Повредеността на Корана: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
(Не са показани 47 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
{{ПромениисъздаваненаКоранаIndex}}
{{ПромениисъздаваненаКоранаIndex}}
== Трудности при събирането на кораничните стихове ==
Тази статия изследва ислямското твърдение, че Коранът се е запазил и е без повреди.
== Въведение ==  


{{Quote|1=[http://www.searchtruth.com/book_display.php?book=60&translator=1&start=109&number=109<!-- http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.searchtruth.com%2Fbook_display.php%3Fbook%3D60%26translator%3D1%26start%3D109%26number%3D109&date=2014-03-22 --> Sahih Bukhari 6:60:201], Виж също {{Bukhari|9|89|301}}, {{Bukhari|6|61|509}}|2= Разказва Заид бин Табит Ал-Ансари: който беше един от тези, които написаха Божественото Откровение: Абу Бакр ме повика след (тежките) поражения сред воините (от битката) при Ямама (където голям брой от '''рецитаторите на Корана бяха убити). Омар беше там с Абу Бакр, който каза: „Омар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен, ако не го събереш. И аз мисля, че ти трябва да събереш Корана.“''' Абу Бакр добави: „'''Казах на Омар: Как мога да направя нещо, което Пратеникът на Аллах не е направил?“ Омар ми каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо.“''' И така Омар продължаваше да ме притиска, като се опитваше да ме убеди да приема предложението му до момента, в който Аллах отвори сърцето ми за това и аз се съгласих с мнението на Омар“. (Заид бин Табит добави:) Омар седеше до него (Абу Бакр) и не ми говореше. '''„Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме (че говориш лъжи или от разсеяност): и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо потърси Корана и го събери (в един ръкопис).''' „В името на Аллах, '''ако той (Абу Бакр) ми беше заповядал да преместя една планина (от мястото ѝ) щеше да бъде по-лесно от това, което той ми нареди относно събирането на Корана.''' Аз казах на двамата: '''„Как се осмелявате да направите нещо, което Пророкът не е извършил?“''' Абу Бакр каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо. И така аз продължих да споря с него за това, докато Аллах не отвори сърцето ми за онова, за което Той беше отворил сърцата на Абу Бакр и Омар. '''И така аз започнах да намирам коранични материали и да ги събирам от пергаменти, лопатни кости на камили, листа на финикови палми и от спомените на мъжете (които го знаеха наизуст). От Хузайма намерих два стиха от Сурат-ат-Тауба, които не срещнах при никой друг, (и те бяха)…'''}}
За Корана се твърди, че представлява откровение от Аллах към Пророка Мухаммад чрез ангела Гавриил. Бил е разкриван на Мухаммад на етапи, като са били необходими 23 години за неговото завършване.  


== Структурирането на Корана ==
Никога през живота си Мухаммад не е нареждал тези предполагаеми откровения да бъдат събрани в една книга.<ref name="Abu Bakr">"''… Ето защо ти предлагам на теб (Абу Бакр) да наредиш Коранът да бъде събран.“ Аз казах на Умар: „Как може да направиш нещо, което Пратеникът на Аллах не е сторил?“ Умар каза: „В името на Аллах, това е добро начинани...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> Ако както се твърди, Мухаммад е бил пратеник за цялото човечество, е озадачаващо защо той никога не е помислил за запазване на своето послание.


{{Quote||"„Ибн Аббас каза на Усман: '''„Какво те накара да обединиш главата на Анфал и главата на Тауба (покаянието) без да ги разделиш чрез стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“? (И защо) си ги сложил сред седемте дълги (глави)?“ Усман рече: „Главите бяха дадени на Пратеника на Аллах. Главата Анфал беше сред първите, които бяха разкрити в Медина, а главата за Покаянието беше сред последните разкрити. Нейната история беше подобна на ранната история (на Анфал), ето защо аз си помислих, че е част от нея. Тогава Пратеникът на Аллах умря, без да е ни е показал, че тя е част (от Анфал); и така аз ги обединих и не написах между тях стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“, и тя беше сред дългите глави“'''.<ref>"The Itqan" от  Суйути, Част  1, стр. 172-173</ref>}}
Неговите последователи могат единствено да се доверят на съществуването на Корана понастоящем и неговото разпространение отвъд тези, които Мухаммад първоначално е подчинил. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Коранът се е запазил от Аллах, както е било обещано.<ref>"''Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим''" - {{Quran|15|9}}</ref>


== Изгубени стихове ==
== Доказателства отвътре ==  


=== Стихът за Раджам (Убиването с камъни)===
Можем да намерим доказателства, които предполагат, че Коранът е бил повреден от множество източници, но най-шокиращото е наличието на доказателства за това в самия Коран. Коранът ни казва: „Някои от юдеите променят местата на думите..."<ref>{{Quran|4|46}}</ref>


Съвременният Коран не съдържа наказанието Раджам (убиване с камъни) за прелюбодейци. Но Сахих Хадисите свидетелстват, че е имало стих в Корана, който се отнася до „Наказанието за убиване с камъни“. Омар, вторият Халиф на исляма, потвърждава изгубването на този стих от Корана:
Думата „променят“ в арабския оригинал е ''Йухарифуун'', което означава „опорочавам, повреждам". Ето защо според Корана, ''ал-Тахрииф'' (повреждането, опорочаването) се постига чрез промяна правилните места на думите.


{{Quote|{{Muslim|17|4194}}|„Абдулла б. Аббас съобщава, че Омар б. Хаттаб е седял на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и е казал: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание.}}
Дали Коранът е бил обект на подобни промени? Без никакво съмнение е бил. Ако прочетем Сура 5:3, там се казва „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“<ref>{{Quran|5|3}}</ref>


{{Quote|{{Ibn Majah|9|3|9|1944}}| Разказано е, че Аиша е казала: „Стихът за убиването с камъни и за кърменето десет пъти на възрастен беше низпослан, и ръкописът беше с мен под възглавницата ми. Когато Пратеникът на Аллах умря, ние бяхме твърде заети със смъртта му, и една опитомена овца дойде и го изяде.“ (Хасан)}}
Това е цитат от 5-та глава, а Коранът съдържа 114 глави общо. Как може ислямската религия да бъде завършена в 5-та глава, когато още 109 глави чакат своя ред? Ако е била завършена в 5-та глава, следователно няма нужда от следващите 109 глави.


=== Абд Аллах Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх и Стих 6:93===
Някои мюсюлмани твърдят, че този стих е бил последно разкрит. Ако това е така, дали откровението до този стих е било несъвършено? И също така защо това не е сложено като заключение? Това доказва, че мюсюлманите са променили правилните места на думите, а според Корана това представлява Тахрииф (повреждане, опорочаване).


{{Quote|{{Quran|6|93}}| “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопите на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Извадете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”}}
Първата сура, която е била разкрита е Ал-Алак, въпреки това намираме сурата Ал-Фатиха в началото на Корана. Вместо това мюсюлманите са поставили първата разкрита глава (Ал-Алак) като глава 96-та глава, към края на Корана.  


