Робство

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
Images-slavery-0008.jpg
" Робството е част от исляма... (тези, които твърдят, че робството е премахнато) са невежи, а не учени. Те са просто писатели. Който казва такива неща е неверник"
Днес е рядкост да се намерят роби в смисъла на Шариата, при който е позволено да си интимен с тях и т.н. Това е, защото мнозинството мюсюлмани отдавна са се отказали от задължението за Джихад в името на Аллах, в допълнение на тяхното положение на слабост и унижение пред техните кафир врагове, така че много от нациите с мюсюлманско мнозинство подписаха протокол, който изрично забранява робството и се стреми да сложи неговия край, което беше съгласувано с Обединените нации през 1953 г.

Ислямът разрешава робството

Тези хадиси показват как ислямът категорично и безусловно позволява робството.

Разказ от Ал-Маарур: В Ар-Рабадха срещнах Абу Дхар, които е бил облечен с наметало, и робът му, също е бил облечен със също такова. Аз попитах за причината за това. Той отговори: "Аз обидих човек, като нарекох майка му с обидни имена." Пророкът каза: "О Абу Дхар! Обидихте ли го, като нарекохте на майка му с обидни имена все още имате характерното за вас невежество. Твоите роби са твои братя и Аллах ги е поставил под твое командване. Така че всеки, който има брат под негово командване да го храни от това, което яде и го обличам от това, което той носи. Не ги карай (робите) да правят неща, извън техните възможности (сила) и ако го направиш, тогава им помогни. „
Разказ от Нафи: Ибн Умар каза, "Апостолът на Аллах каза:" Ако един освободи неговата част от съвместно притежаван роб, и може да си позволи цената на другите дялове в съответствие с подходящата цена на роба, робът ще бъде напълно освободен; в противен случай той ще бъде частично освободен. ""(Аийуб, под-разказвач не е сигурен дали се казва" ... в противен случай той ще бъде частично освободен "заяви Нафи" или от Пророка.)
Разказ от Абу Хурайра: Апостолът на Аллах каза: "Няма Закат(задължителен данък за мюсюлмани) на кон или роб, принадлежащ на мюсюлманин"
Разказ от Абу Хурайра: Пророкът каза: "Няма Закат на роб или на кон, принадлежащ на мюсюлманин .
Разказ от Ибн Умар: Апостолът на Аллах направи задължително за всички роби и свободни мюсюлмани, мъже или жени, да платят една Са "на датите или ечемик като Закат-ул-Фитр..
Разказ от Абу Хурайра: Пророкът забрани печалбата от робини (чрез проституция).
Разказ от Абу Муса Ал-Асхари: Пророкът каза: "Този, който има роб момиче и я учи на добри обноски и подобрява образованието й и след това я освободи и се ожени за нея, ще получи двойна награда, и всеки роб, който съблюдава правото на Аллах и правото на своя господар ще получи двойна награда. "
Разказва Абу Хураира: Пратеникът на Аллах рече: „Праведният роб получава двойна награда.“ Абу Хураира добавя: Според Този, в Чиито ръце е душата ми, тя е само за джихад (т.е. свещени битки), Хадж и дълга да служа на майка ми, предпочитам да умра като роб.
Разказва Абдулла: Пратеникът на Аллах рече: „Всеки един от вас е пазител и е отговорен за своите задължения. Владетелят, който има власт над народа е пазител и е отговорен за тях, мъжът е пазител на своето семейство и е отговорен за тях, жената е пазителка на дома на съпруга си и на децата, и е отговорна за тях; робът (Абу) е пазител на имуществото на господаря си и отговаря за него; така че всички вие сте пазители и отговаряте за своите задължения."
Разказва Абдулла бин Зама: Че е чул Пророкът да казва проповед и че споменал женската камила и този, който я е осакатил. Пратеникът на Аллах е казал: „ Когато най-порочният мъж сред тях се отправи (да осакати женската камила)“ (91.12.). После каза: „ Един суров човек, който рядко беше спокоен и който се радваше на защита от своя народ, като Аби Зама, се отправи (да я осакати).“ След това Пророкът спомена за жените (в своята проповед). „Не е разумно за никой от вас да бичува жена си като роб, защото той може да (иска да) спи с нея същата вечер.“ После той ги посъветва да не се смеят, когато някой изпусне газове и каза: „Защо трябва някой да се смее на това, което самият той прави?"
Раказва Абдулла бин Зам‘а: Пророкът рече: „Никой от вас не трябва да бие с камшик своята жена, както бие с камшик роба си и след това да има полово сношение с нея в последната част на денонощието.”
Един мъж от ансарите, на име Басра каза: „Аз се ожених за девствена жена. Когато влязох при нея, я намерих бременна. (Казах това на Пророка). Пророкът (мир на него) рече: „Тя ще получи зестра, понеже ти си направил вагината ѝ законна за теб. Детето ще бъде твой роб. Когато тя роди (дете), бичувай я (според версията на ал-Хасан). Версията на Ибн АбусСари казва: „Хора, бичувайте я“, или казва: „наложете тежко наказание върху него.“

