Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79): Разлика между версии

Докато ранните ислямски учители като Ибн ал-Лайт, Ибн Раббан, Ибн Кутайба, Ал-Якуби, [[Ал Табари]], Ал-Бакилани, Ал-Масуди и Ал-Бухари биха го отхвърлили,<ref>Camilla Adang (1996), ''Muslim Writers on Judaism & the Hebrew Bible from Ibn Rabban to Ibn Hazm'', Leiden: Brill. ISBN 90-04-10034-2.</ref><ref> G. Parrinder, ''Jesus in the Qur'an'', Faber and Faber, Лондон 1965г.; Датски превод: Ten Have, Baarn 1978г., стр. 124.</ref> днес е всеобщо разпространено вярването в това, че Коранът определя предишните Писания (Тората и Инджила) като физически повредени от тези, които са имали задължението да ги пазят (юдеите и християните). Следователно Коранът представлява „завръщане“ към истинското послание на Библейския Бог. Ако бъдат помолени да посочат доказателство за тезата си, при която Коранът казва, че предишните Писания са били повредени, апологетите ще представят стих от {{Quran|2|79}} като доказателство: