„Който убие човек“ (Коран 5:32)

от УикиИслям
Версия от 18:14, 20 април 2016 на Damaskin (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)

Направо към: навигация, търсене
Quran 5-32.png

Тази статия анализира и определението за „разруха“ в исляма

Въведение[редактиране]

Множество уебсайтове [1][2][3] и публични фигури [4][5] твърдят, че следният стих се намира в Корана и че той разобличава убийството, както и че сравнява отнемането на един човешки живот с геноцид срещу цялото човечество.

“Който убие човек, той сякаш е убил всички хора.А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.”

Въпреки това, този стих не може да намерен в нито един печатен вариант на Корана, без значение дали става въпрос за оригиналния арабски или за някоя от многото версии на превода. Причината за това е проста: въпросният стих не съществува..

Коран 5:32[редактиране]

Това, което всъщност бива представяно от апологетите е изопачено извън контекст и подвеждащо перифразиране на следния стих:

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Анализ[редактиране]

Контекст[редактиране]

Този стих е написан в минало време (предписахме, не предписваме) и е ясно, че не се отнася за мюсюлманите, но за „Синовете на Исраил“, т.е. юдеите, които според исляма, са получили по-ранна поредица от писания. Всъщност това представлява погрешно възприемане на един равински коментар, който се намира в Талмуда, като думи на Аллах.

Също така когато условието, което позволява убийството бива отново включено и пасажът се прочете със следващите два стиха, отправени към мюсюлманите (забележете препратката към Пратеника на Аллах и промяната към сегашно време), това, което първо се появява на повърхността като наглед мирно послание, всъщност представлява предупреждение към неверниците:

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение,освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!
Коран 5:33-34

Приложението при мюсюлманите[редактиране]

Според високо уважавания екзегет по Корана Ибн Касир – ранният кораничен коментатор и Табиун, Саид ибн Джубаир (който е живял по времето на Пророка Мухаммад и е бил сподвижник на Айша) е казал:

[فَكَأَنَّمَا قَتَلَ النَّاسَ جَمِيعاً]

.....Саид бин Джубаир рече: „Този, който си позволява да пролива кръвта на Мюсюлманин е подобен на човек, който позволява проливането кръвта на всички хора. Този, който забранява проливането кръвта на един Мюсюлманин е подобен на човек, който забранява проливането кръвта на цялото човечество“. В допълнение Ибн Джураидж казва, че Ал-Арадж е казал каквото Муджахид е коментирал по този аят

Също така се съобщава от друг Табиун и коментатор на Корана, че Муджахид ибн Джабр (ученик на Ибн Аббас; братовчед по бащина линия на Мухаммад), в коментара си върху стих 5:32 е казал:

Този който убие преднамерено вярваща душа, Аллах прави Огнения Ад негово обиталище, Той ще се разгневи срещу него и ще го прокълне и е приготвил ужасно наказание за него, равно на това, ако той беше убил всички хора и неговото наказание щеше бъде отново същото.

Като сподвижник на Мухаммад, Ибн Аббас е присъствал, когато тези стихове са били разкрити. Заедно с Ибн Джабр, той е прегледал Корана тридесет пъти и е запомнил значенията на текстовете. Мюсюлманските учители смятат Ибн Джабр като източник, притежаващ най-висока надеждност.[6]

Ценността на неверника[редактиране]

До тук се уверихме, че стих 5:32 не осъжда убиването на немюсюлмани, както и че мюсюлманинът не трябва да убива други мюсюлмани, но какъв е случаят с неверниците? Какво е ценността на техния живот? Според сахих хадисите, Мухаммад е казал, че животът на немюсюлманина не е неприкосновен:

Разказва Анас бин Малик:

Пратеникът на Аллах рече: „Беше ми наредено да воювам срещу хората, докато те не кажат: „Никой не е достоен за поклонение освен Аллах.“ И ако те го кажат, молят се с нашите молитви, спазват нашата Кибла и убиват както ние убиваме, тогава тяхната кръв и собственост ще бъдат неприкосновени за нас и ние няма да се занимаваме с тях, освен законно и тяхната разплата ще бъде с Аллах.“ Разказва Маймун ибн Сия, че е попитал Анас бин Малик,

„О, Абу Хамза! Кое нещо прави живота и собствеността на един човек свещени?“ Той отговори: „Този, който изрече: Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, спазва нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашите заколени животни, тогава той е мюсюлманин и притежава същите права и задължения, които имат всички мюсюлмани“.

