Любимата напитка на Мухаммад: съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Въпрос: Дали може да обобщите някои от важните харами (забрани) в исляма?

Отговор: Предоставяме лист, извадки от книгите по Фикх. Харамите (забранените неща) в исляма са:
1. Използването на повече вода от нужното при ритуалното измиване абдест и гусюл.
2. Да не се отвърне с “ЙерхамюкеАллах” на човек, койтo е кихнал и е изрекъл “Елхамдулиллях”.

3. Консумирането на алкохолни напитки.

Харам храни

Мюсюлманите са задължени от ислямския закон да се въздържат от консумация на редица определени храни. Според други, това е в името на здравето и хигиената, както и спазването на законите на Аллах. Следните храни и напитки са категорично забранени (харам) в Корана (2:173, 5:3, 5:90–91, 6:145 и 16:115):

• Месото от свине (свинско).
• Кръв.
• Алкохолни напитки. За вярващите мюсюлмани това се отнася и за подправки или течности за приготвяне на храна като соев сос, които може да съдържат алкохол.
  
  Храната в ислямските диетични закони

е „всяко опияняващо вещество е като хамр [вино] и всеки хамр е харам.“ Тъй като това е харам заради самия него (харам ли затих), той е забранен независимо от използваното количество, независимо дали е сам по себе си или е смесен с други вещества и разреден

Според турското главно мюфтийство (Диянет) няма безалкохолна бира.
Според Диянета не е позволено да се пие безалкохолната бира, която се продава на пазара, защото дори и 000,1% алкохол да съдържа в себе си, това я прави харам (забранена) за мюсюлманите. А според някои разследвания, които са напревени върху безалкохолната бира продавана на турския пазар, процент е повече от 000,26%.

7. НАПИТКИ;

a) Всички видове вода и безалкохолни напитки са Халал, с изключение на тези, които са отровни, опияняващи или опасни за здравето или съдържащи Не-Халал вещества.

b) Всички продукти или напитки, съдържащи алкохол, са забранени съгласно Ислямските правила, дори и тези които се използват с цел за готвене или за пълнеж на бонбони.

Тези различия могат да изглеждат незначителни за някои хора. Поради това могат да извършат действия, които могат да са харам, а това е много тежко престъпление според исляма. Консумацията на алкохол или свинско месо е явно нарушение на заповедите на Аллах и не бива да бъде пренебрегвано. Произнасянето на името на Аллах по време на клане е акт на поклонение и послушание пред Господаря на световете. Освен това произнасянето на Аллаховото име има ключово значение за много благословии и възнаграждения.

РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20

Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.

Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.

Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.

И Аллах знае най-добре.

О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

„О, вие, които вярвате! не се доближавайте до молитвата, когато сте опиянени, докато не разберете (добре) какво казвате, нито когато сте задължени да се изкъпете -- освен ако (вие) пътувате по пътя -- докато измили сте се и ако сте болни, или сте на път, или някой от вас идва от тоалетната, или сте докоснали жените, и не можете да намерите вода, отидете на чиста земя, след това избършете лицата и ръцете си; ; наистина Аллах е опрощаващ, опрощаващ."

Това очевидно е било много трудно за Умар бин Хатаб и той не му е обърнал внимание и е пил обилно, след което е пребил Абд-ур-Рехман бин Ауф с камилска кост толкова много, че е бил сериозно ранен. След това Умар каза стихотворение за убитите в битката при Бадр със следните думи:

„О,дяволите! Кладенците на Бадр носят толкова много тела на арабски младежи. Този син на Кабшах (Астагфируллах!) ни плаши с Възкресение и Съд! Как е възможно изгорени тела и мозъци, разпръснати в прахта, да бъдат съживени отново?! Как може Бог да възкреси нашите древни кости от нашите гробове?! Тогава как може да ни възкреси от деня на Страшния съд?! докато ям и задържам храната от мен!!"

Забележка: Абу Кабшах е известна предислямска фигура, която не е съгласна с начина на поклонение на идолите на Куреш. Тъй като Пророкът Мохамед (с.а.с.) се противопоставяше на Куреш и езичеството, затова без да се замисля и в нетрезво състояние, Умар бин Хатаб извърши сериозно богохулство, като го нарече "син на Кабшах" (астагфируллах).

Богохулството и проявите на неверие на Умар достигнаха до Пророка на исляма (с.а.с.) и предизвикаха ярост в него и нашият скъп Пророк Мохамед (с.а.с.) излезе навън толкова бързайки, че носеното му наметало се влачеше по земята зад него. Той (с.а.с.) намери Умар и го преби толкова зле, че опиянението напусна Умар и той дойде на себе си и започна да крещи: "Търся спасение от гнева на Аллах и Неговия пратеник!"

