Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба": Разлика между версии

Този материал е опровержение на статията "Стъкленият дом на ислямофоба: опровержение на твърдението, че Пророкът Мухаммад е бил педофил" от Ибн ал-Хашими.

Ислямофоби

На пръв поглед се забелязва, че авторът привлича вниманието на читателя, като използва етикета „ислямофоб“ за човек, който твърди, че Мухаммад е бил педофил. Вместо да се спираме върху логическите заблуди, необходими за изказване на подобно твърдение, нека да продължим напред към Опровержението, което се занимава със самите ислямофоби.

Авторът обяснява нататък, че повечето ислямофоби са юдеи и християни. И така, когато се прочете следната декларация:

Дали е наистина разумно да окачествим един християнин или юдеин, изплашен от идеологията, проповядваща такива неща, като „ислямофоб“? Страхът от исляма за християнина или юдеина е оправдан и не влиза в категорията „фобия“ , като имаме предвид дългата история на преследване срещу юдеи и християни в ислямските страни, която доказва несигурното положение на Хората на Писанието, намиращи се под Шариата.

В статията си авторът нататък признава факта, че само една малка част от юдеите и християните са ислямофоби, като лъкатуши по кораничните възгледи за Хората на Писанието. Все пак читателят ще забележи, че целта на книгата няма да бъдат атеистите, секуларистите, хуманистите и т.н, но всъщност тя ще бъде насочена срещу юдеите и християните.

Начало на логическите заблуди

В увода със заглавие „Стъкленият дом“ авторът разкрива, че първият начин, по който ще докаже, че Мухаммад не е бил педофил, е като приложи логическата заблуда Ad hominem и tu quoque (“ти също“). Неговото първо твърдение е, че юдейският закон позволява на мъжа да се ожени за 3-годишно момиченце, а християнският закон позволява на мъжа да се ожени за 7-годишно момиче. Без значение какви са историческите факти, не е логично да държим съвременните християни и юдеи отговорни за действията на хората, наричащи себе си християни или юдеи преди стотици години.

Авторът е пропуснал да направи разлика между юдейския народ като нация и религята, позната като юдаизъм. В съвременната практика понятие като „юдейски закон“ не съществува. Държавата Израел не е включила Тората или Талмуда в своето правораздаване. Един човек може да бъде езичник и в същото време да практикува юдаизма. Свещените писания на юдаизма са събрани в Танак (познати като Стария Завет за християните). Никъде в тези писания не са описани, нито пък толерирани педофилските отношения. Равинските коментари са събрани в Талмуда; все пак тези писания не се смятат като записано слово на Бога. Дори ако педофилските отношения са описани или толерирани в Талмуда, това не означава, че тези неща трябва да бъдат приемливи за юдеите. Авторите на Талмуда не биват смятани за „най-добрите примери на човечеството“, а никъде в писанията не е заповядано на юдеите да им се покоряват и да следват техния начин на живот или учения.

Няма подобно нещо и като „християнски закон“. Християнството никога не е имало намерението да бъде политическа идеология или да бъде налагано като държавен закон. Всъщност най-ранните християнски писания са поучавали християните да се подчиняват на установеното законодателство на местната власт (т.е. на Римската империя). Всичките предпоставки на автора са нелогични. Само защото в историята има една група от хора , които са следвали определена религия, позволяваща браковете с деца, това не означава, че подобни практики могат да бъдат приписани въобще на всички религии. Той се позовава на няколко логически заблуди като объркване на причина и следствие, позоваване на авторитет и генерализиране, да не говорим, че в крайна сметка цялата аргументация на книгата е ad hominem.

Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Бухари и Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),^[1] което разгромява аргументите на автора.

Продължавайки напред с книгата, авторът ни дава информация за обществата, които са позволявали бракове в началото на пубертета. Той сякаш внуашава, че понеже подобни неща са били позволени в далечното минало (и дори не в толкова далечното минало), тогава по някакъв начин хората, които вярват, че подобни неща са погрешни, са всъщност в заблуда. Дали авторът не иска да ни накара да спрем еволюцията на обществото, която е довела до закрилянето на човешките същества чрез премахването на робството и браковете с деца? Само защото едно нещо някога е било практикувано от хората, не означава, че практиката е била етично правилна. Тук авторът разкрива своята зависимост от още една логическа заблуда: позоваване на традицията.]].