Ислямът позволява изнасилването на пленници и роби

Абу Са‘ид ал-Худри разказва, че в Битката при Хунаин Пратеникът на Аллах е изпратил войска към Аутас и е срещнал врага, и се е бил с тях. След като ги е победил и е взел заложници, Сподвижниците на Пратеника на Аллах очевидно са се въздържали да имат сношение с пленените жени, защото техните мъже са били многобожници. Тогава Аллах, Всевишния, низпосла следното: „И вече омъжените жени, с изключение на тези, които вашата дясна ръка притежава (Коран 4:24“ (т.е. те са законни за тях, когато периодът им Идда приключи).
Джабир (Аллах да го благослови) разказва, че един мъж дошъл при Пратеника на Аллах (нека мирът да бъде над него) и казал: „Имам момиче-робиня, която е прислужничка и тя носи вода за нас, и аз имам сношение с нея, но не искам тя да зачева.“ Той каза: „Практикувай „азл“/изхвърляне на семето вън/, ако ти харесва, но това, което е постановено за нея ще ѝ се случи.“ Човекът остана назад (за известно време) и след това дойде и рече: „Момичето забременя“, при което той каза: „Казах ти, че това, което е постановено за нея, ще ѝ се случи.”

Мухаммад не е бил враждебен към робството

Мухаммад често се е срещал и е разполагал с роби без да иска от господаря на роба да го освободи, въпреки че това е било във властта му.

Разказва Сал: „Пратеникът на Аллах изпрати някого при една жена, за да ѝ каже да „заповяда на роба си, дърводелеца, да му направи дървена катедра, където да сяда."
Разказва Джабир: Една жена рече: „О, Пратенико на Аллах! Да ти дам ли нещо, направено за тебе, където да седиш, понеже имам роб, който е дърводелец?“ Той отговори: „Да, ако искаш.“ Така че тя му направи катедра.
Разказва Абу Хазим: Някакви мъже дойдоха при Саал бин Сад, за да го попитат за катедрата. Той отговори: „Пратеникът на Аллах изпрати за една жена (Саал каза името ѝ) (това съобщение): „Заповядай на твоя роб дърводелеца да изработи парчета от дърво (т.е. катедра) за мен, за да мога да седя върху тях, докато говоря на хората“. И така, тя му заповяда да я изработи от горски тамариск (вечнозелен храст). Той я докара при нея и тя я изпрати на Пратеника на Аллах. Пратеникът на Аллах нареди тя да бъде поставена в джамията: и тъй тя беше сложена и той започна да седи на нея.
Разказва Анас бин Малик: Пророкът повика един роб, който по професия поставяше вендузи, и той му постави вендузи. Пророкът нареди да му се плати една или две Са, или един или два муда (0.7575 литра) храна и призова господарите му да намалят данъците му.
Разказва Абу Масуд: Имаш един мъж ансар, на име Абу Шуаиб, който имаше роб-касапин. Абу Шуаиб му каза: „Приготви ядене, което да стигне за пет човека, така че да поканя Пророка заедно с четирима други човека.“ Абу Шуаиб забеляза признаци на глад по лицето на Пророка и го покани. Друг човек, който не беше поканен, последва Пророка. Пророкът каза на Абу Шуаиб: „Този човек ни последва. Позволяваш ли му да сподели яденето?“ Абу Шуаби рече: „Да."
Една скала беше поставена върху гръдния кош на един роб. Когато Абу Бакр се оплака, те казаха: „Ти си този, който си го покварил, така че спаси го от неволята му“. „Така и ще направя“, каза Бакр. „Имам един черен роб, който е по-силен и здрав от Билал, той е езичник. Ще го разменя.“ Размяната беше осъществена.

Роби, притежание на Мухаммад

Имена на робите

"„Това са имената на мъжете-роби, притежание на Мухаммад: Якан Абу Шарх, Афла, Убаид, Дакван, Тахмна, Мирван, Хунаин, Санад, Фадала Ямамин, Анджаша ал-Хади, Мадам, Каркара, Абу Рафи, Тавбан, Аб Кабша, Салих, Яра Нубиан, Фадила, Вакид, Мабур, Абу Вакид, Касам, Абу Аиб, Абу Мувайхиба, Заид Ибн Харита, а също и един черен роб, наречен Махран, който беше преименуван (от Мухаммад) на Сафина („кораб“)."[1]
Зад ал-Маад, стр. 114-116
Жените-робини на Мухаммад са „Салма Ум Рафи“, Маймуна, дъщеря на Абу Асиб, Маймуна, дъщеря на Сад, Хадра, Радва, Разина, Ум Дамира, Раяна, Мария Коптката, също и две други робини, едната от тях, дадена му като подарък от неговия братовчед Зайнаб, а другата е била пленена във война."[1]
Зад ал-Маад, стр. 114-116