Тогава беше разкрит следният стих:

О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти:
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“

Глава: Който пие вино в този свят, той няма да го пие в отвъдното
Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."

Глава: Какво е докладвано относно интоксикантите
Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено. Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.

Глава: Не поздравявайте открито грешен човек
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "Не поздравявайте никой, който пие кхамр."

Глава: Всяко опияняващо вещество е харам
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“

И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.

Когато Аллах споменава млякото и как го е направил вкусна напитка за човечеството, Той следва това с препратка към напитките, които хората правят от плодовете на финиковата палма(фурма) и лозата(грозде), и какво са правили с опияняващия Набид (напитка, приготвена от фурми), преди да е било забранено.

(И от плодовете на финиковата палма(фурми) и гроздето, откъдето извличате силна напитка) упойващи вещества. Но това е отменено;

И от плодовете на финикови палми(фурма) и лози(грозде), [излиза] плод, от който черпите опияняващ кхамран, което опиянява - то се нарича с отглаголното съществително [сакаран, 'опиянително'], и този [стих] дойде преди да бъде забранен..

Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми.“

Анас разказва: „Аллах низпосла айятите, заявяващи забраната на кхамр, когато нямаше друга напитка за пиене в Медина, освен тази, приготвена от фурми. Свързано с хадис на Муслим.

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на опияняващи:
Ибн Аббас каза: „Който иска да счита за забранено онова, което Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) смятат за забранено, нека смята Набид за забранено.“

Анас бин Малик съобщи:
Аллах разкрива стиха, в който Аллах забранява употребата на кхамр. В онези времена не се е пиел друг алкохол освен приготвен от фурми.

Глава: От какво се прави виното/кхамр:
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“

Глава: От какво се прави Кхамр:
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино(кхамр), от сушени фурми се прави вино(кхамр), от мед се прави вино(кхамр), от пшеница се прави вино(кхамр), от ечемик се прави вино(кхамр).

Глава: Забраната на Кхамр:

Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му дадеСтепен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).

Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и пратеникът на Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)

Яхя ми предаде от Малик от Исхак ибн Абдуллах ибн Аби Талха, че Анас ибн Малик каза: „Сервирах кхамр на Абу Убайда ибн ал-Джара и Абу Талха ал-Ансари и Умай ибн Каб. кхамр беше приготвено от смачкани зрели фурми и сушени фурми. Някой дойде при тях и каза: „Виното/кхамр е станало Харам/Забранено.“ Абу Талха ми нареди да отида да взема каните и да ги счупя. Аз се изправих и отидох до един наш хаван и ги удрях с дъното му, докато се счупиха."

Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Джабир бин Абдула каза: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).

Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."

Глава: Хамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "Стафидите и сушените фурми са кхамр."

Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен:
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“ Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Изляйте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.

Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен: Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми.“

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това е отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва: Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и пиете опияняващо.

Абдуллах бин Бурайда разказа от баща си: Че той е бил на събрание, на което е присъствал Пратеникът на Аллах и той е казал: „Преди ти забранявах да ядеш жертвеното месо за повече от три дни, но сега го изяж, раздай го на другите и го съхранявай толкова дълго, колкото и аз ти казах да не правиш Набид в тези контейнери: Ад-Дубба, Ал-Музаккат, Ан-Накир и Ал-Хантам. Но сега прави Набит в каквото искаш, но избягвай всяко опиянение(грешно преведено - "избягвайте всичко, което опиянява"). И аз ви забраних да посещавате гробове, но сега, който иска да ги посети, нека го направи, но не изричайте нищо, което не е подходящо."

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Абдуллах бин Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте когато е опияняващо.

Муслим 23:4952

Глава: Описание на Набид и как се пие Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Набид ще бъде направен за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще го изпие на същия ден, или на следващия ден, или на третия ден, и ако остане нещо, той ще го изхвърли или ще даде заповед, че да бъде изхвърлено."

Ибн Аббас разказва, че за Пратеника на Аллах (мир нему) е бил приготвян набид във воден мях, Шуба каза: „Беще през нощта срещу понеделник. Той го пиеше в понеделник и до вторник следобяд, и ако нещо останеше, даваше го на слугата си или го изливаше“.

Ибн Аббас съобщава, че стафидите се накисват във вода за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще я пие на този ден, на следващия и на следващия ден до вечерта на третия ден. След това той би наредил да бъде изпито от (други хора) или да бъде изхвърлено.

.. в една от традициите на мюсюлманите, Ибн Аббас се казва, че Пророкът е използвал набид дори на третия ден от фенентацията, но това, което остана след това, беше излято: Ибн Аббас съобщава, че набид е бил приготвен за Пратеника на Аллах в началото на нощта и той ще го пие сутринта и следващата вечер и следващата нощ и ден и нощта след това до следобед [т.е. до напреднали признаци на ферментация?]. Ако нещо беше пропуснато от това, той го даде на своите слуги, или е заповядал да се излее.

