Проблеми с автентичността на Корана

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Промени и създаване на Корана
Порочност на Корана
Проблеми с автентичността на Корана
Повредеността на Корана

Мюсюлманите твърдят, че Коранът се е запазил съвършено, но дали това е вярно? Текстовата цялостност на писанието е популярна тема сред мюсюлманските кръгове и ще бъде повдигана все по-често както от ислямските, така и от неислямските учени. Мюсюлманската теза твърди, че текстът на Корана днес е идентичен с този, низпослан на Пророка Мухаммад. Въпреки това съществуват някои въпроси относно тази теза.

Първи проблем[редактиране]

Най-достоверната колекция от хадиси, която се счита за най-автентичната книга след Корана е Сахих Бухари, но дори и в тази книга е налице противоречие относно това кой е събрал Корана.

Разказва Катада: Попитах Анас бин Малик: Кой е събрал Корана по времето на Пророка? Той отговори – Четирима, всички те бяха от Ансарите , Убай бин Ка‘б, Муад бин Джабал, Заид бин Табит и Абу Заид.
Разказва Анас бин Малик: Когато Пророкът умря, никой друг не е събирал Корана освен тези четирима човека: Абу Ад Дарда, Муад бин Джабал, Заид бин Табит и Абу Заид. Ние бяхме наследниците (на Абу Заид), тъй като той нямаше потомство.

Ако няма съгласие дори за това кой е събрал Корана, тогава как е възможно да се твърди, че Коранът е останал непокътнат точно както е бил низпослан?

Втори проблем[редактиране]

Узнаваме от хадисите, че самият Мухаммад е забравил части от Корана:

Разказва Аиша: Пророкът чу един мъж да рецитира Корана в джамията и каза: „Аллах да излее Своята милост върху него, понеже той ми припомни тези и тези стихове от тази Сура.“
Аиша съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е чул един човек да рецитира Корана през нощта. По повод на това той е казал: Нека Аллах да му покаже милостта Си; той ми припомни този и този стих, които съм пропуснал в тази и тази сура.

В Корана Аллах казва, че дори Неговият Пратеник е можел да забрави някои стихове.

Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммед] и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае.
Коран 87:6

В долупосочените хадиси виждаме, че сподвижниците на Мухаммад също са забравяли пасажи от Корана.

Разказва Абдулла: Пророкът каза:“Защо някой човек казва „забравил съм тези и тези стихове (от Корана)“? Всъщност той е направен (от Аллах) да забравя.
Ибн Мас‘уд съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е казал: „Окаян е човекът, който казва: Забравих тази и тази сура или забравил съм този и този стих, но той е създаден, за да забравя.

Ако Пророкът е забравял стихове, тогава как е възможно да се твърди, че се притежава съвършеното и непроменено слово на Бога?

Трети проблем[редактиране]

Налице са твърдения в хадисите, че някои стихове липсват. Например стихът за „убиване с камъни“ при прелюбодейство. Настоящият текст на Корана не съдържа „наказанието Раджм“ (убиване с камъни) за прелюбодейци, което е отменило предишното наказание.

Абдулла б. Аббас съобщава, че Омар б. Хаттаб е застанал на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и е казал: Наистина Аллах е изпратил Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той му е низпослал Книгата и стихът за убиването с камъни е бил включен в това, което му е било низпослано. Ние сме го рецитирали, запазили сме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е поощрявал наказанието за убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и по неговия пример, ние също поощрявахме наказанието за убиване с камъни, страхувам се, че с течение на времето, хората (могат да го забравят) и могат да кажат: „Не намираме наказанието за убиване с камъни в Книгата на Аллах“, като по този начин ще изпаднат в заблуда заради изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, низпослано в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които извършват прелюбодейство, когато доказателството е установено, или съществува бременност, или признание.

Ал-Нураин и Ал-Вилая са две сури (глави), за които се твърди, че са включени в Корана от някои шиитски секти. Тези секти по общо мнение твърдят, че Али е имал различен екземпляр на Корана в сравнение с този на третия Халиф Утман.

