Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсаждайте ги и ги причаквайте с всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Предаден от Ибн Умар: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено (от Аллах) да се бия срещу хората, докато не засвидетелстват, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Аллах, и да отправят молитвите съвършено и да дават задължителната благотворителност, така че ако извършат това, тогава те спасяват живота си (دِمَاءَهُمْ) и имуществото си от мен, с изключение на ислямските закони и тогава тяхното изчисление (сметки) ще бъде извършено от Аллах."

Разказано от Абу Хурайра: Стихът: „Вие (истинските мюсюлмани) сте най-добрият народ, издигнат някога за човечеството.” (3:110) означава най-доброто от хората за хората, тъй като ги довеждате с вериги на вратовете им, докато приемат исляма.

Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено да се бия с хората, докато кажат: „Никой няма право да бъде обожаван освен Аллах.“ И ако те кажат така, молете се като нашите молитви, обърнете се към нашата Кибла и колете, както ние колим, тогава тяхната кръв и имущество ще бъдат свещени за нас и ние няма да им се намесваме, освен законно и тяхната сметка ще бъде пред Аллах." Предал на Маймун ибн Сия, че попитал Анас бин Малик: „О, Абу Хамза! Какво прави „живота“ (دَمَ) и собствеността на човек свещени?“ Той отговори: „Който каже: „Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, обърне се към нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашето заклано животно, тогава той е мюсюлманин и има същите права и задължения които другите мюсюлмани имат."

Разказано от Каис: Джарир каза: „Апостолът на Аллах ми каза: „Няма ли да ме освободиш от Зул-Халаса?“ Отговорих: „Да, (ще те освободя).“ Така че продължих заедно със сто и петдесет кавалеристи от племето Ахмас, които бяха умели в язденето на коне. Преди не седях твърдо над конете, така че информирах Пророка за това и той погали гърдите ми с ръка, докато видях белезите от ръката му върху гърдите си и той каза: О, Аллах, направи го твърд и този, който напътства другите и е напътван (по правия път). Оттогава никога не съм паднал от кон Зул-л-Хуласа беше къща в Йемен, принадлежаща на племето Хатам и Баджайла, и в нея имаше идоли, които бяха почитани, и се наричаше Ал-Кааба. " Джарир отиде там, изгори го с огън и го разглоби. Когато Джарир стигна до Йемен, имаше човек, който предсказваше и даваше добри знамения, като хвърляше стрели за гадаене. Някой му каза. „Пратеникът на Аллах присъства тук и ако те хване, ще ти отсече врата.“ Един ден, докато ги използваше (т.е. стрели за гадаене), Джарир спря там и му каза: „Счупи ги (т.е. стрелите) и засвидетелствай, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах, или в противен случай ще ти отрежа врата." Така че човекът счупи тези стрели и свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах. Тогава Джарир изпрати човек на име Абу Артата от племето на Ахмас при Пророка, за да предаде добрата новина (за унищожаването на Зу-л-Халаса). И така, когато пратеникът стигнал до Пророка, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Този, Който те изпрати с Истината, не го оставих, докато не стана като краставата камила.” Тогава Пророкът благослови конете на Ахмас и техните хора пет пъти.

От Абу Хурайра се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) издъхна и Абу Бакр беше назначен за негов наследник (халиф), онези сред арабите, които искаха да станат вероотстъпници, станаха вероотстъпници. Умар б. Хаттаб каза на Абу Бакр: Защо ще се биеш срещу хората, когато Пратеникът на Аллах заяви: Наредено ми е да се бия срещу хората, докато те не кажат: Няма друг бог освен Аллах и този, който го е изповядвал, е предоставена пълна защита на неговото имущество и живот от мое име, с изключение на право? Неговите (други) дела са на Аллах. След това Абу Бакр каза: Кълна се в Аллах, определено бих се борил срещу този, който отдели молитвата от зекят, защото това е задължение на богатите. Кълна се в Аллах, бих се борил срещу тях, дори за да осигуря връвта (използвана за куцане на краката на камила), която те дадоха на Пратеника на Аллах (като зекят), но сега те я задържаха. Умар б. Хаттаб отбеляза: Кълна се в Аллах, не открих нищо друго освен факта, че Аллах отвори сърцето на Абу Бакр за (възприемане на оправданието на) борбата (срещу онези, които отказаха да плащат Закят) и аз напълно признах, че (позицията на Абу Бакр) беше прав.

Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах е казал: Заповядано ми е да се бия срещу хората, стига те да не заявят, че няма друг бог освен Аллах, и на този, който го е изповядвал, е гарантирана защитата на неговите имуществото и живот от мое име, с изключение на правилните дела, почиват на Аллах.

Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че той е чул Пратеника на Аллах да казва: Заповядано ми е да се бия срещу хората, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах, и повярват в мен (че) съм пратеника (от Господ) и във всичко, което донесох. И когато го направят, кръвта и богатствата им са гарантирани със закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела почиват на Аллах.

От Джабир се предава, че Пратеникът на Аллах е казал: „Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато заявят, че няма друг бог освен Аллах, и когато го изповядват, че няма друг бог освен Аллах, техните кръв и богатства са с гарантирана защита от мое име, освен когато това е оправдано от закона и техните дела почиват на Аллах, и тогава той (Светият Пророк) рецитира (този стих от Свещения Коран): "Ти не си над тях надзирател" (lxxxviii, 22).

Предаден е от Абдуллах б. Умар, че Пратеникът на Аллах каза: Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах, че Мохамед е пратеникът на Аллах, и те отслужат молитва, и плащат закат и ако го направят, тяхната кръв и имущество са с гарантирана закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела са на Аллах.

Предадено е от Абу Малик: Чух Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Този, който изповяда, че няма друг бог освен Аллах и отрече всичко, на което хората се кланят освен Аллах, негова собственост и кръвта стана неприкосновена, и техните дела остават на Аллах.

Абу Малик разказва от баща си, че е чул Пратеника (мир на праха му) да казва: Този, който вярваше единството на Аллах, и след това разказа казаното по-горе.

Пророкът (с.а.с.) каза: „Изпратен съм точно преди Часа с меча(9:5), така че Аллах да бъде почитан сам, без партньор или съдружник, и моето постановление е поставено в сянката на моето копие и е постановено унижение за онези, които се противопоставят на моята заповед.

[Абу Суфян] остана през нощта при мен [разказвача] и аз го заведох да види Пратеника рано сутринта и когато го видя, каза: „Не е ли време да признаеш, че няма Бог, освен Аллах?"

Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“

Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“

Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.

Казах му: „Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи.

(Бий се/قَٰتِلُوا۟)Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.

Съобщено е от Сюлейман б. Бураид чрез баща си, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) назначи някого за водач на армия или отряд, той специално ще го увещава да се бои от Аллах и да бъде добър към мюсюлманите, които са с него. Той казваше: Бийте се в името на Аллах и в пътя на Аллах. Бийте се срещу онези, които не вярват в Аллах. Водете свещена война, не присвоявайте плячката; не нарушавай обещанието си; и не осакатявайте (мъртвите) тела; не убивайте децата. Когато срещнете враговете си, които са политеисти, поканете ги по три начина на действие. Ако те отговорят на някой от тях, вие също го приемате и се въздържате от това да им навредите. Поканете ги да (приемат) исляма; ако ти отговарят, приеми го от тях и се въздържай от битка срещу тях. След това ги поканете да мигрират от техните земи в земята на мухажир/مهاجر/имигрантите и ги информирайте, че ако го направят, те ще имат всички привилегии и задължения на преселените при нас. Ако откажат да мигрират, кажете им, че ще имат статут на бедуински муслимани и ще бъдат подчинени на заповедите на Аллах като другите мюсюлмани, но няма да получат никаква част от плячката от войната или фай, освен когато наистина се бият с мюсюлманите (срещу неверниците). Ако откажат да приемат исляма, поискайте от тях джизие. Ако се съгласят да платят, приемете го от тях и дръжте ръцете си. Ако откажат да платят данъка, потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях. Когато обсаждате крепост и обсадените се обръщат към вас за защита в името на Аллах и Неговия Пророк, не им давайте гаранцията на Аллах и Неговия Пророк, а им давайте собствената си гаранция и гаранцията на вашите сподвижници тъй като е по-малък грях сигурността, дадена от вас или вашите другари, да бъде пренебрегната, отколкото сигурността, дадена в името на Аллах и Неговия Пророк, да бъде нарушена. Когато обсаждате крепост и обсадените искат да ги пуснете да излязат според заповедта на Аллах, не ги оставяйте да излязат според заповедта Му, а направете това по ваша (собствена) заповед, защото не знаете дали ще можете да изпълните заповедта на Аллах по отношение на тях.

Предаден е от Умар б. ал-Хатиб, че е чул Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Ще изгоня евреите и християните от Арабския полуостров и няма да оставя никой освен мюсюлманите.