{{Quote| Ал-Сира от Ал-Ираки | Писарите на Мухаммад са били 42-ма на брой. Абдалла Ибн Сарх ал-Амири е бил един от тях и той бил първият кураиш измежду тези, които са писали в Мека пред да отхвърлят исляма. Той е започнал да твърди: „Аз отвеждах Мухаммад, където си исках. Той ми диктуваше „Всевишния, Премъдрия“, а аз щях да напиша само единствено „Премъдрия“. Тогава той казваше: „Да, това е едно и също нещо.“ В някои случаи той казваше: „Напиши това и това“, но аз пишех само „Напиши“ и той казваше: „Както искаш.“ И когато този писар разобличил Мухаммад, той написал в Корана: „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито.“ И така в деня, когато Мухаммад завладял Мека, той наредил писарят му да бъде убит. Но писарят избягал при Усман Ибн Аффан, защото Усман е бил негов млечен брат (майка му е кърмила Усман). Заради това Усман го е спасил от Мухаммад. След като народът се успокоил, Усман завел писаря при Мухаммад и потърсил защита за него. Мухаммад замълчал за известно време, след което казал „да“. Когато Усман напуснал, Мухаммад рекъл: „Замълчах си само защото вие (народът) трябваше да го убиете."<ref> Коранът непогрешим ли е? от Абдуллах Абд ал-Фади,</ref>}}
И това не е ли промяна в правилните места на думите? Това всъщност е “Тахрииф”. Мюсюлманите не са подредили сурите хронологично. Те на своя глава са се заели да структурират откровенията, вместо Аллах Сам да изпълни тази задача..


Някои апологети твърдят, че Аби Сарх се е завърнал към исляма по своя собствена воля, без да бъде притискан, като цитират тафсира от Ал-Табари върху стих 6:93, където се казва, че Аби Сарх се е завърнал към исляма преди завладяването на Мекка. Обаче Историята на Табари и хадисите в Суна Абу Дауд казват, че той се е завърнал към исляма в същия ден, когато Мекка е бил завладян (т.е. под натиск, когато е бил представен на Мухаммад от своя млечен брат Осман).
== Възможно ли е Коранът да се е запазил чрез спомените?==


{{ quote |{{Tabari|9|p. 148}}| Абдалла б. Са‘д б. Аби Сарх пишеше за него. Той се отрече от исляма и по-късно се завърна към исляма в деня на завладяването на Мекка.}}
Ние ще кажем „не“, тъй като самият Мухаммад е забравял части от Корана и се е нуждаел от това неговите последователите да му ги припомнят.<ref>"''Пратеникът на Аллах чул един мъж да рецитира Корана през нощта и казал: „Нека Аллах излее милостта Си върху него, понеже той ми припомни тези и тези стихове от тези и тези сури, за които се беше да забравя."''" - {{Bukhari|6|61|558}}</ref> Това е породило неговите откровения „на момента“, като той е твърдял <ref>"''Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?''" - {{Quran|2|106}}</ref> , че някои стихове е трябвало да бъдат забравени.


{{ quote | {{Abudawud|14|2677}} | Разказва Саад: В деня, когато Мекка беше завладяна, Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) даде защита на народа с изключение на четирима мъже и две жени, и той ги назова по име. Ибн АбуСарх беше един от тях. След това той разказа преданието. Той рече: Ибн АбуСарх се беше скрил при Усман ибн Аффан. Когато Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) поиска от народа да положи клетва за вярност, той го доведе и го изправи пред Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него). Той каза: Пратенико на Аллах, приеми клетвата за вярност от него. Той повдигна главата си и го погледна три пъти, като му отказваше всеки път. След третия път той прие клетвата му. След това той се обърна към Сподвижниците си и каза: „Няма ли някой разумен мъж сред вас, който да се изправи срещу този (мъж), когато е видял, че отказвам да приема клетвата за вярност, и да го убие?Те отговориха: „Ние не знаем, Пратенико на Аллах, какво има в сърцето ти; защо не ни даде намек с поглед?“ Той каза: „Не е правилно за един Пророк да има коварно око.}}  
А какво да кажем за най-великите запаметители на исляма измежду [[Салаф (определение)|Салафите]], може би те са успели да го запомнят? Това няма да проработи като аргумент. Най-добрите и повечето от Кура „рецитаторите“ са умрели преди неговото събиране.<ref>"''...Умар дойде при мен и каза: „Умар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> Дори Абу Бакр е знаел, че ще бъде трудно Коранът да бъде събран <ref>"''...Тогава Абу Бакр (ми) каза: „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме в нищо: и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо трябва да потърсиш (откъслечните ръкописи на) Корана и да ги събереш (в един ръкопис).В името на Аллах, ако ми бяха заповядали да преместя някоя планина нямаше да ми бъде толкова трудно колкото тази заповед към мен да събера Корана...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> , както и че Мухаммад никога не е нареждал подобно действие .<ref name="Abu Bakr"></ref>


{{Quote||"„Беше ми разкрито“ , а нищо не му е било разкрито“ се отнася за Абдалла Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх, който е бил писар на Пратеника на Аллах. Стихът (23:12), който казва „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ е бил разкрит, и когато Мухаммад е стигнал до частта, където се казва: „…после го оформяме в друго творение (23:14), Абдалла е казал: „Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!“ в удивление от подробностите при създаването на човека. Пророкът е казал: „Напиши го; понеже така беше разкрито“. Абдалла се е усъмнил и казал: „Ако Мухаммад казва истината, тогава и аз получавам откровението колкото и той, а ако лъже, това, което казах е добро колкото това, което той каза.“<ref>Тафсит  Ануар ал-Танзил  от Абдулла ибн  Умар ал-Баидауи</ref>}}
И наистина Коранът не е бил напълно запаметен от сподвижниците и като доказателство трябва само да погледнем думите на Заид бин Табит, сподвижникът, натоварен с неговото събиране.  


=== От Сурата за Покаянието са изгубени 157 стиха ===
Той казва: „Аз наченах да търся Корана и да го събирам от (това, което беше записано върху) листа на финикови палми, малки бели плочки, а също и от мъжете, които го знаеха наизуст, докато не открих последния стих от Сура Ат-Тауба (Покаянието) от Аби Хузайма ал-Ансари, и не го открих при никой друг освен него“.<ref name="Zaid bin Thabit">"''...Започнах да търся Корана и да го събирам (това, което беше написано върху) листа на финикови палми, тънки каменни плочки...''"{{Bukhari|6|61|509}}</ref>


{{Quote||"„Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати в началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Милосърдния“, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е равна на дължината на Сурата за Кравата“.<ref>"The Itqan" от  Суйути, Част 3, стр. 184</ref>}}
Ако сподвижниците го бяха запаметили напълно, защо тогава е било необходимо да се търсят стихове по листа и каменни плочки? Сурата Ал-Тауба е била открита единствено при един човек..


=== Разни ===
== Разногласия върху Корана и изгарянето му==  


{{Quote|{{Bukhari|6|60|8}}|Разказва Ибн Аббас: Омар рече: „Нашият най-добър рецитатор на Корана е Убай и нашият най-добър съдия е Али; и въпреки това ние изоставяме някои от твърденията на Убай, защото Убай казва: „Аз не изоставям нищо, което съм чул от Пратеника на Аллах,  докато Аллах:<BR><BR>"Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила." (Коран 2:106)}}
По времето на Халиф Усман, той чул че мнозина мюсюлмани са спорели помежду си за това кой рецитира Корана по-добре и те са имали разногласия помежду си.<ref>"''...Худайфа се страхуваше от техните различия (между народите на Шам и Ирак) в рецитирането на Корана, и тъй той рече на Утман: „О, господарю на Вярващите! Запази този народ преди те да се разделят заради Книгата (Корана) както юдеите и християните преди това...''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref>


{{Quote|| Ибн Омар ал-Хаттаб: „Нека никой от вас да не казва, че е придобил целия Коран, понеже как знае той, че е целият? Голяма част от Корана беше изгубена, ето защо нека казва: „Придобих това, което беше налично“<ref name="Suyuti 3 72">Суиути, "The Itqan", Част 3, стр. 72</ref>}}
Като чул това Усман веднага заповядал изгарянето както на частични, така и на цели преписи на Корана <ref>"''...'Утман изпрати на всяка мюсюлманска провинция един препис от това, което те бяха преписали, и заповяда всички други коранични текстове, без значение дали са написани върху откъслечни ръкописи или са цели преписи, да бъдат изгорени...''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref> и изпратил послание до Хафса (една от съпругите на Мухаммад) с искане да му предостави ръкописите, които тя притежавала <ref>"''...„… Утман изпрати послание на Хафса, което гласеше: „Изпрати ни ръкописите на Корана, за да можем да съберем кораничните текстове в съвършени преписи и да ви върнем ръкописите“. Хафса ги изпрати на Утман....''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref> Като изготвил кодекс на основата на онова, което Заид бин Табит първоначално бил събрал,<ref name="Zaid bin Thabit"></ref> той го дал на народа.


