничаване на хомографски букви, отколкото обикновено се признава. В рамките на датирани арабски документи диакритичните знаци на съгласни са били използвани още в началото на първи/средата на седми век: най-ранните оцелели примери са два административни папируса, датирани от 22/643 г., и надпис, датиран от 24/645 г., всички от които показват диакритични знаци на съгласни на някои писма. Най-ранните съществуващи коранични ръкописи — написани с писмото Хиджази и датирани палеографски от първи/седми и началото на втори/осми век — също показват точки или тирета за разграничаване между хомографски букви. Фактът, че тези диакритични знаци са написани със същото мастило като формите на буквите в тези текстове, показва, че диакритичните знаци „се смятат за част от писмеността“. Появата на съгласни диакритични знаци в няколко различни вида арабски писания от първи/седми век предполага, че те са били част от „състоянието на писмеността в самото начало на исляма“ и наистина, че Коранът потенциално би могъл да бъде записан с помощта на диакритични знаци дори по време на живота на пророка Мохамед.<BR/>
-Въпреки това, докато диакритичните знаци са ясно използвани в арабската писменост от първи/седми век, те са били използвани по начини, които изглеждат неинтуитивни за съвременните очи. Ръкописите, папирусите и надписите от този период не показват диакритични знаци последователно на всяка съгласна буква, която би показвала диакритичен знак в съвременното арабско писмо; вместо това диакритичните знаци се появяват в тези текстове рядко, което често оставя текста доста двусмислен. Илюстрирайки разликата между ръкопис на Коран от първи/седми век и модерно печатно издание, Франсоа Дерош отбелязва, че на една страница с фолио, съдържаща по-голямата част от 9:113–121, „'''има осем букви с точки, където еквивалентният съвременен текст има 240 от тях'''.''}}
-Относно кратките гласни Бурси пише:
-{{Quote|Адам Бурси (2018 г.) „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коранът през първи/седми век“, бележка под линия 4, стр. 113<ref name="Bursi" />|George и Дероше предполагат, че червените точки са били използвани за маркиране на къси гласни в ръкописите на Корана от края на първи/седми век, базирайки датирането си на няколко ръкописа на Корана в така наречения тип шрифт „O И“, които показват тези маркери на гласни.}}
-По подобен начин д-р Марийн ван Путен, водещ академичен специалист по арабски коран, ръкописи и традиции на четене, пише:
-{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.) „Арабски коран: от неговия хиджаски произход до неговите класически традиции в четенето“, стр. 224 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022">van Putten, Marijn, [https://brill.com/view/title/61587 Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions], Leiden: Brill, 2022 isbn: 9789004506251</ref>|2=Най-ранните ръкописи, тези, които могат да бъдат датирани от седми век, нямат каквато и да е формата на знаци за вокализация и отразяват изцяло стандартния османски текст, консонантен скелет (Бирмингам, Cadbury Research Library , ислямски арабски 1572b). До 8 век се развива система от червени точки за изписване на знаците за гласни.}}
-Тъй като имаше съгласие за това как да се чете по-голямата част от Корана, устната(ите) традиция(и) и очевидността трябва да са предотвратили несъгласието в по-голямата си част при четенето на текста. Въпреки това, около 1400 думи имат варианти на четене дори между каноничните (приети) устни четения на текста на Корана и имаше много хиляди други неканонични варианти, рецитирани през първите няколко века (вижте Текстовата история на Корана). Нещо повече, Марийн ван Путен и неговите колеги са демонстрирали с широк набор от доказателства, че на оригиналния диалект на Корана са липсвали определени елементи като хамза, танвин и е имал редуцирана система от граматични падежи. Той обяснява, че прагматичните съображения и извънезиковите намеци биха разрешили до голяма степен произтичащите неясноти, въпреки че читателите трябваше да се справят с известна неяснота:
-{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.) „Арабски коран: от неговия хиджаски произход до неговите класически традиции в четенето“, стр. 154 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Независимо от това, „за рецитаторите на Корана поставянето на ʔiʕrāb и tanwīn е било силно теоретично начинание, а не такова, което недвусмислено произтича от прототипното му рецитиране и композиция."<ref>Ibid. pp. 153-154.</ref> }}
-Относно неяснотите, включващи хомографични съгласни, които могат да бъдат пунктирани по различни начини, той пише:
-{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.)„Арабски коран: от произхода му на хиджази до неговите класически традиции в четенето“, стр. 53-4 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Понякога е възможно да си представим, че тези варианти на четене наистина произхождат от съществуваща устна традиция, където расм, случайно, включва и двете четения. Например, в Q33:68 ʕайсим е единственият, който прочете уа-ʔалʕан-хум лаʕнан кабиран „и ги прокълне с голямо проклятие“, вместо уа-ʔалʕан-хум лаʕнан катайран  „и ги прокълне с много проклятия“. (Ибн ал-Газали, §3952). Разликата между тези две четения се свежда до разлика в поставянето на точки в думата كٮٮرا, която може да се чете или катайран, или кабайран, но тези две четения са семантично и фонетично толкова близки, че не изглежда малко вероятно такива варианти да са съществували в устното предаване на текста на Корана преди канонизирането и по чиста случайност се съгласи с Рам, когато беше установен. Има обаче и други варианти, при които фонетиката е доста различна и по стечение на обстоятелствата в двусмисленото писмо на арабски те се изписват еднакво. Малко вероятно е този вид варианти да нямат основата си в османския рас. Някои забележителни примери за тази точка са следните: ڡٮٮٮٮوا фа-татаббату „продължавай с повишено внимание!“ (ал-Кисаʔи; Хамзах; Халаф), фа-табаййану „бъди ясен!“ (другите) (4:94; 49:6) , Ибн ал-Газари, §2951); ىڡصالحٯ йагуссу ел-хакк 'той казва истината' (Нафиʕ, ʔабу Гаʕфар Ибн Катир, ʕасим), йагди ел-хакк 'той решава истината' (другите) (6:57; Ибн ал-Газари , §3029); 7 ٮٮلوا татлу 'рецитира, разказва' (ал- Касаʔи; Хамзах; Халаф) таблу 'тества' (другите) (10:30; ибн ал-Газари, §3354). В такива случаи най-вероятното обяснение защо читателите не са съгласни не е, че са предавали устно предаване, а по-скоро, че читателите са се сблъскали с двусмислен разсъм и са го тълкували по два начина, като и двата са имали семантичен смисъл.}}
 ==Важност на диакритичните знаци==
-Както казахме по-рано, Коранът е написан до голяма степен без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме от векове. Имаше много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и нямаше къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите трябваше да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци.
+По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме. Имало е много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и е нямало къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е от общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите е трябвало да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци.
 Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни пунктирания на съгласни. Първият пример променя една коренна дума в друга, докато вторият пример засяга граматическия субект на глагола.
@@ Ред 107: / Ред 78: @@
 * Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
 * Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
-* Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
-* Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
 Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.
@@ Ред 121: / Ред 90: @@
 Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста!
 Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:<br>
-... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези вариантит са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.}}
+... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези варианти са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.}}
 В книгата „История на ислямското право“ авторът,  д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява:
@@ Ред 165: / Ред 134: @@
 ==Класически мюсюлмански учени: Диакритичните знаци бяха въведени, защото започнаха да се появяват грешки==
-According to Ibn Taymiyyah in "Sheik of the Muslims", Muslims began using diacritical marks because reading errors began to appear:
+Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето:
+{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, том. XII, стр. 576 и 586| Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са поставяли гласни и не са поставяли диакритични точки за буквите в преписите от Корана, които са написали, но по-късно, през последната част от епохата на Сподвижниците, когато започват да възникват грешки при четенето, те са започнали да поставят диакритични точки в преписите на Корана и да ги вокализират.
+Това е било допустимо според авторитета на повечето учени, макар че някои от тях не са го одобрявали. Истината е, че тук няма място за неодобрение, защото ситуацията го е налагала, като диакритичните точки разграничават буквите една от друга, а вокализацията обяснява граматичните окончания.}}
-{{Quote||The companions (Muhammad’s friends or “Sahaba”) did not vocalize or provide diacritical points for the letters of the Qur’anic copies which they wrote, but later during the last part of the companions’ era, when reading errors came into being, they began to provide diacritical points for the copies of the Qur’an and to vocalize them. This was admissible by the authority of the majority of the scholars, though some of them disliked it. The truth is, it should not be disliked because the situation necessitated it, and the diacritical points distinguish the letters from each other while vocalization explains the grammatical inflection.<ref>Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", vol. XII, pp. 576 and 586</ref>}}
+Ибн Таймия също така твърди:
+{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, стр. 100| Сподвижниците на Мухаммад никога не са използвали диакритични точки или вокализация за Корана. За всяка дума е имало две четения - да се използва (например) или „я“, или „тах“ в такива думи като „те правят“ или „ти правиш“.