Бакр бин Абд Аллах каза: „Един човек каза на Ибн Аббас „Ами хората от тази къща? Те доставят Набид на обществеността, докато техните братовчеди осигуряват мляко, мед и каша (сауиг). Дали това се дължи на тяхното скъперничество или нужда? Ибн Аббас отговори: „Това не се дължи нито на нашето скъперничество, нито на нашите нужди, но Пратеникът на Аллах (ﷺ) (веднъж) влезе при нас, а Усама бин Заид седеше зад него. Апостолът на Аллах (ﷺ) призова за пиене. Набид беше донесен при него и той пи от него и даде остатъка от него на Осамах бин Заид, който пи от него. Пратеникът на Аллах (ﷺ) тогава каза: „Ти направи добро и красиво дело и го направи по подобен начин. Поради това го правим, не искаме да променяме казаното от Пратеника на Аллах (ﷺ)

Бяхме с Пророка (ﷺ) и той поиска нещо за пиене. Човек от компанията попита: Да ти дадем ли набид (напитка от фурми) да пиеш? Той отговори: Да. Мъжът отиде бързо и купи чаша набид. Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не го прикри дори като поставиш парче дърво върху него?

Бяхме с Пратеника на Аллах (ﷺ) и той поиска вода. Един човек каза: Пратенико на Аллах, може ли да ти дадем Набид да пиеш? Той (Светият Пророк) каза: Да (можете). Той (разказвачът) каза: Тогава този човек излезе бързо и донесе чаша, съдържаща Набид, при което Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не я покри? - дори да е с дърво. Той каза, че тогава го е изпил.

Глава: Различни доклади от Ибрахим относно Набид:
Беше разказано, че Ибрахим казал: „Няма нищо лошо в Набида Ал-Бухтуж(варен до редуциране една-трета, разреден с вода и след това е оставен да ферментира втори път)“

От авторитета на Абдул Рахман бин Ал-Хаджадж той каза: Поисках разрешение от някои от нашите спътници да посетя Абу Абдуллах, мир на праха му, и беше попитан за набида и той каза: Халал е/позволено е.
عن عبد الرحمن بن الحجاج قال: استأذنت لبعض أصحابنا على أبي عبد الله عليه السلام فسأله عن النبيذ فقال: حلال

Разказва Абдулла бин Масуд (Аллах да го благослови): Той беше с Пратеника на Аллах, мир нему, в нощта на джина, когато той го попита дали има вода. Той му отговори, че има набид в едно гърне. Мухаммад каза: „Излей ми малко, за да извърша очистването“ и той ги направи. Пророкът, мир нему, каза: „О, Абдулла бин Масуд, това е и напитка, и пречиствател.“

Съобщава се, че Ата не одобрявал/не налагал измиването с мляко и набид и казал: таяммум[пясък и пръст] ми харесва повече (отколкото вземането на абдест с мляко и набид).

Арабският текст буквален превод: Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.

(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ ‏.‏)

ولا بأس بالتوضوء بالنبيذ لان النبي صلى الله عليه وآله قد توضأ به

Няма проблем при вземането на абдест с набид, тъй като Пророкът се е измил с него.

Разказано от Абу Джамра:
Казах на Ибн Аббас: „Имам глинен съд, съдържащ Набид (т.е. вода и фурми или грозде) за мен и пия от него, докато е сладко. Ако пия много от него и остана с хората дълго време, страхувам се, че могат да го открият, защото ще изглеждам като пиян, каза: „Делегация на Абдул Каис дойде при Пратеника на Аллах (ﷺ) и той каза:"Добре дошъл, о, хора! Нито ще имаш позор, нито ще съжаляваш."..

Глава: Видове Набид, които са разрешени за пиене и видове, които не са:‏‏

Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:

"Утайката е това, което опиянява."

Глава: Споменаване на разрешените напитки:
Разказано е, че Ибн Шубрума е казал:„Талха каза на хората от Ал-Куфа относно Набид: „Това е изпитание, при което млад човек може да се възползва, но стар човек може да бъде наранен.“ Ако имаше сватба между тях, Талха и Зубайд предлагаха мляко и мед за пиене. Беше казано на Талха: „Защо не предложиш Набид?“ Той каза: „Не бих искал мюсюлманин да се опияни заради мен.“

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти От Абу Рафи се предава, че: Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, каза: "Ако се страхувате, че Набид може да е твърде силен, тогава го отслабете с вода." Абдуллах (един от разказвачите) каза: „Преди да стане силно.

