Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)

Версия от 09:19, 25 април 2024

2943 байта добавени , 25 април

→‎Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи/мазхаби относно Набида и забраната за консумиране на алкохолни напитки

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 279: / Ред 279: @@
 == Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи/мазхаби относно Набида и забраната за консумиране на алкохолни напитки ==
 Ислямските мазхаби са били объркани относно употребата на Набид, който се консумира до третият ден от направата му, защото ясно са осъзнавали, че също съдържа на малко количество алкохол и може да опияни/интоксикира при употреба в големи количества.
-=== Спор между ислямските школи ===
+=== Спор между ислямските мазхаби ===
 {{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
 Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
@@ Ред 288: / Ред 288: @@
 {{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}
 {{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}
+=== Ханефи мазхаб ===
+[[File:Sects-within-Sunni-Islam-400x266.jpg|thumb|980px|right|]]
+Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ḥanafī признава Корана и хадисите (разкази относно живота и изказванията на пророка Мохамед) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
+{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|..доктрината на Абу Ханифа е
+че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}
 == Ислямските учени са смятали за забранено само това, което опиянява ==
 Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.