Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 475: Ред 475:
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
...<br>
...<br>
Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. '''Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза'''<sup>11</sup><small>(<sub>11</sub>Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. '''Бозата съдържа 4-6% алкохол'''. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.</small>).<br>
Описание на „Крепостта Койсу“ разположена на шест часа от Ендирей, койяо той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакво вино или спиртни напитки. '''Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза'''<sup>11</sup><small>(<sub>11</sub>Боза е дефинирана в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно, като бира, но без хмел. '''Бозата съдържа 4-6% алкохол'''. Бозата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.</small>).<br>
...<br>
...<br>
'''Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.'''<br>
'''Бозата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.'''<br>
...<br>
...<br>
'''Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза'''. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което '''разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан'''. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. '''с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид'''.<br>
'''Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание за това в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също има склонност към пиене на боза'''. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което '''разглежда въпроса за набид, разбиран като боза в Дагестан'''. Абу Бакр пише в труда си през 1777 г. '''с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид'''.<br>
...<br>
...<br>
Улемите<small>(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право)</small>, споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време '''някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми'''. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари '''посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост'''. <br>
Улемите<small>(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право)</small>, споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време '''някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми'''. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари '''посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост'''. <br>
...<br>
...<br>
Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че '''забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол
Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че '''забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол
въвежда се постепенно'''; възможно е да е действал според пример на пророка. '''Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна буза и тогава беше въведена пълна забрана'''. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следното случаят е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е позволи ни да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."<br>
въвежда се постепенно'''; възможно е да е действал според пример на пророка. '''Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна боза и тогава беше въведена пълна забрана'''. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следният случай е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е да ни позволиш да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."<br>
...<br>
...<br>
В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в които производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. '''Някои дагестански богослови пиеха набид(буза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали ханафитския мазхаб по този въпрос'''. '''В класическите произведения представители разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.'''  
В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в който производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети век и през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. '''Някои дагестански богослови пиеха набид(боза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали на ханафитския мазхаб по този въпрос'''. '''В класическите произведения е разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.'''  
}}
}}