5914
редакции
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии
Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)
Версия от 15:13, 28 март 2024
, 28 март→Учени 2
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 177: | Ред 177: | ||
Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]]. | Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]]. | ||
'''Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право'''.}} | '''Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право'''.}} | ||
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big><big>Ханефитите</big></big><br> | |||
Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища. | |||
<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br> | |||
<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big> | |||
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.''' | |||
<big>''Абу Джафар ал-Тахави''</big><small>(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)</small><br> | |||
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани. | |||
Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична. | |||
Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''. | |||
Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние. | |||
<big>Б) ХАнефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br> | |||
<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big> | |||
B. he Ḥanafī прегръдка на общата забрана | |||
Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахль ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма | |||
}} | |||
== Хадиси още== | == Хадиси още== | ||