Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)

Версия от 12:30, 25 април 2024

6684 байта добавени , 25 април

→‎Алкохол в Османската империя

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 413: / Ред 413: @@
 === Алкохол в Османската империя ===
+==== Периодични забрани на алкохола ====
 {{Quote| [https://www.marginalia.bg/konsumatsiyata-na-alkohol-kato-chast-ot-istoriyata-na-nravite-prez-dovazrozhdenskata-epoha/ Консумацията на алкохол като част от историята на нравите през довъзрожденската епоха<br>
 Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]|Без съмнение фактът, че тази първа вълна от по-строги и целенасочени мерки срещу консумацията и разпространението на алкохола се навдигнала именно около средата на ХVІ в., не бил никак случаен. Това била епохата, когато младата османска държава на практика заявила своите амбиции да играе ролята на “универсална” мюсюлманска империя. Основания за това тя вече била набрала предостатъчно. След забележителните си военни триумфи от първата половина на века империята не само се разпростряла на три континента, но си извоювала и един изключително висок религиозен престиж в рамките на ислямския свят. От победените египетски мамлуци например османските султани наследили престижното право да покровителстват свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.<br>
@@ Ред 421: / Ред 422: @@
 ...<br>
 Обаче оценяването на антиалкохолните декрети като пълен управленчески провал би било прибързано. В действителност държавата едва ли се надявала, пък и едва ли искала веднъж и завинаги да се справи с алкохолния проблем. '''Показателно за двойния стандарт, към който се придържали във винената си политика османските власти- и то не само на местно, но и на централно ниво- е например обстоятелството, че султан Мурад ІV (1623-1640), който се изявил като един от най-яростните проводници на антиалкохолните мерки, сам се славел като голям почитател на виното'''.
+}}
+==== Боза ====
+{{Quote| [https://www.marginalia.bg/konsumatsiyata-na-alkohol-kato-chast-ot-istoriyata-na-nravite-prez-dovazrozhdenskata-epoha/ Консумацията на алкохол като част от историята на нравите през довъзрожденската епоха<br>
+Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]|Веднага разпознаваемото заключение, базирано на описанията на Евлия Челеби е, че през седемнадесети век в Истанбул сладката и кисела боза са били различими до степен, че почти биха могли да се разглеждат като две различни потребителски стоки. Техните спецификации, техните производители, техните клиенти и местата, на които са били продадени, изглежда ги различават. Тази разлика е подчертано и от Мариана Йерасимос. По-конкретно, безалкохолната сладка боза по-често се продаваше извън обществени места в големи количества. Сладката боза беше препоръчвана и популярна сред благочестиви хора и суфиски кръгове, особено по време на Рамазана; също беше известно, че е полезно за бременни и кърмачки. Евлия Челеби не споменава търговци, които обикалят кварталите и продат боза, а брои търговските райони на града сред местата, които човек може да намери добра качествена боза.
+От друга страна, '''силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза- къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците'''.<br>
+...<br>
+..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците се повтаря тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; '''пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарите с винарните като шумни места за хапване и пиене''' и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.<br>
+...<br>
+<big>Сладка боза</big><br>
+'''Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите''', ползи и проблем с алкохолното съдържание Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана през други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътен че майсторите често го поставят в бродирана кърпа, за да го тестват, и дори не a капка изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. '''Дори ако
+човек изпие 10 халби (çömçe) от него, те пак не се напиват.'''<br>
+...<br>
+<big>Кисела боза</big><br>
+За втората категория, тоест '''алкохолната кисела боза, Евлия подчертава, че:„Пиенето на боза като цяло не е забранено, но напиването е забранено и правните становища формулират този въпрос като такъв.'''” Но този въпрос не беше съвсем прост, тъй като bozacı също смесваха с вино в своите порции, дори ако бозата им беше сладка.<br>
+...<br>
+'''Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии от армията, отколкото ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите'''.
+'''В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите'''.. <br>
+...<br>
 }}