Грешки в Корана: Моисей и Аарон – вуйчовци на Иисус

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Грешки в Корана
Наследствените закони на Аллах
Моисей и Аарон – вуйчовци на Иисус


Въведение[редактиране]

Имран е арабската версия за името на иврит Амрам, посочен в Библията като бащата на Аарон, Моисей и Мариам:

59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.
Библия,Стар завет,Числа 2

В Корана, бащата на Мариам(майката на Иисус) е старозаветния Имран, а Муса(Моисей) и Харун(Аарон) се падат нейни братя - вуйчовци на Иисус.

Майката на Иисус(Иса на арабски), в действителност е друга Мария(Дева Мария,Мариам), а не дъщерята на Имран – родила се е приблизително 1400 години по-късно или много след Моисей(Муса на арабски) и Аарон(Харун на арабски).

Мариам, сестрата на Харун, е майка на Иисус[редактиране]

В Корана Аарон е известен с имената Харун,Аарон или Арон.
Мария(Мариам), сестрата на Харун /Аарон/, е майка на Иисус(Иса) според Корана:

27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: "О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница."
28. О сестро на Арон, баща ти не беше порочен човек, нито пък майка ти беше нецеломъдрена.
[Коран 19:29] - (Български Превод - Ахмадия)
28. O sister of Aaron! Thy father was not a wicked man nor was thy mother a harlot.
[Коран 19:28] - (Англ.)
29. И посочи тя към него. Рекоха: "Как ще беседваме с дете в люлка?"
30. Рече то: "Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат , докато съм жив.
32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!"
34. Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват.
Коран 19:27-34 - (Български перевод - проф. д-р. Цветан Теофанов)

Дъщерята на Имран е Мариам(Дева Мария - майката на Иисус)[редактиране]

Дева Мария(Мариам) е пазела целомъдрието си и затова е наречена Дева в християнството. Бог дава Своят Дух(Светият Дух), за да зачене с Иисус(Иса). Според автора на Корана обаче, целомъдрената и вдъхнатата със Своя дух е Мариам - дъщерята на Имран.

И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.
Коран 66:12

Сура 3, аяти 35-37, твърдят че жената на Имран казва за раждането на Мариам като Аллах я поверява на Закария(Захария в Библията на български):

35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."

36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"

37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: "О, Мариам, откъде имаш това?" Тя рече: "От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.
Коран 3:35-37

Дъщерята на Имран е поверена на Закария, а той е бащата на друг голям пророк и в исляма - Йоан Кръстител /Яхя на арабски/, който пък е съвременник на Иисус(Иса), живял също хиляди години след Имран(Амрам).

35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."

36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"
37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: "О, Мариам, откъде имаш това?" Тя рече: "От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.

38. Там Закария позова своя Господ. Рече: "Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова."
39. И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: "Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците."
40. Рече: "Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?" Рече: "Така! Аллах прави каквото пожелае."

41. Рече: "Господи, дай ми знак!" Рече: "Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!"
Коран 3:38-41

Аллах благославя дъщерята на Имран - Мариам, с Иисус(Иса):

35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."

36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"
37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: "О, Мариам, откъде имаш това?" Тя рече: "От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.
38. Там Закария позова своя Господ. Рече: "Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова."
39. И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: "Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците."
40. Рече: "Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?" Рече: "Така! Аллах прави каквото пожелае."
41. Рече: "Господи, дай ми знак!" Рече: "Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!"

42. И когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите!
43. О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд , и се кланяй с покланящите се!"
44. Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.

45. Когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
Коран 3:42-45

Хадиси[редактиране]

Мугхира бин Схуба съобщи: Когато пристигна в Наджран, те (християните от Наджран) ме попитахаa: Ти четеш "О, сестра на Харун" (т.е. Почитаната Мариам) в Корана, докато Мойсей е роден много преди Иисус. Когато се върнах при Пратеникa на Аллах (да бъде мир над него). Попитах го за това, при което той заяви: "(Хора на възрастни) използват да дадат имена (на техните хора), като имената на Апостолите и благочестиви хора, които бяха дошли преди тях."
Разказано от Мугхира бин Схуба: Пратеникът на Аллах (ﷺ) ме прати до Наджран. Те ми казаха: "Вие хора не рецитирате ли "О, сестра на Харун"(19:28) - докато между Моисей и Иисус има такава празнина?". Не знаех как да им отговоря. Така че, когато се върнах при Пророка (ﷺ), аз му казах за това, и той каза: "Защо не им каза, че те са носили имената на своите Пророци и праведните хора преди тях"

Този казус-противоречие е бил явно известен още и на първите мюсюлмани. Християните са знаели много добре фактите и мюсюлманите са се чудели, какво да им кажат. Затова се е наложило да попитат директно Мухаммад. Той не е дал конкретен отговор, а общ. Казал е, че иманата са съвпадение. Четящите виждат, че няма как да е съвпадение, защото Корана ясно и категорично говори, че детето на Имран - Мариам е поверено на бащата на Йоан кръстител - Закария:

35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."

36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"

37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария..

Коран 3:35-37

Тафсири[редактиране]

Тук ще се види ясното разграничение и общото между "Мария, дъщерята на Имран"="сестрата на Мойсей и Аарон", и "Дева(Девицата) Мария, майката на Иисус":

Ибн Касир[редактиране]

(И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. [Коран 66:12].
Тафсир от Ибн Касир относно Коран 21:91[1]
"И [спомени Мариам -; ] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете[Коран 21:91]."

А Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си(интимна част), което означава да защити и пречиства нейната чест, като е целомъдрена и без неморалност,

(и вдъхнахме в нея(интимна част) от Своя дух), което означава, чрез ангела Джибрил. Аллах изпрати ангела Джибрил до Мариам, и той дойде във формата на човек във всяко отношение. Аллах му заповядал да духне в празнината на дрехата и полъх влезе в утробата й, през интимните части; това е начина, по който Иисус беше заченат.
Тафсир от Ибн Касир относно Коран 66:12[2]

Танвир Ибн Аббас[редактиране]

(А Мария, дъщерята на Имран, чието тяло беше целомъдрена, ето защо ние вдъхнахме в него нещо на нашия Дух) и така ангел Джибрил(архангел Гавраил) духаше вътре в дрехата й, и тя забременява с Иисус. (И тя повярва в думите на нейния Господ) тя вярваше в това, което ангел Джибрил й казал, че той е пратеник на Аллах, натоварена с даване на свят син (и Неговото Писания) и тя също е вярвала в Неговите Писания: Тората, Евангелието и всички други писания; тя също така е казала, че това означава: тя вярваше в думите на своя Господ, че Иисус, синът на Мария, ще се появят в битие, както Аллах казва: "Бъди!" и той стана човешко същество, и тя също е вярвала в Неговото Писание: Евангелието, (и е от послушните) във времена на трудности и комфорт; а също така е казал, че това означава: а тя е послушена на Този, Който е съвършен и величествен".
Тафсир от Танвир Ибн Аббас за Коран 66:12[3]
(Може да се случи), а това със сигурност ще се случи (неговия Господ, ако той ви разведе, ще му даде своите съпруги вместо тях по-добре от вас) в подчинение, (покорен (Аллах)) като заявява открито, (вярвайки) вярно във вярата си и двете с езиците си и сърцата си, (благочестиви) покорни на Аллах и на съпруга им, (разкаялия) от греховете им, (склонен да гладува, вдовици) като Асийа Бинт Музахим, съпругата на фараона (и прислужници) като Мария дъщеря на Амран, майката на Иисус.
Тафсир от Танвир Ибн Аббас за Коран 66:5[4]

Ал Джалалайн[редактиране]

