Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 70: Ред 70:


==Други знаци за вокализация==
==Други знаци за вокализация==
В допълнение към диакритичните знаци, съществуват и други форми на вокализационни знаци, които променят произношението и значението на дадена дума. Тези знаци включват дамма, фатхха, касра, шадда, скоон, мадда и др. Те се поставят над или под буквата, за да повлияят на нейното произношение.
Например:
* Думата „бент“ ще стане „банат“, ако на втората буква се постави „фатхха“, което ще означава „тя е построила“ .
* Думата „баин“ (което се превежда като „между“) ще стане „байян“, ако добавим „шадда“ на първата и втората буква, което означава „Той се проявява“.
* Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.


==Modern Academic Research==
==Modern Academic Research==

Версия от 17:47, 22 февруари 2024

Шаблон:QualityScore

Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки.

В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на арабски език.

Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи имаше и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.

Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста имаше съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.

Дилемата на Корана

Бихме желали да осведомим нашите читатели за граматичните проблеми в Корана на арабски език и главно тези, свързани с диакритичните знаци. Арабската писмена система е била все още в процес на развитие по времето на Мухаммад и поради тази причина Коранът първоначално е бил написан без съвременните диакритични знаци. Те са добавени доста години след последното коранично откровение и последвалата смърт на Мухаммад. Проблемът тук е, че добавянето или изваждането на диакритични знаци променя коренно значението на арабския текст, като по този начин потенциално се променя и книгата на Аллах.

Добавянето на диакритичните знаци

Както казахме по-рано, Коранът е написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци.
За да могат хората, които не говорят арабски, да разберат какво се обсъжда тук, ще разгледаме няколко арабски думи и как използването на диакритични знаци влияе върху техните значения: Думата за „момиче” е „бент”. Думата е съставена от три букви, които са „бa“, „н“ или „ноон“ и „тa “. Когато тези три букви са свързани помежду си без диакритични знаци, те ще изглеждат идентични. Те ще изглеждат като три съседни полумесеца, обърнати нагоре. Разликата между тях е никаква. Само диакритичните знаци (и точките) могат да направят разликата между тях. Ето как работи:

  • Ако поставите една точка под някоя от тях, става „бa“
  • Ако поставите две точки под някоя от тях, става „я“
  • Ако поставите една точка над някоя от тях, става „нон“
  • Ако поставите две точки над някоя от тях, става „та“
  • Ако поставите три точки над някоя от тях, става „тха“

Следователно, има множество възможни алтернативи, които биха могли да възникнат от подреждането на диакритични знаци над всяка от буквите.

Освен това, ако поставите един знак под първата буква, две точки под втората и две над третата, думата „момиче“ ще стане „баит“, което се превежда като „дом“.

  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
  • Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
  • Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
  • Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
  • Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
  • Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
  • Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“

Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.

За да разберем по-добре значението на това, ще цитираме Ибн Каммуна, чиито роден език е арабският:

Не мисля, че читателят може да прецени колко голям проблем е това без прилагането на солидни примери. Нека да дам няколко примера. Вземете две арабски думи като „сами“ и „шами“. Двете думи са написани на арабски по същия начин, с изключение на едно второстепенно нещо: думата „сами“ няма точки върху буквата „с“. Думата „шами“ има три точки върху същата първа буква. Така че разликата между двете думи е само трите точки върху първата буква. Сега разликата в значението е огромна.

Думата „сами“ на арабски език може да е име на мъж, но също така означава и „на висока позиция“. Човек със „сами” морал означава човек с високи морални ценности. Думата „шами“, от друга страна, означава „сириец“ или някой от „Шам“ (може да означава от град Дамаск или от страната Сирия). Ето още един пример: вземете думата „хал“ на арабски (с тежко „х“). Това означава „ситуация“.

За разлика от нея, думата „кхал“ може да означава „празен“ или „чичо на майката“. Сега разликата в писането на арабски език между двете думи е само една точка върху първата буква в думата „кхал“. Думата „хал“ няма никакви точки. Виждате, че една точка разлика може да направи огромна промяна в значението на думата в арабския език. Този огромен проблем с Корана не може да бъде оценен от английския читател без живи примери. Опитах се да изясня този въпрос в двата примера, които току-що споменах.

Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста! Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:

... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези вариантит са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.
Ибн Каммуна - Сборник на Корана, част 2 - Международна свобода на вярата, 12 февруари 2009 г.

В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява:

Коранът е написан на куфийски шрифт без диакритични точки, вокализация или литературна продукция. Не се прави разлика между думи като „роби“, „роб“ и „в“ или „имам“, или между „подмамвам“ и „заблуждаваме се взаимно“ или между „разследва“ или „уверявам се“. Поради познаването на арабския език, четенето му от самите араби е било прецизно. По-късно, когато неарабите са приели исляма, започват да се появяват грешките при четенето на Корана, когато тези неараби и другите араби, чийто език е бил повреден, са започнали да го четат. Неправилното четене понякога променя значението.
Д-р Ахмад Шалаби, „Историята на ислямското право“, стр. 43

Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки

Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето:

Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са поставяли гласни и не са поставяли диакритични точки за буквите в преписите от Корана, които са написали, но по-късно, през последната част от епохата на Сподвижниците, когато започват да възникват грешки при четенето, те са започнали да поставят диакритични точки в преписите на Корана и да ги вокализират. Това е било допустимо според авторитета на повечето учени, макар че някои от тях не са го одобрявали. Истината е, че тук няма място за неодобрение, защото ситуацията го е налагала, като диакритичните точки разграничават буквите една от друга, а вокализацията обяснява граматичните окончания.
Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, том. XII, стр. 576 и 586

Ибн Таймия също така твърди:

Сподвижниците на Мухаммад никога не са използвали диакритични точки или вокализация за Корана. За всяка дума е имало две четения - да се използва (например) или „я“, или „тах“ в такива думи като „те правят“ или „ти правиш“. Сподвижниците не са забранили едно от четенията за сметка на другото, след което някои наследници на Сподвижниците са започнали да използват диакритичните точки и вокализацията за Корана
Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, стр. 100

Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене. В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци.

Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право[1]. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал.

Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“

Други знаци за вокализация

В допълнение към диакритичните знаци, съществуват и други форми на вокализационни знаци, които променят произношението и значението на дадена дума. Тези знаци включват дамма, фатхха, касра, шадда, скоон, мадда и др. Те се поставят над или под буквата, за да повлияят на нейното произношение.

Например:

  • Думата „бент“ ще стане „банат“, ако на втората буква се постави „фатхха“, което ще означава „тя е построила“ .
  • Думата „баин“ (което се превежда като „между“) ще стане „байян“, ако добавим „шадда“ на първата и втората буква, което означава „Той се проявява“.
  • Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.

Modern Academic Research

While it is commonly stated on websites and even by many Muslim scholars today that the earliest Quranic manuscripts entirely lacked diacritical markings, that is a mistaken view largely based on the fact that Kufic manuscripts of the 8th century for a time omitted them entirely. The very oldest manuscripts of the 7th century CE in the Hijazi script style do generally contain a very limited amount of markings to distinguish consonants. Adam Bursi writes in his academic paper, Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century, about the early use of diacritics for homographic letters (consonants of otherwise indistinguishable letter shape):

