Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

== Умар ==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Ханафитите бяха първите, които твърдяха, че текстовете, които забраняват кхамр, трябва да се тълкува в по-широк контекст. За тях беше важно, че набид е било често срещано питие в Медина в дните на Пророка. Според тяхното тълкуване '''видни сподвижници като напр Умар и Абу Зар продължиха да пият набид след смъртта на пророкът. Нещо повече, докато беше в Куфа, известен спътник (асхаб), юристът Ибн Масуд изрази мнението, че тази напитка е бил законен, въпреки че самият той не го е ползвал. Много юристи в Ирак последва този пример и започна да твърди, че забраната за кхамр не се отнася до набид''' (Rabb 2015, 145–47).}}

== Учени 1 ==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''

}}

== Боза в Дегхестан ==

Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}

== Други шиитски учени ==

عن عبد الرحمن بن الحجاج قال: استأذنت لبعض أصحابنا على أبي عبد الله عليه السلام فسأله عن النبيذ فقال: حلال}}

== Хадиси още==

Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „Всяко опияняващо вещество е кхамр и всяко опияняващо вещество е забранено. '''Който пие вино на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи'''.”<br>

[[Муслим]] го предава.}}