Ислямско право

След 67 страници с логически заблуди, започват аргументите, свързани с ислямското право. Авторът потвърждава, че според шариата момичетата могат да бъдат сгодени от своите бащи за по-възрастни мъже, преди да са пораснали достатъчно, за да дадат своето съгласие. След това той продължава да заблуждава читателя чрез находчива употреба на „двойна реч“. Авторът използва думата „зрял“, въпреки че ислямското определение на думата със сигурност не съвпада с това как средностатистическият читател разбира „зрял“. Авторът твърди, че понеже Аиша не е била достатъчно зряла, тя е останала в дома на баща си в продължение на три години, преди бракът ѝ да бъде консумиран. Авторът никъде не е дал обяснение какво „зрелостта“ всъщност води след себе си, и специално половата зрялост. Чрез използване на хлъзгав наклон, авторът окуражава читателя да заключи, че понеже Мухаммад не е правил секс с Аиша при сключването на брачния договор, но е изчакал три години, то това би трябвало да означава, че тя е била достатъчно зряла за секс.

След това авторът продължава, като обяснява концепцията за анулирането в ислямското право и че едно момиче може да анулира своя брак, когато достигне пубертет. Реално погледнато обаче, не е лесно за едно младо момиче да анулира своя брак. Доказано е, че опитите за анулиране на такива бракове са непосилно занимание за тези деца, а за момичетата без достъп до транспорт и комуникация с правните органи, това на практика е невъзможно. За повече информация прочетете за последните случаи на съвременни педофилски ислямски бракове. След това авторът прави следното изявление:

Ако едно момиче почувства, че не е готово за брак и сексуални отношения на 10-годишна възраст, въпреки че вече е получила менструация, какво в този случай ще бъде прието от ислямския съд като валидна причина за отмяна на брака? На повърхността изглежда, че момичето има някакви права при шариата, но при един задълбочен поглед разбираме, че момичето може да бъде омъжено преди да е достатъчно пораснало, за да даде съгласие, а нейният брак не може да бъде анулиран, докато тя не докаже, че нещо не е наред в съответствие с ислямското определение за „не наред“. Авторът също така пропуска да спомене, че ислямът е култура, начин на живот и едно момиче, потопено в такава култура, е подложено на натиск не само от своето семейство, но и от семейството на съпруга си, както и от общността, в която живее. Според хадисите мълчанието на девицата се приема като съгласие! (Сахих Бухари - 9:85:79(англ.)) Винаги може да се възползват от едно тихо и срамежливо момиче в ситуации, при които бащата нарежда брак със значително по-възрастен мъж. Освен това повечето момичета в страните, където браковете с деца са обичай, нямат понятие за биологията на човешкото тяло и рисковете при бременност на толкова ранна възраст. Менструацията не означава, че момичето е напълно узряло човешко същество – нито физически, нито ментално.

Шариатът не е замислен, за да защитава слабите и беззащитните. Тази форма на правото е построена върху презумпцията, че всички мюсюлмани са добри, морални хора и следователно те не биха си помислили да се отнесат зле с момичето под тяхна опека. Подобна презумпция не само е нереалистична, но също така е и опасна.

Авторът представя „западната концепция за годежа“ и отново не успява да дефинира какво означава това всъщност. На Запад момичетата не могат да бъдат омъжени, докато не са стигнали законната възраст за даване на съгласие (която обикновено е 18 години), а ако момиче поиска да се омъжи по-рано, се изисква разрешението на нейните родители или т.нар. „молба за еманципиране“ (в САЩ – petition for emancipation – бел. прев.). Западните закони са замислени да защитават момичетата от бракове против волята им, както и да предпазват децата от експлоатацията на възрастните.