{{Quote|| Аиша: „По времето на Пророка, главата за Съюзените племена беше 200 стиха, когато биваше четена. Когато Усман редактира преписите на Корана, единствено сегашните (стихове) бяха записани“.<ref name="Suyuti 3 72">Суъути, "The Itqan", Част 3, стр. 72</ref>}}
Дори след последната рецензия на Корана от времето на Усмановото владичество, все още възниквали спорове с оглед автентичността на текста. Един прекрасен пример за това се отнася до различаващото се четене на Сура 2.238.  


{{Quote|| Убай ибн Ка‘б: „Този велик сподвижник попита едного от мюсюлманите: „Колко стиха се съдържат в главата за Съюзените племена?“ Той каза: „72 или 73 стиха“. Той (Убай) му каза: „Тя беше почти равна на главата за Кравата (около 286 стиха) и включваше стиха за убиването с камъни“. Мъжът попита: „Какво представлява стихът за убиването с камъни?“ Той рече: „Ако възрастен мъж или жена са извършили прелюбодейство, убийте ги с камъни.<ref name="Suyuti 3 72">Суиути, "The Itqan", Част 3, стр. 72</ref>}}
В оригинала на арабски четем: “Спазвайте молитвите си и заставайте със смирение пред Аллах!”(Хафизу  аляс салауати  уес салятил ууста уе куму лилляхи кянитин<small>(кянитине)</small>).<ref>{{Qtt|2|238}}</ref>  


{{Quote|| Ибн Хазм: „Али Ибн Аби Талиб каза, че за това има надежна верига от източници.“<ref> Най сладкият [Ал Махалла], Глава. 8, част 11, стр. 234-235</ref>}}
Алтернативното четене на този стих е дадено от Аиша, според която в този стих се казва „aср молитва(салаатиил ‘асри) “ .<ref>"''Абу Юнус, освободен роб на Аиша, Майката на Вярващите, съобщава: Аиша ми заповяда да напиша Свещения Коран и поиска от мен да ѝ съобщия, когато стигна до стиха Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa quumuu lillaahi qaanitiin (2.238). Когато стигнах до този стих, аз ѝ го съобщих и тя нареди: Напиши го по този начин - Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa salaatiil 'asri wa quumuu lillaahi qaanitiin. Тя добави, че го е била чула така от Пратеника на Аллах.“ – Маватта Имам Малик, стр. 64</ref> Въпреки това, според Кодекса на Хафса,<ref>"''Съобщава се от Абдулла от името на Мухаммад ибн Абдул Малик, който съобщава от Язид (и т.н.)…  Написано е в кодекса на Хафса, вдовицата на Пророка (saw): „Спазвай молитвите си, особено средната молитва и следобедната молитва“ – Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 87</ref> това никога не е било така.
В официално направеният одобрен  превод от Главно мюфтийство в България с преводач Цветан Теофанов и редактор Шейх Али Хаираддин, се превежда:  „Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”.


{{Quote||"„Когато се е събирал Коранът, хората са идвали при Заид Ибн Табит (със стиховете, които са си спомняли). Той е отбягвал да записва някой стих, ако двама свидетели не са го потвърждавали. Последният стих от главата за Покаянието е бил открит единствено при Хузайма Ибн Табит. Заид е казал: „Запишете го, защото Пратеникът на Аллах е направил свидетелството на Хузайма равно на свидетелството на двама мъже“. „Омар е дошъл със стиха за убиването с камъни, но не бил записан, защото той  е бил единственият свидетел за него.“<ref>Суиути, "The Itqan", част  1, стр. 168</ref>}}
== Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител==


{{Quote|| Аиша: „Сред (стиховете), които бяха разкрити, (стихът) за десетте кърмения беше отменен от (стих), който призовава за пет кърмения. Пратеникът на Аллах умря и този стих беше все още четен като част от Корана. Това се отнасяше за Абу Бакр и Омар“.<ref>Суиути, "The Itqan", част 3, стр. 62-63</ref>}}
Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих ал-Бухари, том 5, стр. 96</ref> Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана.


{{Quote|| Ибн Хазм: „Стиховете за убиването с камъни и кърменето бяха притежание на Аиша в един препис (на Корана). Когато Мухаммад умря и хората бяха твърде заети с подготовката за погребението, едно домашно животно влязло и ги изяло.<ref>Ибн Хазм, Глава  8, част II, стр. 235 и 236</ref>}}
Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>Сахих ал-Бухари, гл. 6, стр.488</ref>


{{Quote||„Хамида, дъщеря на Аби Юнис, каза: „Когато баща ми беше на 80-годишна възраст, той прочете в преписа на Аиша: „Аллах и Неговите ангели да благословят (буквално да се молят за) Пророка , о, вие, които вярвате, благословете него и тези, които се молят на първите редици.“ Тогава тя рече: „Това беше така, преди Усман да промени преписите на Корана““<ref>Суиути, "The Itqan", част 3, стр. 73</ref>}}
Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана.  


{{Quote||„Омар каза на Абдул-Рахман Ибн Оаф: „Не намери ли сред стиховете, които получихме  някой да казва „Бъди ревностен, както беше ревностен в началото?“ Ние не го намираме (никъде).“ Абдул-Рахман Ибн Оаф му каза: „Този стих беше премахнат заедно с другите, които бяха премахнати от Корана.““<ref name="Suyuti 3 74">Суиути, "The Itqan", част 3, стр. 74</ref>}}
След като Мухаммад е избрал Абдулла ибн Масуд, той е бил последван от Салим, освободеният роб на Абу Худайфа, Муаад бин Джабал и Убай бин Кааб.<ref name="bin Masud"></ref> Странно е обаче, че не можем да намерим никакво споменаване на Заид Бин Табит, който е бил в крайна сметка натоварен със задачата да събере остатъците от Корана.


