Пакта на Омар

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Пактът на Омар (العهدة العمرية‎) (637 г. сл. Хр.) е споразумение между завладяното християнско население и мюсюлманските нашественици, предвождани от Омар Ибн Ал-Хаттаб, вторият праведен халиф.

Съдържание на Пакта[редактиране]

Пакта на Омар
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. Това писмо е към служителя на Аллах Омар, Водач на правоверните, от християните на този и този град. Когато вие (мюсюлманите) дойдохте при нас ние изискахме сигурност за самите нас, за децата, собствеността ни и последователите на нашата религия. Ние се задължаваме:

  • да не издигаме в нашите земи нито манастир,
  • нито църква
  • или убежище за монах,
  • нито да възстановяваме което и да е място за богослужение, което се нуждае от възстановяване,
  • нито да използваме някое от тях с враждебна цел срещу мюсюлманите.
  • Няма да пречим на никой мюсюлманин да остава в нашите църкви през деня или нощта,
  • и ще отваряме вратите (на нашите богослужебни домове) за всеки пътник или минувач.
  • Тези мюсюлмани, които идват като гости ще имат подслон и храна за три дни.
  • Няма да пускаме шпиони срещу мюсюлманите в нашите църкви и домове или да укриваме измамници (или предатели) срещу мюсюлманите.
  • Няма да учим нашите деца на Корана,
  • няма да разпространяваме ширк,
  • няма да скланяме някого към ширк
  • нито да пречим на някого от нашите приятели да приемат исляма, ако пожелаят.
  • Ще уважаваме мюсюлманите,
  • ще им отстъпваме местата си, ако те пожелаят да седнат на тях.
  • Няма да подражаваме на тяхното облекло, шапки, тюрбани, сандали, прически, говор, прякори и фамилни имена,
  • или да яздим на седла,
  • няма да носим меч на рамената си, да съхраняваме или да носим каквито и да е оръжиия.
  • Няма да изсичаме печатите си на арабски,
  • нито ще продаваме спиртни напитки.
  • Задължаваме се да постригваме предната част на косите си,
  • да носим обичайните си дрехи, където и да се намираме,
  • да носим колани около кръста,
  • да се въздържаме от издигане на кръстове извън нашите църкви
  • и да ги показваме публично, наред с книгите си по мюсюлманските места и тържища.
  • Няма да бием камбаните в нашите църкви, освен дискретно,
  • нито ще надигаме глас, когато се четат нашите свещени книги в църквите ни в присъствието на мюсюлмани,
  • нито ще надигаме гласовете си (с молитва) на нашите погребения,
  • нито ще палим факли при погребалните ни шествия, когато преминават през местата на мюсюлманите или тържищата им.
  • Няма да погребваме наш мъртвец до мюсюлмански мъртвец,
  • нито ще откупуваме пленници на мюсюлманите.
  • Ще показваме пътя на мюсюлманите и ще се въздържаме от похищение на собствеността в домовете им.
  • Няма да удряме никой мюсюлманин.


Това са условията, които ще спазваме ние и последователите на нашата религия в замяна на сигурността и защитата. Ако нарушим някое от тези обещания, които сме дали във ваша полза срещу нас, тогава нашият Дхиммах(обещание за защита) е развален и вие имате право да вършите с нас каквото искате като с хора, обвинени в непокорство и бунт.[1][2]

Автентичност[редактиране]

Някои светски тълкуватели и както и някои апологети напоследък изразиха съмнение относно автентичността на този документ (както и спрямо хадиската литература и самия Коран), но това, в което не се съмняват е, че описаното в този документ е било наистина прилагано от ранните мюсюлмани. Например използването на отличителни белези е в съгласие с документалните и археологичните доказателства от седми и осми век в Ирак и Сирия.[3]

Ако се абстрахираме от мнението на съвременните тълкуватели, този документ е всеобщо признат като автентичен от мнозинството мюсюлмани. Този възглед се потвърждава от някои от най-големите тълкуватели и историци, включително Ал-Халал (поч. 923 г. сл. Хр.), Ибн Хазм (поч. 1063 г.), Ал-Тартуши (поч. 1126 г.), Ибн Кудама (поч. 1123 г.), Ибн Таймия (поч. 1138 г.), Ибн Асакир (поч. 1176 г.), Ибн ал-Каим (поч. 1350 г.), Ибн Катир, Ал-Хинди и Али Аджин. Освен това юристът по Ханафи от осми век Абу Юсуф отбелязва, че условията в Пакта, които се отнасят до дхиммис(немюсюлмани) са напълно в съгласие с Корана и хадисите. Затова Пактът „важи до деня на възкресението.”

Статията в Уикипедия „Съглашението на Омар I”[редактиране]

Подобната статия в Уикипедия „Съглашението на Омар I” твърди, че „някои палестински християни и мюсюлмани разглеждат документа като имащ силата на закон, дори след тринадесет века”.[4] Макар това да изглежда на пръв поглед впечатляващо, трябва да отчетем факта, че християните в Палестина (споменати най-малкото, за да се разсее т.нар. мит „че всички араби са мюсюлмани”) са забравено малцинство, което редовно бива подлагано на гонения и дори смърт. Малко учудващо е, че те биха подкрепили подобно унизително споразумение, което официално ги заклеймява като граждани втора ръка, само защото защитава техния живот и този на близките им. Факт е, че афро-американците са били освободени, когато робството е поставено извън закона с 13-та поправка на Американската конституция през 1865 г. Това обаче трудно прави законите на Джим Кроу по-приемливи.


Външни препратки(Английски)[редактиране]

Източници[редактиране]

  1. Тафсир ибн Катир – Плащане на Джизя е признак на куфир(неверник) и унижение – (Английски език)
  2. Джизя (Данък)
  3. Robinson, Chase F. - Neck-Sealing in early Islam - (BRILL) Journal of the Economic and Social History of the Orient, Volume 48, Number 3, 2005 , pp. 401-441(41) – (Английски език)
  4. (Английски език) - Covenant of Umar I - Wikipedia, June 29, 2010