Притеснения с исляма:Осиновяване

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
УикиИслям ТЪРСИ ПРЕВОДАЧИ С АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА ПРЕВОД НА ГЛАВИ ОТ КНИГАТА
Concerns with Islam:
Thoughts from an American Convert
By:Americana X
Introduction
Ch.1: Apostasy
Ch 2: Immoral, Unjustified, and Preemptive Warfare and Violence
Ch.3: Child Marriage
Ch.4: Women’s Lack of Legal Rights and Equality
Ch.5: How Women Are Perceived Disrespectfully
Ch.6: Wife Beating
Ch.7: Men and Women are Not Equal at All In Islam
Ch.8: Sexual Slavery in Islam
Гл.9: Осиновяване
Ch.10: Democracy is not Compatible with Islam
Conclusion
References


Осиновяването в исляма и историята за брака на пророка Мухаммад със Зайнеб Бинт Яхш[редактиране]

Ислямът забранява осиновяването на деца. Осиновяването, както се разбира в западният свят, не е позволено в мюсюлманският шериатски закон. Докато Мухаммад е казал “Аз и покровителя на едно сиропиталище сме от приближените в рая” и "Най-добрата от мюсюлманските къщи е тази, в която има сирак, за който се грижат добре"(Бухари и Ибн Маджах), то в ислямският закон изглежда се постявят различни условия.

Ето малко предисловие.

Осиновяването е предислямски арабски обичай[редактиране]

Осиновяването на сирак/безпомощно дете е била много популярна и морална практика сред арабите преди исляма.Осиновявайки сирак те са смятали, че осиновеното дете е тяхно собствено и е наследник на рода, името и наследството на осиновителя, и забраната за брак по кръвно родство се е считала за сближаване.

След исляма[редактиране]

Мухаммад отменя споменатата по-горе практика на арабите да осиновяват деца. Ислямът не предоставя на осиновеното дете никакви реални права. Да, всеки може и се окуражава да се грижи за сирак, но това е само като акт на милост и никога не могат да имат легални взаимоотношения с него. По времето, когато се въвежда този закон, бил низпослан следния аят:

" Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път."
Коран 33:4

От това разкритие следва, че осиновителя може да се ожени за бившата жена на осиновеният си син и обратното. По този начин Мухаммад се жени за Зайнеб, бившата жена на осиновеният му син.По този повед Бог казва:

"И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява."
Коран 33:37

Женитбата на Мухаммад със Зайнеб Бинт Яхш[редактиране]

Според Ибн Саад и Ал-Табари и засягащо тази история:

Мухаммад Ибн Яхя Ибн Хаийан разказва, "Пратеника на Аллах дойде до къщата на Зайд Ибн Харитха да го търси. Може би Пратеникът на Аллах го е изпуснал по това време, затова и казал: "Къде е Зайд?" .Той отиде в неговата къща да го търси , и когато не го намери, Зайнеб Бинт Яхш се изправи да го поздрави в домашната си дреха, но Пратеника на Аллах се извърна от нея. Тя каза:" Той не е тук, Пратенико на Аллах , затова моля те заповядай; моят баща и майка ще ти бъдат залог.". Мухаммад отказа да влезе. "Зайнеб побърза да се облече дрехата си, когато чу Мухаммад на вратата, тя скочи припряно и Пратеника на Аллах я хареса като направи така. Сърцето на Пророка беше изпълнено с възхищение към нея.". Той си отиде мърморейки нещо, което едва се разбираше, а именно следното изречение: "Слава на Аллах , който разполага сърцата ". Когато Зайд се прибра вкъщи тя му каза, че Пратеника на Аллах е идвал. Зайд попита: "Ти го покани да влезе нали?". Тя отговори: "Аз го поканих да влезе, но той отказа". Той каза: "Чу ли го да казва нещо?". Тя отговори: "Когато той се обърна,го чух да казва нещо, което едва разбрах. Чух го да казва: "Слава на Бога, който разполага сърцата"". Зайд отиде при Пратеника на Бог и каза: "О, Пратенико на Аллах, научих че си идвал в къщата ми. Влезе ли вътре? О, Пратенико на Аллах, моят баща и майка са твой залог. Вероятно си харесал Зайнеб. Аз мога да я оставя.". Пратеника на Аллах каза: "Остани при жена си.". Зайд каза: "О,Пратенико на Аллах, аз ще я оставя.". Мухаммад каза: "Задръж жена си.". Но, когато Зайд я остави, периода и на изчакване премина, след като тя се бе отдалечила от Зайд. Докато Пратеникът на Аллах седеше и разговаряше с Айша, той изпадна в транс и когато той отмина "той се усмихна и каза: "Кой ще отиде при Зайнеб да и каже,че Аллах я омъжи за мен от рая?"". Пратеникът на Аллах рецитира: И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах."" . Айша каза: "Чух много за красотата и и също как Аллах я е омъжил от рая и казах: "Със сигурност тя ще изтъкне това пред нас."". Салама, робиня на Пратеника на Аллах, побърза да и каже за това. Тя и даде сребърни бижута, които носеше."