{{Quote||„Маслама ал-Ансар каза на сподвижниците на Мухаммад: „Разкажете ми за двата стиха, които не са били записани в Корана, който Усман е събрал“. Те не можаха. Маслама рече:“О, вие, които повярвахте и се преселихте, и се бихте за делото на Аллах като (жертвахте) своята собственост и самите вас, вие получихте благовестието, ето защо сте благоденстващи. Също и тези, които ги подслониха, и им помогнаха и ги защитиха от онези, върху които Аллах (разкри) Своя гняв, никоя душа не знае какво ги очаква като награда за това, което са направили.““<ref name="Suyuti 3 74">Суиути, "The Itqan", част 3, стр. 74</ref>}}
== Несъгласието на Ибн Масуд с Усман ==


{{Quote|| Ибн Касир: „Усман изгори остатъка от преписите, които бяха в ръцете на хората, защото те спореха за (правилното) четене и се биеха помежду си. Когато дойде ред да се вземе преписа на Ибн Мас‘уд, за да бъде изгорен, той им каза: „Аз знам повече от Заид ибн Табит (комуто Усман беше наредил да събере преписите на Корана).“ Усман писа до Ибн Мас‘уд като поиска от него да предостави преписа си за изгаряне.“<ref>"Началото и краят" Част  7, стр. 218</ref>}}
Коранът, който Ибн Масуд  притежавал е бил известен и съгласуван с мнозинството мюсюлмани. Когато Усман е заповядал всички ръкописи да бъдат заличени и че единствено кодексът на Заид е трябвало да бъде запазен, недоволството на Абдалла ибн Мас‘уд е било огромно.  


== Изрязани стихове ==
"Аз не съм ги [народа на Куфа] заблуждавал. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-посветен в Книгата на Аллах, аз ще се придвижа до там и ще го посоча".<ref>"''Худайфа продължи да говори: „О, Абдулла ибн Каиш, ти беше изпратен при народа на Басра като техен управник (амир) и учител, и те се подчиниха на твоите правила, диалект и четене“. Той продължи: „О, Абдулла ибн Мас‘уд, ти беше изпратен при народа на Куфа като техен учител и те също се подчиниха на твоите правила, диалект и четене.“ Абдулла му каза: „При това положение аз не съм ги заблудил. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-начетен в Книгата на Аллах и мога да отида там – ще отида при него“. – Ибн Аби Дауд, Kitab al-Masahif, стр. 14</ref>


Съществуват доказателства за изрязването на някои стихове от Корана , въпреки че те са били разкрити на Пророка и хората от неговото съвремие са ги запомнили.  
Що се отнася до авторитета, с който се е ползвал Заид бин Табит, Абдулла ибн Масуд е казал: „Аз рецитирах от Пратеника на Аллах (да речем) седемдесет сури, които аз овладях преди Заид ибн Табит да приеме исляма.“.<ref>Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 17</ref>


{{Quote| {{Bukhari|4|52|57}}|
Когато Усман е наредил заличаването на кодекса на Ибн Масуд, Ибн Масуд е произнесъл проповед в Куфа и е казал: „Хората са намерени за виновни в измама при четенето на Корана. Предпочитам да чета според рецитираното от него (Пророка), когото обичам повече от Заид Ибн Табит. В името на Онзи, освен Когото няма друг бог! Аз научих повече от седемдесет сури от устата на Пратеника на Аллах, нека Аллах да го благослови, докато Заид Ибн Табит беше още младеж, косата му беше вързана на две плитки и си играеше с младежите.“<ref>Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр. 444</ref>
Разказва Анас: Пророкът изпрати седемдесет мъже от племето Бани Салим към племето Бани Амир. Когато те стигнаха там, моят вуйчо им каза: „Аз ще вървя пред теб, и ако те ми позволят да предам посланието на Пратеника на Аллах (това ще бъде добре); в противен случай ти ще останеш близо до мен.“ И така той се отправи към тях и езичниците му осигуриха защита. Но докато той съобщаваше посланието на Пророка, те извикаха един от техните мъже, който го наръга до смърт. Моят вуйчо каза: „Аллах е по-велик! С името на Господаря на Каба, нека да пожъна успех“. След това те нападнаха останалата част от племето и избиха всички, освен един сакат мъж, който отиде на върха на планината. (Хаммам, под-разказвач, казва: „Мисля, че още един мъж се спаси заедно с него.)Гавриил съобщи на Пророка, че те (мъчениците) са срещнали своя Господ и Той е бил доволен от тях и ги е зарадвал. Ние рецитирахме: „Кажи на нашите хора, че ние срещнахме нашия Господ, Той е доволен от нас и ни зарадва“. По-късно този стих от Корана беше изрязан. Пророкът умоляваше Аллах в продължение на четиридесет дни да прокълне убийците от племената Рал, Дакван, Бани Лихян и Бам Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник}}


{{Quote| {{Bukhari|4|52|69}}|
Заид бин Табит не е можел по никакъв начин да съперничи на великия учен и преподавател Ибн Масуд и подобни проповеди са разрушителни за историята на исляма и автентичността на Корана.
Разказва Анас бин Малик: В продължение на четиридесет дни Пратеникът на Аллах умоляваше Аллах да прокълне тези, които бяха убили сподвижниците на Бир-Мауна; той призоваваше злото да се стовари върху племената Рал, Дакван и Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник. Тогава беше разкрит един стих от Корана, който се отнасяше за тези, които бяха убити при Бир-Мауна, който ние рецитирахме, но по-късно той беше изрязан. Стихът гласеше: „Кажи на народа ни, че ние срещнахме нашия Господ. Той е доволен от нас и ни зарадва.“ }}


{{Quote| {{Bukhari|4|52|299}}|
== Какво е имало в Корана на Ибн Масуд, което е липсвало в Корана на Усман?==
Разказва Анас: Хората от племената Рил, Дакван, Усия и Бани Лихян дойдоха при Пророка и твърдяха,че са приели исляма и те поискаха от него да ги подкрепи с войници, за да се бият срещу собствения си народ. Пророкът ги подкрепи със седемдесет мъже ансари, които ние наричахме Ал-Курра‘ (т.е. учители), които (от благочестие) режеха дърва през деня и се молеха през нощта. И тези хора взеха със себе си (седемдесетте) мъже, докато стигнаха до едно място, наречено Бир-Ма‘ана, където бяха предадени и убити. И Пророкът призоваваше злото да се стовари върху племената Рил, Дакван и Бани Лихян в продължение на един месец по време на молитва. Разказва Катада: Анас ни каза, че те (мюсюлманите) са рецитирали стих от Корана, който се отнасял за тези мъченици и той гласял: „О, Аллах! Нека нашите хора да знаят от наше име, че ние срещнахме нашия Господ, Който е доволен от нас и ни зарадва.“ По-късно този стих беше изрязан. }}


Не е ясно кой е взел решението да ги изреже.
В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и  (сури 113 и 114).<ref>"''Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186</ref> 


== Седемте четения на Корана ==
Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници <ref>Китаб ал-Масахиф, стр.54-73</ref> и от всички налични източници можем да проследим не по-малко от 101 варианта само в Суратул-Бакара.


{{Quote|{{Bukhari|6|61|513}}| Разказва Абдулла бин Аббас: Пратеникът на Аллах каза: „Гавриил ми рецитираше Корана по един начин. Тогава аз поисках от него (да го прочете по друг начин) и продължих да искам от него да го рецитирам по други начини, и той го рецитираше по различни начини, докато най-накрая той го рецитираше по седем различни начина.“|Вижте също  {{Bukhari|4|54|442}}, {{Muslim|4|1785}}, {{Muslim|4|1786}}, {{Muslim|4|1787}}, {{Muslim|4|1788}}}}
Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете:  


{{Quote|{{Muslim|4|1789}}|Убай б. Ка‘б съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е бил близо до кладенеца на Бану Гифар, когато Гавриил дошъл при него и му казал: Аллах ти заповядва да рецитираш на хората Корана на едно наречие. Като чу това той каза: Моля от Аллах за милост и прошка. Моите хора нямат възможността да го направят. Тогава той дойде за втори път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на две наречия. На това той (Светият Пророк) отново отговори: Търся милост и прошка от Аллах, моите хора няма да могат да го направят. Той (Гавриил) дойде за трети път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на три наречия. На това той отговори: Моля за милост и прошка от Аллах. Моите хора няма да могат да го направят. Тогава той дойде за четвърти път и каза: Аллах ти заповядва рецитираш Корана на хората си на седем наречия, и без значение на кое наречие рецитират, те ще са прави.}}
Сура 2:275 започва с думите (''аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна''), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (''йавмал гийаамати''), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“.  


