История на ембриологията до Мухаммад

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Тази хронология показва как ислямската ембриология е неясна и дори неправилна.
Не представи нищо ново за науката, а просто копира от предишни теории.


Година Източник Текст
1416г. пр.н.е. Гарбха Упинандас (Хинду текст) "От конюгирането на кръвта и спермата възниква ембрионът, който по време на периода, благоприятстващ концепцията, след половото сношение, се превръща в калада (еднодневен ембрион), след оставащите седем нощи става везикул. След една-две седмици тя се превръща в твърда маса, която след месец става твърда маса".[1]
1000г. пр.н.е. Книга на Йов (Юдео-християнски текст) "Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, - и Ти ме погубваш? Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш? Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

11. с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,."[2]

500г. пр.н.е. Псалми (Юдео-християнски текст) " Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше."[3]
460-370г. пр.н.е. Хипократ Първи етап: "Спермата е продукт, който идва от цялото тяло на всеки родител, слаба сперма от слаби части и силна сперма от силните части."[4]

Втори етап: "След това семето (ембриона) се съдържа в мембраната ... Освен това расте заради майчината си кръв, която се спуска в утробата. Защото веднъж жена заченала, тя престава да менструира ..."[5]
Трети етап: "На този етап, с настъпването и коагулацията на кръвта на майката, започва да се формира плът с пъп."[6]
Четвърти етап: "Тъй като плътта расте, тя се формира в отделни части от дишането ... Костите се усилват ... освен това изпращат клони като дърво ..."[7]

384-322г. пр.н.е. Аристотел "Когато материалът, отделен от женската в матката, е фиксиран от спермата на мъжката ... по-солидната част се събира, течността се отделя от нея и като земните части втвърдяват мембраните около нея. Някои от тях се наричат мембрани и други хореа ..."[8] "Така че природата първо е проектирала кръвоностбите съдове от сърцето и от тези малки съдове се отклоняват в матката, образувайки онова, което се нарича пъп...Това е кръгъл корпус, защото слабостта на съдовете се нуждае от защита и подслон.Съдовете се присъединяват към матката като корените на растенията и чрез тях ембрионът получава храната си".[9]
240-180г. пр.н.е. Диокл Каристский "На деветия ден няколко кръвни точки, на осемнадесетото биене на сърцето, на двадесет и седмата следа на гръбначния мозък и главата"[10]
129-210г. Клавдий Гален "Нека разделяме създаването на плода като цяло на четири периода от време.
Първият е това в което, както се вижда както при аборти, така и при дисекция, преобладава формата на спермата[на арабски - нутва]. По това време и великият Хипократ все още не назовава оформянето на животното с термина фетус; както току-що чухме в случая със семето, посято в шестия ден, той все още го нарича „семе“.

Но когато то се изпълни с кръв (алака – на арабски), а сърцето, мозъкът и черният дроб са все още неясно изразени и неоформени и въпреки това вече имат определен синхрон и значителен размер, това е вторият период; съдържанието на фетуса има форма на плът, а няма вече формата на семе. Съответно ще откриете, че Хипократ вече не нарича тази форма „семе“, но както казахме – „фетус“.
Както казахме, третият период настъпва, когато е възможно да видим трите управляващи части ясно и със свои очертания, силуети, за разлика от останалите части (мудгха – арабски). Ще видите оформянето на тези три управляващи части по-ясно, по-слабо на частите на стомаха и още по-ясно – крайниците. По-късно те оформят „клонки“, както ги нарича Хипократ, като с този термин той посочва тяхната прилика с клоните.
Четвъртият и последен период е етапът, когато всички части на крайниците са се обособили и тази част великият Хипократ не нарича фетуса само ембрион, но вече го нарича дете, също и когато казва, че то се изтласква и се движи като вече напълно оформено животно“ [11]
„… Времето е настъпило за природата да оформи органите точно и да доведе всички части към завършек. По този начин тя е накара плътта да порасне и около костите, по същото време… тя е направила в края на костите стави, за да бъдат всички те свързани една с друга и по цялата им дължина им и по всичките им страни е поставила тънки мембрани, наречени периостали, върху които е накарала плътта да расте.“[12]

200г. Талмуд (еврейски текст) Ембрионът е наречен пери хаббитен (плод на тялото) и се развива като:

1. Голем (безформено, валцувано);
2. Шефир меруггам (разкрасен ембрион - шефир означава околоплодна торбичка);
3. Уббар (нещо, което се носи); ваалид (дете); ваалид шел яайама (чудесно или жизнеспособно дете) и
4. бен ше-каллу чадасхав (Дете, чиито месеци са завършени).[13]

571-632г. Мухаммад Ибн Абдуллах “Аллах Апостол, истинският и истински вдъхновен, казва: "(Въпросът за Създаването на) човешко същество се събира в утробата на майката в продължение на четиридесет дни, а след това става съсирек от гъста кръв за подобен период и а след това парче плът за подобен период.”[14]

“Пророкът казал: "Аллах поставя ангел, който е отговорен за матката, а ангелът казва: "Господи, това е сперма! Господи, сега е съсирек! Господи, сега е парче от плът. И тогава, ако Аллах иска да завърши своето творение, ангелът пита: "Господи, (ще бъде) мъжко или женско?”[15]
"Наистина създадохме човека от продукт на мокра земя; Тогава го постави като капка (от семена) в безопасно жилище; После оформяхме Ние, капка съсирек, след това оформяхме съсирена бучка, после оформяхме Ние, малките буци, после обличахме костите с месо и после ги произвеждахме като друго творение. Така благословен е Аллах, най-доброто от създателите!"[16]


В заключение няма нито едно изявление, съдържащо се в Корана или Хадисите, отнасяща се до съвременната ембриология, която не е била известна чрез пряко наблюдение от древните гръцки и индийски лекари много векове преди Коранът. Освен това, голяма част от това, което всъщност Коранът съдържа, отнасящо се до ембриологията, е научно неточно - тук.


Източници[редактиране]

  1. Journal of Mammalian Ova Research - History of the Egg in Embryology - 26(1):2-9. 2009 doi: 10.1274/jmor.26.2
  2. Книга на Иова 10:8-11 - Православна Библия
  3. Псалм 138:13-16 - BibleGateway
  4. Част 8, стр.321
  5. Част 14, стр. 326
  6. Част 14, стр.. 326
  7. Част 17, стр. 328
  8. Аристотел, De Generatione Animalium, Книга II, 739b20-739b30, as per Jonathan Barnes (ed.), Пълният труд на Аристотел, (Princeton, 1985), Част 1, стр. 1148.
  9. Аристотел, De Generatione Animalium, Книга II, 740a28-740a35, as per Barnes, opere citato, стр. 1149
  10. Joseph Needham M. A., Ph.D. - Химическа ембриология - Ню Йорк: The Macmillan Company, Кембридж Англия, at the University Press, 1931г.
  11. Corpus Medicorum Graecorum: Galeni de Semine (Гален: On Semen) (Гръцки текст с английски превод: Phillip de Lacy, Akademic Verlag, 1992г.) section I:9:1-10 стр. 92-95, 101
  12. Corpus Medicorum Graecorum: Galeni de Semine (Гален: On Semen) (Гръцки текст с английски превод: Phillip de Lacy, Akademic Verlag, 1992г.) section I:9:1-10 стр. 92-95, 101
  13. Самуел ха-Йехиди
  14. Сахих Бухари 4:54:430(Англ.)
  15. Сахих Бухари 8:77:594(Англ.)
  16. Qur'an 23:12-14