Мухаммад е купил повече роби, отколкото е продал

" Мухаммад имаше много роби и робини. Той ги купуваше и продаваше, но той беше купил повече роби, отколкото беше продал, особено след като Аллах му низпосла посланието Си, както и след преместването от Мекка. Веднъж той продаде един черен роб за двама. Неговото име бше Якоб ал-Мудбир. Неговите покупки на роби превишаваха продажбите. Той имаше навика да отдава и да наема много роби, но той наемаше повече роби, отколкото отдаваше."[2]
Зад ал-Маад, стр. 160

Произход на прякора на Махран („Кораба“)

„Пратеникът на Аллах и неговите сподвижници отидоха на пътешествие. (Когато) товарът им стана твърде тежък за носене, Мухаммад ми каза: „Разстели дрехата си“. Те я напълниха с товара си, след това я натовариха върху мен. Пратеникът на Аллах ми каза: „Носи (я), понеже си кораб.“ Дори когато носех товара на шест или седем магарета, докато бяхме на път, всеки, който се почувстваше слаб хвърляше дрехите си или щита си, или меча си върху мен, така че носех всичко това – тежък товар. Пророкът ми каза: „Ти си кораб“.[3]

Хадиси, отнасящи се до робите на Мухаммад

...В онези дни имаше слух, че гасаните (племе, живеещо в Шам) приготвят конете си, за да ни нападнат. Моят сподвижник отиде (при Пророка) в деня на неговото завръщане, отиде и се върна при нас посред нощ и почука силно на моята врата, като попита дали спя. Аз се уплаших (от силното хлопане) и излязох при него. Той ми каза, че се е случило нещо много важно. Аз го попитах: „Какво е то? Да не дойдоха гасаните?“ Той отговори, че е по-лошо и по-сериозно от това и добави, че Пратеникът на Аллах се е развел с всичките си съпруги. Аз казах: „Хафса е покварена неудачница! Очаквах, че това ще се случи някой ден.“ И така аз се облякох и предложих на Пророка да отправим молитвата фаджр. След това Пророкът влезе в една горна стая и остана там сам. Аз отидох при Хафса и я намерих да ридае. Аз я попитах: „Защо ридаеш? Нима не те предупредих? Разведе ли се Пратеникът на Аллах с теб?“ Тя отговори: „Не знам. Той е в горната стая.“ Тогава аз излязох и отидох на катедрата и намерих една група хора край нея и някои от тях плачеха. Тогава аз седнах при тях за известно време, но не можех да изтърпя положението. Така че се качих в горната стая, където беше Пророкът и поисках от един негов черен роб: „Ще поискаш ли разрешение от (Пратеника на Аллах) за Умар (да влезе)?“ Робът влезе, говори с Пророка за това и излезе казвайки: „Споменах му за теб, но той не отговори нищо.“ Така че аз излязох навън и седнах до хората, които бяха седнали до катедрата, но не можех да понеса положението, и отидох отново при роба и му казах: „Ще поискаш ли разрешение за Умар?“ Той влезе и донесе същия отговор както предния път. И ето, когато излизах, робът ме повика казвайки: „Пратеникът на Аллах ти даде разрешение.“ И така, аз влязох при Пророка и го видях да лежи върху постелка, без да се е запасал, и постелката беше оставила своя отпечатък върху тялото на Пророка, а той лежеше върху кожена възглавница, напълнена с палмови листа. Аз го поздравих и докато още бях прав го попитах: „Разведе ли се със съпругите си?“ Той повдигна очите си към мен и отговори отрицателно. И тогава, докато още бях прав, казах непринудено: „Слушай какво ще ти кажа, о, Пратенико на Аллах! Ние, кураишите, сме свикнали да властваме над нашите жени (съпруги) и когато дойдохме при хората, чиито жени имаха власт над тях..."
Разказва Куриб: освободеният роб на Ибн Аббас, че Маймуна бинт Ал-Харит му е казала, че е освободила едно момиче-робиня без да вземе позволение от Пророка. В деня когато е бил нейният ред да бъде с Пророка, тя е казала: „Знаеш ли, о, Пратенико на Аллах, че аз освободих момичето си-робинята?“ Той каза: „Наистина ли?“ Тя отговори утвърдително. Той рече: „Щеше да имаш по-голяма награда, ако я беше дала (момичето-робиня) на някой от твоите вуйчовци."
Разкава Али: Фатима се оплака от това как е пострадала от ръчната мелница и от стъргалото, когато тя получи вестта, че някои пленени момичета-робини са били доведени при Пратеника на Аллах. Тя отиде при него да поиска една робиня, но не можа да го намери и каза на Аиша за своята нужда. Когато Пророкът дойде, Аиша му каза за това. Пророкът дойде в нашата къща, когато вече бяхме по леглата си. (Като видяхме Пророка) щяхме да станем, но той рече: „Останете на местата си“. Усетих студенината от нозете на Пророка върху гърдите ми. Тогава той каза: „Да ти кажа ли нещо, което е по-добро от това, което искаш от мен? Когато отидете по леглата си, кажете: „Аллаху Акбар“ (т.е. Аллах е по-велик) 34 пъти и „Алхамду Лилла“ (т.е. слава на Аллах) 33 пъти и „Субхан Аллах“ (т.е. прославен да бъде Аллах) 33 пъти. Това е по-добро за теб от това, което поиска от мен."
