Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''.

От следващия хадис виждаме, че Мухаммад е продължил да пие от същата напитка в три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Ако е започвала да вкисва, той я е изсипвал на земята.

== Учени 1 ==

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''. С течение на времето Ханефистите изоставиха първоначалната си позиция и одобриха пълна забрана, дължаща се може би на нарастващата морална стигма.}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>

Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}