Както се разказва в долните хадиси, Мухаммад е пиел питие наречено набид(набиз) и е извършвал очистване с него.
Пророкът Мухаммад е пиел Набид
Бакр бин Абд Аллах каза: „Един човек каза на Ибн Аббас „Ами хората от тази къща? Те доставят Набид на обществеността, докато техните братовчеди осигуряват мляко, мед и каша (сауиг). Дали това се дължи на тяхното скъперничество или нужда? Ибн Аббас отговори: „Това не се дължи нито на нашето скъперничество, нито на нашите нужди, но Пратеникът на Аллах (ﷺ) (веднъж) влезе при нас, а Усама бин Заид седеше зад него.
Апостолът на Аллах (ﷺ) призова за пиене. Набид беше донесен при него и той пи от него и даде остатъка от него на Осамах бин Заид, който пи от него. Пратеникът на Аллах (ﷺ) тогава каза: „Ти направи добро и красиво дело и го направи по подобен начин. Поради това го правим, не искаме да променяме казаното от Пратеника на Аллах (ﷺ)
Бяхме с Пророка (ﷺ) и той поиска нещо за пиене. Човек от компанията попита:
Да ти дадем ли набид (напитка от фурми) да пиеш?
Той отговори: Да. Мъжът отиде бързо и купи чаша набид. Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не го прикри дори като поставиш парче дърво върху него?
Бяхме с Пратеника на Аллах (ﷺ) и той поиска вода. Един човек каза:
Пратенико на Аллах, може ли да не ти дадем Набид да пиеш?
Той (Светият Пророк) каза: Да (можете). Той (разказвачът) каза:
Тогава този човек излезе бързо и донесе чаша, съдържаща Набид, при което Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не я покри? - дори да е с дърво. Той каза, че тогава го е изпил.
Глава: Различни доклади от Ибрахим относно Набид
Беше разказано, че Ибрахим казал: „
Няма нищо лошо в Набида Ал-Бухтуж
(варен до редуциране една-трета, разреден с вода и след това е оставен да ферментира втори път)“
Пророкът Мухаммад е извършвал очистване с Набид
Разказва Абдулла бин Масуд (Аллах да го благослови):
Той беше с Пратеника на Аллах, мир нему, в нощта на джина, когато той го попита дали има вода. Той му отговори, че
има набид в едно гърне. Мухаммад каза: „Излей ми малко, за да извърша очистването“ и той ги направи. Пророкът, мир нему, каза: „О, Абдулла бин Масуд, това е и напитка, и пречиствател.“
Съобщава се, че Ата не одобрявал/не налагал измиването с мляко и набид и казал:
таяммум[пясък и пръст] ми харесва повече (отколкото вземането на абдест с мляко и набид).
Арабският текст буквален превод:
Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.
(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ .)
Други хадиси
Ибн Аббас разказва, че за Пратеника на Аллах (мир нему) е
бил приготвян набид във воден мях, Шуба каза: „Беще през нощта срещу понеделник. Той го пиеше в понеделник и до вторник следобяд, и ако нещо останеше, даваше го на слугата си или го изливаше“.
Значението на „набид“ от арабски на английски
Всички посочени по-долу речници от арабски на английски език потвърждават, че نبيذ (набид) означава „wine/вино“, макар за вино да има друга по-популярна дума خمر (хамрун/хамър)":
Мнението на ислямските учени относно набид
112. Виното и виното от фурми (набиз), които опияняват човека, са нечисти и въз основа на задължителната предпазна мярка, всичко, което първоначално е течно и опиянява човека, е нечисто. Следователно наркотиците като опиума и конопа, които първоначално не са течни, са чисти, въпреки че те могат да бъдат смесени с нещо, поради което да станат течни.
Анализ на арабската дума
Мюсюлманите твърдят, че Мухаммад не е пиел силно питие, но е пиел „набеез“ и то не е било опияняващо. Както ще видим, Мухаммад е пиел както ал-кхамр (силни напитки), така и набеез, без значение дали набиддът е съдържал алкохол. Ще се позовем на определянията в най-добрите речници арабски речник - Лесан Ал-Араб и книгите на учените относно това твърдение. Ще видим също, че за думата вино се използват синонимите кхамр и набид.
نبذ) لسان العرب)
وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.
Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“
От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ и причинява опиянение. В същия речник (Лесан Ал-Араб) لسان العرب четем следното:
وانتبذته: اتخذته نبيذاً وسواء كان مسكراً أَو غير مسكر فإِنه يقال له نبيذ، ويقال للخمر المعتصَرة من العنب: نبيذ، كما يقال للنبيذ خمر.