Беше разказано от Ас-Сааиб, че:
Умар бин Ал-Хатаб излезе при тях и каза: „Забелязах миризмата на напитка върху едни и други и той каза, че е пил Ат-Тила(сгъстен сок от грозде). Питам за какво той е пил, ако е, за да се напие, ще го бия с камшик. Така че Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, го бичува, изпълнявайки изцяло наказанието Хад.

Любимата храна на Умар беше яхния (супа), а любимата му напитка беше набиз/набид

Аз само пих от твоето питие!“ Тогава Умар каза: „Бих те, защото си пиян, а не защото пи!

Някои хора казаха, че алкохолът е забранен и че упойващите напитки не стават забранени, освен ако човек не се опияни от тях, и че не се наказва този, който пие упойващо вино, освен ако не се опияни от него. Беше казано на някои хора, които казаха това: Как можете да се противопоставите на това, което е разказано от Пророка (нека Аллах да го благослови да бъде), и потвърдено от Умар, и разказано от Али, докато никой от сподвижниците на Пратеника на Аллах (нека) Благословенията на Аллах да бъдат върху него) каза нещо, което да му се противопостави? Той каза: Ние разказахме, че Умар е извършил наказанието върху човек, който е изпил малко от неговото питие. Ние казахме: Вие сте разказали това за човек, който според вас е непознат и чието разказване не е аргумент. Той каза: Как може да се знае какво води до напиване? Казахме: Не изпълняваме наказанието на никого, който не е в нетрезво състояние..

Присъствах, когато намушкаха Умар. Донесоха му силен набид и той го изпи.

Разказано е за нашия Учител Умар (Аллах да е доволен от него), че той пиел силен набид и казвал: „Ние ще заколим камилите и вратовете им принадлежат на семейството на Умар и нищо не може да ги пререже, освен силен набид!'

Умар, син на ал-Хатаб (Аллах да е доволен от него), каза: „Ако се страхувате от интензивността на определен набид, смесете го с вода.“

Пийте това вино в тези съдове, защото наистина укрепва гръбначния стълб и смила всичко, което е в стомаха, и няма да ви подчини, докато намерите вода!

Умар (Аллах да е доволен от него) каза: „Пия вино, което прорязва месото на камилата в стомаха ми, за да не ни нарани!

Той беше голям любител на виното. Веднъж му дадоха вино от стафиди, той взе вода, изля я върху виното и я изпи. Тогава той каза: "Виното от Ал-Таиф(регион) е фантастично!

Ханафитите бяха първите, които твърдяха, че текстовете, които забраняват кхамр, трябва да се тълкува в по-широк контекст. За тях беше важно, че набид е било често срещано питие в Медина в дните на Пророка. Според тяхното тълкуване видни сподвижници като напр Умар и Абу Зар продължиха да пият набид след смъртта на пророкът. Нещо повече, докато беше в Куфа, известен спътник (асхаб), юристът Ибн Масуд изрази мнението, че тази напитка е бил законна, въпреки че самият той не го е ползвал. Много юристи в Ирак последват този пример и започват да твърдят, че забраната за кхамр не се отнася до набид (Rabb 2015, 145–47).

Яхя ми съобщи от Малик от Яхя ибн Саид от Абд ар-Рахман ибн ал-Касим, че Аслам, мавлата на Умар ибн ал-Хаттаб го информира, че е посетил Абдуллах ибн Айяш ал-Махзуми. Той видял, че има някакъв набид със себе си и в този момент бил на път за Мека. Аслам му каза: „Умар ибн ал-Хатаб обича тази напитка." Следователно Абдуллах ибн Айяш донесе голяма купа за пиене, донесе я на Умар ибн ал-Хатаб и я постави пред него. Умар я доближи до него и след това вдигна главата му. Умар каза: „Тази напитка е добра", така че той изпи малко от нея и след това я подаде на мъж от дясната си страна

Силният набид не се счита за опияняващ, затова Умар би го вкусил. Ако обаче това доведе до интоксикация/напиване чрез консумация на прекомерни количества силен набид, това ще наложи наказанието.

Понякога Саййидуна Умар първо ще опита набида и ще го разреди, ако е необходимо.

Саид ибн Зи Лаауа разказва: „Един бедуин веднъж пи набид [напитка, направена чрез накисване на фурми или стафиди във вода и консумирането й, преди да стане опияняващо] от меха с вода на Умар (радийаллаху анху) и се опияни . Сайидуна Умар (радийаллаху анху) наложи наказанието за това, че пиеше”

Абу Исхак съобщава от Амир, който казва: "Един бедуин веднъж пи набид от водния мех на Умар (радийаллаху анху) и се опияни. Сайидуна Умар (радийаллаху ‘анху) наложи наказанието за това, че пиеше”

Яхя ми съобщи от Малик от Ибн Шихаб, че ас-Саиб ибн Язид го е информирал, че Умар ибн ал-Хатаб е излязъл при тях. Той каза: Намерих миризма питие на еди-кой си, а той твърдеше, че това е напитка от варен плодов сок[явно любимата напитка на Мухаммад - Набид], и аз се питам какво е пил. Ако е пиян, ще го бия. След това Умар го бичува с пълен хадд(наказание с камшик или обувка).