In fact, while signs indicating short vowels and the hamzah are indeed largely absent from Arabic orthography until the second/eighth century, the textual record of written Arabic displays a much earlier and more widespread usage of diacritics for differentiating homographic letters than is commonly acknowledged. Within dated Arabic documents, consonantal diacritics were used already in the early first/mid-seventh century: the earliest surviving examples are two administrative papyri dated to 22/643 and an inscription dated to 24/645, all of which exhibit consonantal diacritics on some letters. The earliest extant qurʾānic manuscripts—written in the Ḥijāzī script and dated paleographically to the first/seventh and early second/eighth centuries—likewise display dots or dashes to discriminate between homographic letters. The fact that these diacritics were written in the same ink as the letter forms in these texts indicates the diacritics “were considered to be part of the script.” The appearance of consonantal diacritics in several different types of first/seventh-century Arabic writings suggests that they were part of “the state of the script at the very beginning of Islam” and, indeed, that the Qurʾān could potentially have been recorded using diacritics even within the lifetime of the Prophet Muḥammad.
However, while diacritics were clearly used in the Arabic script of the first/seventh century, they were deployed in ways that seem counterintuitive to modern eyes. Manuscripts, papyri, and inscriptions from this period do not display diacritics consistently on every consonantal letter that would exhibit a diacritic in modern Arabic script; instead, diacritics appear in these texts infrequently, often leaving the text quite ambiguous. Illustrating the distinction between a first/seventh-century Qurʾān manuscript and a modern printed edition, François Déroche notes that on one folio page containing most of Q Tawbah 9:113–121, there are eight dotted letters where the equivalent modern text has 240 of them.
Adam Bursi (2018) Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century, pp. 112-115[2]

Regarding short vowels, Bursi writes:

George and Déroche suggest that red dots were used to mark short vowels in Qurʾān manuscripts by the late first/seventh century, basing their dating on several Qurʾān manuscripts in the so-called “O I” script type that exhibit these vowel markers.
Adam Bursi (2018) Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century, Footnote 4, p. 113[2]

Similarly, Dr Marijn van Putten, leading academic specialist in Quranic Arabic, manuscripts and the reading traditions, writes:

The earliest manuscripts, those that can be dated to the seventh century, lack any form of vocalization signs and purely reflect the standard Uthmanic text, a consonantal skeleton (e.g. cpp, bl, Arabe 330g, Birmingham, Cadbury Research Library, Islamic Arabic 1572b). By the 8th century a system of red dots developed to write the vowel signs.
Marijn van Putten (2022) Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions, p. 224 (downloadable free in pdf format)[3]

Since there was agreement on how to read most of the Quran, the oral tradition(s) and obviousness must have prevented disagreement for the most part in reading the text. Nevertheless, around 1400 words have variant readings even between the canonical (accepted) oral readings of the Quranic text and there were many thousands more non-canonical variants recited in the first few centuries (see Textual History of the Qur'an). Moreover, Marijn van Putten and his colleagues have demonstrated with a wide range of evidence that the original dialect of the Quran lacked certain elements like hamza, tanwin, and had a reduced grammatical case system. He explains that pragmatic considerations and extra-linguistic hints would have resolved to a large extent the resulting ambiguities, though nevertheless the readers had some ambiguity to deal with:

Nevertheless, "to the Quranic reciters, placement of ʔiʕrāb and tanwīn was a highly theoretical undertaking, not one that unambiguously stemmed from its prototypical recitation and composition."[4]
Marijn van Putten (2022) Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions, p. 154 (downloadable free in pdf format)[3]

On ambiguities involving homographic consonants which may be dotted different ways, he writes:

Occasionally it is possible to envision those variant readings indeed have origins in a pre-existent oral tradition where the rasm, by accident, accommodated both readings. For example, in Q33:68 ʕāṣim is the only one to read wa-ʔalʕan-hum laʕnan kabīran “and curse them with great cursing”, rather than wa-ʔalʕan-hum laʕnan kaṯīran “and curse them with many a curse.” (Ibn al-Ǧazarī, §3952). The difference between these two readings comes down to a difference in dotting in the word كٮٮرا which could either be read kaṯīran or kabīran, but these two readings are semantically and phonetically so close, that it does not seem unlikely that such variants could have existed in the oral transmission of the Quranic text before canonization, and by sheer accident happened to agree with the rasm when it was instated. However, there are other variants where the phonetics are rather different, and it is by coincidence that in the ambiguous script of Arabic they happen to be written the same. It is unlikely that these kinds of variants do not have their basis in the Uthmanic rasm. Some salient examples of this point are the following: ڡٮٮٮٮوا fa-taṯabbatū ‘proceed with caution!’ (al-Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf), fa-tabayyanū ‘be clear!’ (the others) (Q4:94; Q49:6, Ibn al-Ǧazarī, §2951); ىڡصالحٯ yaquṣṣu l-ḥaqq ‘he tells the truth’ (Nafīʕ, ʔabū Ğaʕfar Ibn Kaṯīr, ʕāṣim), yaqḍi l-ḥaqq ‘he decides the truth’ (the others) (Q6:57; Ibn al-Ǧazarī, §3029);7 ٮٮلوا tatlū ‘recites, recounts’ (al- Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf) tablū ‘tests’ (the others) (Q10:30; ibn al-Ǧazarī, §3354). In such cases, the most likely explanation as to why the readers disagree is not that they were transmitting an oral transmission, but rather that the readers were confronted with an ambiguous rasm and interpreted it in two ways that both made semantic sense.
Marijn van Putten (2022) Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions, pp. 53-4 (downloadable free in pdf format)[3]

For more information on the dialect of the Quranic consonantal text see Textual History of the Qur'an.

Importance of Diacritical marks

As we stated earlier, the Qur'an was written largely without diacritical marks. At the time of Muhammad, Arabic orthography was yet to develop into what we have known for centuries. There was very limited use of marks to distingish between consonants of the Arabic alphabet of similar shape (homographic) and there were no short vowel marks or word-internal alifs. While agreement on how to read most of the text is due to it being obvious and a common memory or understanding for the most part, the history of recorded variant recitations and manuscripts show that often the readers needed to interpret and choose for themselves from the many possible meanings available in the Arabic without diacritical marks.

Here a couple of examples from the canonical (accepted) readings of the Quran involving variant consonantal dottings. The first example changes one root word into another, while the second example affects the grammatical subject of the verb.

Verse Reading 1 Reading 2 Notes Variants translation, transliteration, and Arabic script
Коран 43:19 Warsh from Nafi, Ibn Kathir, and Ibn 'Amir:
And they have made the angels, who are with [ʿinda عِندَ] the Most Merciful, females. Did they witness their creation? Their testimony will be recorded, and they will be questioned. 		The other readers:
And they have made the angels, who are servants [ʿibādu عِبَٰدُ] of the Most Merciful, females. Did they witness their creation? Their testimony will be recorded, and they will be questioned. 		Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com
Коран 20:96 Hamza and al-Kisa'i:
He said, "I saw what you did not see [tabṣurū تَبْصُرُوا۟], so I took a handful [of dust] from the track of the messenger and threw it, and thus did my soul entice me." 		The other readers:
He said, "I saw what they did not see [yabṣurū يَبْصُرُوا۟], so I took a handful [of dust] from the track of the messenger and threw it, and thus did my soul entice me." 		Al-Samiri talking to Moses. Which version is he supposed to have said? Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com

For some more Quranic examples of variants in the reading traditions caused by ambiguity in the written text, see Textual History of the Qur'an and the Quran Variants website.

In order for non-Arabic speakers to understand what is being discussed here, we will look at several Arabic words and how the use of diacritical marks for consonants affect their meanings and can even change one word into another of a completely different consonantal root:

The word for “girl” is “bent” (بنت). The word is composed of three letters which are “Ba” (ب), “n” or noon” (ن), and “Ta” (ت). When these three letters are connected to each other without diacritical marks they will appear identical. They will look like three adjacent crescents facing upwards (بنت without dots). The difference between them is nothing. Only the diacritical marks (and the dots) can differentiate between them. Here is how it works:

  • If you put one point below any one of them, it's "Ba" (ب)
  • If you put two points below any one of them, it's "ya" (ي when written inside a word looks like ييي)
  • If you put one point above any one of them, it's "non" (ن when written inside a word looks like ننن)
  • If you put two points above any one of them, it's "Ta" (ت)
  • If you put three points above any one of them, it's "Tha" (ث)

Therefore, there are a multitude of possible alternatives that could arise from the arrangements of diacritical marks on each of the letters (تتث, نتت, تنث...).