Сухейл съобщава с авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност ще дам това знаме в ръката на онзи, който обича Аллах и неговия Пратеник и Аллах ще даде победа в неговата ръка. Умар б. Каттаб каза: Никога не съм ценял лидерството освен в този ден. Дойдох пред него с надеждата, че мога да бъда повикан за това, но Пратеникът на Аллах (мир на праха му) повика Али б. Абу Талиб и той му оказа (тази чест) и каза: Продължете и не се оглеждайте, докато Аллах не ви даде победа, и Али отиде малко и след това спря и не се огледа, след което каза с висок глас: Пратенико на Аллах, по какъв въпрос да се бия с хората? След това той (Пророкът) каза: Бийте се с тях, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник, и когато го направят, тогава тяхната кръв и богатствата им са неприкосновени от ръцете ви, но това, което е оправдано от закона и тяхната сметка е с Аллах.

Сахл б.Саад съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност бих дал това знаме на човек, в чиято ръка Аллах би дал победа и който обича Аллах и Неговия Пратеник и Аллах и Неговия Пратеник обичат него също. Хората цяла нощ мислеха на кого да го дадат. Когато настъпи сутринта, хората побързаха при Пратеника на Аллах (мир на праха му), всички те се надяваха, че това ще им бъде дадено. Той (Светият Пророк) каза: Къде е Али б. Абу Талиб? Те казаха: „Пратенико на Аллах, очите му са възпалени. След това той изпратил за него и той бил доведен и Пратеникът на Аллах (мир на праха му) намазал очите му със слюнка и извикал благословии и той бил добре, сякаш нямал никаква болест, и му поставил знамето. „Али каза: „Пратенико на Аллах, ще се бия с тях, докато станат като нас. След това той (Светият Пророк) каза: Напредвайте внимателно, докато стигнете до откритите им места, след това ги поканете в исляма и ги информирайте какво е задължително за тях от правата на Аллах, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах напъти правилно дори един човек чрез вас, това е по-добре за вас, отколкото да притежавате най-ценната от камилите

Умар изгони евреите и християните от Хиджаз. Когато Пратеникът на Аллах (ﷺ) завладява Хайбар, той иска да изгони евреите, тъй като земята му става собственост на Аллах, Неговия пратеник и мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (ﷺ) възнамеряваше да изгони евреите, но те го помолиха да им позволи да останат там при условие, че ще вършат труда и ще получат половината от плодовете. Пратеникът на Аллах (ﷺ) им каза: „Ще ви позволим да останете в това състояние, колкото пожелаем.” И така, те (т.е. евреите) продължиха да живеят там, докато „Умар не ги принуди да отидат към Тайма(около 400км северно от Медина) и Ариха(днешна Сирия)".

Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята. Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра, които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. Джизя (Данък) се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“

Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия. Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах. Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред.

Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и са принудени да плащат Джизя (Данък) вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.

Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка). След низпославането на този аят/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този аят е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва Хадж след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

Предаден от Абдуллах ибн Абас
Когато децата на една жена (в дните преди исляма) не оцеляха, тя пое обет върху себе си, че ако детето й оцелее, ще го превърне в евреин. Когато Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше деца на Ансарите (Помощниците). Казаха: Няма да оставим децата си. Така Всевишният Аллах низпосла; "Нека няма принуда в религията. Истината се отличава ясно от заблудата."

Аллах каза, (Няма принуда в религията), което означава: „Не принуждавайте никого да стане мюсюлманин, защото ислямът е ясен и неговите доказателства са ясни. Следователно, няма нужда да принуждавате никого да приемете исляма. По-скоро всеки, който Аллах насочи към исляма, отвори сърцето си за него и просвети ума му, ще приеме исляма със сигурност. Който Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, тогава той няма да се възползва от това да бъде принуден да приеме исляма .

Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,

(Няма принуда в религията. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“

Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,

(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приеме исляма, защото той е ясен и неговите доказателства са явни. Който Аллах напъти и отвори сърцето му за исляма, наистина го е приел с ясни доказателства. Който Аллах заблуждава, заслепява сърцето си и е поставил печат върху слуха си и покривало върху очите си, не може да прегърне исляма насила... следователно Аллах разкрива този стих. Но този стих е отменен от стиха за „борба... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някой от тях откаже да направи това или откаже да плати джизия, трябва да се бие, докато не бъде убит. Това е значението на принудата. В Сахих Пророкът каза: „Аллах се чуди на онези хора, които ще влязат в Рая в окови“, което означава затворници, доведени във вериги в ислямската държава, след което те прегръщат исляма искрено и стават праведни, и са вписани сред хората от рая.^[5]

Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние”.

Учените не са съгласни и имат различни позиции относно правния статут и значението на този аят.

