Медицината на Мухаммад: Разлика между версии
[проверена версия] | [проверена версия] |
(→Треска) |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Изобилие от съмнителни стихове могат да бъдат намерени в ислямските текстове, свързани с медицината и здравеопазването, които са практикуват масово от мюсюлманите и днес. Tази статия ще даде възможност на читателя да оцени величието на ислямската наука по времето на Мухаммад и приносът на исляма към световната научна мисъл. | Изобилие от съмнителни стихове могат да бъдат намерени в ислямските текстове, свързани с медицината и здравеопазването, които са практикуват масово от мюсюлманите и днес, защото са част от ислямските писания.<br /> | ||
Tази статия ще даде възможност на читателя да оцени величието на ислямската наука по времето на Мухаммад и приносът на исляма към световната научна мисъл. | |||
Версия от 14:46, 11 март 2017
André Servier [1]
Абу Бакр Мохамед ал-Рази (865 – 925г.) е Персийски лекар, химик, философ и учен.[2]
Изобилие от съмнителни стихове могат да бъдат намерени в ислямските текстове, свързани с медицината и здравеопазването, които са практикуват масово от мюсюлманите и днес, защото са част от ислямските писания.
Tази статия ще даде възможност на читателя да оцени величието на ислямската наука по времето на Мухаммад и приносът на исляма към световната научна мисъл.
Камилска урина
В ислямските текстове, урината е лек за болести.
Климатът на Медина не отговаряше на някои хора, така че Пророкът им нареди да следват неговия пастир, т.е. камилите му, и пият мляко и урина (като лекарство). Така те следваха пастира, че е камилите и пиха мляко и урина, докато телата им стават здрави. Тогава те убиха пастира и разпъдиха камилите. Когато новината достигна до Пророка, Той изпрати някои хора за преследването им. Когато те са били доведени, той отсече ръцете, краката и очите им бяха маркирани с горещи парчета желязо.
Слюнка и прах
Слюнката в исляма се смята за лекарство срещу всяка болка:
Храчките на Мухаммад
Храчките на Мохамед е трябвало да лекуват всичко. Може да се присъедини една отрязана ръка и да лекува счупени кости. Тя дори може да доведе до живот умиращ човек.
- Мухаммад се изплю на прах, умиращ човек я изпи и мъжа оздравял.[3]
- Мухаммад се изплю в очите на един сляп човек; слепия възвърна зрението си.[3]
- По време на битката на Кайбер, Мухаммад се изплю върху раната на бедрото на Салам ибн ал Аква "; така оздравял Салам ибн Аква. [3]
- Мухаммад се изплю на счупената част от бедрото на Али ибн ал Хакам; бедрото му оздравя. [3]
- Мухаммад се изплю на отрязаната ръка на ибн Афра, ръката се присъедини. [3]
Зрение
- Четири неща, които намаляват зрението, са: да погледнем в нечисти предмети, да се гледа обесен, да погледнем в женските интимни части и да седне с гръб към Кааба.[4]
Въпреки това следва да се отбележи, че загубата на зрение ( вероятно заради снизх одителност към гореупоменатите действия) обезпечава на мюсюлманите място в Рая:
- Някои aнсари(ислямски помощници) заискаxa да станaт слeпи, защото Мухаммад е казал, че Аллах е запазил място в Рая за слепи c двете очи.[5]
Слух
Мухи
В повечето култури мухите се считат за преносители на болести, те развалят храната, на която кацат, но мюсюлманите вярват, че мухите трябва да бъдат напълно потопени в храната, на която тe ca кацнали:
Фурми
Мухаммад твърдял, че 7 фурми създават имунитет срещу всякакви отрови:
Черен кимион
В исляма черният кимион се смята за лек за всичко, освен от смъртта:
Безсъния
В медицината безсъниетo се счита за разстройство, което нанася вреда на здравето,нo ислямът утвърждава,че безсъниетo подобрява сърдечната дейност:
- "Безсъние прави сърцето яркo, чистo и сияещо."[6]
Треска
В исляма се смята, че трескатa се предизвиква от топлината на ада,която облъчва тялото и , следователно, за да се намали температурата , трябва да се пие вода:
Мед
Медът е предписан в исляма като лек при диария. Въпреки това ако диарията продължава,то е, защото стомаха лъже, а не в следствие на предписаното от Аллах:
Източници
- ↑ Andre Servier - L’islam et la psychologie du musulman - London. Chapman Hall LTD. 1924, pp.153, 61, 191, 2, 18, Ch XVI, Preface
- ↑ Jennifer Michael Hecht - Doubt: A History: The Great Doubters and Their Legacy of Innovation from Socrates and Jesus to Thomas Jefferson and Emily Dickinson (pg. 227-230) - HarperOne, September 7, 2004, ISBN 9780060097950
- ↑ 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 Ash Shifa, p.178
- ↑ Ghazali, p.2.19
- ↑ Ghazali, p.4.239
- ↑ Ghazali, p.3.67