(Lesan Al-Arab) لسان العرب
Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак са нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“
От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ, както и че двете думи кхамр и набеез са взаимозаменяеми, т.е. те са синоними. Нека сега да видим какво казва речникът за думата кхамр (силна напитка).
خمر) لسان العرب)
والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.
وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،
Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.
На същата страница Абу Ханеефа أبو حنيفة казва, че Ал-Кхамр може да се добие от зърно…. Ибн Саядаху ابن سيده допуска, че всъщност ал кхамр се прави само от грозде, а не от нещо друго.
خمر) لسان العرب)
والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.
وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب
Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)
الخَمْرُ) القاموس المحيط)
الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،
Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.
Ал-Кхамру (Алмохиит речник)
خمر) الصّحّاح في اللغة) قال ابن الأعرابيّ: سمِّيت الخَمْرُ خَمْراً لأنَّها تُرِكَتْ فاختمرت،
ويقال: سُمِّيَتْ بذلك لمُخامرتِها العَقْل.
Превод: Ибн Ал-Араби ابن الاعرابى казва: Ал-Кхамру беше наречено Кхамрен, понеже е било оставено да ферментира (да стане опияняващо) и се нарича така, защото повлиява на ума.
Кхамру(Ал-сахах фе Аллогха речник)
Както виждаме от горните две определения, и Ал-Кхамр, и Ал-Набеез се оставят за производство в течна форма, но ал-набеез/набид може и да не бъде опиянияващ в зависимост от броя на дните, докато ал-кхамр е винаги опияняващ.
Друг е въпросът, че Абу Ханифа смята, че ал кхамр се прави само от пресоването на грозде(лоза) и всяко друго нещо не се смята за кхамрен. С други думи всяка друга форма се смята за набеез/набид, понеже не се прави от лозата (грозде), дори ако е не е опияняващ.
Нека сега да видим какво означава сакаран, защото в английския превод на Абдулла Юсуф Али на стих Коран 16:67 се казва
Набид е била опияняваща напитка (вино) според Корана и Сунната
Преди да бъде отменен стих 16:67 от Корана, виното е било позволено.
В арабският език дума вино, не съществува. Думите използвани за вино са синонимните думи кхамр или набид.
Тук под "палмите" се има предвид финикова палма, чиято плод е фурмата.
И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.
Тафсир на Ибн Катир за Коран 16:67
Когато Аллах споменава млякото и как го е направил вкусна напитка за човечеството, Той следва това с препратка към напитките, които
хората правят от плодовете на финиковата палма(фурма) и лозата(грозде), и какво са правили с опияняващия Набид (напитка, приготвена от фурми), преди да е било забранено.
Тафсир на Ибн Аббас за Коран 16:67
(И
от плодовете на финиковата палма(фурми) и гроздето, откъдето извличате силна напитка) упойващи вещества. Но това е отменено;
Тафсир на Ал Джалалейн за Коран 16:67
И
от плодовете на финикови палми(фурма) и лози(грозде), [излиза] плод, от който черпите опияняващ кхамран, което опиянява - то се нарича с отглаголното съществително [
сакаран, 'опиянително'], и този [стих] дойде преди да бъде забранен..
Хадиси показващ, че набида е бил позволен и опияняващ
Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която
Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.
Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това е отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва:
Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и пиете опияняващо.
Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо
Абдуллах б.Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва:
Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте това, което е опияняващо.
Набид...
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава набид или кхамр, като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.
Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена.
Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ал-кхамр или набид, особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за набида.
От следващия хадис виждаме, че Мухаммад е продължил да пие от същата напитка в три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Ако е започвала да вкисва, той я е изсипвал на земята.
Учени 1
Цитира се Хаммат бин ал-Харит, който казва, че (халиф)
Умар ибн ал-Хаттаб веднъж бил на пътешествие, когато му донесли някакъв набид. След като изпи малко от него, той беше забелязан да прави гримаси поради силата му. Той поиска вода, която използва, за да разреди напитката, преди да се върне да пият (пак там: 4.12).
В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12).
В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал (пак там: 4.12).
В особено показателна традиция/хадис,
пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжа „Намираме (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб сред онези, които съобщават с авторитета на Пратеника на Аллах, че той е казал: „Всяко опияняващо вещество е забранено“.
И все пак също така е съобщено от него мнението, че малки количества силен набид са
допустими
“
След това,
Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за традициия, която също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение.
Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на традициите на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е традиция с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, традиция, която Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум -
Бидаят ал-муджтахид, като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „
О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Един от тях се нарича мизр (направен от царевица), другият се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани Правното решение за
набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е изглед към Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единият е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смята, че
пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, е белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност.