{{Quote||"„Един велик учител, какъвто е Мауарди, казва, че Мухаммад е позволил четенето (на Корана) на основата на всяко едно от Седемте писма, както се е случило при случаите с Омар. Той също е позволил заместването на едно писмо с друго.<ref>"The Itqan" от Суиути , част 1, стр. 137. Стр. 141 и  142</ref>}}
Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.<ref> Нлдеке, Гесчичте, 3,63, Джиффери, Материалс, стр.31</ref> Този вариант е записан също така в кодекса на Тайха ибн Мусарриф, второстепенен кодекс, подчинен на текста от Ибн Масуд, като Тайха по подобие на Ибн Масуд е бил поставен в Куфа, Ирак като управник и там неговият кодекс е бил широко разпространен и следван.<ref>Джеффери, стр. 343</ref>
 
Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(''фасийааму тхалаатхати аййаамин'') ,  което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три  „последователни“ дни..
 
Този вариант произлиза от [[Ал Табари]] <ref>7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40</ref> и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б <ref>Джеффери, стр.129</ref> , както и в текстовете на Ибн Аббас <ref>Джеффери, стр.199</ref> и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.<ref>Джеффери, стр.289</ref>
 
Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен.
 
== Убай бин Кааб ==
 
Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,<ref name="bin Masud"></ref> е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.<ref>"''Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441</ref>. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.<ref>Сахих ал-Бухари, том 6, стр. 489</ref>
 
Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното:
 
# Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (''вайасташхиду ллааха'') <ref>цф. Нлдеке 3.83; Джеффери, стр.120</ref> <BR>
#  Той е изпускал думите (''ин кхиффтум'') от Сура 4:101..<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.127</ref><BR>
#  Той е четял (''мутатхаб-тхибиина'') вместо (''мудхабдхабиина'')  в Сура 4:143.<ref>Джеффери, стр.127</ref>
 
 
От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (''амарна мутрафиихаа фафасакуу'' ), Убай чете този параграф като (''баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу'').<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.140</ref>
 
Знаем, че докато Ибн Масуд е пропуснал две сури (113-та и 114-та) от своя кодекс, Убай е включил две допълнителни сури – Ал-Хафд (Припряността)<ref>"''На Тебе (единствено) служим и на Тебе (единствено) се молим и покланяме, и към Тебе (единствено) прибягваме и сме Твои потомци. Страхуваме се от Твоето наказание и се надяваме на милостта Ти. Наистина Твоето наказание ще достигне неверниците.“ – ал-Хафд (the Haste)''" - ал Хафд ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Haste])</ref>и Ал-Хал (Разделението).<ref>"''О, Аллах, (единствено) от Тебе търсим помощ и прощение. Говорим с благодарност за Твоята благост. Никога не се съмняваме в Теб. Отхвърляме и не се доверяваме на всеки, който следва безнравствеността.“ – ал-Хал (Разделението)''" - ал-Хал ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Separation])</ref><ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан, стр. 152-153</ref>
 
== Какво липсва от Корана?==
 
Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.<ref>"''Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати от началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Всеопрощаващия, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е била равно по дължина на Сурата за Кравата.“ – „The Itqan”, Суюти, част 3-та, стр. 184</ref>
 
Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.<ref>"''Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта.''" - Сахих Муслим, том 2, стр. 501</ref>
 
Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“<ref>"''Абу Уакид ал-Лаитии казва: „Когато Пратеникът на Аллах (saw) получеше откровение, ние отивахме при него и той ни учеше на това, което му беше разкрито. (Аз отидох) при него и той ми каза „ Един ден внезапно ми беше казано: Наистина Аллах казва,…“ – Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 525</ref> Този стих липсва в днешния Коран.
 
Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.</ref>.
 
Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан Ибн Маджа, стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и  да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref>
 
== Алхаджадж променя Корана на Усман ==
 
Текстът, който имаме днес дори не е ревизираната от Усман версия на Корана, но включва промени, направени от Ал-Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи.
 
Ал Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи, който е живял между 660-714 г. сл. Хр., е бил преподавател по арабски език в града Таиф. Впоследствие той се присъединява към армията и се превръща в най-могъщата личност при управлението на Халиф Абд ал-Малик Ибн Мараван и сина му Ал-Уалеед Ибн Абд ал-Малик. Понеже Ал-Хаджадж е преподавал арабски, той си е позволявал да променя някои думи от Корана на Халиф Усман, което е показател за неговото неверие относно това, че Коранът е бил вдъхновен дума по дума или че е бил написан на „запазена плоча“.
 
За да не сме разточителни, ще споменем само някои от тези промени::
 
*  В Сура Юнус 10:22 той е променил думата (''йансхороком''), което означава „разстила те“ с (йусаййирукум), което означава „прави те да продължиш“"
 
* В Сура Аш-Шуара 26:116 той е променил думата (''ал-мукхрагиин'') , което означава „отхвърлените“ с (ал-маржуумиина) , което означава  „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“.
 
* В Сура Аш-Шуара 26:167 той е променил думата (''мин ал-маржуумиин''), което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“ с (''ал-мукхрагиин''), което означава „тези, които несъмнено ще бъдат отхвърлени“.
* В Сура Мухаммад 47:15 той е променил думата (''йасин''), което означава „беден арабин“ с (''аасин''), което означава  „ сквернен“.
 
* В Сура Ал-Хадид 57:7 той е променил думата (''уатаку''), което означава „се страхуваше от Аллах“ с (''уа-енфакуу''), което означава „похарчи за благотворителност/раздават“.
 
 
Ако прочетете кораничните Тафсири върху тези стихове като Ал-Джалалаин и други , ще забележите, че те говорят за други прочити на тези думи, което доказва, че се е случило повреждане.
 
Посетете [http://web.archive.org/web/20070309000028/http://www.geocities.com/pentaur2001/index.html този] сайт, за да видите разликите между Кодекса Самарканд и Кодекса Усман..
 
== Разлики в текстовете Хафс и Уарш==
 
Освен други ранни варианти на текста, съществуват два различни текста на Корана, които днес се отпечатват, наречени на техните съответни разказвачи Хафс (от Куфа) и Уарш (от Медина). 
 
Текстът Хафс е по-опростен и се използва в повечето райони на ислямския свят. Текстът Уарш се използва главно в Западна и Северозападна Африка, както и от Заидиа в Йемен. Ето някои от разликите:
 
{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="5" align="center" width = "60%" class=wikitable
! Сура 
! Хафс
! Уарш
! Бележка
|-
|2:132 
|уауасса
|уa'aусa
| Ал-Дани споменава Абу Убаид видя уa’aусa в имама, мусхаф Усман
 
|-
|3:133 
|уасари’у 
|сари’у
|
|-
|5:54 
|йартадда   
|йартадид   
| Ал-Дани цитира Абу Убаид видя (йартадид) в имама
|-
|3:81 
|атайтукум 
|атайнакум 
|
|-
|2:259 
|нунсхизуха 
|нунсхируха   
|
|-
|2:140 
|такулуна 
|йакулуна 
|
|}
 
== Диакритични знаци и граматически грешки==
 
Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове.
 
