Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
 
(Не са показани 48 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:


Темата за насилственото покръстване е сложна в ислямската традиция. Според умерените мюсюлмани, в Корана "няма принуда в религията" и традиционните закони на джихада гласят, че преди да атакуват християнски или еврейски враг, трябва да им бъде предложен избор да се подчинят на ислямското политическо управление, да платят [[Джизя (Данък)]] и да влязат в групата хора наричани димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. В същото време обаче ислямската традиция отбелязва, че Мухаммад е дал на езичниците от [[История на Мекка|Мекка]] и по-късно в цяла Арабия само два избора: приемане на исляма или меч. Като такива, хората, които не се считат за „хора на книгата“, т.е. евреи или християни, в този пример трябва да получат избор между обръщане към исляма или смърт. В много случаи, като например когато мюсюлманите се оказват управляващи над политеистично/езическо население в Индия, насилственото налагане на исляма на толкова много хора се е смятало за невъзможно и на тези хора също е било предложено да са димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. Тези практически изключения обаче не променят мнението на основната ислямска доктрина - [[Фикх]], че на всички невярващи, които не са евреи или християни, трябва да бъде даден избор между исляма или смъртта, на практика се прилага основно принудително приемане на исляма.  
Темата за насилственото приемане на исляма е сложна в ислямската традиция. Според умерените мюсюлмани, в Корана "няма принуда в религията" и традиционните закони на джихада гласят, че преди да атакуват християнски или еврейски враг, трябва да им бъде предложен избор да се подчинят на ислямското политическо управление, да платят '''[[Джизя (Данък)]]''' и да влязат в групата хора наричани димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. В същото време обаче ислямската традиция отбелязва, че Мухаммад е дал на езичниците от [[История на Мекка|Мекка]] и по-късно в цяла Арабия само два избора: приемане на исляма или меч. Като такива, хората, които не се считат за „хора на книгата“, т.е. евреи или християни, в този пример трябва да получат единствено избор между обръщане към исляма или смърт. В много случаи, като например когато мюсюлманите се оказват управляващи над политеистично/езическо население в Индия, насилственото налагане на исляма на толкова много хора се е смятало за невъзможно и на тези хора също е било предложено да са димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. Тези практически изключения обаче не променят мнението на основната ислямска доктрина - [[Фикх]], че на всички невярващи, които не са евреи или християни, трябва да бъде даден избор между исляма или смъртта, на практика се прилага основно принудително приемане на исляма по един или друг начин.  


===Коран===
===Коран===
Думата ٱلْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикин) също е преведена като „многобожници“, „идолопоклонници“ или дори „съдружници“. Буквално, ал-мушрикини са хора, които извършват "ширк", тоест "сдружаване с Аллах". Християните и евреите също са мушрики, защото християните вярват, че Исус е синът на Бога, а евреите (според исляма) вярват, че Езра е синът на Бога и „те взеха своите равини за господари освен Аллах“ (стихове 9:30-31). Думите "мушрикина" и "кафериин/[[Кафир|кафир]]"(неверници) се използват взаимозаменяемо в тази сура.<ref>
Стих 9:1 казва "мушрикина" (الْمُشْرِكِينَ). Стих 9:2 ги назовава "[[Кафир|кяфири]]"(الْكَافِرِينَ)</ref>


{{Quote|1=[https://www.namazzamani.net/quran/yusuf-ali/surah-at-tawbah-ayat-5.htm Коран 9:5, преведено от арабски език от Абдуллах Юсуф Али (Англ.)]|2=Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсайдайте ги и ги причаквайте със всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.}}
{{Quote|1=[https://www.namazzamani.net/quran/yusuf-ali/surah-at-tawbah-ayat-5.htm Коран 9:5, преведено от арабски език от Абдуллах Юсуф Али (Англ.)]|2=Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсаждайте ги и ги причаквайте с всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.}}


The word ٱلْمُشْرِكِينَ (''al-mushrikeen'') was also translated as "polytheists" (by Sahih International) or "idolaters" (by Pickthall) or "associators" (by Dr. Ghali) <ref>https://quran.com/9/5</ref>. Literally, al-mushrikeen are people who commit "shirk", that is "associating partners with Allah". Christians and Jews are also mushrikeen because Christians believe that Jesus is the son of god and Jews (according to Islam) believe that Ezra is the son of god and "they took their rabbis as lords besides Allah" (verses 9:30-31).<ref>https://islamqa.info/en/67626</ref> The words "mushrikeen" and "kaafireen" (infidels) are used interchangeably in this sura.<ref>
{{Quote|{{Quran|9|5}}|А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.}}
The verse 9:1 says "mushrikeen" (الْمُشْرِكِينَ). The verse 9:2 calls them "kaafireen" (الْكَافِرِينَ). It's the last word of both verses. https://quran.com/9/
</ref>


===Hadith===
===Хадиси===


{{Quote|1={{cite web|url=https://sunnah.com/bukhari/2/18 |title=Sahih Bukhari 1:2:25 |publisher= |author= |date= |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161019180506/http://sunnah.com/bukhari/2/18 |deadurl=no}}|2=Narrated Ibn 'Umar: Allah's Apostle said: "I have been ordered (by Allah) to fight against the people until they testify that none has the right to be worshipped but Allah and that Muhammad is Allah's Apostle, and offer the prayers perfectly and give the obligatory charity, so if they perform that, then they save ''their lives'' (دِمَاءَهُمْ) and property from me except for Islamic laws and then their reckoning (accounts) will be done by Allah."}}
{{Quote|1={{cite web|url=https://sunnah.com/bukhari/2/18 |title=Сахих Бухари 1:2:25 |publisher= |author= |date= |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161019180506/http://sunnah.com/bukhari/2/18 |deadurl=no}}|2=Предаден от Ибн Умар: Пратеникът на Аллах каза: „'''Беше ми наредено (от Аллах) да се бия срещу хората, докато не засвидетелстват, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Аллах''', и да отправят молитвите съвършено и да дават задължителната благотворителност, така че ако извършат това, тогава те спасяват живота си (دِمَاءَهُمْ) и имуществото си от мен, с изключение на ислямските закони и тогава тяхното изчисление (сметки) ще бъде извършено от Аллах."}}


The Arabic word دِمَاءَهُمْ (dima'ahum) literally means "their blood" <ref>https://translate.google.com/#ar/en/%D8%AF%D9%90%D9%85%D9%8E%D8%A7%D8%A1%D9%8E%D9%87%D9%8F%D9%85%D9%92</ref>. Forms of the Arabic word for "blood" (دم) are often translated as "life" in English to soften the tone of the original. The literal meaning, though, is that new converts are "protected" from bloodshed.
Арабската дума دِمَاءَهُمْ (димаахум) буквално означава „тяхната кръв“ <ref>https://translate.google.com/details?sl=ar&tl=bg&text=%D8%AF%D9%90%D9%85%D9%8E%D8%A7%D8%A1%D9%8E%D9%87%D9%8F%D9%85%D9%92%20&op=translate</ref>. Формите на арабската дума за „кръв“ (دم) често се превеждат като „живот“, за да се смекчи тона на оригинала. Буквалният смисъл обаче е, че приелите исляма са „защитени“ от кръвопролития.


{{Quote|[https://sunnah.com/urn/42350 Sahih Bukhari 6:60:80]|Narrated Abu Huraira: The Verse:--"You (true Muslims) are the best of peoples ever raised up for mankind." (3:110) means, the best of peoples for the people, as you bring them with chains on their necks till they embrace Islam.
{{Quote|[https://sunnah.com/urn/42350 Сахих Бухари 6:60:80]|Разказано от Абу Хурайра: Стихът: „Вие (истинските мюсюлмани) сте най-добрият народ, издигнат някога за човечеството.” (3:110) означава най-доброто от хората за хората, '''тъй като ги довеждате с вериги на вратовете им, докато приемат исляма'''.
}}
}}


{{Quote|1={{Bukhari|1|8|387}}|2=Narrated Anas bin Malik: Allah's Apostle said, "I have been ordered to fight the people till they say: 'None has the right to be worshipped but Allah.' And if they say so, pray like our prayers, face our Qibla and slaughter as we slaughter, then their blood and property will be sacred to us and we will not interfere with them except legally and their reckoning will be with Allah." Narrated Maimun ibn Siyah that he asked Anas bin Malik, "O Abu Hamza! What makes the ''life'' (دَمَ) and property of a person sacred?" He replied, "Whoever says, 'None has the right to be worshipped but Allah', faces our Qibla during the prayers, prays like us and eats our slaughtered animal, then he is a Muslim, and has got the same rights and obligations as other Muslims have."}}
{{Quote|1={{Bukhari|1|8|387}}|2=Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах каза: „'''Беше ми наредено да се бия с хората, докато кажат: „Никой няма право да бъде обожаван освен Аллах.“ И ако те кажат така, молете се като нашите молитви, обърнете се към нашата Кибла и колете, както ние колим, тогава тяхната кръв и имущество ще бъдат свещени за нас''' и ние няма да им се намесваме, освен законно и тяхната сметка ще бъде пред Аллах." Предал на Маймун ибн Сия, че попитал Анас бин Малик: „О, Абу Хамза! Какво прави „живота“ (دَمَ) и собствеността на човек свещени?“ Той отговори: „Който каже: „Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, обърне се към нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашето заклано животно, тогава той е мюсюлманин и има същите права и задължения които другите мюсюлмани имат."}}