• Казва се, че той е отменен, защото Пророкът е принудил арабите да приемат призива на исляма и се е борил с тях и е бил доволен само от исляма за тях. Сюлейман ибн Муса зае позицията, като каза: „Това е отменено от „О, Пророк! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.“ (9:73)“ Това се предава от Ибн Масуд и много коментатори. • Не е отменено и е изпратено по-специално за хората от Писанието и означава, че те не са принудени да приемат исляма, когато плащат джизие. Принудените са идолопоклонниците. От тях се приема само ислямът и те са тези, за които ‘О, Пророче! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.’ (9:73) беше разкрит. Това е позицията на аш-Шаби, Катада, ал-Хасан и ад-Даххак. Доказателствата за тази позиция са разказани от Зейд ибн Аслам от неговия баща, „Чух Умар в ал-Хатаб да казва на една стара християнка: „Стани мюсюлманка, стара жено, стани мюсюлманка. Аллах изпрати Мохамед с Истината.“ Тя. отговори: „Аз съм стара жена и съм близо до смъртта.“ „Умар каза: „О, Аллах, свидетел!“ и той рецитира: „Няма принуда, що се отнася до шума.“

• Абу Дауд съобщава от Ибн Аббас, че това е разкрито за ансарите. Имаше една жена, чиито деца бяха умрели. Тя се закле, че ако има дете, което оживее, ще стане еврейка. Когато Банун-Надир бяха заточени, сред тях бяха много от децата на Ансарите. Те казаха: "Няма да оставим синовете си!" Тогава Аллах разкри това. Един вариант гласи: „Ние направихме това, което направихме, и смятаме, че техният призив е по-добър от това, което имаме“. Когато Аллах низпосла исляма, те го отрекоха и това беше разкрито. Който искаше, оставаше при тях и който искаше, приемаше исляма. Това е позицията на Саид ибн Джубайр, аш-Шаби и Муджахид, но той добави, че причината, поради която са били с Банун-Надир, е заради децата, които все още са били кърмачета. Ан-Наххас каза: „Позицията на Ибн Аббас по отношение на този аят е най-добрата позиция, тъй като неговият иснад е здрав.“

• Ас-Суди каза, че аятът е разкрит за човек от ансарите на име Абу Хусейн, който имал двама сина. Някои търговци дойдоха от Сирия в Медина с масло и когато искаха да си тръгнат, синовете му отидоха при тях. Те поканиха двамата сина да станат християни и те го направиха и се върнаха с тях в Сирия. Баща им отишъл при Пратеника на Аллах, за да се оплаче от това и помолил Пратеника на Аллах да изпрати някой да ги върне. След това беше разкрито „Няма принуда, що се отнася до призива“. Не му беше заповядано да се бие с хората на Писанието. Той каза: "Аллах ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абул-Хусайн се раздразни, че Пророкът не изпрати някого след синовете му. Тогава Аллах низпосла: „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи, докато не те направят техен съдия в споровете, които избухват между тях” (4:65). Тогава "Без принуда" беше отменено и му беше заповядано да се бие с хората на Писанието в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана). Правилното тълкувание на причината зад думите „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи...“ е хадисът на аз-Зубайр с неговия християнски съсед за водата, както ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба, с волята на Аллах.

• Казано е, че това означава „не наричай онези, които са се покорили чрез меча, принудени и принудени“.

• Казва се, че се разказва за пленниците, които са били хора на Писанието. Те не са принудени, когато са възрастни. Ако са магьосници, млади или стари, или идолопоклонници, те са принудени да приемат исляма, защото тяхното пленничество не им помага, когато са идолопоклонници. Не виждате ли, че техните жертви не се ядат, нито жените им се омъжват. Това е, което Ибн ал-Касим съобщава от Малик. Ашхаб каза, че се смята, че децата приемат призива на тези, които са ги заловили. Ако откажат, те са принудени да станат мюсюлмани. Децата нямат чувство на принадлежност към дадена религия и затова са принудени да приемат исляма, за да не приемат друга фалшива вяра. Когато други видове невярващи плащат джизие, те са принудени да станат мюсюлмани, независимо дали са араби или не-араби, курейши или други. Това ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана).

Муджахид каза: „Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше отменено и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в (9:29). (Уахиди, стр. 77-78) … Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин). Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на Джизя (Данък) или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма. Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени не могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).

Учените умат различия по отношение на 2:256. Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казват, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.

[Относно 2:256 и 9:73] Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.

Слава на Аллах.

Учените обясниха, че тези два стиха [ Коран 10:99 и Коран 2:256], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат Джизя (Данък).

Други учени казват, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. Кафирите трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят. Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено, защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.

Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с кафирите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство. И Аллах казва (тълкуване на значението):[Коран 9:5]

Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят. Аллах казва (тълкуване на значението): [Quotes Коран 9:29]

И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.

Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):[Quotes Коран 8:39, и Коран 9:5]

Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).

Тези и подобни аети отменят аятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.

И Аллах е източникът на сила.