Авторът използва заблужаващ език още веднъж, когато се обръща към „християнския закон“ и „библейския закон“. Първо, никъде не съществува съвременно практическо приложение на библейския закон. Второ, Новият Завет не е законодателна книга или наказателен кодекс. Това е компилация от книги на първите християни, които описват служението на Иисус и напътстват християните за нравствено поведение в живота им. В тях няма нищо задължително.

И макар че протестантските и католическите доктрини не подкрепят разводите, християнските жени се подчиняват единствено на законите в страните, където живеят. Само защото водачът на църковната община е казал на жената да не напуска съпруга си, не означава, че тя не може да го направи. На Запад тя може да се разведе с мъжа си също толкова лесно, както и атеистът, юдеинът, индусът или мюсюлманинът. Цялата предпоставка на авторовата аргументация се базира върху неговото субективно възприемане на християнството, а не върху фактите. Самият факт, че той внушава съществуването на „християнски закон“, би следвало да е сигнална лампичка за читателя, че авторът е интелектуално непочтен.

Вратичката „изключение“

Авторът продължава с обяснението, че ислямските бракове с невръстни момичета е „изключение, а не правило“. Но когато прочетем какво означава „изключение“, тогава аргументът на автора увисва във въздуха:

Да се зачуди човек какво точно означава тук думата „добро“?.. Вероятно това е още един за пример за двойна реч. Както виждаме от последващото обяснение на автора,

Изглежда, че всъщност бащата следва не изгодата на момичето, а по-скоро своите политически интереси. Единственото, което момичето може да получи полза от подобен „мощен“ съюз, би бил луксозният начин на живот.

След това авторът използва морален релативизъм като обяснение защо Абу Бакр е приел предложението за брак на Мухаммад с Аиша. „Това е било обществена норма“, обяснява той. Като представя преднамерено отричане на фактите, авторът продължава да оправдава подобен тип брак, защото „Пророкът е желаел да скрепи съюз чрез този брак; отлагането на съюза би означавало да се постави новоизлюпената мюсюлманска държава под риск.“

Нелепо е да се смята, че Абу Бакр е бил член на Мухаммадовото племе и се е възприемал като брат на Мухаммад в исляма. Защо е имало нужда да се сключва подобен „съюз“ с човек, който вече бил смятан за един от най-близките съюзници на Мухаммад? Вратички след вратички, които позволяват на възрастни мъже да се възползват от невръстните момичета. Авторът твърди:

"Но те също са го правили!"

Логическата заблуда „ти също“ (tu quoque) и ad hominem продължава, като авторът описва още веднъж браковете с незрели девойки в другите религии. И след това той изрича очевидни лъжи, като заявява:

Никъде в юдейските или християнските свещени текстове не се дава позволение на мъжа да прави секс с дете. За никого от пророците или религиозните водачи в тези текстове не се казва, че си е взел дете-булка. Иисус е подчертал две много важни правила, като ги е обявил за едни от най-важните закони и за обобщение на Закона и Пророците: Обичай ближния като себе си и прави на другите това, което искаш да ти сторят. Ако един човек наистина обича дъщеря си, как би могъл дори да си помисли да я подложи на увреждане или да даде ръката ѝ за брак със значително по-възрастен мъж против волята ѝ? Християнството определя етиката. Въпреки това то е нямало намерение да определя обществените закони и наказателния кодекс. Християнството има за цел да помогне на хората да станат толкова морални, че законите, които изготвят да бъдат справедливи. Християнството няма за цел да казва на човек какви закони трябва да бъдат наложени в обществото. Вместо това хората са насърчавани да развият нравствеността, така че техните закони да могат да се развиват наред с научните открития и усъвършенстваната етика.

Освен това, да сравняваме юдаизма и християнството с исляма е същото като да сравняваме ябълки и портокали. Юдео-християнските религии са просто религии. Ислямът не е само религия, но е също така и политическа идеология и върховен закон, който ВСИЧКИ хора трябва да следват. Според исляма дори и християните и юдеите трябва да се подчиняват на ислямското право, и макар да им е позволено да практикуват своите религиозни вярвания, от тях пак се изисква да се подчиняват на ислямските закони.

