Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права: Разлика между версии

редакция без резюме
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 9: Ред 9:
Ясно е, че в ислямското право вероотстъпникът трябва да бъде убит. По това правило няма никакви спорове сред традиционните мюсюлмани или съвременните учени и ние ще се обърнем към текстовите доказателства за това. Някои съвременни учени твърдят, че вероотстъпникът подлежи на наказание единствено в отвъдния свят, като например стих 16:106 ("Който отрече Аллах, след като е повярвал - освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение"). Подобен е и стих 3:90-91 ("От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави")
Ясно е, че в ислямското право вероотстъпникът трябва да бъде убит. По това правило няма никакви спорове сред традиционните мюсюлмани или съвременните учени и ние ще се обърнем към текстовите доказателства за това. Някои съвременни учени твърдят, че вероотстъпникът подлежи на наказание единствено в отвъдния свят, като например стих 16:106 ("Който отрече Аллах, след като е повярвал - освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение"). Подобен е и стих 3:90-91 ("От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави")


Въпреки това Сура 2:217 бива тълкувана от един не по-малък авторитет като Ал-Шафи‘и (поч. през 820 г. сл. Хр.), основател на една от четирите традиционни школи по право в сунни-исляма, в смисъл, че отстъпниците подлежат на смъртно наказание. В Сура 2:217 четем: ("А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно."). Ал-Талаби и Ал-Хазан са съгласни с това. Ал-Рази в своя коментар върху стих 2:217 казва, че вероотстъпникът трябва да бъде убит.<ref>С. Цвемер. Законът за вероотстъпничеството в ислям (Ню Йорк, 1924 г.), стр. 34-35. Вж. също Ал-Рази, ал-Тафсир ал-Кабир (Кайро, 1308 г. сл. Хр.), том 2, редове 17-20.</ref>
Въпреки това Сура 2:217 бива тълкувана от един не по-малък авторитет като Ал-Шафи‘и (поч. през 820 г. сл. Хр.), основател на една от четирите традиционни школи по право в сунни-исляма, в смисъл, че отстъпниците подлежат на смъртно наказание. В Сура 2:217 четем: ("А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно."). Ал-Талаби и Ал-Хазан са съгласни с това. Ал-Рази в своя коментар върху стих 2:217 казва, че вероотстъпникът трябва да бъде убит.<ref>С. Цвемер. Законът за вероотстъпничеството в ислям (Ню Йорк, 1924 г.), стр. 34-35. Вж. също Ал-Рази, ал-'''[[Тафсир]]''' ал-Кабир (Кайро, 1308 г. сл. Хр.), том 2, редове 17-20.</ref>


Подобен е и стих 4:89:("Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите - и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник"). Байдауи (поч. ок. 1315-16 г.) в своя знаменит коментар върху Корана тълкува този пасаж в следния смисъл: „Който се отрече от своята вяра (иртада), открито или тайно – хванете го и го убийте, където и да го намерите, като всеки друг неверник. Отделете се напълно от него. Не приемайте ходатайства спрямо него.“<ref>Цвемер. цит. произв., стр. 33-34.</ref> В своя коментар върху този пасаж [[Ибн Катир]], като цитира Ал Судди (поч. през 745 г.), казва, че понеже неверниците са проявили своето неверие, те трябва да бъдат убити.<ref>[[Ибн Катир]], Тълкуването на Корана (фр.), прев. от Фавзи Шаабан (Бейрут, 1998 г.), том 2, стр. 128</ref>
Подобен е и стих 4:89:("Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите - и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник"). Байдауи (поч. ок. 1315-16 г.) в своя знаменит коментар върху Корана тълкува този пасаж в следния смисъл: „Който се отрече от своята вяра (иртада), открито или тайно – хванете го и го убийте, където и да го намерите, като всеки друг неверник. Отделете се напълно от него. Не приемайте ходатайства спрямо него.“<ref>Цвемер. цит. произв., стр. 33-34.</ref> В своя коментар върху този пасаж [[Ибн Катир]], като цитира Ал Судди (поч. през 745 г.), казва, че понеже неверниците са проявили своето неверие, те трябва да бъдат убити.<ref>[[Ибн Катир]], Тълкуването на Корана (фр.), прев. от Фавзи Шаабан (Бейрут, 1998 г.), том 2, стр. 128</ref>