За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения.  
 
Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226 </ref>
 
Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен.
 
* ''Саби`еен''  или ''Саби`уун''  – едно от двете трябва да бъде грешно (5:69, 22:17)
 
* ''Бутунихи'' е грешка в 16:66. Трябва да бъде ''Бутуниха'' , защото се отнася за множествено число (говеда).
 
* ''Кон файакуун'', което значи „бъди и това е“, трябва да бъде ''кон факана'', което означава „бъди и той беше“ в 3:59, защото се отнася за миналото, а не за настоящето..
 
== Повредеността на предишните Писания==
 
Много мюсюлмани погрешно вярват, че Коранът проповядва за [[Corruption of Previous Scriptures (Qur'an 2:79)| повреденост на предишните Писания]]. Но с това погрешно вярване се появяват редица нови проблеми.
 
В Корана 15:9 се казва: „Ние низпослахме дхикр (Напомнянето) и Ние непременно ще го пазим“, но за кое „напомняне“ говори Аллах и кой е решил, че то важи единствено за кораничния текст?
 
Таурата (Тората) и Инджила (Новия Завет) също са означени с дхикр(Напомнянето) в 21:48, 21:7 и 40:53-54. И ако Аллах не е успял да запази тези дхикр, както е обещал в 15:9, как е възможно да очакваме, че е запазил последните дхикр?
 
Аллах казва, че ще запази дхикр, като ще запази или всички дхикр (Таурата, Инджила и Корана), или Нищо.
 
== Заключение==
 
Какво научихме от всичко това? Научихме, че някои стихове липсват, някои рецитирания са различни помежду си, както и че най-изявените учители и рецитатори в исляма, които са били одобрения от самия Мухаммад, са отхвърляли Корана на Утман.
Какво е стигнало до нас? До нас е стигнал един твърде човешки текст, който е податлив на повреди както всеки друг средновековен текст, а на мюсюлманите, които отричат това не им остава нищо друго освен да поддържат една несъстоятелна теза.


{{Quote||„Когато младежите и техните учители се бореха един срещу друг по времето на Усман заради разликите в четенето (на кораничния текст), той (Усман) уеаднакви четенето и накара хората да го рецитират според това, защото той се страхуваше от бунтове, понеже иракчаните и дамаскините спореха за наречието. Но преди това преписите на Корана (се четяха) на основата на Седемте писма, на които Коранът беше даден.“<ref>"The Itqan" от Суиути, част 1, стр. 170 и  171</ref>}}


==Източници==
==Източници==
   
   
[[Category:Завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]
[[Category:Проблеми с Корана]]

Версия от 13:54, 21 декември 2017

Промени и създаване на Корана
Порочност на Корана
Проблеми с автентичността на Корана
Повредеността на Корана

Тази статия изследва ислямското твърдение, че Коранът се е запазил и е без повреди.

Въведение

За Корана се твърди, че представлява откровение от Аллах към Пророка Мухаммад чрез ангела Гавриил. Бил е разкриван на Мухаммад на етапи, като са били необходими 23 години за неговото завършване.

Никога през живота си Мухаммад не е нареждал тези предполагаеми откровения да бъдат събрани в една книга.[1] Ако както се твърди, Мухаммад е бил пратеник за цялото човечество, е озадачаващо защо той никога не е помислил за запазване на своето послание.

Неговите последователи могат единствено да се доверят на съществуването на Корана понастоящем и неговото разпространение отвъд тези, които Мухаммад първоначално е подчинил. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Коранът се е запазил от Аллах, както е било обещано.[2]

Доказателства отвътре

Можем да намерим доказателства, които предполагат, че Коранът е бил повреден от множество източници, но най-шокиращото е наличието на доказателства за това в самия Коран. Коранът ни казва: „Някои от юдеите променят местата на думите..."[3]

Думата „променят“ в арабския оригинал е Йухарифуун, което означава „опорочавам, повреждам". Ето защо според Корана, ал-Тахрииф (повреждането, опорочаването) се постига чрез промяна правилните места на думите.

Дали Коранът е бил обект на подобни промени? Без никакво съмнение е бил. Ако прочетем Сура 5:3, там се казва „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“[4]

Това е цитат от 5-та глава, а Коранът съдържа 114 глави общо. Как може ислямската религия да бъде завършена в 5-та глава, когато още 109 глави чакат своя ред? Ако е била завършена в 5-та глава, следователно няма нужда от следващите 109 глави.

Някои мюсюлмани твърдят, че този стих е бил последно разкрит. Ако това е така, дали откровението до този стих е било несъвършено? И също така защо това не е сложено като заключение? Това доказва, че мюсюлманите са променили правилните места на думите, а според Корана това представлява Тахрииф (повреждане, опорочаване).

Първата сура, която е била разкрита е Ал-Алак, въпреки това намираме сурата Ал-Фатиха в началото на Корана. Вместо това мюсюлманите са поставили първата разкрита глава (Ал-Алак) като глава 96-та глава, към края на Корана.

И това не е ли промяна в правилните места на думите? Това всъщност е “Тахрииф”. Мюсюлманите не са подредили сурите хронологично. Те на своя глава са се заели да структурират откровенията, вместо Аллах Сам да изпълни тази задача..

Възможно ли е Коранът да се е запазил чрез спомените?

Ние ще кажем „не“, тъй като самият Мухаммад е забравял части от Корана и се е нуждаел от това неговите последователите да му ги припомнят.[5] Това е породило неговите откровения „на момента“, като той е твърдял [6] , че някои стихове е трябвало да бъдат забравени.

А какво да кажем за най-великите запаметители на исляма измежду Салафите, може би те са успели да го запомнят? Това няма да проработи като аргумент. Най-добрите и повечето от Кура „рецитаторите“ са умрели преди неговото събиране.[7] Дори Абу Бакр е знаел, че ще бъде трудно Коранът да бъде събран [8] , както и че Мухаммад никога не е нареждал подобно действие .[1]

И наистина Коранът не е бил напълно запаметен от сподвижниците и като доказателство трябва само да погледнем думите на Заид бин Табит, сподвижникът, натоварен с неговото събиране.

Той казва: „Аз наченах да търся Корана и да го събирам от (това, което беше записано върху) листа на финикови палми, малки бели плочки, а също и от мъжете, които го знаеха наизуст, докато не открих последния стих от Сура Ат-Тауба (Покаянието) от Аби Хузайма ал-Ансари, и не го открих при никой друг освен него“.[9]

Ако сподвижниците го бяха запаметили напълно, защо тогава е било необходимо да се търсят стихове по листа и каменни плочки? Сурата Ал-Тауба е била открита единствено при един човек..

Разногласия върху Корана и изгарянето му

По времето на Халиф Усман, той чул че мнозина мюсюлмани са спорели помежду си за това кой рецитира Корана по-добре и те са имали разногласия помежду си.[10]

Като чул това Усман веднага заповядал изгарянето както на частични, така и на цели преписи на Корана [11] и изпратил послание до Хафса (една от съпругите на Мухаммад) с искане да му предостави ръкописите, които тя притежавала [12] Като изготвил кодекс на основата на онова, което Заид бин Табит първоначално бил събрал,[9] той го дал на народа.

Дори след последната рецензия на Корана от времето на Усмановото владичество, все още възниквали спорове с оглед автентичността на текста. Един прекрасен пример за това се отнася до различаващото се четене на Сура 2.238.