Той също така казва, че немюсюлманите поданиците на ислямските земи - Ахл ал-димма - имат право да пият всички видове алкохол, включително кхамр, без страх от наказание, дори ако са в нетрезво състояние в процеса.
Цитира се Абу Ханифа, който казва, че набидът никога не трябва да се забранява: „Абу Ханифа смята, че допустимостта на ал-муталлат(варена алкохолна напитка до 1/3 намаляне на течността и ферментирала втори път) да бъде част на доктрината на сунната и Общността. Той каза като пояснение: „Това (тази доктрина) е да се предпочитат двамата шейхове (Абу Бакр и Умар), да се счита за задължение обрязването, да се счита за валидно избърсването върху кожените чорапи и да не се забранява виното набид,
защото да направиш това би означавало да бичуваш най-важните сподвижници (нека бог е доволен от тях); въздържането от обявяването им за грешници и въздържането от критикуването им са важни за Суната и Общността“
Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа
Компендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..:
Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)
За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.
Факхр ал-Дин ал-Хасан бин Мансур Кадикхан (593/1196), Фетфа Кадикхан, съвременник на ал-Маргинани от Трансоксания
Кхамр е харам (2009: 3.81-90). Всички останали напитки обаче се третират в различна степен на толерантност: дори когато са забранени, изключителните производствени методи могат да ги направят халал. Бадхик е една такава напитка, която, според Кадикхан, става харам, когато е напълно ферментирала, със свързано с това наказание, когато се пие над законовия праг. Въпреки това, ако запази сладкия си вкус, напитката е халал/позволена (пак там). Манассаф(ферментирала напитка произведена от грозде) също е добре, освен ако достига пълна ферментация; Мутхаллат(варена алкохолна напитка до редуциране 1/3 от течността и ферментирала втори път) е безусловно халал, въпреки че има наказание за прекомерното му пиене.
Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
Тъй като е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.
..доктрината на Абу Ханифа е
че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст
Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.
Съобщено е от Абу Маскуд ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът, след като поиска питие в деня на жертвоприношението в годината на Поклонение,
беше донесен набид от водопоя. Когато Той го доближи до устата си, това го накара да се намръщи и веднага да го върне обратно. В този момент Аббас попита дали това е харам/забранено. Пророкът го взе обратно, поиска вода, изля я върху [набида] и след това го изпи. Той тогава каза: „Ако напитката ви стане твърде силна, тогава намалете силата й с вода, защото е станал интензивен“.
Ето защо той [първоначално] се намръщи и върна напитката; но тогава той се страхуваше, че хората ще си помислят, че това е харам и той взе го обратно и го изпие. Това показва, че няма нищо лошо в пиенето на силен набид. Нека не се твърди, че [Пророкът] се е намръщил поради неговата киселинност; едва ли би било подходящо да се даде на жаден поклонник да пие оцет. Така знаем че той се намръщи поради неговата интензивност.
Тук има по-дълбока символика: кхамр(силно алкохолна напитка) е обещан на вярващите в задгробния живот, както Бог казва, „и реки от кхамр, вкусни за него пиячи (47:15). Следователно е необходимо в този свят да съществува допустима форма от този вид, която да служи за пример, така че да може да се знае чрез пряк ефект точно колко вкусно ще е. Това ще доведе до вълнение за него, тъй като това, което е допустимо в този свят служи като модел за това, което е било обещано в обителта на задгробния живот.
Не виждате ли това,че когато Бог обещава на вярващите, че ще пият от злато и сребро от чаши в задгробния живот, че той им позволява да изпитат нещо подобно - пиенето от чаши, направени от стъкло и кристал? За да подсилите тази точка чрез друг пример:
свещеният закон (шарк) е забранил кхамр без съмнение като тест; тази цел може да бъде реализирана само след като [човек има] знание колко приятно е [кхамр] и така че въздържането от него има своето [желано] въздействие […] върху реалността на това удоволствие и не може да стават известни чрез описание; може да се познае само чрез вкус и директен ефект. Следователно трябва да има допустима напитка от същия вид, която позволява удоволствието да бъдеш познат чрез опит (таджриба). Това е целта зад забраната на кхамр и как може да бъде реализирана. Това важи и за всички забрани, като изневярата и други. Трябва да се отбележи, че кхамр е забранен както в малки, така и в големи количества, защото малки количества от него никога не са достатъчни. Що се отнася до тези [други] напитки, те имат грубост и интензивност, което означава че [пиене] в малки количествата не водят до пиене на големи количества. Ето защо малки количества от тях са допустими, въпреки че са описани като интензивни/силни и [само] това количество, което опиянява, е харам/забранено.
Исламски шейх, правовед/юрист от ханафитският мазхаб - Ас-Сарахси известен още като Шамс аль-Аимма
Следователно това дойде като значителен шок за огромен брой зрители, които гледат в Близкия изток много популярната египетска религиозна програма, Лак Аллахум Йафкайуун, да чуе
шейх Халид ел-Гинди, учен, обучен в ал-Азхар и много уважаван телевизионен ислямски учен, прокламиращ, че само вино от грозде и фурми е забранени в исляма, а пиенето на алкохолни напитки от други източници е допустимо до точката на опиянение:
Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]
Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма към медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези вземат дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен.
Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира
че фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения.
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.
Учени 2
Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде,
продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде. Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците.
Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване. С течение на времето Ханефистите изоставиха първоначалната си позиция и одобриха пълна забрана, дължаща се може би на нарастващата морална стигма.
Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок.
В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата. Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.
Докато Ибн Рушд ал-Джад накратко критикува ханафитите за тяхното селективно използване на текстове с доказателства, той не е ангажиран систематично
аргументи. За да открием дискусия от такова естество, трябва да се подчертаем
на внука си. Ibn Rushd al-Ḥafīd очертава правния спор в географски термини, определяйки подкрепата на Ḥijāzī (Mālikī) за обща забрана срещу застъпничеството на ‘Irāqī (Ḥanafī) за тясна забрана.64
Ḥijāzīs обявява всички алкохолни напитки за незаконни въз основа на Пророческите
традиции,65 етимология и аналогични разсъждения, в които ‘illa за забраната на khamr в Q 5:90-1 е неговото опияняващо качество.66
„Иракчаните, от друга страна, твърдят, че упойващите вещества не са базирани на грозде/фурми
са допустими, стига да не се изпрати в излишък, въз основа на
тяхното тълкуване на Q 16:6767 и редица традиции от
Пророк и неговите сподвижници.68 Те също предлагат „спомен за Бог“
като алтернатива ‘illa за забраната на khamr, твърдейки, че упойващите вещества са разрешени, докато човек не достигне
точката, в която той забравя Бог.69 Въпросът е по-скоро опиянение
отколкото интоксиканти.
След като излага и два аргумента, Ибн Рушд ал-Дафид заключава, че хиджази имат по-добри текстове доказателства, докато иракчаните
имат по-силна претенция за qiyās(дефиниран като набор от ислямски закон за вземане на решения и да го прилага към нови случаи, базиран. на факта, че новите случаи споделят основната причина за детското решение беше. приложено. Следователно qiyas е метод, използван от ислямските юристи за получаване на решение)
Хадиси още
Бяхме с Пророка (ﷺ) и той поиска нещо за пиене. Човек от компанията попита:
Да не ти дадем ли набид (напитка от фурми) да пиеш?
Той отговори: Да. Мъжът отиде бързо и купи чаша набид. Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не го прикри дори като поставиш парче дърво върху него?
Чух Абдуллах б.Омар да казва това близо до амвона, докато сочеше към амвона на Пратеника на Аллах (ﷺ): Група от племето на Абд ал-Каис дойде при Пратеника на Аллах (ﷺ) и го попита за (съдове) кои може (да се използва за приготвяне на Набид) за пиене в тях. Той (Святият Пророк) им забрани (да използват) кратуна, кух пън, съд, намазан със смола. Казах му: Абу Мохамед, (какво ще кажете за) лакиран буркан? и ние мислим, че той беше забравил да спомене думата "лакиран буркан". След това той каза: Не го чух от него онзи ден, т.е. от Абдуллах б. Омар, и той мразеше това (т.е. приготвянето на Набид в кратуна ).
(6a) Глава: Обяснение на виното и заплахата за този, който го пие - Раздел 1
„Аиша каза, че когато Божият Пратеник е бил попитан за бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки алкохол, който опиянява, е забранен.“
(Бухари и Муслим.)
- Набид е напитка, приготвена от фурми, стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
Глава: Видове Набид, които са разрешени за пиене и видове, които не са
Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:
"
Утайката е това, което опиянява."