Разказва Абу Хураира: Когато завладяхме Хайбар, не спечелихме нито злато, нито сребро като плячка, но взехме крави, камили, стоки и градини. После тръгнахме с Пратеника на Аллах към долината Ал-Кира, а по това време Пратеникът на Аллах имаше роб на име Мид‘ам, който му беше представен като един от Бану Ад-Диббаб. Докато сваляше седлото на Пратеника на Аллах една стрела от неизвестен стрелец го уцели. Хората казаха: „Да му е честито мъченичеството“. Пратеникът на Аллах рече: „Не, в името на Онзи, в Чиито ръце е душата ми, парчето (плат), което той взе (незаконно) в деня на Хайбар от плячката преди нейното разпределение, се превърна в пламък от Огън, който го изпепели.“ Като чу това, един мъж донесе една или две връзки обувки при Пророка и каза: „Това са нещата, които взех (незаконно).“ На това Пратеникът на Аллах рече: „Това е каиш, или това са два каиша от Огън."
Разказва Аиша: В онази нощ аз плаках чак до сутринта. Сълзите ми не спряха, нито можах да заспя и утрото настана, докато все още плачех, Пратеникът на Аллах извика Али бин Аби Талиб и Усама бин Заид, когато Божественото Откровение се забавяше, за да се съветва с тях по идеята да се разведе с жена си. Усама бин Заид каза на Пратеника на Аллах това, което знаеше за невинността на жена му и за уважението си към нея. Той рече: „О, Пратенико на Аллах! Тя е твоя съпруга и ние не знаем нищо друго за нея освен добро.“ Но Али бин Аби Талиб рече: „О, Пратенико на Аллах! Аллах не ти налага ограничения; а има и множество други жени освен нея. Ако все пак попиташ (нейното) момиче-робиня, тя ще ти каже истината.“ Аиша добави: И така Пратеникът на Аллах извика Барира и рече: „О, Барира! Виждала ли си някога нещо, което да предизвика подозрение в теб?“ (по отноешение на Аиша). Барира каза: „В името на Аллах, Който те е изпратил с истината, никога не съм виждала нищо по отношение на Аиша, за което да я укоря с изключение на това, че тя е момиче на незряла възраст, което понякога заспива и оставя брашното на своето семейство незащитено, така че домашните кози идва и ядат от него."
Разказва Ибн Аббас: … Върнах се в дома ми, учуден (и покрусен), че не знаех по каква причина бях излязъл. Тогава се разболях (от треска) и казах на Пратеника на Аллах: „Изпрати ме до дома на баща ми“. И така той изпрати един роб с мен и когато влязохме в къщата, аз намерих Ум Рум-ан (майка ми) на долния етах, докато (баща ми) Абу Бакр рецитираше нещо на горния етаж.
Тогава аз се облякох и отидох до покоите на Пратеника на Аллах и ето, той седеше в една горна стая, от която слезе по стълба, и един черен роб на Пратеника на Аллах беше седнал на първото стъпало. Казах му: „Кажи (на Пророка), че Умар бин Ал-Хаттаб е тук.'...
I Поседях с тях за малко, но не можех да търпя цялото положение, така че се качих в горната стая, където беше Пророкът и казах на един негов черен роб: „Ще вземеш ли позволение (от Пророка) за Умар (да влезе)?“ Робът влезе, говори с Пророка за това и след това се върна казвайки: „Говорих с Пророка и му споменах за теб, но той не каза нищо.'
Разказва Али: Фатима отиде при Пророка оплаквайки се от лошите последици върху ръката ѝ от ръчната мелница. Тя била чула, че Пророкът е получил няколко момичета – робини. Но (когато тя отиде там) не го намери и разказа за проблема си на Аиша. Когато дойде Пророкът, Аиша му сподели за това. Али добави „И така Пророкът дойде при нас, когато вече си бяхме по леглата. Искахме да станем (при неговото пристигане), но той рече: „Останете по местата си“. После той дойде и седна между мен и нея и почувствах студенината на краката му върху корема ми. Той каза: „Да те насоча ли към нещо по-добро от това, което ти поиска? Когато отиваш да си лягаш казвай „Субхан Аллах“ (т.е. прославен да бъде Аллах) 33 пъти, „Алхамду Лилла“ (т.е. слава на Аллах) 33 пъти и „Аллаху Акбар“ (т.е. Аллах е велик) 34 пъти, понеже това е по-добро от една прислужничка."
Разказва Анас: „Бях малко момче, когато веднъж се разхождах с Пратеника на Аллах: Пратеникът на Аллах влезе в дома на своя роб-шивач, който донесе блюдо, пълно с храна, покрита с парчета тиква. Пратеникът на Аллах започна да отделя тиквата и да я яде. Когато видях това, започнах да събирам и да поставям тиква пред него. Тогава робът се върна към задълженията си.“ Анас добавя: Продължих да обичам тиква, понеже видях какво прави Пратеника на Аллах.
Разказва Анас: Пратеникът на Аллах отиде (до дома) на своя роб-шивач и му беше предложено (блюдо) тиква, от която той започна да яде. Обичах да ям тиква, понеже видях Пратеникът на Аллах да я яде.
Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах беше на път и той имаше един черен роб на име Анджаша, който караше камилите (много бързо, а имаше и жени, които яздеха тези камили). Пратеникът на Аллах рече: „Вайхака (Аллах да се смили над теб), о, Анджаша! Карай по-бавно (камилите) със стъклените съдове (жените)!"
Сахих Бухари - 8:73:182(англ.), Виж също:Сахих Бухари - 8:73:229(англ.)
Разказва Анас: Веднъж Ум Сулаим беше (заедно с жените) отговорен за багажа при едно пътешествие и Анджаша, робът на Пророка, караше техните камили (много бързо). Пророкът рече: „О, Анджаш! Карай по-бавно (камилите) със стъклените съдове (т.е. дамите)."
Разказва Умар: Пристигнах и ето: Пратеникът на Аллах седеше в една Машроба (таванска стая) и един черен роб на Пратеника на Аллах беше на най-горното стъпало от стълбата към нея. Казах му: „(Кажи на Пророка), че тук е Умар бин Ал-Хаттаб (който иска разрешение да влезе).“ Тогава той ме прие.