Освен това Мухаммад е издал нареждане (фатва), че мюсюлманин не може да бъде убит заради убийство на немюсюлманин.

Разказва Абу Духайфа: Попитах Али: „Имате ли някакво друго Божествено писание освен Корана?“ Или, както рече веднъж Уяйна, „освен това, което хората имат?“ Али каза: „Кълна се в Него, Който е направил да покълне зърното и е създал душата, ние нямаме нищо друго освен това, което е в Корана и способността (дара) за разбиране Книгата на Аллах, с която Той може да надари човек и каквото е написано на този лист хартия.“ Аз попитах: „Какво има върху хартията?“ Той отговори: „Законовите постановления за Дия (кръвен данък) и (откупът) за освобождаването на пленници, както и постановлението, че никой мюсюлманин не трябва да бъде убиван при Кисас (равенство в наказанието) за убийство на кафир (неверник)

Голямото мнозинство сред мюсюлманските учители поддържа този възглед, докато една малка част от тях вярват, че мюсюлманинът може да бъде убит, ако той е убил димми немюсюлманин, който е под „закрилата“ на ислямската общност.[7][8]

Значението на „Разруха“[редактиране]

Коранът не е ясен относно това какви действия заслужават наказания като екзекутиране, разпъване на кръст или отрязване на ръце и крака на противници или дезертьори.

Като оставим настрани факта, че не е позволено никой мюсюлманин да бъде убиван заради убийство на немюсюлманин, като терминът „убийство“ е съвсем ясен, то какво означава понятието „разпространение на разруха“?

В Тафсир Ибн Касир, Катада, един от сподвижниците на Мухаммад, е обяснил определението за „разруха“ според исляма:

(И когато им е казано: „Не вършете разруха на земята“), това означава, „Не вършете действия на неподчинение на земята. Тяхната разруха се състои в неподчинението на Аллах, защото всеки, който не се покорява на Аллах на тази земя, или заповядва неподчинение на Аллах, извършва разруха на земята.
Значението на разруха
Тафсир Ибн Касир

В Тафсир на Ибн Аббас:

(Заради това, че) Каин неправомерно уби Авел (Ние заповядахме на Чедата на Израил) в Тората (че този, който е убил е човешко същество поради нещо друго, различно убийство на човек) т.е. предумишлено (или заради разрушителни дела по земята) или заради идолопоклонство, (той ще бъде като такъв, който е убил цялото човечество)
Сура ал-Маида, аят 32
Тафсир Ибн Аббас

В Тафсир ал-Джалалайн от Ал-Суюти, може да бъде намерен следният коментар:

Заради това, което извърши Каин, Ние заповядахме на Чедата на Израил, че всеки, който убие душа заради нещо друго, различно от убита душа, или заради нещо друго освен разрушителни дела, извършени на земята, по начина на неверието, разврата или разпътство и подобните им, той ще бъде като такъв, който е заклал цялото човечество; и всеки, който спаси живота на някого, избавяйки го от убиване, той ще бъде като такъв, който е спасил живота на цялото човечество – Ибн Аббас каза [че горното означава] в смисъл на насилие и защита на нейната [на душата] неприкосновеност [съответно]. Нашите пратеници вече стигнаха до тях, Чедата на Израил, с ясни доказателства, чудеса, но след това мнозина от тях все още извършват жестокости по земята, като прекрачват границите чрез неверие, убийства и подобните им.
Сура ал-Ма‘ида, аят 32
Тафсир ал-Джалалайн

Това разбиране за съдържанието на понятието „разруха“ в исляма се потвърждава, ако погледнем някои други стихове, намиращи се в Корана. Например стих 7:103:

После подир тях с Нашите знамения проводихме при Фараона и знатните му хора Муса, а те ги отхвърлиха. Виж какъв е краят на рушащите!
Коран 7:103

Става ясно, че извършващият „разрушителни дела“ се приравнява на такъв, който „обявява война на Аллах и Неговия Пратеник“ в следващия стих, може и се прилага към човек, който просто отказва да приеме исляма.[9]

Според Шейх Юсуф ал-Карадауи, най-цитираният ислямски юрист в света:

Сура ал-Маида (5:33) казва: „Наказанието за тези, които обявяват война на Аллах и Неговия Пратеник, е, че те трябва да бъдат убити и разпънати на кръст.“ Според разказа на Абу Кулаба този стих се отнася за вероотстъпниците. И много хадиси, не само един или два, но много, разказани от редица сподвижници на Мухаммад, заявяват, че всеки вероотстъпник трябва да бъде убит.