-Ibn Taymiyyah also states:
+Сподвижниците не са забранили едно от четенията за сметка на другото, след което някои наследници на Сподвижниците са започнали да използват диакритичните точки и вокализацията за Корана}}
-{{Quote||The companions of Muhammad had never used the diacritical points or the vocalization for the Qur’an. For each word, there were two readings—either to use (for instance) ‘ya’ (يـ) or ‘tah’ (تـ) in such words as ‘they do’ or ‘you do’. The companions did not forbid one of the readings in favor of the other, then some successors of the companions began to use the diacritical points and vocalization for the Qur’an.<ref>Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", p. 100</ref>}}
+Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене.
+В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци.
-This means more than one reading was accepted by Muhammad.
+Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право<ref>Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226</ref>. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал.
-In his famous book, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" ("Adjusted Qur’anic Science"), Jalal-al-Din-al-Suyuti reiterates some of Ibn Taymiyyah’s statements about the creation of diacritical marks.
+Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“
-Al-Suyuti makes an important statement in which he says that the differences in reading has led to differences in [[Islamic Law|Islamic law]].<ref>Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" (Adjusted Qur’anic Science), part 1, p. 226</ref> He illustrated this by the following example: He indicated that some scholars demanded of the worshiper that he wash himself again (perform ablution) before he prays if he shook hands with a woman. Yet other scholars require him to do so only in the case of sexual intercourse and not just because he shook hands with her or touched her hand.
-The reason for this disagreement is because of the word لَٰمَسْتُمُ (''l<b>aa</b>mastum'') found in the Chapter of Women ([{{Quran-url-only|4|43}} verse 43]) and whether it has a long vowel ''a'' or not. Scholars Jalalayn and Badawi record that both ibn ’Umar and al-Shafi’i seriously disagree with ibn ’Abbas <ref>http://altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=4&tAyahNo=43&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2</ref> in the way they interpret this verse because ibn ’Abbas insisted that the meaning intended here is actual intercourse while the former said no, it is enough for a man to touch the skin of a woman or her hand to require having his ablution (washing) repeated.
 ==Заключение==
@@ Ред 185: / Ред 153: @@
-==See Also==
+==Вижте също==
-*[[Arabic letters and diacritics]]
-*[[Textual History of the Qur'an]]
-*[[Internal Rhymes as Evidence for Old Hijazi]]
+* [[Организация на Корана]]
+* [[Хронологичен ред на Корана]]
+* [[Окончателното послание на Корана]]
+* [[Отмяна на аяти с други (Наск)]]
+* [[Отменени аяти]]
+* [[Повредеността на Корана]]
+* [[Порочност на Корана]]
+* [[Произходът на Корана]]
+* [[Проблеми с автентичността на Корана]]
+* [[Противоречия в Корана]]
-==External Links==
+==Външни линкове на английски език==
-*[https://brill.com/display/title/61587?language=en Quranic Arabic: From its Hijazi Origins to its Classical Reading Traditions] by Marijn van Putten (2022) published by Brill (free for open access pdf download)
+*[https://brill.com/display/title/61587?language=en Арабски Коран: от произхода на хиджази до класическите традиции на четене]от Мариан ван Путтен (2022г.), публикуван от Brill (безплатно за изтегляне на pdf с безплатен достъп)
-*[https://quranvariants.wordpress.com Quran Variants blog and resources page]
+*[https://quranvariants.wordpress.com Блог и страница с ресурси за Варианти на Корана]
-==References==
+==Източници==
 {{reflist}}
-[[Category:Не завършени статии]]
+[[Category:Завършени статии]]

Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

Диакритичните знаци в Корана (преглед на кода)

Версия от 11:43, 28 февруари 2024