Furthermore, if you put one mark below the first, two points below the second, and two above the third, the word "girl" (بنت, bint) will become “Bayt” (بيت) which translates as “home” in English.

  • If you put two points below the first, one below the second, and two above the third, it's "yabet" (يبت) which translates as "he makes a decision" in English.
  • If you put one point above the first, one below the second and two above the third, it's "nabat" (نبت) which translates as "'grew” (for something planted) in English.
  • If you put one point below the first, two below the second and one above the third, it's "Bayn" (بين) which translates as "between" in English.
  • If you put one point below the first, three points above the second and two points above the third, it's "Bathat" (بثت) which translates as "she broadcast" in English.
  • If you put two points below the first, one below the second, and three above the third, it's "yaboth" (يبث) which translates as "he broadcasts" in English.

Vocalization Marks

Even after adding consonantal points above and below the Arabic letters, the meaning of the word will not be explicit with certainty except after adding the vocalization marks for short vowels (for example بَ ba, بِ bi, بُ bu). These marks include Damma, Fathha, kassra, shadda, scoon, madda, etc. They are put above or below the letter to affect its pronunciation and carry grammatical and often syntactical meaning.

Both consonantal diacritical points and the vocalization marks were not or barely used in the ancient Arabic writings during the time of Muhammad. Therefore, there would have been a wide range of problems and an enormous task for the interpreters to add diacritical points and vocalization marks on every letter in the Qur'an. Therefore there was a lot of opportunity to make mistakes that would have made it impossible to ensure the original word meanings of the Qur'an were unchanged.

Here a couple of examples from the canonical (accepted) readings of the Quran involving variant short vowel vocalization markings. The first example changes the object of the verb, creating conflicting accounts of the dialogue between Moses and Pharoah in the variant readings, while the second example gives conflicting accounts of the story of Lot and his family.

Verse Reading 1 Reading 2 Notes Variants translation, transliteration, and Arabic script
Коран 17:102 Al-Kisa'i:
[Moses] said, "I have already known [ʿalimtu عَلِمْتُ] that none has sent down these [signs] except the Lord of the heavens and the earth as evidence, and indeed I think, O Pharaoh, that you are destroyed." 		The other readers:
[Moses] said, "You have already known [ʿalimta عَلِمْتَ] that none has sent down these [signs] except the Lord of the heavens and the earth as evidence, and indeed I think, O Pharaoh, that you are destroyed." 		This occurs in a dialogue. Which is supposed to be the correct story? Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com
Коран 11:81 Ibn Kathir and Abu Amr:
The angels said, "O Lot, indeed we are messengers of your Lord; [therefore], they will never reach you. So set out with your family during a portion of the night and let not any among you look back - except your wife [ʾilla mraʾatuka إِلَّا ٱمْرَأَتُكَ - nominative case]; indeed, she will be struck by that which strikes them. Indeed, their appointment is [for] the morning. Is not the morning near?" 		The others readers:
The angels said, "O Lot, indeed we are messengers of your Lord; [therefore], they will never reach you. So set out with your family during a portion of the night and let not any among you look back - except your wife [ʾilla mraʾataka إِلَّا ٱمْرَأَتَكَ - accusative case]; indeed, she will be struck by that which strikes them. Indeed, their appointment is [for] the morning. Is not the morning near?" 		These variants give rise to conflicting instructions from the angels to Lot[5][6] Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com

For some more Quranic examples of variants in the reading traditions caused by ambiguity in the written text, see Textual History of the Qur'an and the Quran Variants website.

To illustrate the extent to which vocalization can affect the meaning of Arabic words, consider the following examples:

  • The word "bent" (بنت) will become "banat" (بنَت) by putting "Fathha" (َ ) on the second letter, which means "she built" in English.
  • The word "bayn" بين ( which translates as “between” in English) will become "bayyan" (بّيّن) if we add "shadda" (ّ ) on the first and the second letters, which means "He manifests" in English.
  • The word "nabat" نبت (which translates as “grew” in English, for something that was planted) will become "nabott" نبُت if we add "damma” (ُ ) to the second letter, which means "we make a decision" in English.

