5914
редакции
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)
Версия от 16:59, 24 април 2024
, 24 април→Самите ислямски учени са объркани, относно опияняващ или не е Набида
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 271: | Ред 271: | ||
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти. | {{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти. | ||
Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап'''. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). '''Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид'''. В ислямското право е допустима и консумативна. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, '''ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref> етап между тях.}} | Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап'''. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). '''Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид'''. В ислямското право е допустима и консумативна. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, '''ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref> етап между тях.}} | ||
== Ислямските учени са смятали за забранено само това, което опиянява == | |||
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено. | |||
Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена. | |||
Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''. | |||
Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Правното решение за '''набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени''' и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е изглед към Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единият е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смята, че '''пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, е белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност'''.}} | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Той също така казва, че немюсюлманите поданиците на ислямските земи - Ахл ал-димма - имат право да пият всички видове алкохол, включително кхамр, без страх от наказание, дори ако са в нетрезво състояние в процеса. | |||
Цитира се Абу Ханифа, който казва, че набидът никога не трябва да се забранява: „Абу Ханифа смята, че допустимостта на ал-муталлат(варена алкохолна напитка до 1/3 намаляне на течността и ферментирала втори път) да бъде част на доктрината на сунната и Общността. Той каза като пояснение: „Това (тази доктрина) е да се предпочитат двамата шейхове (Абу Бакр и Умар), да се счита за задължение обрязването, да се счита за валидно избърсването върху кожените чорапи и '''да не се забранява виното набид, защото да направиш това би означавало да бичуваш най-важните сподвижници (нека бог е доволен от тях); въздържането от обявяването им за грешници и въздържането от критикуването им са важни за Суната и Общността'''“}} | |||
====Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа==== | |||
Компендиум от правни становища, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си: | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]| | |||
{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497) | |||
За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}} | |||
====Факхр ал-Дин ал-Хасан бин Мансур Кадикхан (593/1196)==== | |||
Фетфа Кадикхан, съвременник на ал-Маргинани от Трансоксания. | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]| | |||
{{Quote|| Кхамр е харам (2009: 3.81-90). Всички останали напитки обаче се третират в различна степен на толерантност: дори когато са забранени, изключителните производствени методи могат да ги направят халал. Бадхик е една такава напитка, която, според Кадикхан, става харам, когато е напълно ферментирала, със свързано с това наказание, когато се пие над законовия праг. '''Въпреки това, ако запази сладкия си вкус, напитката е халал/позволена''' (пак там). '''Манассаф(ферментирала напитка произведена от грозде) също е добре, освен ако достига пълна ферментация; Мутхаллат(варена алкохолна напитка до редуциране 1/3 от течността и ферментирала втори път) е безусловно халал, въпреки че има наказание за прекомерното му пиене.'''}}}} | |||
==== Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс ==== | |||
Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб: | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]| | |||
{{Quote||Тъй като '''е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид''' от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, '''пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него'''. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.}}}} | |||
==== Шейх Ас-Сарахси известен още като Шамс ал-Аимма==== | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|{{Quote|Исламски шейх, правовед/юрист от ханафитският мазхаб - Ас-Сарахси известен още като Шамс ал-Аимма|Съобщено е от Абу Маскуд ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът, след като поиска питие в деня на жертвоприношението в годината на Поклонение, '''беше донесен набид от водопоя. Когато Той го доближи до устата си, това го накара да се намръщи и веднага да го върне обратно. В този момент Аббас попита дали това е харам/забранено. Пророкът го взе обратно, поиска вода, изля я върху [набида] и след това го изпи. Той тогава каза: „Ако напитката ви стане твърде силна, тогава намалете силата й с вода, защото е станал интензивен'''“. | |||
Ето защо той [първоначално] се намръщи и върна напитката; но тогава той се страхуваше, че хората ще си помислят, че това е харам и той взе го обратно и го изпие. Това показва, че няма нищо лошо в пиенето на силен набид. Нека не се твърди, че [Пророкът] се е намръщил поради неговата киселинност; едва ли би било подходящо да се даде на жаден поклонник да пие оцет. Така знаем че той се намръщи поради неговата интензивност. | |||
Тук има по-дълбока символика: '''кхамр(силно алкохолна напитка) е обещан на вярващите в задгробния живот, както Бог казва, „и реки от кхамр, вкусни за него пиячи (47:15). Следователно е необходимо в този свят да съществува допустима форма от този вид, която да служи за пример, така че да може да се знае чрез пряк ефект точно колко вкусно ще е'''. '''Това ще доведе до вълнение за него''', тъй като това, което е допустимо в този свят служи като модел за това, което е било обещано в обителта на задгробния живот. | |||
Не виждате ли това,че когато Бог обещава на вярващите, че ще пият от злато и сребро от чаши в задгробния живот, че той им позволява да изпитат нещо подобно - пиенето от чаши, направени от стъкло и кристал? За да подсилите тази точка чрез друг пример: '''свещеният закон (шарк) е забранил кхамр без съмнение като тест; тази цел може да бъде реализирана само след като [човек има] знание колко приятно е [кхамр] и така че въздържането от него има своето [желано] въздействие […] върху реалността на това удоволствие и не може да стават известни чрез описание; може да се познае само чрез вкус и директен ефект. Следователно трябва да има допустима напитка от същия вид, която позволява удоволствието да бъдеш познат чрез опит''' (таджриба). Това е целта зад забраната на кхамр и как може да бъде реализирана. Това важи и за всички забрани, като изневярата и други. Трябва да се отбележи, че кхамр е забранен както в малки, така и в големи количества, защото малки количества от него никога не са достатъчни. Що се отнася до тези [други] напитки, те имат грубост и интензивност, което означава че [пиене] в малки количествата не водят до пиене на големи количества. Ето защо малки количества от тях са допустими, въпреки че са описани като интензивни/силни и [само] това количество, което опиянява, е харам/забранено.}}}} | |||
==== Шейх Халид ел-Гинди, обучен в ал-Азхар ==== | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]| Следователно това дойде като значителен шок за огромен брой зрители, които гледат в Близкия изток много популярната египетска религиозна програма, Лак Аллахум Йафкайуун, да чуе '''шейх Халид ел-Гинди, учен, обучен в ал-Азхар и много уважаван телевизионен ислямски учен, прокламиращ, че само вино от грозде и фурми е забранени в исляма, а пиенето на алкохолни напитки от други източници е допустимо до точката на опиянение''': | |||
Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.] | |||
<youtube>https://youtu.be/xubdNU3BdWk?si=XCd1xZo3vNDOm7du</youtube> | |||
Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма към медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези вземат дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен. | |||
Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. '''Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.''' <br> | |||
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира | |||
че '''фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения'''.<br> | |||
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}} | |||
== Ханефи мазхаб == | == Ханефи мазхаб == | ||