Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129): Разлика между версии

"И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга - висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи - Аллах е опрощаващ, милосърден."

"А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните."

И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако благодетелствате и сте богобоязливи - сведущ е Аллах за вашите дела.

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга - висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи - Аллах е опрощаващ, милосърден.

А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е всеобхватен, премъдър.

﴿وَإِنِ امْرَأَةٌ خَـفَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزاً أَوْ إِعْرَاضاً فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَآ أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحاً وَالصُّلْحُ خَيْرٌ وَأُحْضِرَتِ الأنفُسُ الشُّحَّ وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللَّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيراً ﴾

﴿وَلَن تَسْتَطِيعُواْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ النِّسَآءِ وَلَوْ حَرَصْتُمْ فَلاَ تَمِيلُواْ كُلَّ الْمَيْلِ فَتَذَرُوهَا كَالْمُعَلَّقَةِ وَإِن تُصْلِحُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللَّهَ كَانَ غَفُوراً رَّحِيماً - وَإِن يَتَفَرَّقَا يُغْنِ اللَّهُ كُلاًّ مِّن سَعَتِهِ وَكَانَ اللَّهُ وَسِعاً حَكِيماً ﴾

(128. И ако жената се страхува от жестокост или изоставяне от страна на съпруга си, няма грях и за двамата, ако сключат мирни отношения; и сключването на мир е по-добро. И човешките души се разклащат от алчността. Но ако правиш добро и имаш такуа (благочестие), наистина, Аллах знае най-добре това, което правиш.) (129. Никога няма да можете да постигнете съвършена справедливост между съпругите, дори ако това е вашето пламенно желание, така че не давайте твърде голямо предимство на една от тях, за да не оставите другите висящи. И ако вършите справедливост и правите всичко, което е правилно и имате такуа, тогава Аллах ще бъде Всепрощаващ, Всемилостив.) (130. Но ако се разделят (с развод), Аллах ще осигури изобилие за всички тях от Своята щедрост. И Аллах винаги задоволява нуждите на Своите създания, Той е Премъдър.)

Аллах заявява, а така постановява и закон, че понякога мъжът се отклонява надалеч от жена си, понякога се приближава към нея, а понякога се разделя с нея. В първия случай, когато съпругата се страхува, че съпругът ѝ се отдалечава от нея или я изоставя, на нея ѝ се разрешава да се лиши от всички свои права или част от тях като храна, облекло, жилище и т.н., а на мъжа е позволено да приеме такива отстъпки от нея. Следователно няма увреждане, ако тя предложи подобни отстъпки и ако съпругът ѝ ги приеме. Ето защо Аллах казва:

﴿فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَآ أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحاً﴾

(не е грях и за двамата, ако сключат мир помежду си;) После той казва:

﴿وَالصُّلْحُ خَيْرٌ﴾

(и сключването на мир е нещо по-добро) от развода. Казаното от Аллах:

﴿وَأُحْضِرَتِ الأنفُسُ الشُّحَّ﴾

(и човешките души се разклащат от алчността) означава, че постигането на мирно споразумение, дори ако това е свързано със загуба на някои права, е по-добро от раздялата. Абу Дауд Ат-Таялиси е записал, че Ибн ‘Аббас е казал: „Сауда се страхуваше, че Пратеникът на Аллах може да се разведе с нея и каза: „О, Пратенико на Аллах! Не се развеждай с мен; дай моя ден на ‘Аиша.“ И той направи така и по-късно Аллах низпосла:

﴿وَإِنِ امْرَأَةٌ خَـفَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزاً أَوْ إِعْرَاضاً فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَآ﴾

(И ако жената се страхува от жестокост или изоставяне от страна на съпруга си, няма грях и за двамата) Ибн Аббас каза: „Всяко (законно споразумение), което съпрузите сключат взаимно, е позволено… Ат-Тирмизи го записа и рече: „Хасан Гариб.“ В двата сахих хадиса е записано, че Аиша е казала, че когато Сауда бинт Замах е остаряла, тя е отстъпила своя ден на Аиша и че Пророкът е прекарвал нощта на Сауда с Аиша. Съществува сходен разказ, който също е събран от Ал-Бухари. Ал-Бухари също така е записал, че Аиша е обяснила:

﴿وَإِنِ امْرَأَةٌ خَـفَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزاً أَوْ إِعْرَاضاً﴾

(И ако жената се страхува от жестокост или изоставяне от страна на съпруга си), това се отнася за „мъж, който е женен за възрастна жена, но не я желае и иска да се разведе с нея. Затова тя казва:„ Аз отстъпвам правото си на теб.“ Така този аят беше разкрит.

﴿وَالصُّلْحُ خَيْرٌ﴾

(И сключването на мир е нещо по-добро). `Али бин Аби Талха разказва, че Ибн Аббас е казал, че този аят се отнася за следното: "Когато съпругът даде право на жена си да избере между това да остане с него или да го остави, понеже това е нещо по-добро, отколкото съпругът да предпочита други жени пред нея. Ясните думи в този аят се отнасят за споразумението, при което съпругата се лишава от някои права, които има върху съпруга си, като съпругът се съгласява на тази отстъпка и че това споразумение е нещо по-добро от развода. Например Пророкът е държал Сауда бинт Зам‘а като своя съпруга, след като тя е предложила да отстъпи деня си в полза на ‘А‘иша. Заради това, че я е задържал сред съпругите си, неговата умма може да следва този вид споразумения. Понеже за Аллах споразумяването и мирът са нещо по-добро от раздялата, Аллах е казал:

﴿وَالصُّلْحُ خَيْرٌ﴾

(и сключването на мир е нещо по-добро). Аллах не желае разводите. Смисълът на казаното от Аллах:

﴿وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللَّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيراً﴾

(Но ако правите добро и имате такуа, наистина, Аллах винаги узнава всичко, което вършите) ако сте търпеливи със съпругата, която не харесвате и се отнасяте с нея както с другите съпруги, тогава Аллах ще узнае какво вършите и ще ви награди за това по съвършен начин. Казаното от Аллах:

﴿وَلَن تَسْتَطِيعُواْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ النِّسَآءِ وَلَوْ حَرَصْتُمْ﴾

(Никога няма да можете да постигнете съвършена справедливост между съпругите, дори ако това е вашето пламенно желание) означава: „О, хора! Никога няма да можете да бъдете напълно справедливи между съпругите във всяко едно отношение. Дори когато мъжът разпределя справедливо нощите между съпругите си, все още ще съществуват различни степени по отношение на любовта, желанието и сексуалната близост, както е заявено от Ибн ‘Аббас, ‘Убайда Ас-Салмани, Муджахид, Ал-Хасан Ал-Басри и Ад-Дахак бин Музахим . Имам Ахмад и събирачите на Суната са записали, че ‘А‘иша казала: „Пратеникът на Аллах се отнасяше еднакво към своите жени и провъзгласи:

«اللَّهُمَّ هَذَا قَسْمِي فِيمَا أَمْلِكُ، فَلَا تَلُمْنِي فِيمَا تَمْلِكُ وَلَا أَمْلِك»

(О, Аллах! Това е моето разпределение на притежаваното от мен, така че не ме обвинявай за това, което Ти притежаваш, а аз не притежавам), като имаше предвид на сърцето си. Това бяха думите, които Абу Дауд събра, а веригата му от разказвачи е сахих. Казаното от Аллах:

﴿فَلاَ تَمِيلُواْ كُلَّ الْمَيْلِ﴾

(така че не склонявайте прекалено много към една от тях) означава, че когато харесвате една от съпругите си повече от другите, тогава не ѝ давайте прекалено предимство по начин,

﴿فَتَذَرُوهَا كَالْمُعَلَّقَةِ﴾

(че другите да останат висящи), говори се за другите съпруги. Ибн ‘Аббас, Муджахид, Са‘ид бин Джубайр, Ал-Хасан, Ад-Дахак, Ар-Раби‘ бин Анас, Ас-Судди и Мукатил бин Хайян казвата, че „му‘аллака“﴿ „висящи“, означава: „Тя не е нито разведена, нито омъжена“. Абу Давуд Ат-Таялиси е записал, че Абу Хурайра е казал, че Пратеникът на Аллах е рекъл:

«مَنْ كَانَتْ لَهُ امْرَأَتَانِ فَمَالَ إِلى إِحْدَاهُمَا، جَاءَ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَأَحَدُ شِقَّيْهِ سَاقِط»

(Който има две жени и клони към една от тях (твърде много), ще дойде в на Деня на възкресението, като една от страните му ще се влачи). Аллах казва:

﴿وَإِن تُصْلِحُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللَّهَ كَانَ غَفُوراً رَّحِيماً﴾

(И ако вършите справедливост и правите всичко, което е правилно и имате благочестие (такуа), тогава Аллах ще бъде Всепрощаващ, Всемилостив.) Аятът казва: Ако вършите справедливост и разделяте по равно онова, върху което имате власт, като във всичко имате страх от Аллах, тогава Аллах ще ви прости предпочитанието, което сте показали към някои от вашите съпруги. Тогава Аллах каза:

﴿وَإِن يَتَفَرَّقَا يُغْنِ اللَّهُ كُلاًّ مِّن سَعَتِهِ وَكَانَ اللَّهُ وَسِعاً حَكِيماً ﴾

(Но ако се разделят (разведат), Аллах ще осигури изобилие на всеки от тях от Своята щедрост. И Аллах винаги задоволява нуждите на Своите създания, Той е Премъдър.) Това е третият случай на съпруг и съпруга, в който се случва развод. Аллах заявява, че ако съпрузите се разделят чрез развод, тогава Аллах ще ги удовлетвори, като на него ще му даде по-добра жена, а на нея по-добър съпруг. Значението на:

﴿وَكَانَ اللَّهُ وَسِعاً حَكِيماً﴾

(И Аллах винаги задоволява нуждите на Своите създания, Той е Премъдър.) е: Неговото благоволение е огромно, Неговата щедрост е огромна и Той е Мъдър във всичките Си действия, решения и заповеди.

{ وَإِنِ ٱمْرَأَةٌ خَافَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزاً أَوْ إِعْرَاضاً فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَآ أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحاً وَٱلصُّلْحُ خَيْرٌ وَأُحْضِرَتِ ٱلأنْفُسُ ٱلشُّحَّ وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ ٱللَّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيراً }

И ако една жена (уа –ин имра‘атун е в именителен падеж, тъй като [е подлог на] на обяснителния глагол [който следва]) се страхува, предчувства тормоз от съпруга си, ако той се държи така, че да се въздържа да спи с нея или не я издържа адекватно, защото тя му е неприятна или клони към някоя по-красива от нея, или (се страхува от) отхвърляне, т.е. той да отвръща лице от нея, те нямат вина, ако са се помирили чрез някакво споразумение, по отношение на дяловете и разходите за поддръжка, така че тя да му отстъпи нещо в замяна на продължаващо съжителество; ако тя се съгласи с това [тогава това е добре], но ако [тя не е съгласна], тогава съпругът ѝ трябва или да ѝ даде всичко дължимо или да се раздели с нея (ан яссалаха, „те се пoмирят“: оригиналното „та“ [от ятасалаха] е слято със „сад“; съществува вариант за четене, който съдържа „юслиха“, от [четвъртата форма] аслаха); помирението е по-добро от раздялата, тормоза или отхвърлянето. Аллах, Всевишен е Той, като обяснява естественото разположение на човека, казва: Но алчността присъства в душите (ал-шух е крайна небрежност ), което означава, че те имат естествена склонност към това, сякаш те [душите ] винаги живеят с нея, тя никога не отсъства от тях. Смисълът е: една жена едва ли би позволила [на друга] да сподели съпруга си с нея, а един мъж едва ли би ѝ позволил [да му се радва], ако той се влюби в друга. Ако сте добродетелни в брачния си живот с жените и се боите да сте несправедливи към тях, Аллах, Който със сигурност знае винаги какво правите, ще ви въздаде за това.

