5914
редакции
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)
Версия от 16:39, 28 март 2024
, 28 март→Учени 2
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 181: | Ред 181: | ||
<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br> | <big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br> | ||
<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big> | <big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big><br> | ||
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.''' | Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.''' | ||
| Ред 191: | Ред 191: | ||
<big>Б) | <big>Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br> | ||
<big>''Абу | <big>''Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма''</big><br> | ||
..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут. | |||
... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство. | |||
'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.''' | |||
'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога). | |||
Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо. | |||
И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение. | |||