И Мария, дъщерята на Имран , която запази [целомъдрието на] утробата си, така че ние вдъхнахме в нея от нашия дух, а именно, ангел Джибрил - който вдъхна в отвара на ризата и, чрез Божието творение от това негово действие достигна утробата й, като по този начин да зачене Иисус - и тя потвърди думите на своя Господ, Неговите предписания и Него, разкри Писания, и тя беше от послушните, [една] от послушен народ.
Тафсир Ал Джалалайн за Коран 66:12[5]

Ал-Табари[редактиране]

Мохамед ибн Джарир ал-Табари (838г.–923г.) е един от най-ранните и най-известни мюсюлмански историци и тълкуватели на Корана. В прословутата си книга „Тарих ал-Табари“ (История на Табари) се казва:

Персите отстояват това 65 години след завземането от Александър на Вавилония и 51 години след Аршакидският правилник да започне, Мария дъщерята на Имран даде рождение на Иисус. Но Християните отстояват, че Иисус е роден 303 години след завладяването на Вавилония и Йоан Кръстителя беше роден 6 месеца след Иисус. Tе съобщават, че Мария беше бременна с Иисус на 13 годишна възраст. Те също съобщават, че Иисус е живял 32 години и няколко дни преди неговото възнесение, и Мария живяла 6 години след неговото възнесение, общо повече от 50 години. Tе твърдят, че Йоан и Иисус се срещат на река Йордан, когато Иисус е бил 30 годишен, и Йоан е бил заклан преди възнесението на Иисус. Закария бин Берекия, бащата на Яхя(Йоан Кръстител) бин Закария, и Имран бин Матхан, бащата на Мария, бяха женени за две сестри. Едната беше женена за Закария - тя беше майката на Йоан; другата беше с Имран бин Матхан и тя беше майката на Мария. Имран бин Матхан умря, когато майката на Мария беше бременна с нея. Когато Мария се роди, Закария се погрижи за нея след смъртта на майка и, защото нейната леля, сестрата на нейната майка беше с него.
История на ал-Табари Глава 4: Древните кралства, стр. 102[6]

Съвременни ислямски учени[редактиране]

Юсуф Ал-Кардави[редактиране]

Юсуф Ал-Кардави е Египетски ислямски теолог, и председател на Международния съюз на мюсюлманските учени. Той е много известен с телевизионното си предаване "шериата и живот", излъчвано по Ал Джазира, която се оценява на около аудитория от 60 милиона човека по целия свят. Също е добре известен с "IslamOnline", популярен интернет сайт. Публикувал е повече от 120 книги, включително за законосъобразното и забранено в исляма. Получил е и осем международни награди за приноса си към ислямската ерудиция, и се смята за един от най-влиятелните такива учени, които живеят днес. Той казва:

Още повече, че Коранът е направила Мария (Аллах да е доволен с нея), дъщеря на Имран и майка на Пророка Иисус (мир на праха му), пример за чистота, смирение на Аллах и на вяра в Неговото слово. А Мария, дъщеря на Имран, който пазеше целомъдрие и Ние вдъхнахме в (ръкава на ризата си или дрехата й) чрез Нашия "Рух" (т.е. ангел Гжибрил), и тя свидетелства за истинността на думите на нейния Господ (вярваше в думите на Аллах "Бъди и той беше!", че е Иисус - синът на Мария; -аз пратеник на Аллах), и (също вярваше в) Неговите стихове, а тя е на "Ганитун" (т.е. покорни при Аллах ).[Сура 66:12]
Юсуф Ал-Кардави, Статуса на жените в исляма:Безсмъртни майки[7]

Д-р Ариф Абдуллах[редактиране]

