Повредеността на Корана

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Промени и създаване на Корана
Порочност на Корана
Проблеми с автентичността на Корана
Повредеността на Корана

Тази статия изследва ислямското твърдение, че Коранът се е запазил и е без повреди.

Въведение[редактиране]

За Корана се твърди, че представлява откровение от Аллах към Пророка Мухаммад чрез ангела Гавриил. Бил е разкриван на Мухаммад на етапи, като са били необходими 23 години за неговото завършване.

Никога през живота си Мухаммад не е нареждал тези предполагаеми откровения да бъдат събрани в една книга.[1] Ако както се твърди, Мухаммад е бил пратеник за цялото човечество, е озадачаващо защо той никога не е помислил за запазване на своето послание.

Неговите последователи могат единствено да се доверят на съществуването на Корана понастоящем и неговото разпространение отвъд тези, които Мухаммад първоначално е подчинил. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Коранът се е запазил от Аллах, както е било обещано.[2]

Доказателства отвътре[редактиране]

Можем да намерим доказателства, които предполагат, че Коранът е бил повреден от множество източници, но най-шокиращото е наличието на доказателства за това в самия Коран. Коранът ни казва: „Някои от юдеите променят местата на думите..."[3]

Думата „променят“ в арабския оригинал е Йухарифуун, което означава „опорочавам, повреждам". Ето защо според Корана, ал-Тахрииф (повреждането, опорочаването) се постига чрез промяна правилните места на думите.

Дали Коранът е бил обект на подобни промени? Без никакво съмнение е бил. Ако прочетем Сура 5:3, там се казва „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“[4]

Това е цитат от 5-та глава, а Коранът съдържа 114 глави общо. Как може ислямската религия да бъде завършена в 5-та глава, когато още 109 глави чакат своя ред? Ако е била завършена в 5-та глава, следователно няма нужда от следващите 109 глави.

Някои мюсюлмани твърдят, че този стих е бил последно разкрит. Ако това е така, дали откровението до този стих е било несъвършено? И също така защо това не е сложено като заключение? Това доказва, че мюсюлманите са променили правилните места на думите, а според Корана това представлява Тахрииф (повреждане, опорочаване).

Първата сура, която е била разкрита е Ал-Алак, въпреки това намираме сурата Ал-Фатиха в началото на Корана. Вместо това мюсюлманите са поставили първата разкрита глава (Ал-Алак) като глава 96-та глава, към края на Корана.

И това не е ли промяна в правилните места на думите? Това всъщност е “Тахрииф”. Мюсюлманите не са подредили сурите хронологично. Те на своя глава са се заели да структурират откровенията, вместо Аллах Сам да изпълни тази задача..

Възможно ли е Коранът да се е запазил чрез спомените?[редактиране]

Ние ще кажем „не“, тъй като самият Мухаммад е забравял части от Корана и се е нуждаел от това неговите последователите да му ги припомнят.[5] Това е породило неговите откровения „на момента“, като той е твърдял [6] , че някои стихове е трябвало да бъдат забравени.

А какво да кажем за най-великите запаметители на исляма измежду Салафите, може би те са успели да го запомнят? Това няма да проработи като аргумент. Най-добрите и повечето от Кура „рецитаторите“ са умрели преди неговото събиране.[7] Дори Абу Бакр е знаел, че ще бъде трудно Коранът да бъде събран [8] , както и че Мухаммад никога не е нареждал подобно действие .[1]

И наистина Коранът не е бил напълно запаметен от сподвижниците и като доказателство трябва само да погледнем думите на Заид бин Табит, сподвижникът, натоварен с неговото събиране.

Той казва: „Аз наченах да търся Корана и да го събирам от (това, което беше записано върху) листа на финикови палми, малки бели плочки, а също и от мъжете, които го знаеха наизуст, докато не открих последния стих от Сура Ат-Тауба (Покаянието) от Аби Хузайма ал-Ансари, и не го открих при никой друг освен него“.[9]

Ако сподвижниците го бяха запаметили напълно, защо тогава е било необходимо да се търсят стихове по листа и каменни плочки? Сурата Ал-Тауба е била открита единствено при един човек..

Разногласия върху Корана и изгарянето му[редактиране]

По времето на Халиф Усман, той чул че мнозина мюсюлмани са спорели помежду си за това кой рецитира Корана по-добре и те са имали разногласия помежду си.[10]

Като чул това Усман веднага заповядал изгарянето както на частични, така и на цели преписи на Корана [11] и изпратил послание до Хафса (една от съпругите на Мухаммад) с искане да му предостави ръкописите, които тя притежавала [12] Като изготвил кодекс на основата на онова, което Заид бин Табит първоначално бил събрал,[9] той го дал на народа.

Дори след последната рецензия на Корана от времето на Усмановото владичество, все още възниквали спорове с оглед автентичността на текста. Един прекрасен пример за това се отнася до различаващото се четене на Сура 2.238.

В оригинала на арабски четем: “Спазвайте молитвите си и заставайте със смирение пред Аллах!”(Хафизу аляс салауати уес салятил ууста уе куму лилляхи кянитин(кянитине)).[13]

Алтернативното четене на този стих е дадено от Аиша, според която в този стих се казва „aср молитва(салаатиил ‘асри) “ .[14] Въпреки това, според Кодекса на Хафса,[15] това никога не е било така. В официално направеният одобрен превод от Главно мюфтийство в България с преводач Цветан Теофанов и редактор Шейх Али Хаираддин, се превежда: „Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”.

Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител[редактиране]

Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.[16] Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана.

Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.[17]

Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана.

След като Мухаммад е избрал Абдулла ибн Масуд, той е бил последван от Салим, освободеният роб на Абу Худайфа, Муаад бин Джабал и Убай бин Кааб.[16] Странно е обаче, че не можем да намерим никакво споменаване на Заид Бин Табит, който е бил в крайна сметка натоварен със задачата да събере остатъците от Корана.

Несъгласието на Ибн Масуд с Усман[редактиране]

Коранът, който Ибн Масуд притежавал е бил известен и съгласуван с мнозинството мюсюлмани. Когато Усман е заповядал всички ръкописи да бъдат заличени и че единствено кодексът на Заид е трябвало да бъде запазен, недоволството на Абдалла ибн Мас‘уд е било огромно.

"Аз не съм ги [народа на Куфа] заблуждавал. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-посветен в Книгата на Аллах, аз ще се придвижа до там и ще го посоча".[18]

Що се отнася до авторитета, с който се е ползвал Заид бин Табит, Абдулла ибн Масуд е казал: „Аз рецитирах от Пратеника на Аллах (да речем) седемдесет сури, които аз овладях преди Заид ибн Табит да приеме исляма.“.[19]

Когато Усман е наредил заличаването на кодекса на Ибн Масуд, Ибн Масуд е произнесъл проповед в Куфа и е казал: „Хората са намерени за виновни в измама при четенето на Корана. Предпочитам да чета според рецитираното от него (Пророка), когото обичам повече от Заид Ибн Табит. В името на Онзи, освен Когото няма друг бог! Аз научих повече от седемдесет сури от устата на Пратеника на Аллах, нека Аллах да го благослови, докато Заид Ибн Табит беше още младеж, косата му беше вързана на две плитки и си играеше с младежите.“[20]

Заид бин Табит не е можел по никакъв начин да съперничи на великия учен и преподавател Ибн Масуд и подобни проповеди са разрушителни за историята на исляма и автентичността на Корана.

Какво е имало в Корана на Ибн Масуд, което е липсвало в Корана на Усман?[редактиране]

В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и (сури 113 и 114).[21]

Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници [22] и от всички налични източници можем да проследим не по-малко от 101 варианта само в Суратул-Бакара.

Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете:

Сура 2:275 започва с думите (аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (йавмал гийаамати), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“.

Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.[23] Този вариант е записан също така в кодекса на Тайха ибн Мусарриф, второстепенен кодекс, подчинен на текста от Ибн Масуд, като Тайха по подобие на Ибн Масуд е бил поставен в Куфа, Ирак като управник и там неговият кодекс е бил широко разпространен и следван.[24]

Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(фасийааму тхалаатхати аййаамин) , което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три „последователни“ дни..

Този вариант произлиза от Ат-Табари [25] и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б [26] , както и в текстовете на Ибн Аббас [27] и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.[28]

Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен.

Убай бин Кааб[редактиране]

Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,[16] е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.[29]. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.[30]

Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното:

  1. Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (вайасташхиду ллааха) [31]
  2. Той е изпускал думите (ин кхиффтум) от Сура 4:101..[32]
  3. Той е четял (мутатхаб-тхибиина) вместо (мудхабдхабиина) в Сура 4:143.[33]


От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (амарна мутрафиихаа фафасакуу ), Убай чете този параграф като (баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу).[34]

Знаем, че докато Ибн Масуд е пропуснал две сури (113-та и 114-та) от своя кодекс, Убай е включил две допълнителни сури – Ал-Хафд (Припряността)[35]и Ал-Хал (Разделението).[36][37]

Какво липсва от Корана?[редактиране]

Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.[38]

Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.[39]

Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“[40] Този стих липсва в днешния Коран.

Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“[41], първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб[42].

Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.[43] Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.[44]

Алхаджадж променя Корана на Усман[редактиране]

Текстът, който имаме днес дори не е ревизираната от Усман версия на Корана, но включва промени, направени от Ал-Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи.

Ал Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи, който е живял между 660-714 г. сл. Хр., е бил преподавател по арабски език в града Таиф. Впоследствие той се присъединява към армията и се превръща в най-могъщата личност при управлението на Халиф Абд ал-Малик Ибн Мараван и сина му Ал-Уалеед Ибн Абд ал-Малик. Понеже Ал-Хаджадж е преподавал арабски, той си е позволявал да променя някои думи от Корана на Халиф Усман, което е показател за неговото неверие относно това, че Коранът е бил вдъхновен дума по дума или че е бил написан на „запазена плоча“.

За да не сме разточителни, ще споменем само някои от тези промени::

  • В Сура Юнус 10:22 той е променил думата (йансхороком), което означава „разстила те“ с (йусаййирукум), което означава „прави те да продължиш“"
  • В Сура Аш-Шуара 26:116 той е променил думата (ал-мукхрагиин) , което означава „отхвърлените“ с (ал-маржуумиина) , което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“.
  • В Сура Аш-Шуара 26:167 той е променил думата (мин ал-маржуумиин), което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“ с (ал-мукхрагиин), което означава „тези, които несъмнено ще бъдат отхвърлени“.
  • В Сура Мухаммад 47:15 той е променил думата (йасин), което означава „беден арабин“ с (аасин), което означава „ сквернен“.
  • В Сура Ал-Хадид 57:7 той е променил думата (уатаку), което означава „се страхуваше от Аллах“ с (уа-енфакуу), което означава „похарчи за благотворителност/раздават“.


Ако прочетете кораничните Тафсири върху тези стихове като Ал-Джалалаин и други , ще забележите, че те говорят за други прочити на тези думи, което доказва, че се е случило повреждане.

Посетете този сайт, за да видите разликите между Кодекса Самарканд и Кодекса Усман..

Разлики в текстовете Хафс и Уарш[редактиране]

Освен други ранни варианти на текста, съществуват два различни текста на Корана, които днес се отпечатват, наречени на техните съответни разказвачи Хафс (от Куфа) и Уарш (от Медина).

Текстът Хафс е по-опростен и се използва в повечето райони на ислямския свят. Текстът Уарш се използва главно в Западна и Северозападна Африка, както и от Заидиа в Йемен. Ето някои от разликите:

Сура Хафс Уарш Бележка
2:132 уауасса уa'aусa Ал-Дани споменава Абу Убаид видя уa’aусa в имама, мусхаф Усман
3:133 уасари’у сари’у
5:54 йартадда йартадид Ал-Дани цитира Абу Убаид видя (йартадид) в имама
3:81 атайтукум атайнакум
2:259 нунсхизуха нунсхируха
2:140 такулуна йакулуна

Диакритични знаци и граматически грешки[редактиране]

Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове.