Следователно това, което първоначално се представя като извисеност на нравствените поучения, намиращи се в Корана, се превръща в един нетолерантен призив към насилие.

Заключение[редактиране]

В този случай, както и в редица други, именно апологетите, а не скептиците, са тези, които тълкуват погрешно стихове и ги цитират извън контекст. Това става ясно от едно просто прочитане на този стих и тези, които се намират преди и след него[10]

В ислямския свят, хората, които проповядват своята не-ислямска вяра или публично критикуват исляма, често биват измъчвани, вкарвани в затвора или дори екзекутирани от своите общности или правителства по силата на законите срещу „разпространяване на безредици [разруха] по земята“ и вероотстъпничество.

Ако стих 5:32 означава каквото някои апологети твърдят, че означава, защо те с неохота цитират прецизно стиха и предпочитат да представят подвеждащо перифразиране на това, което си пожелават този стих да казва? И още, защо умерените мюсюлмани са неспособни да заглушат своите крайни събратя на интелектуално ниво чрез използването на този съвършен стих?

Неспособни са, защото тяхното твърдение е погрешно и (както се показва от действията на мнозина) [11]всеки, който е запознат с Корана е наясно с това.

Външни препратки на английски език[редактиране]

Видеа

Източници[редактиране]

  1. Jacob Bender, "Jewish-Muslim Dialogue and the Value of Peace", The American Muslim, July 19, 2007
  2. Arsalan Iftikhar, "Murder has no religion", CNN, November 9, 2009 (refutation to Arsalan Iftikhar's piece: Murder Has A Religion)
  3. "Islamophobia", Wisdom Today, June 8, 2009
  4. Andrew G. Bostom, "Keith Ellison's Taqiyya", American Thinker, March 13, 2011
  5. "TRANSCRIPT: Remarks of President Obama in Cairo", Fox News, June 4, 2009
  6. "....MМуджахид ибн Джабир, Абу ал-Хаджадж ал-Махзуми е един от най-изявените коментатори на Корана сред Таби‘ините и е с най-висок ранг на надеждност сред разказвачите на хадиси...." - Sh. G. F. Haddad - Mujahid (d. 102) - LivingIslam, April 4, 2000г..
  7. "Killing a Muslim in punishment for killing a non-Muslim", Islamweb, Fatwa No.92261, August 1, 2006 (archived), http://www.islamweb.net/emainpage/index.php?page=showfatwa&Option=FatwaId&Id=92261. 
  8. Fatawa: Killing a Muslim for a Non-Muslim - Islamic Science University of Malaysia, November 6, 2003
  9. Някои апологети могат да се опитат да твърдят, че Фараонът и неговите военоначалници са били „лоши хора“, които са заслужили своя „край“. Но всяко нещо, което може да са или да не са направили, е нерелевантно към тази дискусия. Стихът цитира една-единствена причина за тяхното наказание и тази едничка причина е „погрешно отхвърляне“ на пратениците на Аллах.
  10. Виж на английски тази публикация от Артистичния Атеист относно информативната дискусия за контекства на стих 5:32 и стих 3:151 (стихът: „ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците“).
  11. Например, на 20 юли, след атентатите от 7 юли в Лондон, ислямският духовник Омар Барки Мохаммед публично заяви: „Осъждам убиването на невинни хора“, само за да бъде заснет два дни по-късно със скрита камера от репортер на Sunday Times под прикритие казвайки: „Да, аз осъждам убиването на всеки невинен човек, но не на всеки куффар“.

    Един от неговите последователи, ислямският проповедник Анджем Чудари, също обясни в интервю за Би Би Си, че „когато ние [мюсюлманите] казваме „невинни хора“, имаме предвид „мюсюлмани“. Що се отнася до немюсюлманите, те не са приели исляма. И това от нашата гледна точка е престъпление срещу Аллах.“ Бел.: Daniel Pipes - Can Infidels be Innocents? - Danielpipes.org, August 7, 2005г.