{{Quote|1={{Bukhari|5|59|643}}|2=Narrated Qais: Jarir said "Allah's Apostle said to me, "Won't you relieve me from Dhul-Khalasa?" I replied, "Yes, (I will relieve you)." So I proceeded along with one-hundred and fifty cavalry from Ahmas tribe who were skillful in riding horses. I used not to sit firm over horses, so I informed the Prophet of that, and he stroke my chest with his hand till I saw the marks of his hand over my chest and he said, O Allah! Make him firm and one who guides others and is guided (on the right path).' Since then I have never fallen from a horse. Dhul-l--Khulasa was a house in Yemen belonging to the tribe of Khatham and Bajaila, and in it there were idols which were worshipped, and it was called Al-Ka'ba." Jarir went there, burnt it with fire and dismantled it. When Jarir reached Yemen, there was a man who used to foretell and give good omens by casting arrows of divination. Someone said to him. "The messenger of Allah's Apostle is present here and if he should get hold of you, he would chop off your neck." One day while he was using them (i.e. arrows of divination), Jarir stopped there and said to him, "Break them (i.e. the arrows) and testify that None has the right to be worshipped except Allah, or else I will chop off your neck." So the man broke those arrows and testified that none has the right to be worshipped except Allah. Then Jarir sent a man called Abu Artata from the tribe of Ahmas to the Prophet to convey the good news (of destroying Dhu-l-Khalasa). So when the messenger reached the Prophet, he said, "O Allah's Apostle! By Him Who sent you with the Truth, I did not leave it till it was like a scabby camel." Then the Prophet blessed the horses of Ahmas and their men five times.}}
{{Quote|1={{Bukhari|5|59|643}}|2=Разказано от Каис: Джарир каза: „Апостолът на Аллах ми каза: „Няма ли да ме освободиш от Зул-Халаса?“ Отговорих: „Да, (ще те освободя).“ Така че продължих заедно със сто и петдесет кавалеристи от племето Ахмас, които бяха умели в язденето на коне. Преди не седях твърдо над конете, така че информирах Пророка за това и той погали гърдите ми с ръка, докато видях белезите от ръката му върху гърдите си и той каза: О, Аллах, направи го твърд и този, който напътства другите и е напътван (по правия път). Оттогава никога не съм паднал от кон Зул-л-Хуласа беше къща в Йемен, принадлежаща на племето Хатам и Баджайла, и в нея имаше идоли, които бяха почитани, и се наричаше Ал-Кааба. " Джарир отиде там, изгори го с огън и го разглоби. Когато Джарир стигна до Йемен, имаше човек, който предсказваше и даваше добри знамения, като хвърляше стрели за гадаене. Някой му каза. „'''Пратеникът на Аллах присъства тук и ако те хване, ще ти отсече врата.“ Един ден, докато ги използваше (т.е. стрели за гадаене), Джарир спря там и му каза: „Счупи ги (т.е. стрелите) и засвидетелствай, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах, или в противен случай ще ти отрежа врата'''." Така че човекът счупи тези стрели и свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах. Тогава Джарир изпрати човек на име Абу Артата от племето на Ахмас при Пророка, за да предаде добрата новина (за унищожаването на Зу-л-Халаса). И така, когато пратеникът стигнал до Пророка, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Този, Който те изпрати с Истината, не го оставих, докато не стана като краставата камила.” Тогава Пророкът благослови конете на Ахмас и техните хора пет пъти.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|29}}|2=It is narrated on the authority of Abu Huraira that when the Messenger of Allah (may peace be upon him) breathed his last and Abu Bakr was appointed as his successor (Caliph), those amongst the Arabs who wanted to become apostates became apostates. 'Umar b. Khattab said to Abu Bakr: Why would you fight against the people, when the Messenger of Allah declared: I have been directed to fight against people so long as they do not say: There is no god but Allah, and he who professed it was granted full protection of his property and life on my behalf except for a right? His (other) affairs rest with Allah. Upon this Abu Bakr said: By Allah, I would definitely fight against him who severed prayer from Zakat, for it is the obligation upon the rich. By Allah, I would fight against them even to secure the cord (used for hobbling the feet of a camel) which they used to give to the Messenger of Allah (as zakat) but now they have withheld it. Umar b. Khattab remarked: By Allah, I found nothing but the fact that Allah had opened the heart of Abu Bakr for (perceiving the justification of) fighting (against those who refused to pay Zakat) and I fully recognized that the (stand of Abu Bakr) was right.}}
{{Quote|1={{Muslim|1|29}}|2=От Абу Хурайра се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) издъхна и Абу Бакр беше назначен за негов наследник (халиф), онези сред арабите, които искаха да станат вероотстъпници, станаха вероотстъпници. Умар б. Хаттаб каза на Абу Бакр: Защо ще се биеш срещу хората, когато '''Пратеникът на Аллах заяви: Наредено ми е да се бия срещу хората, докато те не кажат: Няма друг бог освен Аллах и този''', който го е изповядвал, е предоставена пълна защита на неговото имущество и живот от мое име, с изключение на право? Неговите (други) дела са на Аллах. След това Абу Бакр каза: Кълна се в Аллах, определено бих се борил срещу този, който отдели молитвата от зекят, защото това е задължение на богатите. Кълна се в Аллах, бих се борил срещу тях, дори за да осигуря връвта (използвана за куцане на краката на камила), която те дадоха на Пратеника на Аллах (като зекят), но сега те я задържаха. Умар б. Хаттаб отбеляза: '''Кълна се в Аллах, не открих нищо друго освен факта, че Аллах отвори сърцето на Абу Бакр за (възприемане на оправданието на) борбата (срещу онези, които отказаха да плащат Закят) и аз напълно признах, че (позицията на Абу Бакр) беше прав'''.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|30}}|2=It is reported on the authority of Abu Huraira that the Messenger of Allah said: I have been commanded to fight against people so long as they do not declare that there is no god but Allah, and he who professed it was guaranteed the protection of his property and life on my behalf except for the right affairs rest with Allah.}}
{{Quote|1={{Muslim|1|30}}|2=Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че '''Пратеникът на Аллах е казал: Заповядано ми е да се бия срещу хората, стига те да не заявят, че няма друг бог освен Аллах''', и на този, който го е изповядвал, е гарантирана защитата на неговите имуществото и живот от мое име, с изключение на правилните дела, почиват на Аллах.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|31}}|2=It is reported on the authority of Abu Huraira that he heard the Messenger of Allah say: I have been commanded to fight against people, till they testify to the fact that there is no god but Allah, and believe in me (that) I am the messenger (from the Lord) and in all that I have brought. And when they do it, their blood and riches are guaranteed protection on my behalf except where it is justified by law, and their affairs rest with Allah.}}
{{Quote|1={{Muslim|1|31}}|2=Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че той е чул '''Пратеника на Аллах да казва: Заповядано ми е да се бия срещу хората, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах, и повярват в мен (че) съм пратеника (от Господ) и във всичко, което донесох'''. И когато го направят, кръвта и богатствата им са гарантирани със закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела почиват на Аллах.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|32}}|2=It is narrated on the authority of Jabir that the Messenger of Allah said: I have been commanded that I should fight against people till they declare that there is no god but Allah, and when they profess it that there is no god but Allah, their blood and riches are guaranteed protection on my behalf except where it is justified by law, and their affairs rest with Allah, and then he (the Holy Prophet) recited (this verse of the Holy Qur'an):" Thou art not over them a warden" (lxxxviii, 22).}}
{{Quote|1={{Muslim|1|32}}|2=От Джабир се предава, че '''Пратеникът на Аллах е казал: „Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато заявят, че няма друг бог освен Аллах''', и когато го изповядват, че няма друг бог освен Аллах, техните кръв и богатства са с гарантирана защита от мое име, освен когато това е оправдано от закона и техните дела почиват на Аллах, и тогава той (Светият Пророк) рецитира (този стих от Свещения Коран): "Ти не си над тях надзирател" (lxxxviii, 22).}}


{{Quote|1={{Muslim|1|33}}|2=It has been narrated on the authority of Abdullah b. 'Umar that the Messenger of Allah said: I have been commanded to fight against people till they testify that there is no god but Allah, that Muhammad is the messenger of Allah, and they establish prayer, and pay Zakat and if they do it, their blood and property are guaranteed protection on my behalf except when justified by law, and their affairs rest with Allah.}}
{{Quote|1={{Muslim|1|33}}|2=Предаден е от Абдуллах б. Умар, че '''Пратеникът на Аллах каза: Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах, че Мохамед е пратеникът на Аллах, и те отслужат молитва, и плащат закат''' и ако го направят, тяхната кръв и имущество са с гарантирана закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела са на Аллах.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|34}}|2=It Is narrated on the authority of Abu Malik: I heard the Messenger of Allah (may peace be upon him) say: He who professed that there is no god but Allah and made a denial of everything which the people worship beside Allah, his property and blood became inviolable, an their affairs rest with Allah.}}
{{Quote|1={{Muslim|1|34}} и {{Muslim|1|35}}|2=Предадено е от Абу Малик: '''Чух Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Този, който изповяда, че няма друг бог освен Аллах и отрече всичко, на което хората се кланят освен Аллах, негова собственост и кръвта стана неприкосновена''', и техните дела остават на Аллах.
<br>
Абу Малик разказва от баща си, че е чул Пратеника (мир на праха му) да казва: Този, който вярваше единството на Аллах, и след това разказа казаното по-горе.}}


{{Quote|1={{Muslim|1|35}}|2=Abu Malik narrated on the authority of his father that he heard the Apostle (may peace be upon him) say: He who held belief in the unity of Allah, and then narrated what has been stated above.}}
[[Хадиси (определение)|'''Хадис''']] извън официалната колекция с достоверни хадиси и на практика се води слаб хадис, но и в слабите хадиси има полезна информация:
{{Quote|[[Ахмад ибн Ханбал|Имам Ахмад]], 4869. Класифициран като Сахих от ал-Албани в Сахих ал-Джами, 2831. - [https://web-beta.archive.org/web/20160810221616/https://islamqa.info/en/43087 Архив препратка].|Пророкът (с.а.с.) каза: „Изпратен съм точно преди Часа с меча(9:5), така че Аллах да бъде почитан сам, без партньор или съдружник, и моето постановление е поставено в сянката на моето копие '''и е постановено унижение за онези, които се противопоставят на моята заповед'''.}}


{{Quote|[[w:Ahmad ibn Hanbal|Imam Ahmad]], 4869. Classified as Sahih  by al-Albaani in Saheeh al-Jaami’, 2831. Archived at [https://web-beta.archive.org/web/20160810221616/https://islamqa.info/en/43087].|The Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) said: “I have been sent just before the Hour with the sword, so that Allah will be worshipped alone with no partner or associate, and my provision has been placed in the shade of my spear, and humiliation has been decreed for those who go against my command.”}}
===Сира===
Следва цитат от "Биография на Пратеника на Аллах/Сират Расул Аллах", която е неразделна част от ислямските писания - '''[[Сира]]''':
{{Quote|1={{citation|title=Животът на Мухаммад|trans_title=Сират Расул Аллах|ISBN=0-19-636033-1|year=1955|publisher=Oxford UP|author1=[[Ибн Исхак]] 768)|author2=[[Ибн Хишам]] 833)|editor=Алфред Гийом|url=https://archive.org/details/GuillaumeATheLifeOfMuhammad/page/n1/mode/2up|page=547}}<BR>{{citation|title=سيرة ابن هشام ت طه عبد الرؤوف سعد|author1=ابن إسحاق|author2=ابن هشام|url=https://app.turath.io/book/7450|publisher=ал-Мактаба ал-Шамила|volume=Глава  2|стр.403}}|2=[Абу Суфян] остана през нощта при мен [разказвача] и аз го заведох да види Пратеника рано сутринта и когато го видя, каза: „Не е ли време да признаеш, че няма Бог, освен Аллах?"
Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“


===Sira===
Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“


{{Quote|1={{citation|title=The Life of Muhammad|trans_title=Sirat Rasul Allah|ISBN=0-19-636033-1|year=1955|publisher=Oxford UP|author1=Ibn Ishaq (d. 768)|author2=Ibn Hisham (d. 833)|editor=A. Guillaume|url=https://archive.org/details/GuillaumeATheLifeOfMuhammad/page/n1/mode/2up|page=547}}<BR>{{citation|title=سيرة ابن هشام ت طه عبد الرؤوف سعد|author1=ابن إسحاق|author2=ابن هشام|url=https://app.turath.io/book/7450|publisher=al-Maktabah al-Shamilah|volume=vol. 2|page=403}}|2=[Abu Sufyan] stayed the night with me [the narrator] and I took him in to see the apostle early in the morning and when he saw him he said, "Isn't it time that you should recognize that there is no God but Allah?"
Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.