Четвърти проблем[редактиране]

Вероятно сте чували за случая със сатанинските строфи(стихове)“, където Мухаммад се е опитал да изглади различията си с езичниците. Налице са сведения за този случай във всички по-главни тафсири, с което се показва, че това е било реално събитие от времето на Пророка Мухаммад.

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също - третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ.
Коран 53:19-22

Под нарастващото напрежение и несекващи бойкоти от жителите-езичници на Мекка, отслабеният и разколебан Мухаммад е усмирил жителите-езичници от Мекка чрез признаване съществуването на трите езически богини Лат, Узза и Манат, наред с Аллах.

Ибн Исхак[редактиране]

Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%. "Сират Расул Аллах" е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на тази биографични писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като Ибн Исхак, 704-770). „Биография на Пратеника на Аллах” е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография.

Заради любовта към своя народ и безпокойството си за него, той много щеше се радва, ако препятствието, което правеше неговата задача толкова трудна, можеше да се преодолее; така че той размисляше върху плана и го желаеше силно и той му беше прескъп. Тогава Аллах низпосла „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил, и не говори той от себе си“ и когато той стигна до Неговите думи „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза“, Сатаната, когато той размисляше върху това и желаеше да го сведе до народа си, сложи върху езика му „това са вишните жерави, чието застъпничество е одобрено“. Когато кураишите го чуха, те бяха възхитени и много се зарадваха от начина, по който той говореше за техните божества и те го слушаха; в същото време вярващите продължаваха да настояват, че това, което техният пророк им беше открил от техния Господ е вярно, без да подозират за грешки, суетни желания или подхлъзвания и когато той достигна до третия поклон в края на сурата, при което той се поклони - мюсюлманите също се поклониха, когато техният пророк се поклони, с което те потвърдиха това, което той е пророкувал и се подчиниха на заповедта му… [1]

Ал-Табари[редактиране]

Ал-Табари е бил ранен и плодовит ислямски историк, който също е записал случая със „сатанинските стихове“..

Тогава Аллах низпосла:
Кълна се в звездата, когато залязва
не се е заблудил вашият спътник [Мухаммед] и не се е отклонил,

и не говори той от себе си...

и когато той стигна до думите:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?

Сатаната сложи на езика му, заради вътрешните му борби и това, което той желаеше да донесе на хората, думите:

Тези са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество се приема с одобрение.[2]

Пети проблем[редактиране]

Разбираме от различни източници, че третият халиф Утман е наредил различни екземпляри от Корана да бъдат изгорени, защото са съществували ясни различия в рецитирането на Корана между народа на Шам и народа на Ирак. Различията са били толкова големи, че Утман и сподвижниците му са се страхували от последващи спорове относно истинския Коран. (Не става въпрос за разлики в произнасянето, но за самото съдържание). Ето защо Утман е поискал от Хафса да му даде нейния екземпляр и той е наредил да се направят множество копия на Корана от него, както и да се изгорят и заличат всички съществуващи копия на Корана. Утман е наредил на другите да приемат варианта от екземпляра на Хафса като официалния кораничен текст. Това показва, че запаметяването не е успяло да запази напълно Корана (т.е. рецитирането му) в неговата оригинална форма, но е приета помощта на текста.