В оригинала на арабски четем: “Спазвайте молитвите си и заставайте със смирение пред Аллах!”(Хафизу аляс салауати уес салятил ууста уе куму лилляхи кянитин(кянитине)).[13]

Алтернативното четене на този стих е дадено от Аиша, според която в този стих се казва „aср молитва(салаатиил ‘асри) “ .[14] Въпреки това, според Кодекса на Хафса,[15] това никога не е било така. В официално направеният одобрен превод от Главно мюфтийство в България с преводач Цветан Теофанов и редактор Шейх Али Хаираддин, се превежда: „Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”.

Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител

Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.[16] Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана.

Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.[17]

Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана.

След като Мухаммад е избрал Абдулла ибн Масуд, той е бил последван от Салим, освободеният роб на Абу Худайфа, Муаад бин Джабал и Убай бин Кааб.[16] Странно е обаче, че не можем да намерим никакво споменаване на Заид Бин Табит, който е бил в крайна сметка натоварен със задачата да събере остатъците от Корана.

Несъгласието на Ибн Масуд с Усман

Коранът, който Ибн Масуд притежавал е бил известен и съгласуван с мнозинството мюсюлмани. Когато Усман е заповядал всички ръкописи да бъдат заличени и че единствено кодексът на Заид е трябвало да бъде запазен, недоволството на Абдалла ибн Мас‘уд е било огромно.

"Аз не съм ги [народа на Куфа] заблуждавал. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-посветен в Книгата на Аллах, аз ще се придвижа до там и ще го посоча".[18]

Що се отнася до авторитета, с който се е ползвал Заид бин Табит, Абдулла ибн Масуд е казал: „Аз рецитирах от Пратеника на Аллах (да речем) седемдесет сури, които аз овладях преди Заид ибн Табит да приеме исляма.“.[19]

Когато Усман е наредил заличаването на кодекса на Ибн Масуд, Ибн Масуд е произнесъл проповед в Куфа и е казал: „Хората са намерени за виновни в измама при четенето на Корана. Предпочитам да чета според рецитираното от него (Пророка), когото обичам повече от Заид Ибн Табит. В името на Онзи, освен Когото няма друг бог! Аз научих повече от седемдесет сури от устата на Пратеника на Аллах, нека Аллах да го благослови, докато Заид Ибн Табит беше още младеж, косата му беше вързана на две плитки и си играеше с младежите.“[20]

Заид бин Табит не е можел по никакъв начин да съперничи на великия учен и преподавател Ибн Масуд и подобни проповеди са разрушителни за историята на исляма и автентичността на Корана.

Какво е имало в Корана на Ибн Масуд, което е липсвало в Корана на Усман?

В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и (сури 113 и 114).[21]

Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници [22] и от всички налични източници можем да проследим не по-малко от 101 варианта само в Суратул-Бакара.

Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете:

Сура 2:275 започва с думите (аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (йавмал гийаамати), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“.

Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.[23] Този вариант е записан също така в кодекса на Тайха ибн Мусарриф, второстепенен кодекс, подчинен на текста от Ибн Масуд, като Тайха по подобие на Ибн Масуд е бил поставен в Куфа, Ирак като управник и там неговият кодекс е бил широко разпространен и следван.[24]

Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(фасийааму тхалаатхати аййаамин) , което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три „последователни“ дни..

Този вариант произлиза от Ал Табари [25] и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б [26] , както и в текстовете на Ибн Аббас [27] и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.[28]

Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен.

Убай бин Кааб

Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,[16] е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.[29]. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.[30]

Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното:

  1. Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (вайасташхиду ллааха) [31]
  2. Той е изпускал думите (ин кхиффтум) от Сура 4:101..[32]
  3. Той е четял (мутатхаб-тхибиина) вместо (мудхабдхабиина) в Сура 4:143.[33]


От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (амарна мутрафиихаа фафасакуу ), Убай чете този параграф като (баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу).[34]

Знаем, че докато Ибн Масуд е пропуснал две сури (113-та и 114-та) от своя кодекс, Убай е включил две допълнителни сури – Ал-Хафд (Припряността)[35]и Ал-Хал (Разделението).[36][37]

Какво липсва от Корана?

Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.[38]

Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.[39]

Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“[40] Този стих липсва в днешния Коран.

Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“[41], първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб[42].

Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.[43] Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.[44]

Алхаджадж променя Корана на Усман

Текстът, който имаме днес дори не е ревизираната от Усман версия на Корана, но включва промени, направени от Ал-Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи.

Ал Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи, който е живял между 660-714 г. сл. Хр., е бил преподавател по арабски език в града Таиф. Впоследствие той се присъединява към армията и се превръща в най-могъщата личност при управлението на Халиф Абд ал-Малик Ибн Мараван и сина му Ал-Уалеед Ибн Абд ал-Малик. Понеже Ал-Хаджадж е преподавал арабски, той си е позволявал да променя някои думи от Корана на Халиф Усман, което е показател за неговото неверие относно това, че Коранът е бил вдъхновен дума по дума или че е бил написан на „запазена плоча“.

За да не сме разточителни, ще споменем само някои от тези промени::

  • В Сура Юнус 10:22 той е променил думата (йансхороком), което означава „разстила те“ с (йусаййирукум), което означава „прави те да продължиш“"
  • В Сура Аш-Шуара 26:116 той е променил думата (ал-мукхрагиин) , което означава „отхвърлените“ с (ал-маржуумиина) , което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“.
  • В Сура Аш-Шуара 26:167 той е променил думата (мин ал-маржуумиин), което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“ с (ал-мукхрагиин), което означава „тези, които несъмнено ще бъдат отхвърлени“.
  • В Сура Мухаммад 47:15 той е променил думата (йасин), което означава „беден арабин“ с (аасин), което означава „ сквернен“.
  • В Сура Ал-Хадид 57:7 той е променил думата (уатаку), което означава „се страхуваше от Аллах“ с (уа-енфакуу), което означава „похарчи за благотворителност/раздават“.


Ако прочетете кораничните Тафсири върху тези стихове като Ал-Джалалаин и други , ще забележите, че те говорят за други прочити на тези думи, което доказва, че се е случило повреждане.

Посетете този сайт, за да видите разликите между Кодекса Самарканд и Кодекса Усман..

Разлики в текстовете Хафс и Уарш

Освен други ранни варианти на текста, съществуват два различни текста на Корана, които днес се отпечатват, наречени на техните съответни разказвачи Хафс (от Куфа) и Уарш (от Медина).

Текстът Хафс е по-опростен и се използва в повечето райони на ислямския свят. Текстът Уарш се използва главно в Западна и Северозападна Африка, както и от Заидиа в Йемен. Ето някои от разликите:

Сура Хафс Уарш Бележка
2:132 уауасса уa'aусa Ал-Дани споменава Абу Убаид видя уa’aусa в имама, мусхаф Усман
3:133 уасари’у сари’у
5:54 йартадда йартадид Ал-Дани цитира Абу Убаид видя (йартадид) в имама
3:81 атайтукум атайнакум
2:259 нунсхизуха нунсхируха
2:140 такулуна йакулуна

Диакритични знаци и граматически грешки

Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове.

За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения.

Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,[45] което те са породили, са довели до различия в ислямското право..[46]

Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен.

  • Саби`еен или Саби`уун – едно от двете трябва да бъде грешно (5:69, 22:17)
  • Бутунихи е грешка в 16:66. Трябва да бъде Бутуниха , защото се отнася за множествено число (говеда).
  • Кон файакуун, което значи „бъди и това е“, трябва да бъде кон факана, което означава „бъди и той беше“ в 3:59, защото се отнася за миналото, а не за настоящето..