He answered, "You are dearer to me than father and mother.  How great is your clemence, honour, and kindness!  By God, I thought that had there been another God with God he would have continued to help me."
Казах му: „'''Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи'''.}}


He said: "Woe to you, Abu Sufyan, isn't it time that you recognize that I am God's apostle?"
==Принудително подчинение или изгонване==


He answered, "As to that I still have some doubt."
===Коран===
 
I said to him, "Submit and testify that there is no God but Allah and that Muhammad is the apostle of God before you lose your head," and he did so.}}
 
==Forced Submission or Expulsion==
 
===Qur'an===


{{Quote|1={{Quran|9|29}}|2=''Fight'' (قَٰتِلُوا۟) those who believe not in Allah nor the Last Day, nor hold that forbidden which hath been forbidden by Allah and His Messenger, nor acknowledge the religion of Truth, (even if they are) of the People of the Book, until they pay the Jizya with willing submission, and feel themselves subdued.}}
{{Quote|1={{Quran|9|29}}|2=(''Бий се''/قَٰتِلُوا۟)Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога '''[[Джизя (Данък)|джизя]]''' безусловно и с покорство.}}


The word قَٰتِلُوا۟ (''qaatiloo''), translated as "fight", is derived from the root ق-ت-ل (q-t-l). The basic [[The Meaning of Qatal|meaning of this root]] is "to kill" <ref>https://en.wiktionary.org/wiki/%D9%82_%D8%AA_%D9%84</ref>. Nouns like "murder" (قتل) and "murderer" (قاتل) are also derived from this root. The word qaatiloo is an imperative verb <ref>http://corpus.quran.com/wordmorphology.jsp?location=(9:29:1)</ref>, which commands to murder people [until they are giving money to the Muslims].
Думата قَٰتِلُوا۟ (''катилуу''), преведена като "бия/сражавам", е разделена на корените ق-ت-ل (кааф-таа-лям). Основното '''[[Значението на думата: Кател|значение на този корен]]''' е "да убия/убиване/умъртвявам" . Съществителни като "убийство" (убийство) и "убиец" (убиец) също произлизат от този корен. Думата ''катилуу'' е повелителен глагол<ref>http://corpus.quran.com/wordmorphology.jsp?location=(9:29:1)</ref>, който заповядва да се убиват хора докато дадат пари на мюсюлманите.


===Hadith===
===Хадис===


{{Quote|1={{Muslim|19|4294}}|2=It has been reported from Sulaiman b. Buraid through his father that when the Messenger of Allah (may peace be upon him) appointed anyone as leader of an army or detachment he would especially exhort him to fear Allah and to be good to the Muslims who were with him. He would say: Fight in the name of Allah and in the way of Allah. Fight against those who disbelieve in Allah. Make a holy war, do not embezzle the spoils; do not break your pledge; and do not mutilate (the dead) bodies; do not kill the children. When you meet your enemies who are polytheists, invite them to three courses of action. If they respond to any one of these, you also accept it and withold yourself from doing them any harm. Invite them to (accept) Islam; if they respond to you, accept it from them and desist from fighting against them. Then invite them to migrate from their lands to the land of Muhairs and inform them that, if they do so, they shall have all the privileges and obligations of the Muhajirs. If they refuse to migrate, tell them that they will have the status of Bedouin Muilims and will be subjected to the Commands of Allah like other Muslims, but they will not get any share from the spoils of war or Fai' except when they actually fight with the Muslims (against the disbelievers). If they refuse to accept Islam, demand from them the Jizya. If they agree to pay, accept it from them and hold off your hands. If they refuse to pay the tax, seek Allah's help and fight them. When you lay siege to a fort and the besieged appeal to you for protection in the name of Allah and His Prophet, do not accord to them the guarantee of Allah and His Prophet, but accord to them your own guarantee and the guarantee of your companions for it is a lesser sin that the security given by you or your companions be disregarded than that the security granted in the name of Allah and His Prophet be violated. When you besiege a fort and the besieged want you to let them out in accordance with Allah's Command, do not let them come out in accordance with His Command, but do so at your (own) command, for you do not know whether or not you will be able to carry out Allah's behest with regard to them.}}
{{Quote|1={{Muslim|19|4294}}|2=Съобщено е от Сюлейман б. Бураид чрез баща си, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) назначи някого за водач на армия или отряд, той специално ще го увещава да се бои от Аллах и да бъде добър към мюсюлманите, които са с него. Той казваше: Бийте се в името на Аллах и в пътя на Аллах. '''Бийте се срещу онези, които не вярват в Аллах. Водете свещена война''', не присвоявайте плячката; не нарушавай обещанието си; и не осакатявайте (мъртвите) тела; не убивайте децата. '''Когато срещнете враговете си, които са политеисти, поканете ги по три начина на действие. Ако те отговорят на някой от тях, вие също го приемате и се въздържате от това да им навредите. Поканете ги да (приемат) исляма; ако ти отговарят, приеми го от тях и се въздържай от битка срещу тях. След това ги поканете да мигрират от техните земи в земята на мухажир/مهاجر/<big>[https://asylum.bg/bg/bg2-1 имигрантите]</big> и ги информирайте, че ако го направят, те ще имат всички привилегии и задължения на преселените при нас. Ако откажат да мигрират, кажете им, че ще имат статут на бедуински муслимани и ще бъдат подчинени на заповедите на Аллах като другите мюсюлмани, но няма да получат никаква част от плячката от войната или фай, освен когато наистина се бият с мюсюлманите (срещу неверниците). Ако откажат да приемат исляма, поискайте от тях джизие. Ако се съгласят да платят, приемете го от тях и дръжте ръцете си. Ако откажат да платят данъка, потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях.''' Когато обсаждате крепост и обсадените се обръщат към вас за защита в името на Аллах и Неговия Пророк, не им давайте гаранцията на Аллах и Неговия Пророк, а им давайте собствената си гаранция и гаранцията на вашите сподвижници тъй като е по-малък грях сигурността, дадена от вас или вашите другари, да бъде пренебрегната, отколкото сигурността, дадена в името на Аллах и Неговия Пророк, да бъде нарушена. Когато обсаждате крепост и обсадените искат да ги пуснете да излязат според заповедта на Аллах, не ги оставяйте да излязат според заповедта Му, а направете това по ваша (собствена) заповед, защото не знаете дали ще можете да изпълните заповедта на Аллах по отношение на тях.}}


{{Quote|1={{Muslim|19|4366}}|2=It has been narrated by 'Umar b. al-Khattib that he heard the Messenger of Allah (may peace be upon him) say: I will expel the Jews and Christians from the Arabian Peninsula and will not leave any but Muslim.}}
{{Quote|1={{Muslim|19|4366}}|2=Предаден е от Умар б. ал-Хатиб, че е чул Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: '''Ще изгоня евреите и християните от Арабския полуостров и няма да оставя никой освен мюсюлманите'''.}}


{{Quote|1={{Muslim|31|5917}}|2=Suhail reported on the authority of Abu Huraira that Allah's Messenger (may peace be upon him) said on the Day of Khaibar: I shall certainly give this standard in the hand of one who loves Allah and his Messenger and Allah will grant victory at his hand. Umar b. Khattab said: Never did I cherish for leadership but on that day. I came before him with the hope that I may be called for this, but Allah's Messenger (may peace be upon him) called 'Ali b. Abu Talib and he conferred (this honour) upon him and said: Proceed on and do not look about until Allah grants you victory, and 'Ali went a bit and then halted and did not look about and then said in a loud voice: Allah's Messenger, on what issue should I fight with the people? Thereupon he (the Prophet) said: Fight with them until they bear testimony to the fact that there is no god but Allah and Muhammad is his Messenger, and when they do that then their blood and their riches are inviolable from your hands but what is justified by law and their reckoning is with Allah.}}
{{Quote|1={{Muslim|31|5917}}|2=Сухейл съобщава с авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност ще дам това знаме в ръката на онзи, който обича Аллах и неговия Пратеник и Аллах ще даде победа в неговата ръка. Умар б. Каттаб каза: Никога не съм ценял лидерството освен в този ден. Дойдох пред него с надеждата, че мога да бъда повикан за това, но Пратеникът на Аллах (мир на праха му) повика Али б. Абу Талиб и той му оказа (тази чест) и каза: Продължете и не се оглеждайте, докато Аллах не ви даде победа, и Али отиде малко и след това спря и не се огледа, след което каза с висок глас: '''Пратенико на Аллах, по какъв въпрос да се бия с хората? След това той (Пророкът) каза: Бийте се с тях, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник, и когато го направят, тогава тяхната кръв и богатствата им са неприкосновени от ръцете ви''', но това, което е оправдано от закона и тяхната сметка е с Аллах.}}


{{Quote|1={{Muslim|31|5918}}|2=Sahl b. Sa'd reported that Allah's Messenger (may peace be upon him) said on the Day of Khaibar: I would certainly give this standard to a person at whose hand Allah would grant victory and who loves Allah and His Messenger and Allah and His Messenger love him also. The people spent the night thinking as to whom it would be given. When it was morning the people hastened to Allah's Messenger (may peace be upon him) all of them hoping that that would be given to him. He (the Holy Prophet) said: Where is 'Ali b. Abu Talib? They said: Allah's Messenger, his eyes are sore. He then sent for him and he was brought and Allah's Messenger (may peace be upon him) applied saliva to his eyes and invoked blessings and he was all right, as if he had no ailment at all, and coraferred upon him the standard. 'Ali said: Allah's Messenger, I will fight them until they are like us. Thereupon he (the Holy Prophet) said: Advance cautiously until you reach their open places, thereafter invite them to Islam and inform them what is obligatory for them from the rights of Allah, for, by Allah, if Allah guides aright even one person through you that is better for you than to possess the most valuable of the camels.}}
{{Quote|1={{Muslim|31|5918}}|2=Сахл б.Саад съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност бих дал това знаме на човек, в чиято ръка Аллах би дал победа и който обича Аллах и Неговия Пратеник и Аллах и Неговия Пратеник обичат него също. Хората цяла нощ мислеха на кого да го дадат. Когато настъпи сутринта, хората побързаха при Пратеника на Аллах (мир на праха му), всички те се надяваха, че това ще им бъде дадено. Той (Светият Пророк) каза: Къде е Али б. Абу Талиб? Те казаха: „Пратенико на Аллах, очите му са възпалени. След това той изпратил за него и той бил доведен и Пратеникът на Аллах (мир на праха му) намазал очите му със слюнка и извикал благословии и той бил добре, сякаш нямал никаква болест, и му поставил знамето. „Али каза: „П'''ратенико на Аллах, ще се бия с тях, докато станат като нас. След това той (Светият Пророк) каза: Напредвайте внимателно, докато стигнете до откритите им места, след това ги поканете в исляма и ги информирайте какво е задължително за тях от правата на Аллах''', защото, кълна се в Аллах, ако Аллах напъти правилно дори един човек чрез вас, това е по-добре за вас, отколкото да притежавате най-ценната от камилите}}


{{Quote|1={{Bukhari|3|39|531}}|2=`Umar expelled the Jews and the Christians from Hijaz. When Allah's Messenger (ﷺ) had conquered Khaibar, he wanted to expel the Jews from it as its land became the property of Allah, His Apostle, and the Muslims. Allah's Messenger (ﷺ) intended to expel the Jews but they requested him to let them stay there on the condition that they would do the labor and get half of the fruits. Allah's Messenger (ﷺ) told them, "We will let you stay on thus condition, as long as we wish." So, they (i.e. Jews) kept on living there until `Umar forced them to go towards Taima' and Ariha'.
{{Quote|1={{Bukhari|3|39|531}}|2='''Умар изгони евреите и християните от Хиджаз. Когато Пратеникът на Аллах (ﷺ) завладява Хайбар, той иска да изгони евреите, тъй като земята му става собственост на Аллах''', Неговия пратеник и мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (ﷺ) възнамеряваше да изгони евреите, но те го помолиха да им позволи да останат там при условие, че ще вършат труда и ще получат половината от плодовете. Пратеникът на Аллах (ﷺ) им каза: „Ще ви позволим да останете в това състояние, колкото пожелаем.” И така, те (т.е. евреите) продължиха да живеят там, '''докато „Умар не ги принуди да отидат към Тайма(около 400км северно от Медина) и Ариха(днешна Сирия)".'''
}}
}}


