Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 78: Ред 78:


{{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Коран 9:29, Бележка под линия 28)]<BR>Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран|2=Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. '''Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята.''' '''Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра''', които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. '''[[Джизя (Данък)]]''' се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“
{{Quote|1=[http://www.englishtafsir.com/Quran/9/index.html#sdfootnote29sym (Коран 9:29, Бележка под линия 28)]<BR>Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран|2=Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. '''Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята.''' '''Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра''', които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. '''[[Джизя (Данък)]]''' се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“
'''Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия.''' Това е джизие, за което мюсюлманите са се извинявали през последните два века от тяхното израждане и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинение към бунтовниците срещу Аллах.Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямът Държавата им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , '''задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред'''.
'''Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия.''' Това е джизие, за което на мюсюлманите им е било съвестно през последните два века на ислямски упадък(израждане) и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинения към бунтовниците срещу Аллах.Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямската държава(управление) им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , '''задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред'''.


Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която Ислямска държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и '''са принудени да плащат [[Джизя (Данък)]]''' вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.
Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която ислямската държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и '''са принудени да плащат [[Джизя (Данък)]]''' вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.
}}
}}


{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=9&tid=20958 Идолопоклонниците вече не се допускат в Ал-Масджид Ал-Харам]<BR>[[Тафсир]] на [[Ибн Катир]]|2='''Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка)'''. След низпославането на този ая/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този ая е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва '''[[Хадж]]''' след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.}}
{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=9&tid=20958 Идолопоклонниците вече не се допускат в Ал-Масджид Ал-Харам]<BR>[[Тафсир]] на [[Ибн Катир]]|2='''Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка)'''. След низпославането на този аят/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този аят е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва '''[[Хадж]]''' след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.}}


==Стихът „Без принуда“ 2:256==
==Стихът „Без принуда“ 2:256==