За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения.

Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,[45] което те са породили, са довели до различия в ислямското право..[46]

Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен.

  • Саби`еен или Саби`уун – едно от двете трябва да бъде грешно (5:69, 22:17)
  • Бутунихи е грешка в 16:66. Трябва да бъде Бутуниха , защото се отнася за множествено число (говеда).
  • Кон файакуун, което значи „бъди и това е“, трябва да бъде кон факана, което означава „бъди и той беше“ в 3:59, защото се отнася за миналото, а не за настоящето..

Повредеността на предишните Писания[редактиране]

Много мюсюлмани погрешно вярват, че Коранът проповядва за повреденост на предишните Писания. Но с това погрешно вярване се появяват редица нови проблеми.

В Корана 15:9 се казва: „Ние низпослахме дхикр (Напомнянето) и Ние непременно ще го пазим“, но за кое „напомняне“ говори Аллах и кой е решил, че то важи единствено за кораничния текст?

Таурата (Тората) и Инджила (Новия Завет) също са означени с дхикр(Напомнянето) в 21:48, 21:7 и 40:53-54. И ако Аллах не е успял да запази тези дхикр, както е обещал в 15:9, как е възможно да очакваме, че е запазил последните дхикр?

Аллах казва, че ще запази дхикр, като ще запази или всички дхикр (Таурата, Инджила и Корана), или Нищо.

Заключение[редактиране]

Какво научихме от всичко това? Научихме, че някои стихове липсват, някои рецитирания са различни помежду си, както и че най-изявените учители и рецитатори в исляма, които са били одобрения от самия Мухаммад, са отхвърляли Корана на Утман. Какво е стигнало до нас? До нас е стигнал един твърде човешки текст, който е податлив на повреди както всеки друг средновековен текст, а на мюсюлманите, които отричат това не им остава нищо друго освен да поддържат една несъстоятелна теза.


Източници[редактиране]

