Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)

Версия от 12:00, 28 март 2024

2900 байта добавени , 28 март

→‎Учени 2

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 169: / Ред 169: @@
 {{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
 Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Ибн Рушд ал-Хафид очертава правния спор в географски термини, определяйки подкрепата към Хиджази(Малики мазхаба) за цялостна забрана срещу застъпничеството на Иракчани(Ханефи мазхаба) за тясна забрана.
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|След като излага рамката на възгледа на Шафии, ал-Маварди предлага убедителна и подробна критика на позицията на Ханефи. Той започва с разграничение между Иракчани(свързани с Ханефи мазхаба) и Хиджази(свързан с Малики и Шафии мазхаби). Той отбелязва, че иракчаните ограничават дефиницията на кхамр до алкохолни напитки, получени от неварени гроздов сок и позволяват консумацията на интоксиканти, направени от други източници. Хиджази, обратно, поддържат, че всяка напитка, която упоява в големи количества е противозаконно в малки количества.
-Хиджази обявява всички алкохолни напитки за незаконни въз основа на Пророческите традиции, етимология и аналогични разсъждения, в   забраната на кхамр в 5:90-1 е неговото опияняващо качество.
+Опровержението на Ал-Маварди на позицията на иракчани се съсредоточава върху: (а) твърдението че кхамр е специфичен за гроздето и (б) твърдението, че думата мускир в традициите, разказани от Пророка, се отнася до „последната чаша който опиянява“, а не „опияняващите вещества“ като такива. По отношение на първо, ал-Маварди цитира предимно традиции. По-конкретно, той цитира един хадис, в който Пророкът изрича изявлението, че „всички опияняващи вещества са хамр и всички хамр са забранени”, както и редица варианти на традицията на „петте източника“/петте достоверни книги с хадиси. Той енергично отхвърля твърденията, че тези традициите са измислици и предлага (още една) традиция, в която Пророкът (удобно) предвижда време, когато хората ще се опитат да оправдайте кхамр, като промените името му.(88)
-'''Иракчаните, от друга страна, твърдят, че упойващите вещества базирани на грозде/фурми са допустими, стига да не се пие в излишък, въз основа на тяхното тълкуване на 16:67 и редица традиции от Пророк и неговите сподвижници. Те също предлагат „спомен за Бог“ като алтернатива за забраната на кхамр, твърдейки, че упойващите вещества са разрешени, докато човек не достигне точката, в която той забравя Бог.'''
+*(88) Например, ал-Маварди цитира Яхя бин Маин твърдението, че традицията „всички интоксиканти са кхамр“ е една от трите лъжи, на които се приписва на Пророкът. Ал-Маварди отбелязва, че Ибн Ханбал приема истинността на тази традиция и проследява своя разказ чрез надеждни предаватели.<br></small>}}
-Въпросът е по-скоро опиянение отколкото интоксиканти. След като излага и два аргумента, Ибн Рушд ал-Дафид заключава, че хиджази имат по-добри текстове за доказателства, докато иракчаните имат по-силна претенция за кийас<small>(дефиниран като набор от ислямски закон за вземане на решения и да го прилага към всички случаи, базиран на факта, че новите различни случаи споделят основната причина за решение и приложение. Следователно кийас е метод, използван от ислямските юристи за получаване на решение към всички случаи, за да бъде практично и не в противоречие със Сунната).</small>}}
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва '''следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба:
+# (а) Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;
+# (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
+# (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;'''
+}}
 == Хадиси още==