Ариф Абдуллах е роден през 1974 година и е един от най-образованите и почитани съвременни ислямски теолози в България. Завършва Йорданския държавен университет, където след бакалавърската, получава за 10 години и магистърска степен по “Тълкуване на Корана”. Бивш член е на Районния мюсюлмански съвет в Смолян и на Висшия мюсюлмански съвет. Защитава докторската си степен в Абърдийнския Университет във Великобритания. Настоящем е Председател на Научноизследователския център (НИЦ) към Висшия Ислямски Институт (ВИИ) в гр.София. Той казва:

Нещата не спират тук. Отвъд това Коранът говори за интелектуална и спиритуална или метафизична свобода, която се изразява със страдателното причастие „мухаррар” – „освободен”. В контекста на обет, даден от съпругата на Имран – майката на Мерием, Дева Мария – тя казва: „Господи, посветих на Теб това, което е в моята утроба, за да бъде освободено”, т.е. посвещавам това дете, за да бъде свободно, служейки на Теб, Господи
Д-р Ариф Абдуллах - Дискусия на „Маргиналия”: Имат ли място правата на човека в исляма?[8]


Св.Йоан Дамаскин[редактиране]

Св.Йоан Дамаскин е образован арабин, който е роден около 680-та година. В една от книгите си "За Ереста" казва:

И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на измаилтяни– предтеча на антихриста. То произхожда от Измаил – родения Аврааму от Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, така и измаилтяни. А ги назовават сарацини (Σαρακηνο†ς) като онеправдани от Сара (Tκ τ\ς Σά„…ας κενο†ς), поради казаното от Агар на ангела:„Сара ме празна отпрати“ (Σά„…α κενήν με Bπέλυσεν).Те са били идолопоклонци и са се покланяли на Зорницата и на Афродита, която на собствения си език са нарекли Хавар, което означава „велика“. Прочее до времето на Ираклий явно са били идолопоклонци.Оттогава, а и до не отдавна, у тях излезе лъжепророк, наричан Мамед. Той,след като му попаднали на ръка Старият и Новият Завет, и също, след като пообщувал с някакъв арианин, уж монах, организирал собствена ерес.Като придобил влияние над народа с привидно богопочитание и благочестие. Преданията за прелюбодейството на Авраам и Агар върху камъка вероятно са отражение на пред ислямската легенда, според която двама любовници, Исаф и На’ила, извършили прелюбодейство в меканския храм и за назидание били превърнати в камъни. В последствие двата камъка били поставени на хълмовете Сафа и Маруа близо до храма и с течение на времето станали обекти на поклонение. Той започнал да разгласява, че му било изпратено от небето писание. А след като нахвърлил в книгата си някои законоположения, достойни за присмех,предал им религиозен култ. Той казва, че един Бог е творец на всичко, Който нито е роден, нито е родил някого. Казва също и че Христос е Слово Божие и Дух Божи, тварен и раб, и че без семенно е роден от Мария – сестрата на Моисей и Аарон. Словото Божие и Духът – казва той – е влязло в Мария и е родило Иисуса,който бил пророк и раб Божи. А пък юдеите, като престъпили Закона, пожелали да Го разпънат на кръст, и като Го уловили, разпънали Неговата сянка. Самият Христос – казва той – нито бил разпнат, нито умрял, защото Бог Го взел в небесата при Себе Си, тъй като Го възлюбил.И следното казва: че след като Христос пристигнал на Небесата,Сам Бог Го запитал, казвайки: Иисусе, ти изрече ли „Син съм Божи и Бог съм“? И отговори Иисус: „Бъди милостив към мен, Господи!Знаеш, че не съм казвал това, нито презирам да бъда Твой роб, но хора-престъпници написаха, че съм изричал това слово, и излъгаха против мен, и са изпаднали в заблуждение“. И Бог му отвърна: „Знам, че Ти не изрече такова слово“.И разправяйки в това си съчинение много други измислени неща, достойни за присмех, той самохвално изтъква, че то му било низпослано от Бога. А ние пък казваме:Кой свидетелства, че Бог му е дал писание? Кой от пророците е предсказал, че ще излезе такъв пророк? И тъй като те се затрудняват да отговорят, трябва да разкажем как пред погледа на целия народ Моисей прие Закона, когато Бог се яви на планината Синай в облак и огън, в тъмнина и буря. И че всички пророци от Моисей и на сетне предсказваха за Христовото Пришествие, и че Христос е Бог, и че е Син Божи,Който щеше да дойде въплътен и щеше да бъде разпнат, да умре и да възкръсне, и че Той е съдник на живите и мъртвите. И след като кажем: Защо не по този начи не дошъл и вашият пророк, след като други са засвидетелствали за него, нито пък както на Моисея на димящата планина даде Закона пред погледите на народа, във ваше присъствие Бог не е дал нему писание, което, казвате, че е предоставил, за да бъдете и вие уверени. Тогава те отговарят, че Бог прави това, което си иска.Това и ние го знаем, казваме, но питаме по какъв начин писанието е снизходило върху вашия пророк. И отговарят: че когато спял, слязло писанието върху му. А ние насмешливо се обръщаме към тях, че щом спейки е приел писанието и не е усетил действие, у него се е изпълнила народната притча..( известните ръкописи липсва притчата). Като отново попитаме: Защо след като ви заповяда нищо да не правите или да не приемате без свидетели, не го попитахте: „Първом сам докажи чрез свидетели, че ти си пророк и че си дошъл от Бога“, и също:„Кое писание свидетелства за тебе?“, те ще замълчат посрамени. Тъй като на вас не вие позволено без свидетели да се жените, нито да купувате,нито да придобивате,нито вие самите приемате без свидетел да имате осел или добитък, притежавате и жените си, и добитъка, и ослите, и останалите неща със свидетелството на свидетели, единствено обаче вярата си и писанието имате без свидетелство,защото оня, който ви предаде писанието от никъде няма потвърждение, нито е известен някой свидетел (преди него), а и сам той в съня си го е приел. Измаилтяните ни наричат другарстващи, понеже,както те казват, въвеждаме другар на Бога, като казваме, че Христос е Син Божи и Бог. На тях отвръщаме, че това ни предадоха пророците и Писанието. Вие, както твърдите,пророците приемате. Ако прочее не правилно казваме, че Христос е Син Божи, те на това ни научиха и ни го предадоха. Някои от тях казват, че ние, като сме прочели алегорично,тия неща допълнително сме прибавили. А други твърдят, че евреите, понеже ни мразят, са ни заблудили, като са писали от името на пророците, за да погинем ние. И отново им казваме: След като твърдите, че Христос е Слово Божие и Дух, защо ни порицавате като другарстващи? Защото Словото и Духът са неразделни от тоя, в който са по природа. Та, ако в Бога е Неговото Слово,то ясно е, че и То е Бог. Ако пък То е извън Бога, то според вас Бог е без словесен и лишен от Дух. И тъй, избягвайки въвеждането на другар на Бога,вие Го орязахте. По-добре беше да казвате, че има другар,отколкото да Го орежете и да го представяте като камък, дърво, или нещо от безчувствените неща. Така че вие лъжливо ни наричате другарстващи, а пък ние ви наричаме орезници на Бога.