Един човек веднъж изпил питие [набид] от Саййидуна Умар (радийаллаху анху) на път за Медина и се опиянил. Умар (радийаллаху анху) му позволи да изтрезнее и след това му наложи наказание за пиене. Саййдуна Умар (радийаллаху ‘анху) след това разреди тази напитка, като добави вода и след това пие от нея.

Докато беше на смъртното си легло, Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар

След това събитие любовта на Умар към виното и опиянението намери алтернативна напитка, наречена "набиз/набид". Аллама Шибли признава, че хората започнали да пият набиз/набид, чиято употреба обикновено имала подкрепата и одобрението на религиозните водачи на Ирак.

Цитира се Хаммат бин ал-Харит, който казва, че (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб веднъж бил на пътешествие, когато му донесли някакъв набид. След като изпи малко от него, той беше забелязан да прави гримаси поради силата му. Той поиска вода, която използва, за да разреди напитката, преди да се върне да пият (пак там: 4.12).

В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12). В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал (пак там: 4.12).

В особено показателна традиция/хадис, пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжа

„Намираме (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб сред онези, които съобщават с авторитета на Пратеника на Аллах, че той е казал: „Всяко опияняващо вещество е забранено“. И все пак също така е съобщено от него мнението, че малки количества силен набид са допустими“

Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс

След това имаше някои доста смели доклади, които твърдяха, че Пророкът и Умар са пили набид. Религиозните (ислямски) идеолози положиха всички усилия да обяснят, че пиенето му е вид ферментирал сок, вид сайдер, който е претърпял изключително кратка фенентация. Това усилие обаче не изглежда да съответства на логиката на съвременните вино производствени изследвания.

Докато беше на смъртното си легло, Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар

نبذ) لسان العرب)

وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.

Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“

وانتبذته: اتخذته نبيذاً وسواء كان مسكراً أَو غير مسكر فإِنه يقال له نبيذ، ويقال للخمر المعتصَرة من العنب: نبيذ، كما يقال للنبيذ خمر.

(Lesan Al-Arab) لسان العرب

Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак са нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“

خمر) لسان العرب)

والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.

وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،

Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.

خمر) لسان العرب)

والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.

وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب

Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)

الخَمْرُ) القاموس المحيط)

الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،

Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.

(6a) Глава: Обяснение на виното и заплахата за този, който го пие - Раздел 1

Айша каза, че когато Божият Пратеник бил попитан за Бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки ликьор, което е опияняващо, е забранено„
(Бухари и Муслим.)

• (добавка от преводача, която липсва в оригинала на арабски език)Набид е напитка, приготвена традиционно от фурми,но и стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
  
  Сунан Ан-Насаи 3637

Ферментация

Ферментацията наистина е магията, която се играе в производството на вино. Ако се остави на самотек, мъстта или сокът ще започнат да ферментират естествено в рамките на 6-12 часа с помощта на диви дрожди във въздуха.

По време на процеса на ферментация тези полезни микроби разграждат захарите и нишестетата до алкохоли и киселини, което прави храната по-питателна и я запазва, така че хората да могат да я съхраняват за по-дълго време, без да се развали.

...
2. Етанолова ферментация/алкохолна ферментация. Дрождите разграждат пируватните молекули - продукцията от метаболизма на глюкозата (C6H12O6), известна като гликолиза - в нишестета или захари до молекули алкохол и въглероден диоксид. Алкохолната ферментация произвежда вино и бира.
...
Какви са различните етапи на процеса на ферментация?
В зависимост от това какво ферментирате, процесът може да има няколко етапа.

Първична ферментация. В тази кратка фаза микробите започват бързо да работят върху сурови съставки като плодове, зеленчуци или млечни продукти. Наличните микроби или в заобикалящата течност (като саламура за ферментирали зеленчуци) пречат на гниещите бактерии да колонизират храната вместо това. Дрождите или други микроби превръщат въглехидратите (захарите) в други вещества като алкохоли и киселини.
Вторична ферментация. В този по-дълъг етап на ферментация, който продължава няколко дни или дори седмици, нивата на алкохол се повишават и дрождите и микробите умират и наличният им хранителен източник (въглехидратите) става все по-оскъден.

Алкохолната ферментация е процес, при който захарите се превръщат в алкохол..

