Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 136: Ред 136:


{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа</big> <br>
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа</big> <br>
Компендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/158-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..:
Компендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..:
{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)
{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)
За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}}
За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}}
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Факхр ал-Дин ал-Хасан бин Мансур Кадикхан (593/1196), Фетфа Кадикхан, съвременник на ал-Маргинани от Трансоксания</big> <br>
{{Quote|| Кхамр е харам (2009: 3.81-90). Всички останали напитки обаче се третират в различна степен на толерантност: дори когато са забранени, изключителните производствени методи могат да ги направят халал. Бадхик е една такава напитка, която, според Кадикхан, става харам, когато е напълно ферментирала, със свързано с това наказание, когато се пие над законовия праг. '''Въпреки това, ако запази сладкия си вкус, напитката е халал/позволена''' (пак там). '''Манассаф(ферментирала напитка произведена от грозде) също е добре, освен ако достига пълна ферментация; Мутхаллат(варена алкохолна напитка до редуциране 1/3 от течността и ферментирала втори път) е безусловно халал, въпреки че има наказание за прекомерното му пиене.'''}}}}
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|'''Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб'''. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
{{Quote||Тъй като '''е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид''' от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, '''пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него'''. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.}}}}
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Ясно е, че последователите на Ханефи изразходваха много усилия, за да защитят позицията си на тясна забрана, дори в онези текстове, които дават предимство на позицията на ал-Шайбани. Всъщност те бяха и остават единственото училище, което посвещава глава (китаб) в своята юриспруденция по темата за алкохолните напитки - (Китаб ал-асхриба), което следователно е отличителен белег на Ханафитска юриспруденция. Други школи — Шафики, Малики и Ханбали - най-много биха обсъждали алкохола само в рамките на темата за телесното наказание, хидд; това има смисъл предвид че тяхната позиция е позиция на обща забрана. Този раздел разглежда причините за това мнение на Ханефи по темата за алкохолни напитки; той изследва защо последователите на маскаба никога не се отказат от позицията на своя основател, Абу Ханифа, дори в лицето на язвителна критика към техните опоненти.
Теологичните обосновки, дадени от Ханефизма в подкрепа на техния възглед за алкохола са налични в правни текстове и доктринални трактати. Фактът, че дискусията за алкохола трябва да бъде включена в последния жанр, е изключително важен, тъй като изключва възможността за промяна. За Ханефитите, допустимостта на алкохола никога не е била просто правна позиция – тя е била не по-малко от маркер на сунитската идентичност.Най-известното и широко преподавано кредо на Ханефи, написано от Нажм ал-Дин ал-Насафи (537/1142), съдържа следната декларация: „Ние одобряваме изтриването на двете вътрешни обувки (ал -кхуффайн) ; ние не забраняваме като незаконно набид от фурми (ал-тамр)“ (1950: 155-6).15 В бадайският на al-Kāsānī, доктрината за алкохола е формулирана по-резко, може би защото
на местоположението му в Трансоксиана, което клонеше към по-пуристка форма на ханафизъм от
човек може да се срещне в Багдад, Делхи или Истанбул: тук ни се казва, че доктрината на Абу Ханифа е
че nabīdh al-khamr, буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи
би означавало, че старшите сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали
това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафик
īs, Ḥanbalīs и shīc
а. Но със сигурност трябва да е било насочено по-конкретно към Шич
опоненти,
които биха изисквали убеждаване не толкова, че традициите в подкрепа на алкохолните напитки
бяха автентични - за това shīc
a бяха под малко съмнение - но по-скоро, че сподвижниците, които
са записани в аналите на историята, тъй като употребата на алкохол има религиозна обосновка
за това. В този контекст Ḥanafī защитата на алкохолните напитки представлява суни
защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Abū Ḥanīfa, съобщен в
почти всеки правен текст на Ханафи.}}}}


== Хадиси още==
== Хадиси още==