{ وَلَن تَسْتَطِيعُوۤاْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ ٱلنِّسَآءِ وَلَوْ حَرَصْتُمْ فَلاَ تَمِيلُواْ كُلَّ ٱلْمَيْلِ فَتَذَرُوهَا كَٱلْمُعَلَّقَةِ وَإِن تُصْلِحُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ ٱللَّهَ كَانَ غَفُوراً رَّحِيماً }

Никога няма да можете да сте справедливи и да се отнасяте еднакво към жените си по отношение на любовта, дори и силно да го желаете; но все пак не се обръщайте напълно към тази, която обичате, по отношение на дяловете и разходите за издръжка, така че да оставите онази, от която се отвръщате, като висяща - да не е нито робиня, нито жена със съпруг. Ако оправите нещата, като сте справедливи с дяловете и се страхувате да не вършите несправедливост, тогава със сигурност Аллах винаги ще прощава по отношение на склонността в сърцата ви, Милостив е Той към вас в това отношение.

{ وَإِن يَتَفَرَّقَا يُغْنِ ٱللَّهُ كُلاًّ مِّن سَعَتِهِ وَكَانَ ٱللَّهُ وَاسِعاً حَكِيماً }

Но ако те, семейната двойка, се разделят чрез развод, Аллах ще обезщети всеки от тях [заради нуждата] от другия, от Своето изобилие, тоест от Своята щедрост, като на нея ще даде друг (мъж) за съпруг, а на него ще даде друга (жена) за съпруга. Аллах винаги обсипва Своите създания с щедрост, Мъдър е Той в онова, което е отредил за тях.

{ وَإِنِ ٱمْرَأَةٌ خَافَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزاً أَوْ إِعْرَاضاً فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَآ أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحاً وَٱلصُّلْحُ خَيْرٌ وَأُحْضِرَتِ ٱلأنْفُسُ ٱلشُّحَّ وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ ٱللَّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيراً }

(Ако жена), т.е. „‘умайра ('umayrah) (се страхува от) усеща (тормоз, лошо отношение), т.е. той се въздържа да прави секс с нея (от съпруга си) Ас’ад Ибн ал-Раби‘ (или от отхвърляне ) да не говори или да не сяда до нея, (за тях двамата не е грях, ако) мъжът и жената (постигнат споразумение помежду си), между съпруга и съпругата, с което и двамата се задоволяват. (Споразумението да е) такова, че съпругата да е доволна (и това е по-добре) от беззаконието и омразата. (Но алчността винаги присъства в съзнанието) душите са естествено склонни да бъдат свидливи, така че съпругата да задържи дела на съпруга си; казва се също, че това означава: нейната алчност я кара да търси изгодата си. (Ако правите добро), ), ако сте еднакви в поведението си към младата съпруга и възрастната жена по отношение на имотите и издръжката (и се пазите от злото), избягвате беззаконието и омразата, (Да! Аллах винаги узнава, когато вършите) беззаконие и враждувате.