Роби, поробени от Мухаммад

Разкава Абдул Азиз: Анас каза: „Когато Пратеникът на Аллах нахлу в Хайбар, ние извършихме там молитвата Фаджр рано сутринта, когато още беше тъмно. Пророкът яздеше, Абу Талха също яздеше, а аз яздех зад Абу Талха. Пророкът премина бързо през граничния път на Хайбар и моят крак докосна бедрото на Пророка. Той откри бедрото си и видях белотата на бедрото на Пророка. Когато той влезе в града, рече: „Аллаху Акбар! Хайбар е разрушен. Всеки път, когато достигнем близо до (вражески) народ (за да се бием), тогава утринта ще бъде пагубна за тези, които са били предупредени“. Той каза това три пъти. Хората прекъснаха задълженията си и някои от тях казаха: „Мухаммад (дойде).“ (Някои от нашите спътници добавиха: „Със своята войска.“). Ние завладяхме Хайбар, взехме пленници и събрахме плячката. Дийя дойде и рече: „О, Пратенико на Аллах! Дай ми едно момиче-робиня от пленниците.“ Пророкът каза: „Върви и си вземи момиче-робиня, което искаш“. Той взе Сафия бинт Хуяй. Един мъж дойде при Пророка и му каза: „О, Пратенико на Аллах! Ти даде Сафия бинт Хуяй, а тя е господарката на племената на Курайза и Ан-Надир и тя може да принадлежи само на теб.“ И така Пророкът рече: „Доведете го заедно с нея.“ И тъй Дийя дойде с нея и когато Пророкът я видя, каза на Дийя: „Вземи си което поискаш момиче за робиня от пленените, освен нея.“ Анас добави: „Тогава Пророкът я освободи и се ожени за нея..."
И така Мухаммад започна да превзема техните стада и имущество малко по малко. Той завладяваше къща след къща. Пратеникът взе някои хора за пленници, включително Сафия и нейните две братовчедки. Пророкът избра Сафия за себе си.
Разказва Амр бин Таглиб: Пратеникът на Аллах даде (дарове) на някои хора, а на други не. Последните изглеждаха остана недоволни от това. Пророкът каза: „Аз давам на някои хора, за да не би да се отклонят от Правата вяра или да загубят търпение, докато при другите хора разчитам на благостта и задоволството, което Аллах е вложил в сърцата им, и Амр бин Таглиб е един от тях.“ Амр бин Таглиб рече: „Мнението на Пратеника на Аллах е по-скъпо за мен от червените камили“.