Какво означава 'полово зрял'?

Продължавайки със секцията относно консумирането, авторът твърди, че според ислямското право:

Ето, това е всъщност едно доста интересно твърдение. Трябва да се запитаме какво се разбира под „увредена“, като имаме предвид, че Мухаммад и неговите приятели-мюсюлмани не са били биолози, нито детски психолози. Съмнително е, че те са разбирали твърде отрицателните последствия, които едно полово сношение може да причини на едно толкова малко дете, а дали те са били наясно с увеличения риск от усложнения като цефалопелвична диспропорция, акушерска фистула, смърт на фетуса, смърт на новороденото или смърт на майката? Да не говорим, че бременноста на такава ранна възраст повишава силно риска за момичето да получи нарушения при растежа, да развие остеопороза и стоматологични проблеми заради изчерпването на калция от костите ѝ.

Заради развитието на науката и информация във връзка с детската психология, растежа и развитието на децата, изразът „по какъвто и да е начин“ се разширява експоненциално по определение. В своето невежество Мухаммад и неговите последователи вероятно не са вярвали наистина, че е възможно да възникнат някакви увреждания след правенето на секс с невръстни девойки. Тук Пророкът има извинение. И все пак това просто доказва, че Мухаммад не е бил дефакто никакъв всезнаещ Пророк на Бога със съвършено разбиране на морала, но по-скоро е бил един типичен арабин от 7-ми век с типичното за 7-ми век арабско познание.

Продължавайки със секцията за зрелостта, авторът предоставя едно-единствено, прекалено опростено определение за „пубертета“ като „определение за пубертет според английския език“, показвайки отново своята склонност към интелектуална непочтеност. Той цитира:

Първо, не е необходимо пубертетът да бъде някакво статично „време“; той също представлява и процес. Един човек може да се намира в следните три състояния: (1) преди пубертет, (2) в пубертет (т.е. човекът преминава през пубертет и все още не го е завършил), или (3) след пубертет (т.е. човекът е завършил пубертета и вече е напълно зрял - възрастен).

Просто защото някой е в пубертет не означава, че е полово узрял до степен, че да има безопасни и безвредни за здравето сексуални отношения и деца.

Второ, определението за пубертет е както следва:

С други думи пубертетът е процес, през който детето преминава, за да стане възрастен. Започването на пубертета не прави от детето веднага възрастен човек, който е физически и психологически готов за сексуални отношения. За примитивните общества без никакво задълбочено разбиране на този процес, е разбираемо да допуснат, че едно момиче става зряло при първа менструация. Обаче нашето познание се е повишило и днес знаем, че менструацията не прави от момичето веднага жена. Въпреки това ислямът не може наистина да възприеме това познание без да приеме, че и Мухаммад в своето невежество е правил секс с девойка, която все още не е трябвало да прави секс.

Авторът признава, че „само защото едно момиче е имало своя пръв цикъл, не означава, че нейното тяло е полово зряло.“ И вероятно много ислямски учени биха се съгласили с това. Въпреки това е съмнително, че арабите от 7-ми век са имали подобно разбиране. Както авторът вече беше доказал, древните общества са свързали менструацията със половата зрялост и не са виждали никакъв проблем момичетата да бъдат омъжвани, щом са започнали да имат цикъл.

Аргументът, който т.нар. „ислямофоби“ имат, не е че Мухаммад е трябвало да бъде по-добре осведомен, но по-скоро, че той не е бил добре запознат и заради това е извършил действие, което днес се определя като „педофилия“. Неговите сподвижници също са имали педофилски отношения заради невежеството си, те не са вярвали, че вършат нещо неморално.