Classical Muslim scholars: Diacritical marks were introduced because errors began to appear

According to Ibn Taymiyyah in "Sheik of the Muslims", Muslims began using diacritical marks because reading errors began to appear:

The companions (Muhammad’s friends or “Sahaba”) did not vocalize or provide diacritical points for the letters of the Qur’anic copies which they wrote, but later during the last part of the companions’ era, when reading errors came into being, they began to provide diacritical points for the copies of the Qur’an and to vocalize them. This was admissible by the authority of the majority of the scholars, though some of them disliked it. The truth is, it should not be disliked because the situation necessitated it, and the diacritical points distinguish the letters from each other while vocalization explains the grammatical inflection.[7]

Ibn Taymiyyah also states:

The companions of Muhammad had never used the diacritical points or the vocalization for the Qur’an. For each word, there were two readings—either to use (for instance) ‘ya’ (يـ) or ‘tah’ (تـ) in such words as ‘they do’ or ‘you do’. The companions did not forbid one of the readings in favor of the other, then some successors of the companions began to use the diacritical points and vocalization for the Qur’an.[8]

This means more than one reading was accepted by Muhammad.

In his famous book, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" ("Adjusted Qur’anic Science"), Jalal-al-Din-al-Suyuti reiterates some of Ibn Taymiyyah’s statements about the creation of diacritical marks.

Al-Suyuti makes an important statement in which he says that the differences in reading has led to differences in Islamic law.[9] He illustrated this by the following example: He indicated that some scholars demanded of the worshiper that he wash himself again (perform ablution) before he prays if he shook hands with a woman. Yet other scholars require him to do so only in the case of sexual intercourse and not just because he shook hands with her or touched her hand.

The reason for this disagreement is because of the word لَٰمَسْتُمُ (laamastum) found in the Chapter of Women (verse 43) and whether it has a long vowel a or not. Scholars Jalalayn and Badawi record that both ibn ’Umar and al-Shafi’i seriously disagree with ibn ’Abbas [10] in the way they interpret this verse because ibn ’Abbas insisted that the meaning intended here is actual intercourse while the former said no, it is enough for a man to touch the skin of a woman or her hand to require having his ablution (washing) repeated.


See Also


External Links

References

  1. ↑ Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226
  2. ↑ 2,0 2,1 Bursi, Adam. Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century Journal of the International Qur’anic Studies Association, vol. 3, International Qur’anic Studies Association, 2018, pp. 111–157, https://doi.org/10.5913/jiqsa.3.2018.a005.
  3. ↑ 3,0 3,1 3,2 van Putten, Marijn, Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions, Leiden: Brill, 2022 isbn: 9789004506251
  4. ↑ Ibid. pp. 153-154.
  5. ↑ See the explanation in Tafsir al-Jalalayn, which is also common among early commentators and grammarians, who clearly did not hold the centuries later view that every variant is divine. Much later, for example, Abu Hayyan claimed that in both readings the exception refers to Lut's wife looking back, despite the contradiction with other surahs mentioning that she stayed behind, and despite Ibn Mas'ud's version which omits the look back part, and despite the fact that a variant wasn't needed (and the embarassement could have been avoided) if they both meant the same thing.
  6. ↑ Regarding this variant see also The story of Lot (...) finds clear parallels with the story as told in Gen. 19. A thread on a specific reading variant." Twitter.com thread by Dr. Marijn van Putten - 25 October 2021 (archive)
  7. ↑ Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", vol. XII, pp. 576 and 586
  8. ↑ Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", p. 100
  9. ↑ Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" (Adjusted Qur’anic Science), part 1, p. 226
  10. ↑ http://altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=4&tAyahNo=43&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Диакритичните_знаци_в_Корана&oldid=5542“.