Повредеността на предишните Писания

Много мюсюлмани погрешно вярват, че Коранът проповядва за повреденост на предишните Писания. Но с това погрешно вярване се появяват редица нови проблеми.

В Корана 15:9 се казва: „Ние низпослахме дхикр (Напомнянето) и Ние непременно ще го пазим“, но за кое „напомняне“ говори Аллах и кой е решил, че то важи единствено за кораничния текст?

Таурата (Тората) и Инджила (Новия Завет) също са означени с дхикр(Напомнянето) в 21:48, 21:7 и 40:53-54. И ако Аллах не е успял да запази тези дхикр, както е обещал в 15:9, как е възможно да очакваме, че е запазил последните дхикр?

Аллах казва, че ще запази дхикр, като ще запази или всички дхикр (Таурата, Инджила и Корана), или Нищо.

Заключение

Какво научихме от всичко това? Научихме, че някои стихове липсват, някои рецитирания са различни помежду си, както и че най-изявените учители и рецитатори в исляма, които са били одобрения от самия Мухаммад, са отхвърляли Корана на Утман. Какво е стигнало до нас? До нас е стигнал един твърде човешки текст, който е податлив на повреди както всеки друг средновековен текст, а на мюсюлманите, които отричат това не им остава нищо друго освен да поддържат една несъстоятелна теза.


Източници

  1. 1,0 1,1 "… Ето защо ти предлагам на теб (Абу Бакр) да наредиш Коранът да бъде събран.“ Аз казах на Умар: „Как може да направиш нещо, което Пратеникът на Аллах не е сторил?“ Умар каза: „В името на Аллах, това е добро начинани..." - Сахих Бухари - 6:61:509(англ.)
  2. "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим" - Коран 15:9
  3. Коран 4:46
  4. Коран 5:3
  5. "Пратеникът на Аллах чул един мъж да рецитира Корана през нощта и казал: „Нека Аллах излее милостта Си върху него, понеже той ми припомни тези и тези стихове от тези и тези сури, за които се беше да забравя."" - Сахих Бухари - 6:61:558(англ.)
  6. "Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?" - Коран 2:106
  7. "...Умар дойде при мен и каза: „Умар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен..." - Сахих Бухари - 6:61:509(англ.)
  8. "...Тогава Абу Бакр (ми) каза: „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме в нищо: и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо трябва да потърсиш (откъслечните ръкописи на) Корана и да ги събереш (в един ръкопис).“ В името на Аллах, ако ми бяха заповядали да преместя някоя планина нямаше да ми бъде толкова трудно колкото тази заповед към мен да събера Корана..." - Сахих Бухари - 6:61:509(англ.)
  9. 9,0 9,1 "...Започнах да търся Корана и да го събирам (това, което беше написано върху) листа на финикови палми, тънки каменни плочки..."Сахих Бухари - 6:61:509(англ.)
  10. "...Худайфа се страхуваше от техните различия (между народите на Шам и Ирак) в рецитирането на Корана, и тъй той рече на Утман: „О, господарю на Вярващите! Запази този народ преди те да се разделят заради Книгата (Корана) както юдеите и християните преди това..." - Сахих Бухари - 6:61:510(англ.)
  11. "...'Утман изпрати на всяка мюсюлманска провинция един препис от това, което те бяха преписали, и заповяда всички други коранични текстове, без значение дали са написани върху откъслечни ръкописи или са цели преписи, да бъдат изгорени..." - Сахих Бухари - 6:61:510(англ.)
  12. "...„… Утман изпрати послание на Хафса, което гласеше: „Изпрати ни ръкописите на Корана, за да можем да съберем кораничните текстове в съвършени преписи и да ви върнем ръкописите“. Хафса ги изпрати на Утман...." - Сахих Бухари - 6:61:510(англ.)
  13. Qur'an Text/Transliteration 2:238
  14. "Абу Юнус, освободен роб на Аиша, Майката на Вярващите, съобщава: Аиша ми заповяда да напиша Свещения Коран и поиска от мен да ѝ съобщия, когато стигна до стиха Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa quumuu lillaahi qaanitiin (2.238). Когато стигнах до този стих, аз ѝ го съобщих и тя нареди: Напиши го по този начин - Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa salaatiil 'asri wa quumuu lillaahi qaanitiin. Тя добави, че го е била чула така от Пратеника на Аллах.“ – Маватта Имам Малик, стр. 64
  15. "Съобщава се от Абдулла от името на Мухаммад ибн Абдул Малик, който съобщава от Язид (и т.н.)… Написано е в кодекса на Хафса, вдовицата на Пророка (saw): „Спазвай молитвите си, особено средната молитва и следобедната молитва“ – Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 87
  16. 16,0 16,1 16,2 "Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих ал-Бухари, том 5, стр. 96
  17. Сахих ал-Бухари, гл. 6, стр.488
  18. "Худайфа продължи да говори: „О, Абдулла ибн Каиш, ти беше изпратен при народа на Басра като техен управник (амир) и учител, и те се подчиниха на твоите правила, диалект и четене“. Той продължи: „О, Абдулла ибн Мас‘уд, ти беше изпратен при народа на Куфа като техен учител и те също се подчиниха на твоите правила, диалект и четене.“ Абдулла му каза: „При това положение аз не съм ги заблудил. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-начетен в Книгата на Аллах и мога да отида там – ще отида при него“. – Ибн Аби Дауд, Kitab al-Masahif, стр. 14
  19. Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 17
  20. Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр. 444
  21. "Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186
  22. Китаб ал-Масахиф, стр.54-73
  23. Нлдеке, Гесчичте, 3,63, Джиффери, Материалс, стр.31
  24. Джеффери, стр. 343
  25. 7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40
  26. Джеффери, стр.129
  27. Джеффери, стр.199
  28. Джеффери, стр.289
  29. "Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441
  30. Сахих ал-Бухари, том 6, стр. 489
  31. цф. Нлдеке 3.83; Джеффери, стр.120
  32. цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.127
  33. Джеффери, стр.127
  34. цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.140
  35. "На Тебе (единствено) служим и на Тебе (единствено) се молим и покланяме, и към Тебе (единствено) прибягваме и сме Твои потомци. Страхуваме се от Твоето наказание и се надяваме на милостта Ти. Наистина Твоето наказание ще достигне неверниците.“ – ал-Хафд (the Haste)" - ал Хафд (the Haste)
  36. "О, Аллах, (единствено) от Тебе търсим помощ и прощение. Говорим с благодарност за Твоята благост. Никога не се съмняваме в Теб. Отхвърляме и не се доверяваме на всеки, който следва безнравствеността.“ – ал-Хал (Разделението)" - ал-Хал (the Separation)
  37. Ас-Суюти, Aл-Иткан, стр. 152-153
  38. "Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати от началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Всеопрощаващия, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е била равно по дължина на Сурата за Кравата.“ – „The Itqan”, Суюти, част 3-та, стр. 184
  39. "Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта." - Сахих Муслим, том 2, стр. 501
  40. "Абу Уакид ал-Лаитии казва: „Когато Пратеникът на Аллах (saw) получеше откровение, ние отивахме при него и той ни учеше на това, което му беше разкрито. (Аз отидох) при него и той ми каза „ Един ден внезапно ми беше казано: Наистина Аллах казва,…“ – Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 525
  41. Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524
  42. "Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.
  43. Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан Ибн Маджа, стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13
  44. "...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание...." - Сахих Муслим - 17:4194(англ.)
  45. "Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586
  46. Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226