Трябва да се запитаме какво са имали предвид арабите от 7-ми век, когато са използвали термина за пубертет? Дали се е подразбирало, че става дума за процеса, при който едно момиче се превръща в зряла жена или иде реч само за менструацията? Когато са описвали някоя жена като „физически зряла“, дали са имали предвид завършения процес или че момичето е имало цикъл? Авторът ни е дал доказателства, че древните общества са приемали, че получаването на менструация е означавало „готова за секс“ и затова са омъжвали девойките тогава. Дори ако Аиша е била получила цикъл, това все още не означава, че Мухаммад не е направил нещо, което дори и ислямските учени днес биха намерили за осъдително.

Авторът ни пуска по хлъзгав наклон, като кара читателя да приеме, че Абу Дауд е разбирал „физическата зрялост“, както ние я разбираме днес, когато е записал: „Аиша беше достигнала физическа зрялост (когато нейният брак беше консумиран).

След като се е оплел в несвързани обяснения относно пубертета и консумирането на брака, авторът продължава да повтаря своите аргументи от типа „лични нападки“ (ad hominem). Той нелогично свързва западната практика да не се преследват съдебно хомосексуалистите с идеята, че християните по някакъв начин разглеждат днес хомосексуализма като нещо морално. Без да приложи никакъв източник, авторът твърди, че Авраам (който се смята за пророк от юдеите и християните), се е оженил за жена, която е била с 60 или 70 години по-млада от него. Той цитира погрешно и Библията, когато твърди, че цар Давид се е оженил за млада девица, докато е бил вече възрастен мъж на смъртно легло. Ако прочетем въпросната история, става ясно, че Давид не е имал полово сношение с момичето, но то е било наето да му топли леглото (понеже телесната топлина е вършела тази работа по времето, когато електрическото одеяло не е било все още измислено). Очевидните и несвързани лъжи продължават, когато авторът заявява, че Ревека е била на 3 години, когато се е омъжила за 40-годишния Исаак. В Тората тя е представена като момиче с физически капацитет да носи менци с вода от кладенец и да пои множество камили. Тя е можела да обмисли своето желание да се омъжи за Исаак, когато неговият слуга ѝ е представил предложението му за брак и е имала находчивостта да се забули, когато се е срещала със своя годеник.

Аиша, педиатърът и детският психолог

Изглежда, че нелепите аргументи на автора нямат край. Изследвайки секцията, озаглавена „Била ли е Аиша в пубертет?“, четем:

Според логиката на автора: Средната продължителност на живота от 20 години прави едно 9-годишно момиче готово за полово сношение! Това не е логично! А не е равно на Б, без значение колко авторът иска да вярва, че е така.

Неволно авторът е показал и невежеството на Аиша спрямо пубертета и зрелостта с цитата:

Авторът ни пуска по хлъзгав наклон ОТНОВО, когато коментира горното:

Авторът е прекарал доста време в повтаряне, че древните общества са разглеждали менструацията като зрялост, а сега ислямските учени не трябва да го тълкуват така; обаче когато арабска жена от 7-ми век изрича смехотворно твърдение, че 9-годишното момиче е вече жена, авторът иска да ни накара да повярваме, че дефакто това би означавало, че Аиша е била физическа зряла, когато бракът ѝ е бил консумиран.

Не е ли твърде вероятно Аиша да е считала себе за жена на 9-годишна възраст, защото е била омъжена на 6 години и нейният съпруг е правил секс с нея само след три години? Като вземем предвид факта, че тя не е била лекар, нито детски психолог, нейното твърдение, че „когато едно момиче навърши 9 години, става жена“, само показва дълбокото ѝ невежество. Тя е свързвала правенето на секс със зрелостта, а не зрелостта със секса (както би трябвало да бъде).

"Adult women play with dolls too!"

The arguments take a confusing turn as the author discusses Aisha's dolls. He attempts to prove that because some adults play with dolls then Aisha could very well have been an adult even though the ahadith record that she was playing with dolls at the time her marriage was consummated. After having quoted non-sahih ahadith and Islamic scholars to prove his previous arguments, in order to defend against a sahih hadith that explains only prepubescent girls were permitted to play with dolls, the author states:

So, only the Islamic canon may be referred to in regards to underage Islamic marriages, but the author need not limit himself to the Jewish and Christian canons when discussing underage marriages in Jewish and Christian societies. His double-standard is embarrassingly obvious.

He continues:

However, the reader must remember that Muslims are forbidden from making any images of God's creation whether it be in paintings or sculptures. A Muslim is not to even allowed to pray in a room that has photographs of people on the wall. The author explains this well.

It would make sense that an adult woman capable of understanding such things would be forbidden from having things like dolls which are small replicas of humans and other creatures, just as the statements made in this hadith reiterate:

While the author would have us accept the statements as truth made by modern-day Islamic scholars, he would have us ignore the Fateh-al-Bari, a 15th century Islamic scholar's famous commentary on the Sahih Bukhari. He also brings up a hadith in a less-trustworthy hadith (the Sunan Abu Dawud) to prove that Muhammad did not rebuke Aisha for not playing with dolls, therefore it must not have been forbidden for pubescent and post-pubescent women. This requires the assumption that Muhammad followed all of Islam's rules. Many of the Quran's verses were revealed upon necessity, and Muhammad himself violated several of its edicts. The author's premise is based upon the assumption that Shari'a was perfected at the time of this hadith's occurence (unlikely considering the Quran was still in the process of being revealed) and that Muhammad always abided by the laws presented in the Quran. In fact, Muhammad violated the Quran on several instances. The author's tangent on dolls in Islam continues for at least ten pages as he attempts to prove that Aisha was an adult playing with dolls rather than a pubescent, or even pre-pubescent, child.

"Too young to care for bread dough, but old enough for sex!"

The author's next argument is regarding Aisha's immaturity. He mentions the ahadith commonly referenced on Islamophobic websites that Islamophobes use to prove that Aisha was immature when she was married. These ahadith are: Сахих Бухари - 3:48:805(англ.), Сахих Бухари - 3:49:829(англ.), and Сахих Муслим - 37:6673(англ.). Apparently the author feels that Bassam Zawadi, an Islamic apologist who focuses on Islam vs. Christianity debates, is a more knowledgeable scholar of Arabic than the ones responsible for the widely available translations of Bukhari and Muslim ahadith, because he argues that Aisha was described as simply "young" not "immature." Apparently a girl's young age excuses her from chores like keeping the goats from eating bread dough, however it is not indicative of being too young for sexual relations. One has to wonder if the author has any daughters.

Moving on to the section titled "Who Decides When a Girl is Mature?", we are told that according to Islamic law, it is the father who decides the readiness of the girl. He states:

Oh, I don't know...the mother perhaps? Maybe the sister? Or how about the daughter herself?! But as we recall in the Quran:

Although the vast majority of fathers on this planet are not perverts and probably have their daughter's well-being at heart, the Islamic law fails to protect those girls whose fathers are sexually deviant or incredibly selfish enough to marry their daughters to much older men in order to increase their political or societal positions.

"Islamic law is better than American law"

The author goes on to make a nonsensical argument about how Islamic law protects girls whose fathers are sexually abusing them, and then moves on to discuss marital laws in the United States. On and on he rambles about the differences in state laws, all the while displaying his ignorance of said laws since he fails to mention that parental permission is required before the court-of-law in order for a girl under the age of eighteen to be married anywhere in the United States. There are only a few states that will allow marriage for teenages under the age of eighteen without parental permission IF there is a pregnancy. And even with parental approval, most states require COURT APPROVAL for teenagers under the age of sixteen. The purpose of the law is not so that the government can have control over teenagers' relationships, but rather to protect children and teenagers from exploitation.

