Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

Диакритичните знаци в Корана (преглед на кода)

Версия от 16:20, 22 февруари 2024

10 976 байта добавени , 22 февруари

редакция без резюме

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на [[Арабски език|арабски език]].
-The earliest manuscripts of the [[Qur'an]] made very limited use of [[Arabic_letters_and_diacritics#The_Arabic_Diacritics|diacritical marks]], which is true also of other early [[Arabic]] documents of the 7th century. Dots (or small dashes) to distingish homographic consonants such as ت and ب were used only sporadically at first, and markings for short vowels begin to be seen in the late 7th / early 8th century CE, when coloured dots are introduced for that purpose, indicating a wide variety of reading traditions. There was also a lack of word-internal alifs in such manuscripts. Hamza and tanwin are not marked in early manuscripts either, though academic research has demonstrated that these were not spoken in the [[Internal Rhymes as Evidence for Old Hijazi|Old Hijazi]] dialect in which the Quran was originally uttered, and there was a reduced grammatical case ending system which was later classicized.
+Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи имаше и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.
-Due to such limited use of diacritical marks in the earliest Quranic manuscripts, as well as the variant oral reading traditions, and also because Muhammad may have allowed leeway in the reading of each word, it is sometimes not possible to have confidence in the original meaning of the [[Textual History of the Qur'an|consonantal text standardised by Caliph Uthman around 650 CE]], though for the majority of the text there was agreement. Through the abundance of opportunities to make mistakes it is likely true that the Qur'an has been altered at least through grammatical changes, individual letters, and sometimes changes to individual words, so that we cannot be sure which (if any) of the variant reading traditions and associated manuscripts correctly preserve the original Quran to the letter or even to the word, as many claim, even as standardised under Uthman.
+Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста имаше съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.
 ==Дилемата на Корана==
 Бихме желали да осведомим нашите читатели за граматичните проблеми в Корана на арабски език и главно тези, свързани с диакритичните знаци. Арабската писмена система е била все още в процес на развитие по времето на Мухаммад и поради тази причина Коранът първоначално е бил написан без съвременните диакритични знаци. Те са добавени доста години след последното коранично откровение и последвалата смърт на Мухаммад. Проблемът тук е, че добавянето или изваждането на диакритични знаци променя коренно значението на арабския текст, като по този начин потенциално се променя и книгата на Аллах.
+==Добавянето на диакритичните знаци==
+Както казахме по-рано, Коранът е написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци.<br>
+За да могат хората, които не говорят арабски, да разберат какво се обсъжда тук, ще разгледаме няколко арабски думи и как използването на диакритични знаци влияе върху техните значения:
+Думата за „момиче” е „бент”. Думата е съставена от три букви, които са „бa“, „н“ или „ноон“ и „тa “. Когато тези три букви са свързани помежду си без диакритични знаци, те ще изглеждат идентични. Те ще изглеждат като три съседни полумесеца, обърнати нагоре. Разликата между тях е никаква. Само диакритичните знаци (и точките) могат да направят разликата между тях. Ето как работи:
+* Ако поставите една точка под някоя от тях, става „бa“
+* Ако поставите две точки под някоя от тях, става „я“
+* Ако поставите една точка над някоя от тях, става „нон“
+* Ако поставите две точки над някоя от тях, става „та“
+* Ако поставите три точки над някоя от тях, става „тха“
+Следователно, има множество възможни алтернативи, които биха могли да възникнат от подреждането на диакритични знаци над всяка от буквите.
+Освен това, ако поставите един знак под първата буква, две точки под втората и две над третата, думата „момиче“ ще стане „баит“, което се превежда като „дом“.
+* Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
+* Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
+* Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
+* Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
+* Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
+* Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
+* Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
+* Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
+* Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
+* Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
+Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.
+За да разберем по-добре значението на това, ще цитираме Ибн Каммуна, чиито роден език е арабският:
+{{quote |[https://www.answering-islam.org/Campbell/s3c3c.html Варианти в Корана - д-р Уилям Кембъл]|Не мисля, че читателят може да прецени колко голям проблем е това без прилагането на солидни примери. Нека да дам няколко примера. Вземете две арабски думи като „сами“ и „шами“. Двете думи са написани на арабски по същия начин, с изключение на едно второстепенно нещо: думата „сами“ няма точки върху буквата „с“. Думата „шами“ има три точки върху същата първа буква. Така че разликата между двете думи е само трите точки върху първата буква. Сега разликата в значението е огромна.
+Думата „сами“ на арабски език може да е име на мъж, но също така означава и „на висока позиция“. Човек със „сами” морал означава човек с високи морални ценности. Думата „шами“, от друга страна, означава „сириец“ или някой от „Шам“ (може да означава от град Дамаск или от страната Сирия). Ето още един пример: вземете думата „хал“ на арабски (с тежко „х“). Това означава „ситуация“.
+За разлика от нея, думата „кхал“ може да означава „празен“ или „чичо на майката“. Сега разликата в писането на арабски език между двете думи е само една точка върху първата буква в думата „кхал“. Думата „хал“ няма никакви точки. Виждате, че една точка разлика може да направи огромна промяна в значението на думата в арабския език. Този огромен проблем с Корана не може да бъде оценен от английския читател без живи примери. Опитах се да изясня този въпрос в двата примера, които току-що споменах.}}
 ==Modern Academic Research==