Разказва Ал-Хасан: „Амр бин Таглиб ни каза, че Пратеникът на Аллах е придобил някаква собственост или някакви военно-пленници и ги е разпределил по гореспоменатия начин (т.е. давайки на едни, за сметка на други хора) .
Разказва Анас: Пророкът извърши молитвата Фадр близо до Хайбар, когато още беше тъмно и тогава рече: „Аллаху Акбар! Хайбар е разрушен, защото всеки път когато се доближим до (вражески) народ (за да се бием с него), тогава пагубно ще бъде утрото за тези, които са били предупредени.“ След това жителите на Хайбар излезнаха бягайки по друмищата. Пророкът беше убил войниците им, а децата и жените им взе за пленници. Сафия беше измежду пленниците. Тя отначало се падна в дела на Даийя Алкали, но по-късно беше взета от Пророка. Пророкът направи освобождаването ѝ нейна „зестра“ (махр)/жени се за нея и затова губи статус на роб/.
Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах (мир на него) извърши молитвата Фаджр, когато все още беше тъмно, след това поязди и каза: „Аллах Акбар! Хайбар е разрушен. Когато се приближиваме до някой народ, най-нещастно е утрото за тези, които са били предупредени.“ Хората излязоха по улиците казвайки: „Мухаммад и войската му.“ Пратеникът на Аллах ги покори със сила и техните войници бяха убити; децата и жените бяха взети за пленници. Сафия беше взета от Дийя Ал-Калби, а по-късно я взе Пратеникът на Аллах, който се ожени за нея, а нейната зестра (махр) беше освобождаването ѝ..
Разказва Абу Саид Ал-Худри: Че докато е седял редом до Пророка, един мъж от ансарите е дошъл и е казал: „О, Пратенико на Аллах! Ние вземаме момичета-робини от военно-пленниците и обичаме собствеността; какво мислиш за прекъсването на половия акт?“ Пратеникът на Аллах каза: „Това ли правиш? По-добре е за теб да не го правиш, защото няма душа, която Аллах да не е наредил да дойде на бял свят, но ще се създаде."
Имран б. Хусаин свидетелства, че един човек, който нямал друга собственост, освободил шестте си роби преди да умре. Пратеникът на Аллах (мир на него) ги е извикал и ги е разделил на три отделения, хвърлил жребий за тях и двама от тях ги е освободил, а е задържал четирима в робство; и той (Светият Пророк) говореше ядосано за него.
Разказва Абу Саид Ал-Худри: Народът на (Бану) Курайза се съгласи да приеме решението на Саб дин Муад. И така Пророкът изпрати да повикат Саад, и последният дойде (яздейки) магаре и когато се приближи до Джамията, Пророкът каза на ансарите: „Станете за своя водач или за най-добрия сред вас“. Тогава Пророкът каза (на Саад).“ Тези (т.е. племето Бану Курайза) се съгласиха да приемат твоето решение“. Сад рече: „Убий техните (мъже) воини и вземи техните наследници като пленници“. На това Пророкът отговори: „Ти отсъди според Присъдата на Аллах“, или каза: „според присъдата на Царя."

Роби, изтъргувани от Мухаммад

Един арабин за двама черни

Джабир (Аллах да го благослови) съобщава: Там дойде един роб и даде обет за вярност към Пратеника на Аллах (мир на него) при преместването; той (Светият Пророк) не знаеше, че онзи е роб. Тогава дойде неговият господар и си го поиска обратно, на което Пратеникът на Аллах (мир на него) каза: „Продай ми го. И той му го продаде за двама черни роби, и след това не приемаше обет за вярност от никого, докато не го питаше дали е роб (или свободен човек).

Роби, продадени от Мухаммад

Разказва Джабир: Един човек освободи един роб като той нямаше друга собственост освен него, така че Пророкът отмение освобождаването (и продаде роба вместо него). Ноаим бин Ал-Наххам купи роба от него.
Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж реши, че един негов роб ще бъде освободен след смъртта му и по-късно той се нуждаеше от пари, и така Пророкът взе роба и каза: „Кой ще купи този роб от мен?“ Нуаим бин Абдулла го купи на такава и такава цена и Пророкът му даде роба.
Предаде Амр: Джабир каза: Един човек от Ансари направи свой роб Мудаббар и той не е имал друго имущество освен него. 'Когато Пророкът чул това, той каза (на другарите си), "Кой иска да го (т.е. роба) купи за мен?"' Нуаим бин Ан-Наххам го купи за осемстотин дирхама . Чух Джабир каза: "Това беше коптски роб, който почина през същата година."
Разказва Амр: Джабир рече: Един ансар направи своя роб мудаббар и той нямаше друга собственост освен него. Когато Пророкътчу за това, той каза (на сподвижниците си): „Кой иска да го купи (т.е. роба) за мен?“ И така Нуаим бин Ан-Наххам го купи за 800 дирхама. Джабир добави: „Това беше един роб-копт (египтянин), който умря същата година.
Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж даде обет, че неговият роб ще бъде освободен след смъртта му. Пророкът попита: „Кой ще купи този роб от мен?“ Ноаим бин Абдулла купи роба и Пророкът взе цената му и я даде на собственика.
Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж от нашите обяви, че ще неговият роб ще бъде освободен след смъртта му. Пророкът изиска този роб и го продаде. Робът умря същата година.
Разказва Джабир: Пророкът узна, че един от неговите сподвижници е дал обещание да освободи своя роб след смъртта си, но понеже той нямаше друга собственост освен този роб, Пророкът продаде този роб за 800 дирхама и му изпрати цената.