  1. 1,0 1,1 "… Ето защо ти предлагам на теб (Абу Бакр) да наредиш Коранът да бъде събран.“ Аз казах на Умар: „Как може да направиш нещо, което Пратеникът на Аллах не е сторил?“ Умар каза: „В името на Аллах, това е добро начинани..." - Сахих Бухари 6:61:509(Англ.)
  2. "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим" - Коран 15:9
  3. Коран 4:46
  4. Коран 5:3
  5. "Пратеникът на Аллах чул един мъж да рецитира Корана през нощта и казал: „Нека Аллах излее милостта Си върху него, понеже той ми припомни тези и тези стихове от тези и тези сури, за които се беше да забравя."" - Сахих Бухари 6:61:558(Англ.)
  6. "Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?" - Коран 2:106
  7. "...Умар дойде при мен и каза: „Умар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен..." - Сахих Бухари 6:61:509(Англ.)
  8. "...Тогава Абу Бакр (ми) каза: „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме в нищо: и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо трябва да потърсиш (откъслечните ръкописи на) Корана и да ги събереш (в един ръкопис).“ В името на Аллах, ако ми бяха заповядали да преместя някоя планина нямаше да ми бъде толкова трудно колкото тази заповед към мен да събера Корана..." - Сахих Бухари 6:61:509(Англ.)
  9. 9,0 9,1 "...Започнах да търся Корана и да го събирам (това, което беше написано върху) листа на финикови палми, тънки каменни плочки..."Сахих Бухари 6:61:509(Англ.)
  10. "...Худайфа се страхуваше от техните различия (между народите на Шам и Ирак) в рецитирането на Корана, и тъй той рече на Утман: „О, господарю на Вярващите! Запази този народ преди те да се разделят заради Книгата (Корана) както юдеите и християните преди това..." - Сахих Бухари 6:61:510(Англ.)
  11. "...'Утман изпрати на всяка мюсюлманска провинция един препис от това, което те бяха преписали, и заповяда всички други коранични текстове, без значение дали са написани върху откъслечни ръкописи или са цели преписи, да бъдат изгорени..." - Сахих Бухари 6:61:510(Англ.)
  12. "...„… Утман изпрати послание на Хафса, което гласеше: „Изпрати ни ръкописите на Корана, за да можем да съберем кораничните текстове в съвършени преписи и да ви върнем ръкописите“. Хафса ги изпрати на Утман...." - Сахих Бухари 6:61:510(Англ.)
  13. Qur'an Text/Transliteration 2:238
  14. "Абу Юнус, освободен роб на Аиша, Майката на Вярващите, съобщава: Аиша ми заповяда да напиша Свещения Коран и поиска от мен да ѝ съобщия, когато стигна до стиха Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa quumuu lillaahi qaanitiin (2.238). Когато стигнах до този стих, аз ѝ го съобщих и тя нареди: Напиши го по този начин - Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa salaatiil 'asri wa quumuu lillaahi qaanitiin. Тя добави, че го е била чула така от Пратеника на Аллах.“ – Маватта Имам Малик, стр. 64
  15. "Съобщава се от Абдулла от името на Мухаммад ибн Абдул Малик, който съобщава от Язид (и т.н.)… Написано е в кодекса на Хафса, вдовицата на Пророка (saw): „Спазвай молитвите си, особено средната молитва и следобедната молитва“ – Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 87
  16. 16,0 16,1 16,2 "Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих ал-Бухари, том 5, стр. 96
  17. Сахих ал-Бухари, гл. 6, стр.488
  18. "Худайфа продължи да говори: „О, Абдулла ибн Каиш, ти беше изпратен при народа на Басра като техен управник (амир) и учител, и те се подчиниха на твоите правила, диалект и четене“. Той продължи: „О, Абдулла ибн Мас‘уд, ти беше изпратен при народа на Куфа като техен учител и те също се подчиниха на твоите правила, диалект и четене.“ Абдулла му каза: „При това положение аз не съм ги заблудил. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-начетен в Книгата на Аллах и мога да отида там – ще отида при него“. – Ибн Аби Дауд, Kitab al-Masahif, стр. 14
  19. Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 17
  20. Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр. 444
  21. "Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186
  22. Китаб ал-Масахиф, стр.54-73
  23. Нлдеке, Гесчичте, 3,63, Джиффери, Материалс, стр.31
  24. Джеффери, стр. 343
  25. 7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40
  26. Джеффери, стр.129
  27. Джеффери, стр.199
  28. Джеффери, стр.289
  29. "Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441
  30. Сахих ал-Бухари, том 6, стр. 489
  31. цф. Нлдеке 3.83; Джеффери, стр.120
  32. цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.127
  33. Джеффери, стр.127
  34. цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.140
  35. "На Тебе (единствено) служим и на Тебе (единствено) се молим и покланяме, и към Тебе (единствено) прибягваме и сме Твои потомци. Страхуваме се от Твоето наказание и се надяваме на милостта Ти. Наистина Твоето наказание ще достигне неверниците.“ – ал-Хафд (the Haste)" - ал Хафд (the Haste)
  36. "О, Аллах, (единствено) от Тебе търсим помощ и прощение. Говорим с благодарност за Твоята благост. Никога не се съмняваме в Теб. Отхвърляме и не се доверяваме на всеки, който следва безнравствеността.“ – ал-Хал (Разделението)" - ал-Хал (the Separation)
  37. Ас-Суюти, Aл-Иткан, стр. 152-153
  38. "Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати от началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Всеопрощаващия, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е била равно по дължина на Сурата за Кравата.“ – „The Itqan”, Суюти, част 3-та, стр. 184
  39. "Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта." - Сахих Муслим, том 2, стр. 501
  40. "Абу Уакид ал-Лаитии казва: „Когато Пратеникът на Аллах (saw) получеше откровение, ние отивахме при него и той ни учеше на това, което му беше разкрито. (Аз отидох) при него и той ми каза „ Един ден внезапно ми беше казано: Наистина Аллах казва,…“ – Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 525
  41. Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524
  42. "Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.
  43. Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан Ибн Маджа, стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13
  44. "...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание...." - Сахих Муслим 17:4194(Англ.)
  45. "Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586
  46. Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226