===Scholars===
===Ислямски учени===


According to [http://www.mideastweb.org/Middle-East-Encyclopedia/abul-ala-maududi.htm Maududi], [[jihad]] should be waged against Jews and Christians because they are guilty of committing [[shirk]], their beliefs about the Day of Judgment are not Islamic, and they do not follow the laws of [[Islam]] revealed to [[Muhammad]].<ref>Sayyid Abul Ala Maududi - [http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote27sym (Quran 9:29, Footnotes 26 & 27)] - Tafhim al-Qur'an </ref>
Според [http://www.mideastweb.org/Middle-East-Encyclopedia/abul-ala-maududi.htm Маухиди], джихадът трябва да се води срещу евреите и християните, защото те са виновни за извършване на ширк, техните вярвания относно Деня на Страшния съд не са ислямски и не следват законите на исляма, разкрити на Мухаммад.<ref>Sayyid Abul Ala Maududi - [http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote27sym (Quran 9:29, Footnotes 26 & 27)] - Tafhim al-Qur'an </ref>


{{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Quran 9:29, Footnote 28)]<BR>Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an|2=This is the aim of Jihad with the Jews and the Christians and it is not to force them to become Muslims and adopt the `Islamic Way of Life.' They should be forced to pay Jizyah in order to put an end to their independence and supremacy so that they should not remain rulers and sovereigns in the land. These powers should be wrested from them by the followers of the true Faith, who should assume the sovereignty and lead others towards the Right Way, while they should become their subjects and pay jizyah. jizyah is paid by those non-Muslims who live as Zimmis (proteges) in an Islamic State, in exchange for the security and protection granted to them by it. This is also symbolical of the fact that they themselves agree to live in it as its subjects. This is the significance of "..... they Pay jizyah with their own hands," that is, "with full consent so that they willingly become the subjects of the Believers, who perform the duty of the vicegerents of Allah on the earth. "
{{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Коран 9:29, Бележка под линия 28)]<BR>Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран|2=Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. '''Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята.''' '''Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра''', които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. '''[[Джизя (Данък)]]''' се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“
At first this Command applied only to the Jews and the Christians. Then the Holy Prophet himself extended it to the Zoroastrians also. After his death, his Companions unanimously applied this rule to all the non-Muslim nations outside Arabia.  
'''Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия.''' Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах. Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , '''задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред'''.
This is jizyah " of which the Muslims have been feeling apologetic during the last two centuries of their degeneration and there are still some people who continue to apologize for it. But the Way of Allah is straight and clear and does not stand in need of any apology to the rebels against Allah. Instead of offering apologies on behalf of Islam for the measure that guarantees security of life, property and faith to those who choose to live under its protection, the Muslims should feel proud of such a humane law as that of jizyah. For it is obvious that the maximum freedom that can be allowed to those who do not adopt the Way of Allah but choose to tread the ways of error is that they should be tolerated to lead the life they like. That is why the Islamic State offers them protection, if they agree to live as its Zimmis by paying jizyah, but it cannot allow that they should remain supreme rulers in any place and establish wrong ways and impose them on others. As this state of things inevitably produces chaos and disorder, it is the duty of the true Muslims to exert their utmost to bring to an end their wicked rule and bring them under a righteous order.
As regards the question, "What do the non-Muslims get in return for Jizyah " it may suffice to say that it is the price of the freedom which the Islamic State allows them in following their erroneous ways, while living in the jurisdiction of Islam and enjoying its protection. The money thus collected is spent in maintaining the righteous administration that gives them the freedom and protects their rights. This also serves as a yearly reminder to them that they have been deprived of the honor of paying Zakat in the Way of Allah, and forced to pay jizyah instead as a price of following the ways of error.}}


{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=9&tid=20958 Idolators are no longer allowed into Al-Masjid Al-Haram]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=Allah commands His believing servants, who are pure in religion and person, to expel the idolators who are filthy in the religious sense, from Al-Masjid Al-Haram. After the revelation of this Ayah, idolators were no longer allowed to go near the Masjid. This Ayah was revealed in the ninth year of Hijrah. The Messenger of Allah sent `Ali in the company of Abu Bakr that year to publicize to the idolators that no Mushrik will be allowed to perform Hajj after that year, nor a naked person allowed to perform Tawaf around the House. Allah completed this decree, made it a legislative ruling, as well as, a fact of reality.}}
Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и '''са принудени да плащат [[Джизя (Данък)]]''' вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.
}}


==The "No Compulsion" Verse==
{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=9&tid=20958 Идолопоклонниците вече не се допускат в Ал-Масджид Ал-Харам]<BR>[[Тафсир]] на [[Ибн Катир]]|2='''Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка)'''. След низпославането на този аят/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този аят е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва '''[[Хадж]]''' след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.}}
{{main|Let There be no Compulsion in Religion}}


Note that according to some scholars in the classical period, this verse was [[List of Abrogations in the Qur'an|abrogated]] by {{Quran|9|5}}
==Стихът „Без принуда“ 2:256==
Имайте предвид нещо много важно, че според учените от класическия период този стих е бил '''[[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменен]]''' от {{Quran|9|5}}


===Qur'an===
===Коран===
 
{{Quote|1={{Quran|2|256}}|2=Let there be no compulsion in religion: Truth stands out clear from Error: whoever rejects evil and believes in Allah hath grasped the most trustworthy hand-hold, that never breaks. And Allah heareth and knoweth all things.}}
 
===Hadith===


{{quote|{{Abudawud|14|2676}}|Narrated Abdullah ibn Abbas<BR>
{{Quote|1={{Quran|2|256}}|2=Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.}}


When the children of a woman (in pre-Islamic days) did not survive, she took a vow on herself that if her child survives, she would convert it a Jew. When Banu an-Nadir were expelled (from Arabia), there were some children of the Ansar (Helpers) among them. They said: We shall not leave our children. So Allah the Exalted revealed; "Let there be no compulsion in religion. Truth stands out clear from error."}}
=== Анализ и контекст на Коран 2:256===


===Scholars===
====Хадис====


{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=2&tid=6832 No Compulsion in Religion]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=Allah said, (There is no compulsion in religion), meaning, "Do not force anyone to become Muslim, for Islam is plain and clear, and its proofs and evidence are plain and clear. Therefore, there is no need to force anyone to embrace Islam. Rather, whoever Allah directs to Islam, opens his heart for it and enlightens his mind, will embrace Islam with certainty. Whoever Allah blinds his heart and seals his hearing and sight, then he will not benefit from being forced to embrace Islam.''
{{quote|{{Abudawud|14|2676}}|Предаден от Абдуллах ибн Абас<BR>


It was reported that the Ansar were the reason behind revealing this Ayah, although its indication is general in meaning. Ibn Jarir recorded that Ibn `Abbas said [that before Islam], "When (an Ansar) woman would not bear children who would live, she would vow that if she gives birth to a child who remains alive, she would raise him as a Jew. When Banu An-Nadir (the Jewish tribe) were evacuated [from Al-Madinah], some of the children of the Ansar were being raised among them, and the Ansar said, `We will not abandon our children.' Allah revealed,
Когато децата на една жена (в дните преди исляма) не оцеляха, тя пое обет върху себе си, че ако детето й оцелее, ще го превърне в евреин. Когато Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше деца на Ансарите (Помощниците). Казаха: Няма да оставим децата си. Така Всевишният Аллах низпосла; "Нека няма принуда в религията. Истината се отличава ясно от заблудата."}}


(There is no compulsion in religion. Verily, the right path has become distinct from the wrong path.)''
====Ислямски учени====


Abu Dawud and An-Nasa'i also recorded this Hadith. As for the Hadith that Imam Ahmad recorded, in which Anas said that the Messenger of Allah said to a man,
=====Ибн Катир=====


("Embrace Islam.'' The man said, "I dislike it.'' The Prophet said, "Even if you dislike it.'')
{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=2&tid=6832 Без принуда в религията]<BR>Тафсир Ибн Катир|2=Аллах каза, (Няма принуда в религията), което означава: „Не принуждавайте никого да стане мюсюлманин, защото ислямът е ясен и неговите доказателства  са ясни. Следователно, няма нужда да принуждавате никого да приемете исляма. По-скоро всеки, който Аллах насочи към исляма, отвори сърцето си за него и просвети ума му, ще приеме исляма със сигурност. Който Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, тогава той няма да се възползва от това да бъде принуден да приеме исляма .''


First, this is an authentic Hadith, with only three narrators between Imam Ahmad and the Prophet . However, it is not relevant to the subject under discussion, for the Prophet did not force that man to become Muslim. The Prophet merely invited this man to become Muslim, and he replied that he does not find himself eager to become Muslim. The Prophet said to the man that even though he dislikes embracing Islam, he should still embrace it, `for Allah will grant you sincerity and true intent.'}}
'''Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,


Ibn Kathir in the version of his tafsir abridged by Sheikh Muhammad Nasib Ar-Rafa‘i, has [{{Reference archive|1=http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm|2=2011-11-25}} this] to say (note that this portion has not been translated by Safiur Rahman Mubarakpuri who is responsible for the ''abridged'' version of Tafsir Ibn Kathir widely available on the internet):
(Няма принуда в религията'''. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“


{{Quote|Tafsir of Ibn Kathir, Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition, Part 3, pp. 37-38|Allah says: "There is no compulsion in religion", meaning: do not force anyone to embrace Islam, because it is clear and its proofs and evidences are manifest. Whoever Allah guides and opens his heart to Islam has indeed embraced it with clear evidence. Whoever Allah misguides blinds his heart and has set a seal on his hearing and a covering on his eyes cannot embrace Islam by force...hence Allah revealed this verse. '''But, this verse is abrogated by the verse of "fighting...Therefore, all people of the world should be called to Islam. If anyone of them refuses to do so, or refuses to pay the Jizya they should be fought till they are killed. This is the meaning of compulsion.''' In the Sahih, the Prophet said: "Allah wonders at those people who will enter Paradise in chains", meaning prisoners brought in chains to the Islamic state, then they embrace Islam sincerely and become righteous, and are entered among the people of Paradise.<ref>Tafsir of Ibn Kathir, Surah Al-Baqarah, ayat 253 to 286, Surah Al-Imran, ayat 1 to 92, abridged by Sheikh Muhammad Nasib Ar-Rafa‘i [Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38</ref>}}
'''Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис.''' Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,