The author argues that it is haram for a father to oppress his daughter. Well, that's all fine and dandy, however just because something is described as sinful it doesn't prevent someone from doing just that. He states:

After making this nice-sounding statement, the author fails to provide any references of such a thing occuring under Islamic law. He then goes on to discuss forced marriages and how they are haram. Many times coersion and pressure occurs privately in the home, so the court is usually not involved when a girl's entire community pressures her to faithfully obey her parents and abide by strict rules that segrate her from men and even her own betrothed. Would such a girl even know how to go about refusing a marriage without putting her reputation and perhaps even her life at risk? Under Islamic law, the burden of proof is placed on the girl. She must go to court in order to refuse a marriage. Since marriage is not considered an individual undertaking between two people who are interested in one another but rather a contract made between two families, a girl is easily exploited and left with only complicated and difficult avenues of escape.

The author continues in a tiring discussion about legal marriage ages and governments and concludes the topic with an appeal to moral relativity: "It would be absolute hubris for the post-modern man to look down on the sociological norms of ancient civilizations." Well, Mr. Hashimi, it would not be hubris if that norm is supposed to be based on the lifestyle of a man claiming to be the Messenger of God and the best example of humanity.

What's a Pedophile?

The author then tries prove that Muhammad would not fit the definition of a pedophile. He quotes only a small part of the definition and then leads the reader into a tangle of logical fallacies.

See if you can follow this...

A. "Puberty is sexual maturity" (This is an inaccurate definition.) B. "Islamic scholars are agreed that puberty is a precondition for marriage" (This is a gross over-generalization and deceiving considering many Islamic scholars agree that menarche defines puberty. Besides, Muhammad was not answerable to Islamic scholars.) C. "Aisha moved into the Prophet's house after she attained the age of puberty" (Puberty according to 7th century Arabia standards, not 21st...but the author fails to explain this.)

The author's logic: Since B requires A, that must mean C; therefore Muhammad is not a pedophile. Sorry, Mr. Hashimi but this simply does not add up.

The article the author quotes to define pedophilia also states: "An adult who engages in sexual activity with a child is performing a criminal and immoral act and this is never considered normal or socially acceptable behavior." The criteria for pedophilia is as follows:

Muhammad had sex with Aisha from the time that she was nine years old until his death nine years later. He was 44 years her senior. Just because 7th century Arabs may have considered Aisha a woman does not mean that if she were born today she would be seen in the same light. A nine-year-old girl today would still be considered a child by the very society that relies upon the DSM-IV-TR criteria for pedophilia.

The reader should be aware that this definition is not the world's only definition. It is amusing that the author relies on an American definition when he also criticizes America for trying to protect children by enforcing such "high" legal ages of consent. The DSM-IV-TR criteria is simply what American psychologists use in order to formally diagnose the pathological disorder of pedophilia. In reality, American law enforcement uses the term "pedophile" in a much broader sense. A 54-year-old man who has sex with a nine-year-old girl would easily be labeled a pedophile according to law enforcement standards considering the typical definition of a pedophile is "an adult who is sexually attracted to young children." A man need not be exclusively attracted to children in order to be labeled as a pedophile. As the author has proved for us with the Sahih Bukhari, Aisha was considered a young girl even after the consummation of her marriage.

According to the World Health Organization, pedophilia is defined as:

Therefore, if Aisha had in fact experienced menarche an American psychologist might not be able to give a formal diagnosis of pedophilia; however, in America Muhammad would be arrested for rape and other crimes against a minor, as would Abu Bakr for facilitating such an arrangement and, if Muhammad ever got out of prison, for the rest of his life he would have to register as a sex offender. American law enforcement as well as American society would view him as a pedophile.

The remainder of the book is not really a logical argument but rather a reiteration of points such as "the marriage was a socio-political alliance" and "Jews and Christians should not be pointing the finger at Muhammad." The author failed to prove that the label of "pedophile" is inaccurate for a 54-year-old man who has sexual intercourse with a nine-year-old girl.

See Also

• Responses to Apologetics: Muhammad and Aisha‎
• Logical Fallacies - Страница, която води до други статии, свързани с Logical fallacies

External Links

• The Talmud Does Not Permit Sex With A Three Year Old - Gil Student, The Real Truth About The Talmud (archived), http://talmud.faithweb.com/articles/three.html 
• Muhammad, Aisha, Islam, and Child Brides - Silas, Answering Islam

References