...
Алкохолната ферментация протича на два етапа: бурна и тиха ферментация. Бурната ферментация трае 6-7 дни и се характеризира с бързо разграждане на захарите..

ФЕРМЕНТИРАЩОТО ВИНО ПРАВИ ЛИ ГО АЛКОХОЛНО?
Да, процесът на ферментация превръща гроздовия сок във вино и го прави алкохолен. Процесът зависи от маята и захарта. Дрождите метаболизират (изяждат) захарта в гроздовия сок и я превръщат в етанол (алкохол).

ПО-ДЪЛГАТА ФЕРМЕНТАЦИЯ ОЗНАЧАВА ЛИ ПОВЕЧЕ АЛКОХОЛ ВЪВ ВИНОТО?
Не. Нивото на алкохол във виното зависи от началното ниво на захар в гроздето. Колкото по-зряло е гроздето (повече захар), толкова повече храна трябва да изядат дрождите и да се превърнат в алкохол.

От много узряло грозде от горещи райони се правят високоалкохолни вина. Едва узряло грозде от хладни райони прави нискоалкохолни вина.

Като правило, колкото по-ниска е температурата на процеса, толкова по-дълго време отнема ферментацията.

Още в Джеда, в централната част на западното крайбрежие, средната температура през януари е 23,5 °C (74,5 °F). Лятото е много горещо и влажно, с високи температури около 38/39 °C (100/102 °F) между юни и август; жегата е ужасна поради влагата, идваща от морето. За разлика от това, в дните, когато вятърът духа от вътрешността, температурата може да достигне до 47/49 °C (117/120 °F) от май до септември.

...
Мекка не е точно на брега, но се намира почти в равнината, на 300 метра (985 фута) над морското равнище и на запад от планините, така че е горещо и през цялата година, всъщност дори е по-горещо от Джеда, особено през лятото, когато високите температури обикновено са около 43/44 °C (109/111 °F). Влажността е по-ниска, отколкото на брега, но комбинацията от влажност и температура прави жегата потискаща. Мека е много горещ град, всъщност през деня температурата обикновено надвишава 40 °C (104 °F) за няколко месеца, от май до септември; има около 300 дни с повече от 32 °C (90 °F) на година, а средната дневна температура за цялата година е 31,8 °C (89,2 °F). Най-високият рекорд е 51,4 °C (124,5 °F), поставен през юни 2012 г. Следователно Мека е един от най-горещите големи градове в света.

За ферментация, плодовете се мацерират^[1], при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5% (ABV алкохол по обем).

Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата. Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.

Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване
Както трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.

Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти. Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид. В ислямското право е допустима и се консумира. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол, със сайдер^[2] етап между тях.

Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде. Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване.

Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр.

Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки.

В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос. . . . Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано. . . . Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос (ал-Ауари).

..доктрината на Абу Ханифа е че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.

Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс

Това се основава на авторитета на един хадис, според който, когато нещо е направено харам, дори и най-малкото количество от него е харам. По този начин на мюсюлманите е забранено да консумират свинско месо или алкохол, дори и малко количество. Единственото изключение, направено от школата на Ханефитите, което може да се спомене тук, е по отношение на консумацията на малко количество алкохол, който не води до опиянение. В този случай извършителят се счита за виновен, но не подлежи на наказание с предвиденото наказание или хадд за пиене на вино

Ханефитите

Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти. Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.

A) Първоначалната позиция на Ханефитите

Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр. Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората.„Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.

Абу Джафар ал-Тахави(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани. Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична. Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение. Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.

Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана

Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма

..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка. Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр. Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут. ... По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр. Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство. Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги. Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти, като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога). Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо. И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.

Ал-Маргинани(философ, ислямски теолог , законовед-Фикх, получил титлата Шейх-ул-ислам)
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр. Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди

и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици. С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация, той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.

Глава: Този, който е пристрастен към кхамр
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (мир на праха му) е казал: "Никой, който е пристрастен към кхамр, няма да влезе в рая."

Глава: Този, който е пристрастен към виното/Кхамр
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."

Глава: Обяснение на кхамр и заплахата за този, който го пие

Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „(كُلُّ مُسْكِرٍ خَمْرٌ وَكُلُّ مُسْكِرٍ حَرَامٌ) - Всичко опияняващо е кхамр и всичко опияняващо е забранено (добавката: "вещество" е от преводача на английски език и липсва в оригинала). Който пие кхамр на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”

Муслим го предава.