Размени на роби по инициатива на Мухаммад

Разказва Абу Хурайра и Зади бин Халид Ал-Джухани: Един бедуин дойде и каза: „О, Пратенико на Аллах! Отсъди между нас според Законите на Аллах“. Неговият противник стана и каза: „Той е прав. Отсъди между нас според Законите на Аллах.“ Бедуинът рече: „Моят син работеше за този човек и той направи незаконно полово сношение с жена му. Хората ми казаха, че синът ми трябва да бъде убит с камъни; и така, наместо това, аз платих откуп от сто овце и едно момиче-робиня, за да спася сина си. После попитах образованите учени, които казаха: „Твоят син трябва да бъде ударен сто пъти с камшик и трябва да бъде изпратен в изгнание за една година.“ Пророкът каза: „Не се съмнявайте, че ще отсъдя между вас според Законите на Аллах. Момичето-робиня и стоте овце трябва да ти се върнат, а твоят син ще получи сто удара с камшик и една година заточение.“ След това той се обърна към някого: „О, Унаис! Отиди при съпругата на този (човек) и я убий с камъни“. И така Унаис отиде и я уби с камъни.
Разказва Абу Хурайра и Заид бин Халид Ал-Джухани: Един бедуин дойде при Пратеника на Аллах и каза: „О, Пратенико на Аллах! В името на Аллах те моля да отсъдиш случилото с мен спрямо Законите на Аллах.“ Неговият противник, който беше по-учен от него, каза: „Да, отсъди между нас според Законите на Аллах и ми позволи да говоря“. Пратеникът на Аллах рече: „Говори.“ Той (бедуинът или другият човек) каза: „Моят син беше работник на този (човек) и направи незаконно полово сношение с жена му. Хората ми казаха, че било задължително синът ми да бъде убит с камъни, и вместо това аз го откупих, плащайки сто овце и едно момиче-робиня. После попитах религиозните учени за това и те ми казаха, че синът ми трябва да бъде ударен сто пъти с камшик и да бъде изпратен в заточение за една година, а жената на този (човек) трябва да бъде убита с камъни.“ Пратеникът на Аллах рече: „В името на Този, в Чиито ръце е душата ми, аз ще отсъдя между вас според Законите на Аллах. Момичето-робиня и овцете трябва да ти бъдат върнати, твоят син трябва да получи сто удара с камшик и да бъде в изгнание за една година. Ти, Унаис, отиди при жената на този (човек) и ако тя признае вината си, я убий с камъни.“ Унаис отиде при тази жена на следващата сутрин и тя си призна. Пратеникът на Аллах заповяда тя да бъде убита с камъни.
Две жени от племето Худхаил (са се сбили помежду си) и едната от тях хвърлила (камък) по другата, с което ѝ причинила помятане и Пратеникът на Аллах издаде заповед, че убийцата (на плода) трябва да даде един роб или една робиня (като Дия).
Сахих Бухари - 9:83:41(англ.), виж също: Сахих Бухари - 9:83:42(англ.), Сахих Бухари - 9:83:44(англ.), and Сахих Бухари - 9:83:45(англ.)
Тогава пратеникът изпрати Сад бин Заид ал-Ансари, брат на Бин Абдул-Ашшал заедно с някакви пленени жени от племето Бану Курайза в Наджд и ги продаде за коне и оръжие.

Разни

Билал е закупен в размяна за един черен роб немюсюлманин

Една скала падна върху гърдите на роба. Когато Абу Бакр се оплака, му казаха: „Ти си този, който си го повредил, така че трябва да го спасиш от бедата му“. „Така и ще направя“, каза Бакр. „Имам един черен роб, който е по-як и силен от Билал и той е езичник. Ще го разменя.“ Размяната беше извършена.

Освобождаване на роби, порицано от Мухаммад

Разказва Куриб: Освободеният роб на Ибн Аббас, че Маймуна бинт Ал-Харит му е казала, че е освободила едно момиче-робиня без да иска разрешение от Пророка. В деня, когато беше нейният ред да бъде с Пророка, тя каза: „Знаеш ли, Пратенико на Аллах, че аз освободих робинята си?“ Той рече: „Наистина ли?“ Тя отговори утвърдително. Той каза: „Щеше да имаш по-голяма награда, ако я беше дала (робинята) на някой от вуйчовците си."

