Editor, Редактори, Администратори
155
редакции
Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62) (преглед на кода)
Версия от 13:06, 21 февруари 2024
, 21 февруари→Дауат ул Коран
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 87: | Ред 87: | ||
====Биян-ул-Коран==== | ====Биян-ул-Коран==== | ||
{{Quote|[http://tanzeem.org/online/dorah/005-Al%20Baqara%2047-82.pdf Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Д-р Исрар Ахмед, Биян-ул-Коран|'''Някои объркани и зли продажници се опитаха в наши дни да заблудят хората, като тълкуват погрешно | {{Quote|[http://tanzeem.org/online/dorah/005-Al%20Baqara%2047-82.pdf Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Д-р Исрар Ахмед, Биян-ул-Коран|'''Някои объркани и зли продажници се опитаха в наши дни да заблудят хората, като тълкуват погрешно този аят. Те казват, че за да се постигне спасение, не е необходимо да се вярва в Пророка Мухаммад (мир нему), а двата члена на вярата, обсъдени тук, т.е. вярата в Аллах (Слава Нему Всевишния) и в отвъдното, са достатъчни за спасението на хората'''. От друга страна, този аят ясно показва, че не дава подробности за всички членове на вярата, в които човек трябва да вярва. Те са споменати другаде на много места. Всъщност този аят изяснява погрешното схващане, което юдеите са имали, че те са избраните и само те ще влязат в рая. Напротив, Аллах казва, че вашето спасение не зависи от вашия произход или раса, а от това дали сте праведни или не. | ||
Що се отнася до вярата в Пророка Мухаммад, бихме искали да посочим факта, че в шестия параграф (руку) на тази сура Аллах приканва юдеите да приемат исляма, като повярват в пророчеството на Мухаммад (МН), за да постигнат спасение и вечно блаженство. '''И така, как е възможно да се твърди, че вярата на човек е пълна без да е повярвал в Пророка Мухаммад? Контекстът на този аят пояснява, че онези хора, които са били юдеи, християни или сабианци и са следвали собствения си пророк преди появата на Пророка Мухаммад, вярвали са в Аллах и отвъдното, вършили са праведни дела – те ще получат наградата си от Аллах. Но след като Аллах разкри Корана на Пророка Мухаммад, е станало задължение на човека да повярва в него и в последната разкрита Книга, наред с другите членове на вярата.'''.}} | Що се отнася до вярата в Пророка Мухаммад, бихме искали да посочим факта, че в шестия параграф (руку) на тази сура Аллах приканва юдеите да приемат исляма, като повярват в пророчеството на Мухаммад (МН), за да постигнат спасение и вечно блаженство. '''И така, как е възможно да се твърди, че вярата на човек е пълна без да е повярвал в Пророка Мухаммад? Контекстът на този аят пояснява, че онези хора, които са били юдеи, християни или сабианци и са следвали собствения си пророк преди появата на Пророка Мухаммад, вярвали са в Аллах и отвъдното, вършили са праведни дела – те ще получат наградата си от Аллах. Но след като Аллах разкри Корана на Пророка Мухаммад, е станало задължение на човека да повярва в него и в последната разкрита Книга, наред с другите членове на вярата.'''.}} | ||
| Ред 93: | Ред 93: | ||
====Дауат ул Коран==== | ====Дауат ул Коран==== | ||
{{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх|Тук трябва да се изясни още един много важен момент''' Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение.''' Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. '''Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.'''. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. '''Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга'''. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва: | {{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх|Тук трябва да се изясни още един много важен момент.''' Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение.''' Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. '''Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.'''. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. '''Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга'''. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва: | ||
При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19) | При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19) | ||