Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]|Веднага разпознаваемото заключение, базирано на описанията на Евлия Челеби е, че през седемнадесети век в Истанбул сладката и кисела боза са били различими до степен, че почти биха могли да се разглеждат като две различни потребителски стоки. Техните спецификации, техните производители, техните клиенти и местата, на които са били продадени, изглежда ги различават. Тази разлика е подчертано и от Мариана Йерасимос. По-конкретно, безалкохолната сладка боза по-често се продаваше извън обществени места в големи количества. Сладката боза беше препоръчвана и популярна сред благочестиви хора и суфиски кръгове, особено по време на Рамазана; също беше известно, че е полезно за бременни и кърмачки. Евлия Челеби не споменава търговци, които обикалят кварталите и продат боза, а брои търговските райони на града сред местата, които човек може да намери добра качествена боза.

От друга страна, '''силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза- къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците'''.<br>

..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците се повтаря тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; '''пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарите с винарните като шумни места за хапване и пиене''' и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.<br>

'''Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите''', ползи и проблем с алкохолното съдържание Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана през други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътен че майсторите често го поставят в бродирана кърпа, за да го тестват, и дори не a капка изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. '''Дори ако

'''Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии от армията, отколкото ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите'''.

'''В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите'''.. <br>

'''Евлия Челеби започва този разказ от описание на султан Мурад IV, като жесток и безмилостен владетел, забранил кафенета, винарните, бозата и дори консумацията на тютюн; избивайки няколко стотици мъже с такива извинения всеки ден.''' ... Предоставянето му на армията беше спонсорирано от държавата и през седемнадесети век, това е разрешено, но внимателно контролирано от султан Мурад IV. Местата за продаване на боза в Истанбул от седемнадесети век имаше поразителни прилики с винарни къщи, което се потвърждава от подобни доказателства от откритите Бурса и Едремит скорошни проучвания.<br>

Подобни свидетелства от други местности Евлия Челеби, който посещава Бурса през 1640 г., описва местата за боза на Бурса като огромни предприятия, които държаха хиляди клиенти наведнъж. '''Твърди, че там имаше 97 места за боза в Бурса по това време и те сервираха боза навсякъде в четирите сезона, охладени в лед през лятото.''' Той също така споменава, че тези места за боза бяха, където влюбените съблазняваха любимите си, но все пак тази среда привлече и високопоставените знатни личности на града. Преди това съм цитиран в моето '''изследване върху Bursa bozahanes от петнадесети век, проучвания върху съдебни регистри на Бурса и Едремит от шестнадесети и седемнадесети век от Хасан Басри Йоджалан и Фикрет Йълмаз, които показват значителни връзки между яденето, пиенето и консумацията на кисела боза'''. Според съдебно дело в Бурса от 1583 г., жена дойде в съда, твърдейки, че тя съпругът се закле да не пие вино или кисела боза, иначе щеше да трябва да се разведе с нея.<br>