От Абу Хурайра се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Ако се напие, бий го с камшик. Ако го направи отново, бийте го с камшик. Ако го направи отново, тогава го бийте с камшик. И той каза относно четвъртия път: „Ако го направи отново, тогава ударете врата му (т.е. екзекутирайте го).“ ”

Пратеникът на Аллах (САС) каза: „Ако се напие, бийте го с камшик; след това, ако се напие, бийте го с камшик; след това, ако се напие, бийте го с камшик.“ Тогава той каза относно за четвъртия път: „Ударете врата му (т.е. убийте го).“

След това, Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за традициия, която също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение. Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на традициите на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е традиция с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, традиция, която Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум - Бидаят ал-муджтахид, като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Един от тях се нарича мизр (направен от царевица), другият се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани

Правното решение за набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е изглед към Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единият е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смята, че пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, е белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност.

Той също така казва, че немюсюлманите поданиците на ислямските земи - Ахл ал-димма - имат право да пият всички видове алкохол, включително кхамр, без страх от наказание, дори ако са в нетрезво състояние в процеса. Цитира се Абу Ханифа, който казва, че набидът никога не трябва да се забранява: „Абу Ханифа смята, че допустимостта на ал-муталлат(варена алкохолна напитка до 1/3 намаляне на течността и ферментирала втори път) да бъде част на доктрината на сунната и Общността. Той каза като пояснение: „Това (тази доктрина) е да се предпочитат двамата шейхове (Абу Бакр и Умар), да се счита за задължение обрязването, да се счита за валидно избърсването върху кожените чорапи и да не се забранява виното набид, защото да направиш това би означавало да бичуваш най-важните сподвижници (нека бог е доволен от тях); въздържането от обявяването им за грешници и въздържането от критикуването им са важни за Суната и Общността“

Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба:

1. (а) Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;
2. (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
3. (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;

Алкохол без вино

Други видове алкохол също са строго забранени, освен ако не отговарят на следните пет критерия:

• Не е пиян с намерение за опиянение;
• Не е пиян до степен, която би се опиянил;
• Не е пиян по начина, по който се пие алкохол;
• Неговото присъствие, не трябва да е напразно(لغو/без неосъзнато говорене);
• Това не е директната точка на удоволствието.
  
  Допустимо ли е използването на ром/бира в сладкиши, ако не опиянява?
  Отговаря Шейх Юсуф Уелтч

Следователно това дойде като значителен шок за огромен брой зрители, които гледат в Близкия изток много популярната египетска религиозна програма, Лак Аллахум Йафкайуун, да чуе шейх Халид ел-Гинди, учен, обучен в ал-Азхар и много уважаван телевизионен ислямски учен, прокламиращ, че само вино от грозде и фурми е забранени в исляма, а пиенето на алкохолни напитки от други източници е допустимо до точката на опиянение:

Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]

Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма към медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези вземат дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен. Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира че фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения.

В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.

Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. Ибн Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират не напълно. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песни не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница. Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..

Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни

богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.
...
Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза¹¹(₁₁Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. Бозата съдържа 4-6% алкохол. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.).
...
Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.
...
Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид.
...
Улемите(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право), споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост.
...
Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол въвежда се постепенно; възможно е да е действал според пример на пророка. Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна буза и тогава беше въведена пълна забрана. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следното случаят е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е позволи ни да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."
...
В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в които производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. Някои дагестански богослови пиеха набид(буза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали ханафитския мазхаб по този въпрос. В класическите произведения представители разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.

Без съмнение фактът, че тази първа вълна от по-строги и целенасочени мерки срещу консумацията и разпространението на алкохола се навдигнала именно около средата на ХVІ в., не бил никак случаен. Това била епохата, когато младата османска държава на практика заявила своите амбиции да играе ролята на “универсална” мюсюлманска империя. Основания за това тя вече била набрала предостатъчно. След забележителните си военни триумфи от първата половина на века империята не само се разпростряла на три континента, но си извоювала и един изключително висок религиозен престиж в рамките на ислямския свят. От победените египетски мамлуци например османските султани наследили престижното право да покровителстват свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.