Клеветят ни също като идолопоклонци, почитащи Кръста, от който те се гнусят. Ние пък им казваме: Защо прочее вие потърквате с ръка камъка във вашия Хаватан и целувате камъка, като го прегръщате? Някои от измаилтяните казват, че върху него Авраам е обладал Агар, а други, че за него той привързал камилата си, когато възнамерявал да принесе в жертва Исаака. След като писанието казва, че планината е била обрасла с гора и дървета,от които Авраам като начупи, върху тях положи Исаака за всесъжение и,че остави ослите заедно с робите, от къде прочее ви дойде да дърдорите тея неща? Тъй като там има гъста дъбова гора, ослите не могат да се промъкнат през нея. Засрамват се. Казват обаче, че е камъкът на Авраам. Въпреки това ние отвръщаме: Нека е на Авраама, според както вие бръщолевите. Не се ли срамувате, че го прегръщате, защото върху му Авраам е обладал жена, или защото си бил вързал камилата, а нас корите, че се покланяме пред Кръста Христов, чрез който силата на бесовете и дяволската заблуда бе разрушена? А тоя, дето наричат камък, е глава на Афродита, на която се покланяха [по-рано], която наричаха Хавер; върху него и до сега при внимателно наблюдение се вижда слаба следа от релеф. Тоя Мамед, както вече се каза, като съставил множество брътвежи,на всеки един от тях поставил название. Например: „писание за жената“ и в него съвсем явно законополага мъж да вземе четири жени, а наложници– ако може и хиляда; колкото ръката му удържи да са по-ниско от четирите жени. А това, дето може която пожелае да освободи, а друга, ако му се прииска, да отнесе със себе си, установил със закон по следната причина. Мамед имал сътрудник, наречен Зеид. Той имал хубава жена, в която Мухаммед се влюбил. Когато седели някога си Мамед, казал: „Човече, Бог ми заповяда да взема твоята жена“. А той отвърнал: „Ти си апостол,прави както Бог ти е заповядал: вземи моята жена“! Но по-скоро, за да кажем нещата по отнапред, първо се обърнал към него: „Бог ми нареди, да оставиш жена си“.Той я оставил, а след доста дни му казал: „Но Бог ми нареди аз да я взема“.След като я взел и прелюбодействал с нея, установил следния закон: „Който иска,нека остави жена си. Ако, след като я е оставил обаче, се върне при нея, друг да се ожени за нея. Защото не е възможно да я вземе, ако не е била омъжена за другиго. Ако остави някой жена, нека бъде взета от брат му, при положение, че той иска“. В същото писание препоръчва и следното: „Обработвай земята,която Бог ти е дал и я облагородявай, и това прави, и по такъв начин...“, за да не казвам, подобно на оня, всички срамотни неща. Той написа и съчинение „За камилата на Бога“, за която говори, че била от Бога; изпивала цяла река и не можела да премине между две планини, поради това че не се побирала помежду им. Имало народ, казва, на онова място и един ден той изпивал водата, а на следващия – камилата. Но докато пиела водата, хранела ги, давайки им мляко наместо вода. Онези (Тук Йоан Дамаскин препраща към преданието за женитбата между Мухаммад и Зайнаб бинт Джахш, която преди това била жена на неговия приемен син Зайд ибн Хариса. Събитието може да бъде условно датирано към 626 година) мъже, казва, тъй като били злонравни, въстанали и убили камилата. Но тя имала потомък – малко камилче, което, казва той, след като майка му била убита, въздигнало глас към Бога и Той го взел при себе си.За тея неща казваме: „Откъде се взе тая камила?“ А те казват: „От Бога“. И продължаваме: „Свързвала ли се е друга, мъжка камила с нея?“ А те отговарят:„Не“. „Откъде тогава – казваме ние – е родила тая камила?“ Виждаме, че вашата камила е без отец и без майка, и няма родословие. А след като е родила, пострадала е лошо. Но нито се появява тоя,който се е събрал с нея, а и освен това малкото камилче се е възнесло. Вашият прочее пророк, комуто, като казвате, Бог е говорил, поради що не научи за камилата къде пасе и кои се хранят от нея с мляко, като я доят. Или и тя, подобно на майка си, попаднала на зли люде и е била убита, или пък е влязла в рая преди вас; и от нея ще ви дойде реката от мляко, за която разказвате басни? Нали казвате, че три реки ви текат в рая: от вода, вино и мляко. Ако е извън рая вашата предтеча-камила, явно че е била изсушена от глад и жажда, или че други се наслаждават на нейното мляко. И напразно вашият пророк се хвали, че е общувал с Бога, защото тайната на камилата не му е била открита. А ако тя се намира в рая, отново изпива водата и бивате изсушавани от жажда посред насладите на рая. И ако пожелаете да пиете вино от преминаващата в близост река, тъй като няма вода (понеже цялата е изпита от камилата) бивате изгаряни, тъй като пиете виното не смесено, и здраво се напивате, и си лягате. А от главоболието след съня и махмурлука от виното за вас остават скрити удоволствията на рая. Как вашият пророк не е съобразил тея работи,така че да не ви се случват в рая на насладата? Изобщо не е помислил за камилата, къде сега си прекарва времето. А и вие не го попитахте, когато като в съновно бълнуване ви разказваше за трите реки. Ние пък съвсем открито ви известяваме,че чудната ваша камила ви е предварила да влезе в душите на осли, където и вие ще отидете като хора подобни на скотове. Там именно са външният мрак и вечните мъки: отекващ огън, не заспиващ червей и бесовете на преизподнята. В своето съчинение „На трапезата“ Мухаммед отново казва,че Христос поискал от Бога трапеза и тя му била дадена. Бог – продължава – му заявил: „Дал съм на тебе и на тия с тебе трапеза не тленна“.