Според хадис, бракът на Мухаммад със Зайнеб, бившата жена на осиновеният му син, довежда до много обвинения срещу Мухаммад. Лицемерите казват:

"Мухаммад възбранява жените на сина, докато той самият се жени за жената на своят син Зайд." Абдулах Ибн Умар разказва: "Винаги сме го наричали Зайд син на Мухаммад" . Абдулах Ибн Умар също казва: "Наричахме го Зайд син на Мухаммад, само докато не беше низпозлан аята " Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже ""

Изглежда,че обществото било разделено по отношение на това дали е било добра практика или не и това било нормално, защото Зайд бил познат като негов син .

В резултат на обвиненията , които се надигали срещу Мухаммад , било необходимо низпославането на кораничните аяти, споменавани по-горе и които аз ще посоча отново:

"Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.!"
Коран 33:40
" И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява."
Коран 33:37

В аят 33:37 е посочена определена цел за това низпославане и действие на Мухаммад. Аята показва, че това не е за него самия, а за бъдещето на мюсюлманското общество. Според учените, това е така,за да няма в бъдеще проблеми ако един баща иска да се ожени за бившата жена на осиновеният си син. Извинете ме, но защо за Бога някой на тази земя би поискал да направи такова нещо?

На мен това ми изглежда много самообслужващо. Женейки се за бившата жена на осиновеният си син и след това да забраниш осиновяването, по мое мнение не е морално действие. Забраната за пиене на алкохол, пушене, хазарт, залагане, убиване и т.н. могат да бъдат считани за морални действия. Това го разбирам. Но как би могло това да бъде смятано за морално?

Според статия в Ал-Масри Ал-Йоум:

“Приемните родители могат да подкрепят детето финансово и да го отгледат в техният дом, но в Египет няма такова нещо като осиновяване, което е забранено както от гражданският, така и от ислямският закон - така, че приемното родителство остава единствената опция .
И понеже исляма налага строги правила направляващи взаимоотношенията между мъжете и жените, то приемните родители не могат да държат сирака в техният дом след пубертета. "Религиозните права са такива,че майката на осиновено момче или бащата на осиновено момиче трябва да го помолят да напусне домът им, когато достигне пубертет" - Шейх Гамал Кутб, бивш глава на фетва комисията на Ал-Азарският университет.”
Orphanage day puts adoption in spotlight
Ekram Ibrahim, Al-Masry Al-Youm, April 1, 2010

Тогава какво? След пубертета детето отива обратно в сиропиталището или на улицата? Как това носи полза на обществото?