Награда за освобождаване на роби-мюсюлмани

Разказва Абу Хурайра: Пророкът каза, „Който освободи роб-мюсюлманин, Аллах ще спаси всички части на тялото му от (адския) Огън, както е той е освободил телесните части на роба.“ Саид бин Марджа каза, че е разказал този хадис на Али бин Ал-Хусаин и той е освободил своя роб, за когото Абдулла бин Джафар му е предложил десет хиляди дирхама или хиляда динара.
Разказва Абу Хурайра: Пророкът каза, „Ако някой освободи роб-мюсюлманин, Аллах ще спаси от Огъня всяка част на неговото тяло заради освобождаването на съответните части от тялото на роба, дори неговите интимни части ще бъдат спасени от Огъня, защото е освободил и интимните части на роба."

Приемане на исляма от роби

Разказва бащата на Абу Бурда: Пратеникът на Аллах каза: „Трима човека ще имат двойна награда: 1. Човек от народите на писанията, които са вярвали в Неговия пророк (Иисус или Моисей) и след това са повярвали в Пророка Мухаммад (т.е. приели са исляма). 2. Роб, който изпълни задълженията си към Аллах и господаря си. 3. Господар на робиня, който я учи на добри обноски и я обучи по най-добрия възможен начин (на религията), и я освободи, и след това се ожени за нея.."

Брак с роби

Разказва Абу Харайра: Пратеникът на Аллах рече: „Жена-робиня не трябва да бъде давана за женитба, докато не е поискано съгласието ѝ, и девица не трябва да бъде давана за женитба, докато не се получи позволението ѝ.“ Хората казаха: „Как тя ще изрази позволението си?“ Пророкът каза: „Като замълчи (когато бъде попитана за съгласие).“ Някои хора казаха: „Ако някой мъж с хитрост представи двама фалшиви свидетели пред съдията, за да потвърдят, че се е оженил за зряла жена със съгласието ѝ и съдията потвърди неговия брак, и съпругът е сигурен, че никога не се женил за нея (преди), тогава такъв брак ще се счита като законен и той може да живее с нея като съпруг."
" Ибн Умар съобщава, че пророкът е казал: „Ако роб се ожени без позволението на господаря си, неговият брак е нищожен и недействителен."
Абу Дауд - 11:2074(англ.)

Носенето на Хиджаб

Разказва Анас ибн Малик: Пророкът (мир на него) доведе на Фатима едня робиня, която той ѝ подари. Фатима носеше дреха, която щом тя покриваше главата си, не стигаше до нозете ѝ и щом тя покриваше нозете си с нея, тази дреха не покриваше главата ѝ. Когато Пророкът (мир на него) я видя да се бори, той рече: „Няма заплаха за теб: тук е само баща ти и робинята.

Мнението на Аллах за робите

Общоизвестният мюсюлмански епитет „роб на Аллах“ предполага, че според исляма робството е всъщност естественото състояние на човека. Освен това Аллах ясно гледа неодобрително на робите и осмива идеята за тяхното освобождаване:

Аллах дава пример с един притежаван роб, неспособен на нищо, и човек, на когото дарихме от Нас хубаво препитание, и той раздава от него тайно и явно. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.
Коран 16:75
Аллах предпочете едни от вас пред други в препитанието. А онези, които са предпочетени, не споделят своето препитание с владените от техните десници, в него да са равни. Тогава благодатта на Аллах ли отричат?
Коран 16:71

Наказване на роби

Разказва Али ибн Абу Талиб: Едно момиче-робиня от дома на Пратеника на Аллах (мир на него) извърши блудство. Той (Пророкът) каза: „Побързай, Али, и ѝ наложи предписаното наказание за нея.“ Тогава аз се затичах и видях, че от нея течеше кръв и не спрях. И така аз дойдох при него и той каза: „Приключи ли с нанасянето (на наказанието ѝ).“ Аз рекох: „Отидох при нея, докато кръвта ѝ течеше.“ Той каза: „Не я закачай, докато кръвотечението ѝ не спре; тогава ѝ наложи предвиденото наказание за нея. И наложи предписаното наказание върху тези, чиито твоята десница притежава“ (т.е. робите).

Вземане на роби от военнопленници

О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея -; единствено за теб, а не за другите вярващи -; знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят -; за да няма притеснение за теб. Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 33:50

Външни препратки(английски)

Източници

  1. 1,0 1,1 Ибн Каййим ал-Джаузия, от книгата Зад ал-Маад, Част 1, стр.. 114-116
  2. Ибн Каййим ал-Джаузия, от книгата Зад ал-Маад, Част 1, стр. 160
  3. Ибн Гайим, стр. 115-116; ал Хулйа, Глава 1, стр. 369, цитирано от Ахмад 5:222