Също така той има съчинение „За малката крава“, където казва и други измислици, достойни за присмех, които, поради тяхното множество,смятам за уместно да прескочим.За тях [измаилитите] той установил закон да се обрязват заедно с жените си и им наредил да не почитат съботата, нито да се кръщават;предал им също едни неща, забранени от Закона, да ядат, а от други да се въздържат. Пиенето на вино обаче напълно забранил.
св.Йоан Дамаскин: От главата "За Ереста"


Защитни доводи[редактиране]

Мюсюлмански довод 1: "Текста на Корана в действителност се отнася до Имран като прародител на Мария, майката на Иисус"[редактиране]

Опровержение:

Тази ислямска аргумент се опровергава от:

35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."
36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"
Коран 3:35–36

Ясно се вижда, че жената на Имран е имала дъщеря на име Мария, и изтриваме възможността да бъде далечен потомък на Имран.

Също така, само на няколко стиха след това, същата тази Мария ражда дете, наречено Иисус, Месията, според Корана:

Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
Коран 3:45

Мюсюлмански довод 2: "При арабите родствената връзка е по женска линия, затова е „О сестро на Харун” "[редактиране]

Опровержение:

Ако беше вярно, щеше да бъде „О дъще на Харун”, но то е „О сестро на Харун”. При арабите никога не се гледа сестринската линия, за да се покаже принадлежност към даден род. Родът на Харун са неговите деца, а не неговата сестра.

Мюсюлмански довод 3: "Сестра на Аарон всъщност означава потомък на Аарон"[редактиране]

Опровержение:

От следващите примери става ясно че изразът „сестро на Харун” е буквален, защото създателя на Корана не е знаел, че сестрата на Харун и Майката на Исус(Иса) са различни личности.

Тук директно автора на Корана ги бърка:

И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух.
Коран 66:12
35. Когато жената на Имран рече: "Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия."

36. И когато го роди, каза: "Господи, родих го женско." А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. "И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!"

37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.(Закария посочихме, кой е и колко века е живял по-късно)
Коран 3:3537



Източници[редактиране]

  1. Тафсир Ибн Касир за Коран 21:91
  2. Тафсир Ибн Касир относно Коран 66:12
  3. Тафсир от Танвир Ибн Аббас
  4. Тафсир от Танвир Ибн Аббас
  5. Тафсир Ал Джалалайн
  6. История на ал-Табари Глава 4: Древните кралства, стр. 102
  7. Статуса на жените в исляма:Безсмъртни майки, абзац 3
  8. Дискусия на „Маргиналия”: Имат ли място правата на човека в исляма?