5914
редакции
→Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 55: | Ред 55: | ||
==Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки== | ==Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки== | ||
Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето: | Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето: | ||
{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, том. XII, стр. 576 и 586| Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са поставяли гласни и не са поставяли диакритични точки за буквите в преписите от Корана, които са написали, но по-късно, през последната част от епохата на Сподвижниците, когато започват да възникват грешки при четенето, те са започнали да поставят диакритични точки в преписите на Корана и да ги вокализират. | |||
Това е било допустимо според авторитета на повечето учени, макар че някои от тях не са го одобрявали. Истината е, че тук няма място за неодобрение, защото ситуацията го е налагала, като диакритичните точки разграничават буквите една от друга, а вокализацията обяснява граматичните окончания.}} | |||
Ибн Таймия също така твърди: | |||
{{quote |Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, стр. 100| Сподвижниците на Мухаммад никога не са използвали диакритични точки или вокализация за Корана. За всяка дума е имало две четения - да се използва (например) или „я“, или „тах“ в такива думи като „те правят“ или „ти правиш“. | |||
Сподвижниците не са забранили едно от четенията за сметка на другото, след което някои наследници на Сподвижниците са започнали да използват диакритичните точки и вокализацията за Корана}} | |||
Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене. | |||
В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци. | |||
Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право<ref>Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226</ref>. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал. | |||
Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“ | |||
==Modern Academic Research== | ==Modern Academic Research== | ||