Глава: Споменаване на разрешените напитки
Разказано е, че Ибн Шубрума е казал:„Талха каза на хората от Ал-Куфа относно Набид: „Това е изпитание, при което млад човек може да се възползва, но стар човек може да бъде наранен.“ Ако имаше сватба между тях, Талха и Зубайд предлагаха мляко и мед за пиене. Беше казано на Талха:
„Защо не предложиш Набид?“ Той каза: „Не бих искал мюсюлманин да се опияни заради мен.“
Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти
Разказано е, че Утба бин Фаркад е казал: „
Набидът, който Умар бин Ал-Хатаб пиеше, се превърна в оцет.“
Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти
Ибн Аббас каза: „
Който иска да счита за забранено онова, което Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в.) смятат за забранено, нека смята Набид за забранено.“
Абдуллах бин Бурайда разказа от баща си: Че той е бил на събрание, на което е присъствал Пратеникът на Аллах и той е казал: „Преди ти забранявах да ядеш жертвеното месо за повече от три дни, но сега го изяж, раздай го на другите и го съхранявай толкова дълго, колкото и аз ти казах да не правиш Набид в тези контейнери: Ад-Дубба, Ал-Музаккат, Ан-Накир и Ал-Хантам.
Но сега прави Набит в каквото искаш, но избягвай всичко, което опиянява. И аз ви забраних да посещавате гробове, но сега, който иска да ги посети, нека го направи, но не изричайте нищо, което не е подходящо."
Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти
От Абу Рафи се предава, че: Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, каза: "
Ако се страхувате, че Набид може да е твърде силен, тогава го отслабете с вода." Абдуллах (един от разказвачите) каза: „Преди да стане силно.
Глава: Описание на Набид и как се пие
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „
Набид ще бъде направен за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще го изпие на същия ден, или на следващия ден, или на третия ден, и ако остане нещо, той ще го изхвърли или ще даде заповед, че да бъде изхвърлено."
Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен
Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „
Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми.“
Глава: Който пие вино в този свят, той няма да го пие в отвъдното
Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "
Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."
Глава: Този, който е пристрастен към виното/Кхамр
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "
Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."
Глава: Всяко опияняващо вещество е харам
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „
Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“
Глава: От какво се прави виното
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от
фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“
Глава: От какво се прави Кхамр
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино,
от сушени фурми се прави вино, от мед се прави вино, от пшеница се прави вино, от ечемик се прави вино.
Глава: Забраната на Кхамр
Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му дадеСтепен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).
Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено
и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и пратеникът на Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)
Глава: Какво е докладвано относно интоксикантите
Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено.
Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.
Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми
Джабир бин Абдула каза: "
Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу
(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).
Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "
Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."
Глава: Хамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "
Стафидите и сушените фурми са кхамр."
Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „
Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“
Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“
Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Изляйте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "
Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.
Глава: Не поздравявайте открито грешен човек
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "
Не поздравявайте никой, който пие вино."
Глава: Какво е свързано със забраната мюсюлманинът да дава вино на димми(немюсюлмани живеещи в мюсюлманско общество), когато търгува с тях
[Абу Ейса каза:] Хадисът на Абу Саид е Хасан [Сахих] хадис. Подобно на това е съобщено по други пътища от Пророка (ﷺ). Някои от хората на знанието заявиха според това, че не харесват използването на вино/кхамр за направата на оцет. И единственото нещо, което не харесваха в това, а Аллах знае най-добре, е
мюсюлманинът да има вино/кхамр в къщата си, докато стане оцет. Името на Абу Ал-Уаддак е Джабр бин Науф.
Глава: Какво е свързано със зърнените храни (и горските плодове), от които се получава Кхамр
Разказано от Ан-Нуман бин Башир: Че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Наистина Кхамр идва от пшеница, Кхамр идва от фурми, Кхамр идва от гроздови зърна, а Кхамр идва от мед.“
Той каза: Има предания по тази тема от Абу Хурайра.
[Абу Ейса каза:] Този хадис е Гариб/Силен.
Яхя ми предаде от Малик от Исхак ибн Абдуллах ибн Аби Талха, че Анас ибн Малик каза: „Сервирах вино/кхамр на Абу Убайда ибн ал-Джара и Абу Талха ал-Ансари и Умай ибн Каб.
Виното/кхамр беше приготвено от смачкани зрели фурми и сушени фурми. Някой дойде при тях и каза: „Виното е станало харам.“ Абу Талха ми нареди да отида да взема каните и да ги счупя. Аз се изправих и отидох до един наш хаван и ги удрях с дъното му, докато се счупиха."
Глава: Предписаното наказание за пиене на вино/кхамр
Анас каза, че Пророкът нанасял удари с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр и че Абу Бакр е нанесъл четиридесет удара с камшик.
(Бухари и Муслим.) В една версия на негов авторитет се казва, че
Пророкът е давал четиридесет удара с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр.
Глава: Обяснение на виното/кхамр и заплахата за този, който го пие
Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „Всяко опияняващо вещество е кхамр и всяко опияняващо вещество е забранено. Който пие вино на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”
Муслим го предава.