Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}

== Още ислямски учени са смятали за забранено само опияняването ==

Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.