{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 The Qur’an and it Interpreters]<BR>Mahmoud M. Ayoub, SUNY Press, 1984, Volume I, pp. 253-254|Mujahid said, "This was before the Apostle of God was commanded to fight against the People of the Book. God’s saying, ‘There is no compulsion in religion’ was abrogated and he was commanded to fight against the People of the Book in Surat Bara‘ah" (Q. 9:29). (Wahidi, pp. 77-78) … According to other traditions, the verse was revealed in reference to the People of the Book, who should not be compelled to enter Islam so long as they pay jizyah (poll tax). The verse is, therefore, not abrogated. Tabari relates on the authority of Qatadah, "Arab society was compelled to enter Islam because they were an unlettered community [ummah ummiyah], having no book which they knew. Thus nothing other than Islam was accepted from them. The people of the Book are not to be compelled to enter Islam if they submit to paying the jizyah or kharaj [land tax]." The same view is related on the authority of al-Dahhak, Mujahid, and Ibn ‘Abbas (Tabari, V. pp. 413-414). Tabari agrees with this view and asserts that the verse applies to the people of the two Books (Jews and Christians) and the Zoroastrians (Majus)… Qurtubi relates yet another view which asserts, "It was in reference to captives who, if they are of the People of the Book, are not to be compelled if they are adults; but if they are Zoroastrians or idolators, be they old or young, they shall be forced to accept Islam. This is because their master could not benefit from them if they were idolators." Qurtubi adds, "Do you not see that animals slaughtered by them would be unlawful to eat and their women could be married [to Muslims]? They practise the eating of carrion and other such unclean things. Thus their master would find them unclean and therefore it would be difficult to benefit from them as his slaves. Hence, it becomes lawfull for him to compel them" (Qurtubi, II, p. 280; see also Shawkani, I, p. 275).}}
(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)


{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 The reasons for the descent of the verse number (256) of Sura (The Cow)]<BR>Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou|2=Al-Suddi said: “This verse was revealed about a man from the Helpers called Abu'l-Husayn. This man had two sons. It happened that some traders from Syria came to Medina to sell oil. When the traders were about to leave Medina, the two sons of Abu'l-Husayn called them to embrace Christianity. These traders converted to Christianity and then left Medina. Abu'l-Husayn informed the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, of what had happened. He asked him to summon his two sons. But then Allah, exalted is He, revealed (There is no compulsion in religion…). The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, said: 'May Allah banish both of them. They are the first to disbelieve'. This was before the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, was commanded to fight the people of the Book. But then Allah's saying (There is no compulsion in religion…) was abrogated and the Prophet was commanded to fight the people of the Book in Surah Repentance”.}}
Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.}}


{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm An-Nasikh wal-Mansukh]<BR>Al-Nahas, p. 80|the scholars differed concerning Q. 2:256. Some said: 'It has been abrogated [cancelled] for the Prophet compelled the Arabs to embrace Islam and fought them and did not accept any alternative but their surrender to Islam. The abrogating verse is Q. 9:73 'O Prophet, struggle with the unbelievers and hypocrites, and be thou harsh with them.' Mohammad asked Allah the permission to fight them and it was granted. Other scholars said Q. 2:256 has not been abrogated, but it had a special application. It was revealed concerning the people of the Book [the Jews and the Christians]; they can not be compelled to embrace Islam if they pay the Jizia (that is head tax on free non-Muslims under Muslim rule). It is only the idol worshippers who are compelled to embrace Islam and upon them Q. 9:73 applies. This is the opinion of Ibn 'Abbas which is the best opinion due to the authenticity of its chain of authority.}}
'''[[Ибн Катир]]''' във версията на своя тафсир, съкратена от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи, има [{{Reference archive|1=http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm|2=2011-11-25}} '''това'''] и имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който е отговорен за „съкратената“ версия на Тафсир Ибн Катир, широко достъпна в интернет на английски език:


{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Mabaheth Fi 'Ulum al-Qur'an]<BR>Sobhy as-Saleh, Dar al-'Ilm Lel-Malayeen, Beirut, 1983, p. 269|[Referring to 2:256 and 9:73] The command to fight the infidels was delayed until the Muslims become strong, but when they were weak they were commanded to endure and be patient.}}
{{Quote|Тафсир, Ал-Фирдоус, Лондон, 1999г.: Първо издание, част 3, стр. 37-38|Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приеме исляма, защото той е ясен и неговите доказателства са явни. Който Аллах напъти и отвори сърцето му за исляма, наистина го е приел с ясни доказателства. Който Аллах заблуждава, заслепява сърцето си и е поставил печат върху слуха си и покривало върху очите си, не може да прегърне исляма насила... следователно Аллах разкрива този стих. '''Но този стих е [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменен]] от стиха за „борба... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някой от тях откаже да направи това или откаже да плати джизия, трябва да се бие, докато не бъде убит. Това е значението на принудата. В Сахих Пророкът каза: „Аллах се чуди на онези хора, които ще влязат в Рая в окови“, което означава затворници, доведени във вериги в ислямската държава, след което те прегръщат исляма''' искрено и стават праведни, и са вписани сред хората от рая.<ref>Тафсир Ибн Катир, Сура Ал Бакара, ает 253 до 286, Сура Ал Имран, ает 1 до 92, съкратено от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи[Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38</ref>}}


{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 There is no compulsion to accept Islam]<BR>Islam Q&A, Fatwa No.34770|Praise be to Allaah.  
=====Ал Уахиди=====
{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)]<BR>Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу|2=Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. '''Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние'''”.}}


The scholars explained that these two verses [ {{Quran|10|99}} and {{Quran|2|256}}], and other similar verses, have to do with those from whom the jizyah may be taken, such as Jews, Christians and Magians (Zoroastrians). They are not to be forced, rather they are to be given the choice between becoming Muslim or paying the jizyah.


Other scholars said that this applied in the beginning, but was subsequently abrogated by Allaah’s command to fight and wage jihad. So whoever refuses to enter Islam should be fought when the Muslims are able to fight, until they either enter Islam or pay the jizyah if they are among the people who may pay jizyah. The kuffaar should be compelled to enter Islam if they are not people from whom the jizyah may be taken, because that will lead to their happiness and salvation in this world and in the Hereafter. Obliging a person to adhere to the truth in which is guidance and happiness is better for him than falsehood. Just as a person may be forced to do the duty that he owes to other people even if that is by means of imprisonment or beating, so forcing the kaafirs to believe in Allaah alone and enter into the religion of Islam is more important and more essential, because this will lead to their happiness in this world and in the Hereafter. This applies unless they are People of the Book, i.e., Jews and Christians, or Magians, because Islam says that these three groups may be given the choice: they may enter Islam or they may pay the jizyah and feel themselves subdued.  
=====Ал Куртуби=====
{{Quote|1=[http://kitaabun.com/shopping3/product_info.php?products_id=168 Тафсир Ал-Куртуби: Класически коментар на Свещения Коран В.1]<BR>Превод от Аиша Биулей, Дар Ал-Такуа, 2003г., стр.659-661|2=Учените не са съгласни и имат различни позиции относно правния статут и значението на този аят.


Some of the scholars are of the view that others may also be given the choice between Islam and jizyah, but the most correct view is that no others should be given this choice, rather these three groups are the only ones who may be given the choice, because the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) fought the kuffaar in the Arabian Peninsula and he only accepted their becoming Muslim. And Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|5}}]''
• '''Казва се, че ''той е отменен, защото Пророкът е принудил арабите да приемат призива на исляма и се е борил с тях и е бил доволен само от исляма за тях''. Сюлейман ибн Муса зае позицията, като каза: „Това е отменено от „О, Пророк! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.“ (9:73)“ Това се предава от Ибн Масуд и много коментатори.
'''
• '''Не е отменено и е изпратено по-специално за хората от Писанието и означава, че те не са принудени да приемат исляма, когато плащат джизие. Принудените са идолопоклонниците. От тях се приема само ислямът и те са тези, за които ‘О, Пророче! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.’ (9:73) беше разкрит.''' Това е позицията на аш-Шаби, Катада, ал-Хасан и ад-Даххак. Доказателствата за тази позиция са разказани от Зейд ибн Аслам от неговия баща, „Чух Умар в ал-Хатаб да казва на една стара християнка: „Стани мюсюлманка, стара жено, стани мюсюлманка. Аллах изпрати Мохамед с Истината.“ Тя. отговори: „Аз съм стара жена и съм близо до смъртта.“ „Умар каза: „О, Аллах, свидетел!“ и той рецитира: „Няма принуда, що се отнася до шума.“


He did not say, “if they pay the jizyah”. The Jews, Christians and Magians are to be asked to enter Islam; if they refuse then they should be asked to pay the jizyah. If they refuse to pay the jizyah then the Muslims must fight them if they are able to do so. Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''
• '''Абу Дауд съобщава от Ибн Аббас, че това е разкрито за ансарите. Имаше една жена, чиито деца бяха умрели. Тя се закле, че ако има дете, което оживее, ще стане еврейка. Когато Банун-Надир бяха заточени, сред тях бяха много от децата на Ансарите. Те казаха: "Няма да оставим синовете си!" Тогава Аллах разкри това. Един вариант гласи: „Ние направихме това, което направихме, и смятаме, че техният призив е по-добър от това, което имаме“. Когато Аллах низпосла исляма, те го отрекоха и това беше разкрито. Който искаше, оставаше при тях и който искаше, приемаше исляма.''' Това е позицията на Саид ибн Джубайр, аш-Шаби и Муджахид, но той добави, че причината, поради която са били с Банун-Надир, е заради децата, които все още са били кърмачета. Ан-Наххас каза: „Позицията на Ибн Аббас по отношение на този аят е най-добрата позиция, тъй като неговият иснад е здрав.“


And it was proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) accepted the jizyah from the Magians, but it was not proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) or his companions (may Allaah be pleased with them) accepted the jizyah from anyone except the three groups mentioned above.  
• Ас-Суди каза, че аятът е разкрит за човек от ансарите на име Абу Хусейн, който имал двама сина. Някои търговци дойдоха от Сирия в Медина с масло и когато искаха да си тръгнат, синовете му отидоха при тях. Те поканиха двамата сина да станат християни и те го направиха и се върнаха с тях в Сирия. Баща им отишъл при Пратеника на Аллах, за да се оплаче от това и помолил Пратеника на Аллах да изпрати някой да ги върне. След това беше разкрито „Няма принуда, що се отнася до призива“. Не му беше заповядано да се бие с хората на Писанието. Той каза: "Аллах ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абул-Хусайн се раздразни, че Пророкът не изпрати някого след синовете му. Тогава Аллах низпосла: „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи, докато не те направят техен съдия в споровете, които избухват между тях” (4:65). '''Тогава "Без принуда" беше отменено и му беше заповядано да се бие с хората на Писанието в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана)'''. Правилното тълкувание на причината зад думите „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи...“ е хадисът на аз-Зубайр с неговия християнски съсед за водата, както ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба, с волята на Аллах.


The basic principle concerning that is the words of Allaah (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|8|39}}, and {{Quran|9|5}}]''
• Казано е, че това означава „не наричай онези, които са се покорили чрез меча, принудени и принудени“.


