Курбан Байрама - в противоречие с Корана

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Мюсюлманите почитат Исмаил(Измаил) на празника Курбан Байрам[редактиране]

Мюсюлманите почитат не Исхак(Исаак) - синът на Сара, а детето на египетската слугиня Хаджар/Агар/ - Исмаил:


Митологията на този празник води към известния библейски сюжет за опита патриархът Авраам(на арабски Ибрахим)да поднесе своя син Исаак в жертва на Бога. Само че на мястото на библейския Исаак мюсюлманската традиция поставя Исмаил, смятайки го за най-големия син*, а Исаак, според мюсюлманските представи, е втория син на Авраам. ЗА тази преданост и добродетелност Всевишния награждава Ибрахим, заменяйки с агне поднесения в жертва Исмаил.)


Големият празник на жертвата (Курбан байрам) заема централно място в класическата мюсюлманска жертвена традиция. Митичното му начало се свързва с едно от основополагащите събития в свещената ислямска история. Това е преданието за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Така Бог изпитал вярата и покорството на бащата. След Мохамед Ибрахим е един от най-почитаните пророци (пейгамбери), за когото най-често се говори в Корана. От друга страна Ибрахим е единственият пророк, отличен в свещеното повествование като „халил“ – „приятелят на Бога“.

...

Легендарната сюжетна линия за Ибрахим и неговият син Исмаил се възприема в народната култура на мюсюлманската общност в България, но тя има своите различни вариации, които отразяват интересното взаимодействие и сливане на местните фолклорни традиции с каноничните текстове. Най-често срещаното народно схващане е, че Божият пратеник (Ибрахим, Ибрам) има върховна роля да ръководи света според правилата на проповядваната от него вяра. В повечето варианти се посочва само името на Ибрахим, докато дарената му от Аллах рожба (Исмаил) се обоначава анонимно като „синът“, „детето“, „момчето“. ...)


Когато Ибрахим “алейхиселям” видя сияйното лице и зрелостта която бе достигнал неговия син Исмаил “алейхиселям”, наред с бащината обич, в него се породи и една необикновенна обвързаност към него. Обгърнат с това спокойствие и мир, той се унася в дълбок сън.

В съня си вижда момента, в който пренася в жертва сина си хазрети Исмаил. След като се събужда отива при съпругата си хазрети Хаджер, и казва: – О, Хаджер! Приготви сиянието на моите очи синът ми Исмаил! Облечи го с най-хубавите му дрехи и му среши косата! Ще го заведа на посещение при един Приятел. Приготви също и един нож и едно въже!
...
О, Хаджер! Къде занася Ибрахим, сина ти, Исмаил? – На посещение. – Не! Занася го, за да го принесе в жертва… – Как може такова нещо? Може ли баща да заколи сина си? – Да, но той казва: (Моят господар ми заповяда). – Щом Аллаху теаля така е заповядал, за Него бихме дали и хиляда живота!
...
Когато Ибрахим “алейхиселям” бе хвърлен в огъня от Немруд, той бе изпитан с живота си. Когато му бе заповядано да принесе в жертва, сина си хазрети Исмаил, той бе изпитан с рожбата си, а когато дари своите стада от добитък, изпълващи обширните поля, той беше изпитан със своето имущество.


В Корана е писано, че трябва да се жертва и почита Исхак(Исаак)[редактиране]

Коран 51:24-30[редактиране]

Пратениците на Аллах известяват Ибрахим и дотогава бездетната му съпруга старица за знаещ син:

24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?

25. Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”

26. И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто[печено] теле,

27. и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”

28. И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.

29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”

30. Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
Коран 51:24-30


Коран 11:71[редактиране]

Дотогава бездетна старица с име Сара, е съпругата на стария Ибрахим(Авраам). Сара е майката на Исхак(Исаак). Благовестеният син е Исхак(Исаак):

71. А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак – Якуб.
72. Тя рече: “О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съм престаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина това е някакво чудо.
Коран 11:71-72


Коран 29:27[редактиране]

Пророчеството се изпълва – Ибрахим е дарен с Исхак:

27. И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.
Коран 29:27


Коран 37:100-113[редактиране]

Аллах изпитва вярата на Ибрахим(Авраам), като иска от него кръвна жертва – благовестения син, който вече е пораснал. Авраам показва вярата си в Бога без колебание:

100. Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

101. И го благовестихме за смирен син.
102. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
105. ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
106. Това е явното изпитание.
107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
108. И оставихме за него спомен сред сетните.
109. Мир за Ибрахим!
110. Така награждаваме Ние благодетелните.
111. Той бе от Нашите вярващи раби.
112. И го възрадвахме за Исхак – пророк от праведниците.
113. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.


Коран 37:100-113


Извод[редактиране]

Според Корана, за благовестеният син е дадено в замяна голямо жертвено животно, вместо да го заколи(в жертва). Исхак(Исаак) е описан в Корана, като този благовестен син на стария Ибрахим(Авраам) и дотогава бездетната му възрастна съпруга (Сара).