Мюсюлманите винаги обясняват, че тези правила са, за да се запазят кръвните линии чисти, но това не винаги е възможно. Ако една майка изостави своето дете в сиропиталище, няма никакъв начин то да познава рода си. Какъв е смисъла да се държи това дете в непрестанно страдание и да го обричаш като сирак за цял живот? И ако въпроса наистина е в страха на мюсюлманите от женитба на едно дете с неговият брат или сестра, ако то не познава рода си, то за какво тогава са ни кръвните и ДНК тестовете! Някой би казал: "Е, нещата са били различни тогава, няма ли са тази технология.". Добре, тогава защо да правим деца в днешно време и да удължаваме страданието? Ако исляма е наистина разумен и логичен и е религия на всички времена, тогава къде е гъвкавостта му да се справи със сегашната ситуация от хиляди мюсюлмански сираци по света, които никога няма да имат възможността да кажат "Мамо" или "Татко"?

Мюсюлманите също заявяват, че само собствената майка или собствен баща могат да обичат детето си адекватно а осиновеното дете никога няма да бъде обичано, както собстевното. Това отрича опита на милиони осиновители и осиновени деца, който свидетелства за обратното. "Кой би могъл да измери любовта, която те изпитват?"

Освен това, толкова ли са важни кръвните линии в мюсюлманският свят? Очевидно не, защото нямаше да е позволен брака между братовчеди, в Обединеното Кралство:

“55% от Британските пакистанци са женени за първите си братовчеди, докато в Брадфорд процента е 75. Само 3% от ражданията в Британия са от пакистански родители, но тези раждания са една трета от децата родени с генетични увреждания.”

Ако знаем, че това е случаят, тогава защо това продължава? Къде е грижата за децата? Къде е милостта за всички тези деца в това видео, които имат генетични увреждания в резултат на бракове между братовчеди, толкова преобладаващ в мюсюлманският свят?


Къде е божествеността в това? Мюсюлманите обясняват, че сираците могат да бъдет отглеждани, но цялата тази история с невъзможността да им се даде фамилното има изглежда жестока и безсърдечна. Защо постоянно да напомняме на едно дете всеки път, когато се записва за училище или в каквато и да е друга институция, че то е аусайдер? Не е ли ясно,че това ще има психологически ефект върху бедното дете и ще го направи да изглежда по-низше в очите на другите деца в семейството?

И накрая, мюсюлманите твърдят, че има изход от това; можеш да кърмиш детето и това ти дава право да го отгледаш и по време на пубертета. Но какво ако не може да осиновиш детето докато все още се кърми? Какво става ако то е държано в сиропиталище, в което не са уредени нещата и не могат да подготвят документацията веднага? В резултат, детето ще трябва да напусне приемното си семейство, когато достигне пубертет, защото в ислама единственият начин да се легализира взаимоотношението между жените в семейството и осиновеното дете е то да бъде кърмено от някоя от тях.

Възбраната за наследство също би могла да нарани много. Ако едно дете е било лоялно към семейството и е обичало своите приемни родители като свои, преминало е през всички стъпки в живота заедно с тях, защо тогава едни любящи хора биха казали: "Ти не беше всъщност един от нас" преди смъртта си? Не е ли наследствеността най-вече символ? Какъв завет ще остави това на дете, което се е грижело за неговите приемни родители, когато те са били болни, което им е дало същата любов, както и техните собствени деца? Никога не съм виждала проучване върху психологическото състояние на сираците в мюсюлманският свят, но според моите ученици, които са доброволци в местно сиропиталище тук в Египет: "Госпожице, те просто съществуват, не получавайки никакво образование и нямат реално бъдеще.". Просто не го разбирам. " Как това помага на някого?

Нямам представа, как изобщо някой може да не харесва такова достойно нещо като осиновяването на дете, в целият смисъл на понятието. Има милиони деца по света, на които им липсва любов и грижа. Анджелина Джоли е герой, доколкото съм запозната! Със сигурност не знаех нищо за това, когато приех исляма.

Вижте също[редактиране]

Преводи

  • Тази страница е достъпна също и на следните езици: Английски. За други езици вижте менюто в ляво.