Разказва Анас бин Малик

Худайфа бин Ал-Яман дойде при Утман по времето, когато народът на Шам и народът на Ирак водеха война за завладяването на Арминия и Адарбиджан. Худайфа имаше притеснения от техните (на народите на Шам и Ирак) различия в рецитирането на Корана, ето защо той рече на Утман: „О, главатарю на Вярващите! Спаси този народ преди те да се разделят заради Книгата (Корана), както се е случило между юдеите и християните в миналото.“ И Утман изпрати съобщение на Хафса казвайки: „Изпрати ни ръкописите на Корана, за да можем да съберем кораничните текстове в съвършени преписи и да ти върнем ръкописите.“ Хафса ги изпрати на Утман. Тогава Утман нареди на Заид бин Табит, Абдулла бин АзЗубаир, Саин бин Ал-Ас и АбдурРахман бин Харит бин Хишам да препишат ръкописите в съвършени екземпляри. Утман каза на тримата мъже-кураиши: „В случай, че не сте съгласни със Заид бин Табит по някоя точка от Корана, тогава я напишете на диалекта на кураишите, Коранът беше разкрит на техния език.“ Така и направиха, и когато написаха множество преписи, Утман върна оригиналните ръкописи на Хафса. Утман изпрати на всяка мюсюлманска провинция по един екземпляр от тези, които те бяха преписали и нареди всички останали коранични текстове, без значение дали са написани на частични ръкописи или цели преписи, да бъдат изгорени. Саид бин Табит добави: „Един стих от Сурата Ахзаб беше пропуснат от мен, когато преписвахме Корана и аз чух Пратеника на Аллах да го рецитира. И така ние го потърсихме и го намерихме при Хузайма бин Табит Ал-Ансари. (Този стих гласеше): „Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах“ (33:23)

Шести проблем[редактиране]

Ясно е, че компилирането на Корана е било един напълно човешки процес, като е включвал проби и грешки, заучени предположения, грешни спомени, погрешни мнения, несъгласия, грешки, невежество и лоши решения. И разбира се, не можем да забравим за купчината от ръкописи, направени на прах от Утман в неговия отчаян опит да разруши всички доказателства, че Коранът не се е запазил напълно. Както може да се види от долупосочения хадис ранната мюсюлманска общност е оставила съвременните мюсюлмани да се оправят с една голяма каша, в случай че се стремят да се придържат към вярването, че Коранът се е запазил напълно:

Абу Харб б. Абу ал-Асвад е съобщил от името на баща си, че Абу Муса ал-Ашари е поискал да дойдат рецитатори от Басра. Те се отзовали и били 300 на брой. Те рецитирали Корана и той казал: „Вие сте най-добрите от жителите на Басра, защото вие сте рецитаторите измежду тях. И тъй, продължавайте да го рецитирате. (Но помнете), че вашето рецитиране за дълъг период от време може да не закали сърцата ви, както бяха закалени сърцата на тези преди вас. Ние рецитирахме сура, която приличаше по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Все пак аз съм я забравил с изключение на онова, което си спомням от нея: „Ако е имало две долини, пълни с блага за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен праха.“ И ние рецитирахме една сура, която беше подобна на сурите на Мусабихат и аз я бях забравил, но си припомних (това) от нея: „О, хора, които сте вярващи, защо говорите това, което не прилагате на дело“ и „това е записано на вратовете ви като свидетелство (срещу вас) и ще ви се потърси сметка за него в Деня на Възкресението".

Други проблеми[редактиране]

  • Никой не притежава оригиналния препис на Корана, стандартизиран от Утман
  • Най-достоверният коментар върху запазването му идва от хадисите, написани стотици години след смъртта на Мухаммад
  • Ранните преписи на Корана не са имали диакритични знаци и точки , оставяйки място за огромен брой несъответствия.

Заключение[редактиране]

Най-ранните намерени преписи на Корана нямат диакритични знаци и точки и доказателствата посочват „маловажни“ промени, извършени от рецензията на Утман.[3] Множество хора са събирали Корана след смъртта на Мухаммад. Съществували са различния между различните версии на Корана, преди Халиф Утман да реши да изгори всички преписи с изключение на един. Самият Мухаммад е забравял коранични стихове. Някои стихове, като тези за убиването с камъни, липсват от Корана, който четем днес. Следователно можем да направим заключение от ислямските източници, че Коранът не се е запазил съвършено и изцяло и днешният текст не е точно същият като онзи, рецитиран от Мухаммад.

Външни линкове на английски[редактиране]

Източници[редактиране]

  1. Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Преведено от A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, Англия, (Re-issued in Karachi,Пакистан, 1967г., 13-то издание, 1998г.) 1955г., стр. 146-148.
  2. Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, State University of New York Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.
  3. Taher, Abul, "Querying the Koran", The Guardian, Guardian News and Media Limited, 2000-08-08, http://www.guardian.co.uk/Archive/Article/0,4273,4048586,00.html.