This verse is known as Ayat al-Sayf (the verse of the sword).  
• Казва се, че се разказва за пленниците, които са били хора на Писанието. Те не са принудени, когато са възрастни. '''Ако са магьосници, млади или стари, или идолопоклонници, те са принудени да приемат исляма, защото тяхното пленничество не им помага, когато са идолопоклонници'''. Не виждате ли, че техните жертви не се ядат, нито жените им се омъжват. Това е, което Ибн ал-Касим съобщава от Малик. Ашхаб каза, че се смята, че децата приемат призива на тези, които са ги заловили. Ако откажат, те са принудени да станат мюсюлмани. Децата нямат чувство на принадлежност към дадена религия и затова са принудени да приемат исляма, за да не приемат друга фалшива вяра. '''Когато други видове невярващи плащат джизие, те са принудени да станат мюсюлмани, независимо дали са араби или не-араби, курейши или други. Това ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба'''(9 Сура/Глава на Корана).}}


These and similar verses abrogate the verses which say that there is no compulsion to become Muslim.  
=====Махмуд Мустафа Аюб=====
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени не могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}


And Allaah is the Source of strength.  
=====Ибн Шихаб аз-Зухри=====
{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm Ан-Насих уал-Мансух] и [https://www.sifatusafwa.com/en/sciences-of-tafsir/an-nasikh-wal-mansukh-fil-quran-az-zuhri-124h.html Книгата на арабски език:AN-NASIKH WAL-MANSUKH FIL QURAN - AZ-ZUHRI]<BR>Ал-Нахас, стр. 80|Учените умат различия по отношение на 2:256. '''Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казват, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.'''}}


Majmoo’ Fataawa wa Maqaalaat li’l-Shaykh Ibn Baaz, 6/219}}
=====Собхи Салех=====
{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Мабахет Фи Улум ал-Коран]<BR>Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269|[Относно 2:256 и 9:73] '''Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.'''}}


{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.


“(Second), the married person who commits adultery”—I will return to him (later) Allah-willing, in another of the signs.  
=====Разни=====
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 Няма принуда да приемете исляма]<BR>Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770|Слава на Аллах.


“(Third), the one who abandons his religion, and separates himself from the community.” The hadith is in both of the Sahihs (i.e. Bukhari and Muslim). “The one who abandons his religion, and separates himself from the community.” '''Islam does not compel anyone to enter it. This (concept) needs to be firmly established. Islam does not compel anyone to enter it. No. There is no compulsion in religion. But rather we preach (Islam) in truth, mercy, propriety, and humility. Whoever says after the preaching—whoever says after (receiving) the preaching and the call (to Islam), “No, I will not enter this religion.” We say to him, “There is no compulsion in religion.”''' Truth stands out clear from error. We recite the saying of Almighty Allah, “Let him who will believe, and let him who will disbelieve” (Qur’an 18:29). We recite the saying of Allah Almighty, “You have your religion and I have my religion” (Qur’an 109:6). Beautiful. This is after the preaching and the call (to Islam).  
Учените обясниха, че тези два стиха [ {{Quran|10|99}} и {{Quran|2|256}}], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат '''[[Джизя (Данък)]]'''.


'''But if he enters Islam of his own free will and choice, he does not have the right to leave the religion of Allah whenever he wants, to shake the foundations of Muslim society. No, he does not have the right. Absolutely not. But he does have the right, after having (Islam) preached to him, to say, “I will enter” or “I will not enter this religion.” But to enter it just to leave it whenever he wants? No. This is something which is unacceptable in the religion of Almighty Allah.''' Show me a constitution anywhere on earth which grants this for its citizens. But rather whoever comes out against the constitution of any nation is accused of treason. Everyone familiar with treason knows that the penalty is death. So what do you think about the one who betrays the religion of Allah Almighty, the one who betrays Allah and His Messenger? “O ye who believe! Do not betray Allah and His Messenger, nor knowingly betray your trusts” (Qur’an 8:27).}}
'''Други учени казват, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. [[Кафир|Кафирите]] трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят.''' Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено, защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. '''Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.'''


{{Quote|1=[http://kitaabun.com/shopping3/product_info.php?products_id=168 Tafsir Al-Qurtubi: Classical Commentary of the Holy Qur'an V.1]<BR>Translated by Aisha Bewley,Dar Al-Taqwa Ltd., 2003, pp. 659-661|2=Scholars disagree and hold various positions regarding the legal status and meaning of this ayat.
'''Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с кафирите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство.''' И Аллах казва (тълкуване на значението):''[{{Quran|9|5}}]''


• It is said that '''it is abrogated because the Prophet forced the Arabs to adopt the din of Islam and fought them and was only pleased with Islam for them'''. Sulayman ibn Musa took the view, saying, "It is abrogated by ‘O Prophet! Do jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73)" That is related from Ibn Mas‘ud and many commentators.
'''Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят.''' Аллах казва (тълкуване на значението): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''


• It is not abrogated and was sent down about the people of the Book in particular and means that '''they are not forced to adopt Islam when they pay jizya. Those who are forced are the idolaters'''. Only Islam is accepted from them, and they are the ones about whom ‘O Prophet! Do Jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73) was revealed. This is the position of ash-Sha‘bi, Qatada, al-Hasan and ad-Dahhak. The evidence for this position is related by Zayd ibn Aslam from his father, "I heard ‘Umar in al-Khattab say to an old Christian woman, ‘Become Muslim, old woman, become Muslim. Allah sent Muhammad with the Truth.’ She replied, ‘I am an old woman and close to death.’ ‘Umar said, ‘O Allah, witness!’ and he recited, ‘There is no compulsion where the din is concerned.’"
И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.


• Abu Dawud reported from Ibn ‘Abbas that this was revealed about the Ansar. There was a woman, all of whose children had died. She made a vow that if she had a child who lived she would become a Jew. When the Banu’n-Nadir were exiled, among them were many of the children of the Ansar. They said, "We will not leave our sons!" Then Allah revealed this. One variant has, "We did what we did and we think that their din is better than what we have." When Allah brought Islam, they denied it and this was revealed. Whoever wished remained with them and whoever wished, entered Islam. This is the position of Sa‘id ibn Jubayr, ash-Sha‘bi and Mujahid, but he added that the reason that they were with the Banu’n-Nadir was through suckling. An-Nahhas said, "The position of Ibn ‘Abbas regarding this ayat is the best position since its isnad is sound."
Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|8|39}}, и {{Quran|9|5}}]''


• As-Suddi said that the ayat was revealed about a man of the Ansar called Abu Husayn who had two sons. Some merchants came from Syria to Madina with oil and when they wanted to leave, his sons went to them. They invited the two sons to become Christians and they did so and went back with them to Syria. Their father went to the Messenger of Allah to complain about this and asked the Messenger of Allah to send someone to bring them back. Then, "There is no compulsion where the din is concerned" was revealed. He had not been commanded to fight the People of the Book. He said, "Allah has put them far. They are the first to disbelieve." Abu’l-Husayn felt annoyed that the Prophet did not send someone after them. Then Allah revealed, "No, by your Lord, they are not believers until they make you their judge in the disputes that break out between them" (4:65). '''Then "No compulsion" was abrogated and he was commanded to fight the People of the Book in Surat at-Tawba'''. The sound view for the reason behind the words, "No, by your Lord, they are not believers …" is the hadith of az-Zubayr with his Christian neighbour about water as will be dealt with in Surat at-Tawba, Allah willing.
'''Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).


• It is said that it means "do not call those who have submitted through the sword compelled and forced".
Тези и подобни аети отменят аятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.'''


• It is said that it was related about the captives who were People of the Book. They are not compelled when they are adults. '''If they are Magians, young or old, or idolaters, they are compelled to adopt Islam because their captivity does not help them when they are idolaters'''. Do you not see that their sacrifices are not eaten nor their women married. That is what Ibn al-Qasim reported from Malik. Ashhab said that children are considered to have the din of those who captured them. If they refuse that, they are compelled to become Muslim.''' Children have no din and that is why they are compelled to enter Islam so that they do not go to a false din'''. '''When other types of unbelievers pay the jizya, they are forced to become Muslim''', whether they are Arabs or non-Arabs, Quraysh or otherwise. This will be dealt with in Surat at-Tawba.}}
И Аллах е източникът на сила.}}


==See Also==
==Вижте също==


{{Hub4|Jihad (Primary Sources)|Jihad (Primary Sources)}}
* [["Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6)]]
* [[Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)]]
* [[Справедливото отношение към съпругите и сираците (Коран 4:3)]]
* [[Коранът и производството на семенна течност (Коран 86:7)]]
* [[Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)]]
* [[„Който убие човек“ (Коран 5:32)]]
* [[Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)]]
* [[Аллах не ви забранява (Коран 60:8)]]
* [[Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)]]
* [[Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)]]


==References==
==Източници==
{{reflist}}
{{reflist}}


[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]

Текуща версия към 14:20, 22 март 2024

Темата за насилственото приемане на исляма е сложна в ислямската традиция. Според умерените мюсюлмани, в Корана "няма принуда в религията" и традиционните закони на джихада гласят, че преди да атакуват християнски или еврейски враг, трябва да им бъде предложен избор да се подчинят на ислямското политическо управление, да платят Джизя (Данък) и да влязат в групата хора наричани димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. В същото време обаче ислямската традиция отбелязва, че Мухаммад е дал на езичниците от Мекка и по-късно в цяла Арабия само два избора: приемане на исляма или меч. Като такива, хората, които не се считат за „хора на книгата“, т.е. евреи или християни, в този пример трябва да получат единствено избор между обръщане към исляма или смърт. В много случаи, като например когато мюсюлманите се оказват управляващи над политеистично/езическо население в Индия, насилственото налагане на исляма на толкова много хора се е смятало за невъзможно и на тези хора също е било предложено да са димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. Тези практически изключения обаче не променят мнението на основната ислямска доктрина - Фикх, че на всички невярващи, които не са евреи или християни, трябва да бъде даден избор между исляма или смъртта, на практика се прилага основно принудително приемане на исляма по един или друг начин.

Коран

Думата ٱلْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикин) също е преведена като „многобожници“, „идолопоклонници“ или дори „съдружници“. Буквално, ал-мушрикини са хора, които извършват "ширк", тоест "сдружаване с Аллах". Християните и евреите също са мушрики, защото християните вярват, че Исус е синът на Бога, а евреите (според исляма) вярват, че Езра е синът на Бога и „те взеха своите равини за господари освен Аллах“ (стихове 9:30-31). Думите "мушрикина" и "кафериин/кафир"(неверници) се използват взаимозаменяемо в тази сура.[1]

Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсаждайте ги и ги причаквайте с всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Коран 9:5, преведено от арабски език от Абдуллах Юсуф Али (Англ.)
А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Хадиси

Предаден от Ибн Умар: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено (от Аллах) да се бия срещу хората, докато не засвидетелстват, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Аллах, и да отправят молитвите съвършено и да дават задължителната благотворителност, така че ако извършат това, тогава те спасяват живота си (دِمَاءَهُمْ) и имуществото си от мен, с изключение на ислямските закони и тогава тяхното изчисление (сметки) ще бъде извършено от Аллах."
"Сахих Бухари 1:2:25" (archived), https://sunnah.com/bukhari/2/18. 

Арабската дума دِمَاءَهُمْ (димаахум) буквално означава „тяхната кръв“ [2]. Формите на арабската дума за „кръв“ (دم) често се превеждат като „живот“, за да се смекчи тона на оригинала. Буквалният смисъл обаче е, че приелите исляма са „защитени“ от кръвопролития.