{ وَلَن تَسْتَطِيعُوۤاْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ ٱلنِّسَآءِ وَلَوْ حَرَصْتُمْ فَلاَ تَمِيلُواْ كُلَّ ٱلْمَيْلِ فَتَذَرُوهَا كَٱلْمُعَلَّقَةِ وَإِن تُصْلِحُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ ٱللَّهَ كَانَ غَفُوراً رَّحِيماً }

(Вие няма да можете да се отнасяте еднакво към (вашите) съпруги) по отношение на любовта (колкото и да желаете (да го направите)), дори ако полагате всички усилия: (Но не се обръщайте напълно) с телата си ((от едната)) в полза на младата съпруга, (оставяйки я) другата: старата съпруга (като висяща) като затворник: нито неомъжена, нито женена. (Ако правите добро и се пазите от злото), ако се отнасяте с тях еднакво и избягвате беззаконието и омразата, (ето! Аллах винаги прощава) на онези, които се каят за беззаконието и омразата, (Милостив е Той) към онези, които умират в състояние на покаяние .

{ وَإِن يَتَفَرَّقَا يُغْنِ ٱللَّهُ كُلاًّ مِّن سَعَتِهِ وَكَانَ ٱللَّهُ وَاسِعاً حَكِيماً }

(Но ако се разделят), т.е. мъжът и жената чрез развод, (Аллах ще обезщети всеки) мъжа и жената (от Своето изобилие) от Своите блага: мъжът ще бъде обезщетен с друга жена, а жената с друг съпруг. (Аллах винаги е Милващ) към тях по отношение на брака, (Всезнаещ е) за онова, което им е предписал като правда. Ас‘ад Ибн ал-Раби‘ имаше една млада съпруга, която той облагодетелстваше, но Аллах му забрани да върши това и заповяда младите и старите съпруги да бъдат обгрижвани еднакво.

Narrated Aisha: Whenever Allah's Apostle wanted to go on a journey, he would draw lots as to which of his wives would accompany him. He would take her whose name came out. He used to fix for each of them a day and a night. But Sauda bint Zam'a gave up her (turn) day and night to 'Aisha, the wife of the Prophet in order to seek the pleasure of Allah's Apostle (by that action).

Narrated Aisha: Whenever Allah's Apostle wanted to go on a journey, he would draw lots as to which of his wives would accompany him. He would take her whose name came out. He used to fix for each of them a day and a night. But Sauda bint Zam'a gave up her (turn) day and night to 'Aisha, the wife of the Prophet in order to seek the pleasure of Allah's Apostle (by that action).

'A'isha (Allah be pleased with her) reported: Never did I find any woman more loving to me than Sauda bint Zam'a. I wished I could be exactly like her who was passionate. As she became old, she had made over her day (which she had to spend) with Allah's Messenger (may peace be upon him) to 'A'isha. She said: I have made over my day with you to 'A'isha. So Allah's Messenger (may peace be upon him) allotted two days to 'A'isha, her own day (when it was her turn) and that of Sauda.

A hadith like this has been transmitted on the authority of Hisham with the same chain of narrators (and the words are): When Sauda became old (the rest of the hadith is the same) and in the narration of Sharik there is an addition (of these words:" She was the first woman whom he (Allah's Apostle) married after me."

Narrated Aisha: regarding the Verse: 'If a wife fears cruelty or desertion on her husband's part ...') (4.128) It concerns the woman whose husband does not want to keep her with him any longer, but wants to divorce her and marry some other lady, so she says to him: 'Keep me and do not divorce me, and then marry another woman, and you may neither spend on me, nor sleep with me.' This is indicated by the Statement of Allah: 'There is no blame on them if they arrange an amicable settlement between them both, and (such) settlement is better." (4.128)

'A'isha reported: Never did I feel jealous of the wives of Allah's Apostle (may peace be upon him) but in case of Khadija, although I did not (have the privilege to) see her. She further added that whenever Allah's Messenger (may peace be upon him) slaughtered a sheep, he said: Send it to the companions of Khadija I annoyed him one day and said: (It is) Khadija only who always prevails upon your mind. Thereupon Allah's Messenger (may peace be upon him) said: Her love had been nurtured in my heart by Allah Himself.