...
Антиалкохолните кампании продължили - на приливи и отливи - и при наследниците на Сюлейман І. Вторият им голям пик се отнася към ХVІІ в., когато с голямо влияние в живота на империята се сдобило движението на т.нар. кадъзадели– “фундаменталистки” настроените джамийски проповедници, които ратували за реставрация на “автентичния” ислям, неопетнен от каквито и да било иновации и “невернически” влияния (а виното, разбира се, минавало за пар екселанс “неверническа” напитка). Патосът на тази проповед допадал на мюсюлмани от най-различни социални прослойки- от най-окаяни представители на низините до хора от самите върхове на османската държавна пирамида.
...
Разбира се, както подчертават изследователите, нито заповедта от 1670 г., нито всички други предшестващи или последвали я антиалкохолни разпоредби, успели да пожънат някакви впечатляващи резултати. Макар и с известни затруднения или временни прекъсвания, търговията с вино продължила, тъй както продължило и функционирането на механите. Всъщност самият факт, че от столицата непрекъснато се разпращали фермани, с които се заповядвало ликвидирането на механите в този или онзи град или регион, ясно говори за невъзможността да бъде въведен един повсеместен “сух режим”, особено в европейските провинции на империята. Както справедливо отбелязал през 60-те г. на ХVІІ в. пътешественикът Джон Ковъл, таверните не само оцелявали, но дори се множали благодарение подкупничеството на местните власти и с тяхното мълчаливо одобрение – одобрение впрочем напълно разбираемо, като се има предвид, че сред балканските мюсюлмани винопиенето се ползвало с все така висока популярност. Във всеки случай, за пиещи или пияни турци се споменава често и в пътешественическата книжнина от интересуващата ни епоха, и в докладите, които изпращали до Римската курия резидиращите в българските земи висши католически духовници.[31] Нещо повече, изворите подсказват за наличието тук-таме дори на мюсюлмански механи.
...
Обаче оценяването на антиалкохолните декрети като пълен управленчески провал би било прибързано. В действителност държавата едва ли се надявала, пък и едва ли искала веднъж и завинаги да се справи с алкохолния проблем. Показателно за двойния стандарт, към който се придържали във винената си политика османските власти- и то не само на местно, но и на централно ниво- е например обстоятелството, че султан Мурад ІV (1623-1640), който се изявил като един от най-яростните проводници на антиалкохолните мерки, сам се славел като голям почитател на виното.

Веднага разпознаваемото заключение, базирано на описанията на Евлия Челеби е, че през седемнадесети век в Истанбул сладката и кисела боза са били различими до степен, че почти биха могли да се разглеждат като две различни потребителски стоки. Техните спецификации, техните производители, техните клиенти и местата, на които са били продадени, изглежда ги различават. Тази разлика е подчертано и от Мариана Йерасимос. По-конкретно, безалкохолната сладка боза по-често се продаваше извън обществени места в големи количества. Сладката боза беше препоръчвана и популярна сред благочестиви хора и суфиски кръгове, особено по време на Рамазана; също беше известно, че е полезно за бременни и кърмачки. Евлия Челеби не споменава търговци, които обикалят кварталите и продат боза, а брои търговските райони на града сред местата, които човек може да намери добра качествена боза.

От друга страна, силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза- къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците.
...
..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците се повтаря тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарите с винарните като шумни места за хапване и пиене и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.
...
Сладка боза
Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите, ползи и проблем с алкохолното съдържание Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана през други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътен че майсторите често го поставят в бродирана кърпа, за да го тестват, и дори не a капка изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. Дори ако човек изпие 10 халби (çömçe) от него, те пак не се напиват.
...
Кисела боза
За втората категория, тоест алкохолната кисела боза, Евлия подчертава, че:„Пиенето на боза като цяло не е забранено, но напиването е забранено и правните становища формулират този въпрос като такъв.” Но този въпрос не беше съвсем прост, тъй като bozacı също смесваха с вино в своите порции, дори ако бозата им беше сладка.
...
Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии от армията, отколкото ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите. В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите..
...
Евлия Челеби започва този разказ от описание на султан Мурад IV, като жесток и безмилостен владетел, забранил кафенета, винарните, бозата и дори консумацията на тютюн; избивайки няколко стотици мъже с такива извинения всеки ден. ... Предоставянето му на армията беше спонсорирано от държавата и през седемнадесети век, това е разрешено, но внимателно контролирано от султан Мурад IV. Местата за продаване на боза в Истанбул от седемнадесети век имаше поразителни прилики с винарни къщи, което се потвърждава от подобни доказателства от откритите Бурса и Едремит скорошни проучвания.
...
Подобни свидетелства от други местности Евлия Челеби, който посещава Бурса през 1640 г., описва местата за боза на Бурса като огромни предприятия, които държаха хиляди клиенти наведнъж. Твърди, че там имаше 97 места за боза в Бурса по това време и те сервираха боза навсякъде в четирите сезона, охладени в лед през лятото. Той също така споменава, че тези места за боза бяха, където влюбените съблазняваха любимите си, но все пак тази среда привлече и високопоставените знатни личности на града. Преди това съм цитиран в моето изследване върху Bursa bozahanes от петнадесети век, проучвания върху съдебни регистри на Бурса и Едремит от шестнадесети и седемнадесети век от Хасан Басри Йоджалан и Фикрет Йълмаз, които показват значителни връзки между яденето, пиенето и консумацията на кисела боза. Според съдебно дело в Бурса от 1583 г., жена дойде в съда, твърдейки, че тя съпругът се закле да не пие вино или кисела боза, иначе щеше да трябва да се разведе с нея.

РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20

Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.

Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.

Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.

И Аллах знае най-добре.

Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет) съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1% (v/v). Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.