Разказано от Абу Хурайра: Стихът: „Вие (истинските мюсюлмани) сте най-добрият народ, издигнат някога за човечеството.” (3:110) означава най-доброто от хората за хората, тъй като ги довеждате с вериги на вратовете им, докато приемат исляма.
Сахих Бухари 6:60:80
Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено да се бия с хората, докато кажат: „Никой няма право да бъде обожаван освен Аллах.“ И ако те кажат така, молете се като нашите молитви, обърнете се към нашата Кибла и колете, както ние колим, тогава тяхната кръв и имущество ще бъдат свещени за нас и ние няма да им се намесваме, освен законно и тяхната сметка ще бъде пред Аллах." Предал на Маймун ибн Сия, че попитал Анас бин Малик: „О, Абу Хамза! Какво прави „живота“ (دَمَ) и собствеността на човек свещени?“ Той отговори: „Който каже: „Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, обърне се към нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашето заклано животно, тогава той е мюсюлманин и има същите права и задължения които другите мюсюлмани имат."
Сахих Бухари - 1:8:387(англ.)
Разказано от Каис: Джарир каза: „Апостолът на Аллах ми каза: „Няма ли да ме освободиш от Зул-Халаса?“ Отговорих: „Да, (ще те освободя).“ Така че продължих заедно със сто и петдесет кавалеристи от племето Ахмас, които бяха умели в язденето на коне. Преди не седях твърдо над конете, така че информирах Пророка за това и той погали гърдите ми с ръка, докато видях белезите от ръката му върху гърдите си и той каза: О, Аллах, направи го твърд и този, който напътства другите и е напътван (по правия път). Оттогава никога не съм паднал от кон Зул-л-Хуласа беше къща в Йемен, принадлежаща на племето Хатам и Баджайла, и в нея имаше идоли, които бяха почитани, и се наричаше Ал-Кааба. " Джарир отиде там, изгори го с огън и го разглоби. Когато Джарир стигна до Йемен, имаше човек, който предсказваше и даваше добри знамения, като хвърляше стрели за гадаене. Някой му каза. „Пратеникът на Аллах присъства тук и ако те хване, ще ти отсече врата.“ Един ден, докато ги използваше (т.е. стрели за гадаене), Джарир спря там и му каза: „Счупи ги (т.е. стрелите) и засвидетелствай, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах, или в противен случай ще ти отрежа врата." Така че човекът счупи тези стрели и свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах. Тогава Джарир изпрати човек на име Абу Артата от племето на Ахмас при Пророка, за да предаде добрата новина (за унищожаването на Зу-л-Халаса). И така, когато пратеникът стигнал до Пророка, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Този, Който те изпрати с Истината, не го оставих, докато не стана като краставата камила.” Тогава Пророкът благослови конете на Ахмас и техните хора пет пъти.
Сахих Бухари - 5:59:643(англ.)
От Абу Хурайра се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) издъхна и Абу Бакр беше назначен за негов наследник (халиф), онези сред арабите, които искаха да станат вероотстъпници, станаха вероотстъпници. Умар б. Хаттаб каза на Абу Бакр: Защо ще се биеш срещу хората, когато Пратеникът на Аллах заяви: Наредено ми е да се бия срещу хората, докато те не кажат: Няма друг бог освен Аллах и този, който го е изповядвал, е предоставена пълна защита на неговото имущество и живот от мое име, с изключение на право? Неговите (други) дела са на Аллах. След това Абу Бакр каза: Кълна се в Аллах, определено бих се борил срещу този, който отдели молитвата от зекят, защото това е задължение на богатите. Кълна се в Аллах, бих се борил срещу тях, дори за да осигуря връвта (използвана за куцане на краката на камила), която те дадоха на Пратеника на Аллах (като зекят), но сега те я задържаха. Умар б. Хаттаб отбеляза: Кълна се в Аллах, не открих нищо друго освен факта, че Аллах отвори сърцето на Абу Бакр за (възприемане на оправданието на) борбата (срещу онези, които отказаха да плащат Закят) и аз напълно признах, че (позицията на Абу Бакр) беше прав.
Сахих Муслим - 1:29(англ.)
Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах е казал: Заповядано ми е да се бия срещу хората, стига те да не заявят, че няма друг бог освен Аллах, и на този, който го е изповядвал, е гарантирана защитата на неговите имуществото и живот от мое име, с изключение на правилните дела, почиват на Аллах.
Сахих Муслим - 1:30(англ.)
Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че той е чул Пратеника на Аллах да казва: Заповядано ми е да се бия срещу хората, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах, и повярват в мен (че) съм пратеника (от Господ) и във всичко, което донесох. И когато го направят, кръвта и богатствата им са гарантирани със закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела почиват на Аллах.
Сахих Муслим - 1:31(англ.)
От Джабир се предава, че Пратеникът на Аллах е казал: „Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато заявят, че няма друг бог освен Аллах, и когато го изповядват, че няма друг бог освен Аллах, техните кръв и богатства са с гарантирана защита от мое име, освен когато това е оправдано от закона и техните дела почиват на Аллах, и тогава той (Светият Пророк) рецитира (този стих от Свещения Коран): "Ти не си над тях надзирател" (lxxxviii, 22).
Сахих Муслим - 1:32(англ.)
Предаден е от Абдуллах б. Умар, че Пратеникът на Аллах каза: Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах, че Мохамед е пратеникът на Аллах, и те отслужат молитва, и плащат закат и ако го направят, тяхната кръв и имущество са с гарантирана закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела са на Аллах.
Сахих Муслим - 1:33(англ.)
Предадено е от Абу Малик: Чух Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Този, който изповяда, че няма друг бог освен Аллах и отрече всичко, на което хората се кланят освен Аллах, негова собственост и кръвта стана неприкосновена, и техните дела остават на Аллах.


Абу Малик разказва от баща си, че е чул Пратеника (мир на праха му) да казва: Този, който вярваше единството на Аллах, и след това разказа казаното по-горе.
Сахих Муслим - 1:34(англ.) и Сахих Муслим - 1:35(англ.)


Хадис извън официалната колекция с достоверни хадиси и на практика се води слаб хадис, но и в слабите хадиси има полезна информация:

Пророкът (с.а.с.) каза: „Изпратен съм точно преди Часа с меча(9:5), така че Аллах да бъде почитан сам, без партньор или съдружник, и моето постановление е поставено в сянката на моето копие и е постановено унижение за онези, които се противопоставят на моята заповед.
Имам Ахмад, 4869. Класифициран като Сахих от ал-Албани в Сахих ал-Джами, 2831. - Архив препратка.

Сира

Следва цитат от "Биография на Пратеника на Аллах/Сират Расул Аллах", която е неразделна част от ислямските писания - Сира:

[Абу Суфян] остана през нощта при мен [разказвача] и аз го заведох да види Пратеника рано сутринта и когато го видя, каза: „Не е ли време да признаеш, че няма Бог, освен Аллах?"

Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“

Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“

Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.

Казах му: „Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи.
Ибн Исхак 768); Ибн Хишам 833), Алфред Гийом, ed, Животът на Мухаммад [Сират Расул Аллах], Oxford UP, p. 547, ISBN 0-19-636033-1, 1955, https://archive.org/details/GuillaumeATheLifeOfMuhammad/page/n1/mode/2up 
ابن إسحاق; ابن هشام, سيرة ابن هشام ت طه عبد الرؤوف سعد, Глава 2, ал-Мактаба ал-Шамила, https://app.turath.io/book/7450 

Принудително подчинение или изгонване

Коран

(Бий се/قَٰتِلُوا۟)Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.
Коран 9:29

Думата قَٰتِلُوا۟ (катилуу), преведена като "бия/сражавам", е разделена на корените ق-ت-ل (кааф-таа-лям). Основното значение на този корен е "да убия/убиване/умъртвявам" . Съществителни като "убийство" (убийство) и "убиец" (убиец) също произлизат от този корен. Думата катилуу е повелителен глагол[3], който заповядва да се убиват хора докато дадат пари на мюсюлманите.

Хадис

Съобщено е от Сюлейман б. Бураид чрез баща си, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) назначи някого за водач на армия или отряд, той специално ще го увещава да се бои от Аллах и да бъде добър към мюсюлманите, които са с него. Той казваше: Бийте се в името на Аллах и в пътя на Аллах. Бийте се срещу онези, които не вярват в Аллах. Водете свещена война, не присвоявайте плячката; не нарушавай обещанието си; и не осакатявайте (мъртвите) тела; не убивайте децата. Когато срещнете враговете си, които са политеисти, поканете ги по три начина на действие. Ако те отговорят на някой от тях, вие също го приемате и се въздържате от това да им навредите. Поканете ги да (приемат) исляма; ако ти отговарят, приеми го от тях и се въздържай от битка срещу тях. След това ги поканете да мигрират от техните земи в земята на мухажир/مهاجر/имигрантите и ги информирайте, че ако го направят, те ще имат всички привилегии и задължения на преселените при нас. Ако откажат да мигрират, кажете им, че ще имат статут на бедуински муслимани и ще бъдат подчинени на заповедите на Аллах като другите мюсюлмани, но няма да получат никаква част от плячката от войната или фай, освен когато наистина се бият с мюсюлманите (срещу неверниците). Ако откажат да приемат исляма, поискайте от тях джизие. Ако се съгласят да платят, приемете го от тях и дръжте ръцете си. Ако откажат да платят данъка, потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях. Когато обсаждате крепост и обсадените се обръщат към вас за защита в името на Аллах и Неговия Пророк, не им давайте гаранцията на Аллах и Неговия Пророк, а им давайте собствената си гаранция и гаранцията на вашите сподвижници тъй като е по-малък грях сигурността, дадена от вас или вашите другари, да бъде пренебрегната, отколкото сигурността, дадена в името на Аллах и Неговия Пророк, да бъде нарушена. Когато обсаждате крепост и обсадените искат да ги пуснете да излязат според заповедта на Аллах, не ги оставяйте да излязат според заповедта Му, а направете това по ваша (собствена) заповед, защото не знаете дали ще можете да изпълните заповедта на Аллах по отношение на тях.
Сахих Муслим - 19:4294(англ.)
Предаден е от Умар б. ал-Хатиб, че е чул Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Ще изгоня евреите и християните от Арабския полуостров и няма да оставя никой освен мюсюлманите.
Сахих Муслим - 19:4366(англ.)
Сухейл съобщава с авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност ще дам това знаме в ръката на онзи, който обича Аллах и неговия Пратеник и Аллах ще даде победа в неговата ръка. Умар б. Каттаб каза: Никога не съм ценял лидерството освен в този ден. Дойдох пред него с надеждата, че мога да бъда повикан за това, но Пратеникът на Аллах (мир на праха му) повика Али б. Абу Талиб и той му оказа (тази чест) и каза: Продължете и не се оглеждайте, докато Аллах не ви даде победа, и Али отиде малко и след това спря и не се огледа, след което каза с висок глас: Пратенико на Аллах, по какъв въпрос да се бия с хората? След това той (Пророкът) каза: Бийте се с тях, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник, и когато го направят, тогава тяхната кръв и богатствата им са неприкосновени от ръцете ви, но това, което е оправдано от закона и тяхната сметка е с Аллах.
Сахих Муслим - 31:5917(англ.)
Сахл б.Саад съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност бих дал това знаме на човек, в чиято ръка Аллах би дал победа и който обича Аллах и Неговия Пратеник и Аллах и Неговия Пратеник обичат него също. Хората цяла нощ мислеха на кого да го дадат. Когато настъпи сутринта, хората побързаха при Пратеника на Аллах (мир на праха му), всички те се надяваха, че това ще им бъде дадено. Той (Светият Пророк) каза: Къде е Али б. Абу Талиб? Те казаха: „Пратенико на Аллах, очите му са възпалени. След това той изпратил за него и той бил доведен и Пратеникът на Аллах (мир на праха му) намазал очите му със слюнка и извикал благословии и той бил добре, сякаш нямал никаква болест, и му поставил знамето. „Али каза: „Пратенико на Аллах, ще се бия с тях, докато станат като нас. След това той (Светият Пророк) каза: Напредвайте внимателно, докато стигнете до откритите им места, след това ги поканете в исляма и ги информирайте какво е задължително за тях от правата на Аллах, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах напъти правилно дори един човек чрез вас, това е по-добре за вас, отколкото да притежавате най-ценната от камилите
Сахих Муслим - 31:5918(англ.)
Умар изгони евреите и християните от Хиджаз. Когато Пратеникът на Аллах (ﷺ) завладява Хайбар, той иска да изгони евреите, тъй като земята му става собственост на Аллах, Неговия пратеник и мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (ﷺ) възнамеряваше да изгони евреите, но те го помолиха да им позволи да останат там при условие, че ще вършат труда и ще получат половината от плодовете. Пратеникът на Аллах (ﷺ) им каза: „Ще ви позволим да останете в това състояние, колкото пожелаем.” И така, те (т.е. евреите) продължиха да живеят там, докато „Умар не ги принуди да отидат към Тайма(около 400км северно от Медина) и Ариха(днешна Сирия)".
Сахих Бухари - 3:39:531(англ.)

Ислямски учени

Според Маухиди, джихадът трябва да се води срещу евреите и християните, защото те са виновни за извършване на ширк, техните вярвания относно Деня на Страшния съд не са ислямски и не следват законите на исляма, разкрити на Мухаммад.[4]

Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята. Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра, които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. Джизя (Данък) се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“

Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия. Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах. Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред.

Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и са принудени да плащат Джизя (Данък) вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.
(Коран 9:29, Бележка под линия 28)
Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран
Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка). След низпославането на този аят/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този аят е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва Хадж след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.
Идолопоклонниците вече не се допускат в Ал-Масджид Ал-Харам
Тафсир на Ибн Катир

Стихът „Без принуда“ 2:256

Имайте предвид нещо много важно, че според учените от класическия период този стих е бил отменен от Коран 9:5

Коран

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
Коран 2:256

Анализ и контекст на Коран 2:256

Хадис

Предаден от Абдуллах ибн Абас
Когато децата на една жена (в дните преди исляма) не оцеляха, тя пое обет върху себе си, че ако детето й оцелее, ще го превърне в евреин. Когато Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше деца на Ансарите (Помощниците). Казаха: Няма да оставим децата си. Така Всевишният Аллах низпосла; "Нека няма принуда в религията. Истината се отличава ясно от заблудата."
Абу Дауд - 14:2676(англ.)

Ислямски учени

Ибн Катир
Аллах каза, (Няма принуда в религията), което означава: „Не принуждавайте никого да стане мюсюлманин, защото ислямът е ясен и неговите доказателства са ясни. Следователно, няма нужда да принуждавате никого да приемете исляма. По-скоро всеки, който Аллах насочи към исляма, отвори сърцето си за него и просвети ума му, ще приеме исляма със сигурност. Който Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, тогава той няма да се възползва от това да бъде принуден да приеме исляма .

Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,

(Няма принуда в религията. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“

Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,

(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.
Без принуда в религията
Тафсир Ибн Катир

Ибн Катир във версията на своя тафсир, съкратена от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи, има това и имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който е отговорен за „съкратената“ версия на Тафсир Ибн Катир, широко достъпна в интернет на английски език:

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приеме исляма, защото той е ясен и неговите доказателства са явни. Който Аллах напъти и отвори сърцето му за исляма, наистина го е приел с ясни доказателства. Който Аллах заблуждава, заслепява сърцето си и е поставил печат върху слуха си и покривало върху очите си, не може да прегърне исляма насила... следователно Аллах разкрива този стих. Но този стих е отменен от стиха за „борба... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някой от тях откаже да направи това или откаже да плати джизия, трябва да се бие, докато не бъде убит. Това е значението на принудата. В Сахих Пророкът каза: „Аллах се чуди на онези хора, които ще влязат в Рая в окови“, което означава затворници, доведени във вериги в ислямската държава, след което те прегръщат исляма искрено и стават праведни, и са вписани сред хората от рая.[5]
Тафсир, Ал-Фирдоус, Лондон, 1999г.: Първо издание, част 3, стр. 37-38
Ал Уахиди
Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние”.
Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)
Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу


Ал Куртуби
Учените не са съгласни и имат различни позиции относно правния статут и значението на този аят.

• Казва се, че той е отменен, защото Пророкът е принудил арабите да приемат призива на исляма и се е борил с тях и е бил доволен само от исляма за тях. Сюлейман ибн Муса зае позицията, като каза: „Това е отменено от „О, Пророк! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.“ (9:73)“ Това се предава от Ибн Масуд и много коментатори. • Не е отменено и е изпратено по-специално за хората от Писанието и означава, че те не са принудени да приемат исляма, когато плащат джизие. Принудените са идолопоклонниците. От тях се приема само ислямът и те са тези, за които ‘О, Пророче! Правете джихад срещу невярващите и лицемерите.’ (9:73) беше разкрит. Това е позицията на аш-Шаби, Катада, ал-Хасан и ад-Даххак. Доказателствата за тази позиция са разказани от Зейд ибн Аслам от неговия баща, „Чух Умар в ал-Хатаб да казва на една стара християнка: „Стани мюсюлманка, стара жено, стани мюсюлманка. Аллах изпрати Мохамед с Истината.“ Тя. отговори: „Аз съм стара жена и съм близо до смъртта.“ „Умар каза: „О, Аллах, свидетел!“ и той рецитира: „Няма принуда, що се отнася до шума.“

• Абу Дауд съобщава от Ибн Аббас, че това е разкрито за ансарите. Имаше една жена, чиито деца бяха умрели. Тя се закле, че ако има дете, което оживее, ще стане еврейка. Когато Банун-Надир бяха заточени, сред тях бяха много от децата на Ансарите. Те казаха: "Няма да оставим синовете си!" Тогава Аллах разкри това. Един вариант гласи: „Ние направихме това, което направихме, и смятаме, че техният призив е по-добър от това, което имаме“. Когато Аллах низпосла исляма, те го отрекоха и това беше разкрито. Който искаше, оставаше при тях и който искаше, приемаше исляма. Това е позицията на Саид ибн Джубайр, аш-Шаби и Муджахид, но той добави, че причината, поради която са били с Банун-Надир, е заради децата, които все още са били кърмачета. Ан-Наххас каза: „Позицията на Ибн Аббас по отношение на този аят е най-добрата позиция, тъй като неговият иснад е здрав.“

• Ас-Суди каза, че аятът е разкрит за човек от ансарите на име Абу Хусейн, който имал двама сина. Някои търговци дойдоха от Сирия в Медина с масло и когато искаха да си тръгнат, синовете му отидоха при тях. Те поканиха двамата сина да станат християни и те го направиха и се върнаха с тях в Сирия. Баща им отишъл при Пратеника на Аллах, за да се оплаче от това и помолил Пратеника на Аллах да изпрати някой да ги върне. След това беше разкрито „Няма принуда, що се отнася до призива“. Не му беше заповядано да се бие с хората на Писанието. Той каза: "Аллах ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абул-Хусайн се раздразни, че Пророкът не изпрати някого след синовете му. Тогава Аллах низпосла: „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи, докато не те направят техен съдия в споровете, които избухват между тях” (4:65). Тогава "Без принуда" беше отменено и му беше заповядано да се бие с хората на Писанието в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана). Правилното тълкувание на причината зад думите „Не, кълна се в твоя Господ, те не са вярващи...“ е хадисът на аз-Зубайр с неговия християнски съсед за водата, както ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба, с волята на Аллах.

• Казано е, че това означава „не наричай онези, които са се покорили чрез меча, принудени и принудени“.

• Казва се, че се разказва за пленниците, които са били хора на Писанието. Те не са принудени, когато са възрастни. Ако са магьосници, млади или стари, или идолопоклонници, те са принудени да приемат исляма, защото тяхното пленничество не им помага, когато са идолопоклонници. Не виждате ли, че техните жертви не се ядат, нито жените им се омъжват. Това е, което Ибн ал-Касим съобщава от Малик. Ашхаб каза, че се смята, че децата приемат призива на тези, които са ги заловили. Ако откажат, те са принудени да станат мюсюлмани. Децата нямат чувство на принадлежност към дадена религия и затова са принудени да приемат исляма, за да не приемат друга фалшива вяра. Когато други видове невярващи плащат джизие, те са принудени да станат мюсюлмани, независимо дали са араби или не-араби, курейши или други. Това ще бъде разгледано в Сурат ат-Тауба(9 Сура/Глава на Корана).
Тафсир Ал-Куртуби: Класически коментар на Свещения Коран В.1
Превод от Аиша Биулей, Дар Ал-Такуа, 2003г., стр.659-661
Махмуд Мустафа Аюб
Муджахид каза: „Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше отменено и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в (9:29). (Уахиди, стр. 77-78) … Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин). Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на Джизя (Данък) или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма. Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени не могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).
Коранът и неговите тълкуватели
Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254
Ибн Шихаб аз-Зухри
Учените умат различия по отношение на 2:256. Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казват, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.
Ан-Насих уал-Мансух и Книгата на арабски език:AN-NASIKH WAL-MANSUKH FIL QURAN - AZ-ZUHRI
Ал-Нахас, стр. 80
Собхи Салех
[Относно 2:256 и 9:73] Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.
Мабахет Фи Улум ал-Коран
Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269


Разни
Слава на Аллах.

Учените обясниха, че тези два стиха [ Коран 10:99 и Коран 2:256], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат Джизя (Данък).

Други учени казват, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. Кафирите трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят. Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено, защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.

Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с кафирите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство. И Аллах казва (тълкуване на значението):[Коран 9:5]

Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят. Аллах казва (тълкуване на значението): [Quotes Коран 9:29]

И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.

Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):[Quotes Коран 8:39, и Коран 9:5]

Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).

Тези и подобни аети отменят аятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.

И Аллах е източникът на сила.
Няма принуда да приемете исляма
Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770

Вижте също

Източници

  1. ↑ Стих 9:1 казва "мушрикина" (الْمُشْرِكِينَ). Стих 9:2 ги назовава "кяфири"(الْكَافِرِينَ)
  2. ↑ https://translate.google.com/details?sl=ar&tl=bg&text=%D8%AF%D9%90%D9%85%D9%8E%D8%A7%D8%A1%D9%8E%D9%87%D9%8F%D9%85%D9%92%20&op=translate
  3. ↑ http://corpus.quran.com/wordmorphology.jsp?location=(9:29:1)
  4. ↑ Sayyid Abul Ala Maududi - (Quran 9:29, Footnotes 26 & 27) - Tafhim al-Qur'an
  5. ↑ Тафсир Ибн Катир, Сура Ал Бакара, ает 253 до 286, Сура Ал Имран, ает 1 до 92, съкратено от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи[Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Насилствено_налагане_на_исляма_или_няма_принуда_в_религията_(2:256)%3F&oldid=5721“.