Сатанински строфи

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Коран[редактиране]

Сура 53:19-22[редактиране]

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ.
Коран 53:19-22

Сура 22:52-53[редактиране]

И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения Аллах е всезнаещ, всемъдър, за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави – угнетителите са в дълбок раздор
Коран 22:52-53

Сунна[редактиране]

Сахих Бухари[редактиране]

Разказва Ибн Аббас: Пророкът направи поклон, когато завърши рецитирането на Сурат-ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници, и джинове и човешки същетва се поклониха заедно с него

Сира[редактиране]

Ибн Исхак[редактиране]

Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Ишак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърна гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, тогава сатаната сложи върху езика му „това са това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“'. Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха', когато чуха споменаването на техните богове, така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: „Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“

Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му: „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен); Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?

Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“ И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека[1]
Исхак:165-167

Ал Табари[редактиране]

Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах


Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
Ибн Хумаид – Салама – Мухаммад б. Исхак - Язид б. Зияд ал-Мадани – Мухаммад б. Кали ал-Курази: Когато Пратеникът на Аллах видя как неговото племе му обърна гръб и скърбеше да ги гледа как отхвърлят посланието, което той беше донесъл от Аллах, той силно жадуваше в душата си нещо да дойде до него от Аллах, което да го помири с племето му. Заради обичта му към племето му и копнежа му за тяхното благоденствие, той много щеше да се зарадва, ако някои от трудностите, които те му причиниха можеха да бъдат изгладени, и той размисляше в себе си и пламенно желаеше подобна развръзка. Тогава Аллах разкри:

Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил,и не говори той от себе си…

и когато стигна до думите:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?

Сатаната подметна на езика му, заради неговите вътрешни терзания и заради това, което той желаеше да донесе на народа си, думите:

Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество се приема с одобрение.

Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха щастливи и възхитени от начина, по който той говореше за техните богове, и те го слушаха, и докато мюсюлманите имаха пълно доверие в своя Пророк по отношение на посланията, които той носеше от Аллах, те не го заподозряха в грешка, заблуда или подхлъзване. Когато стигна до поклона, завършил вече сурата, той се поклони и мюсюлманите направиха същото, следвайки своя Пророк, доверявайки се на посланието, което той беше донесъл и следвайки примера му. Многобожниците от племето на кураишите и другите, които бяха в джамията също се поклониха заради споменаването [1193] на техните богове, което бяха чули, и така нямаше никой в джамията, нито вярващ, нито неверник, който да не се е поклонил. Единственото изключение беше Ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони; но той взе шепа пръст от долината в ръката си и се наведе над нея. След това всички се разотидоха от джамията. Кураишите напуснаха възхитени от споменаването на своите богове, което бяха чули и казваха: „Мухаммад спомена нашите богове по възможно най-благоприятния начин, заявявайки в своето рецитиране, че те са високо летящите жерави и че тяхното застъпничество се възприема с одобрение.“
Вестта за това поклонение достигна до онези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха в Абисиния и хората казваха: „Кураишите приеха исляма“. Някои започнаха да се връщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при Пратеника на Аллах и каза: „Мухаммад, какво направи? Ти изрецитира на народа нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза това, което не ти беше казано.“ Тогава Пратеникът на Аллах много се наскърби и силно започна да се страхува от Аллах, но Аллах му изпрати откровение, понеже Той беше милостив към него, като го утеши и просвети по случилото се, като му съобщи, че никога не е имало пророк или пратеник преди него, който да е желаел както той желаел и да е искал, както той искал, на когато сатаната да не е подхвърлял думи в неговото рецитиране, както е подхвърлил думи и върху езика на Мухаммад. Тогава Аллах отмени каквото сатана беше подхвърлил по този начин и затвърди неговите стихове, като му каза, че той е като другите пророци и пратеници, и разкри следното:

И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в неговото рецитиране, когато той е рецитирал (Посланието). Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения - Аллах е всезнаещ, премъдър.

По този начин Аллах премахна скръбта на Своя Пратеник, отново го увери относно това, за което той се страхуваше и отмени думите [1194], които сатаната беше подхвърлил на езика му, че техните богове са били високо летящите жерави, чието застъпничество се приема с одобрение. Сега Той разкри, след споменаването на „ал-Лат, ал-Узза и Манат, третото, другото“, думите:

Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ.

Те са само имена, които назовахте вие и предците ви…
Към думите:

на когото пожелае и приеме.

Това означава – как е възможно застъпничеството на техните богове да ползува Аллах?

Когато Мухаммад донесе откровението от Аллах, с което се отменяше това, което сатаната беше сложил на езика на Неговия Пророк, кураишите казаха: „Мухаммад се разкая за това, което каза за положението на нашите богове спрямо Аллах и той го промени и донесе нещо друго.“ Тези две изречения, които сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах бяха в устата на всички многобожници, и те станаха дори още по-зле настроени и по-свирепи в преследването на тези от тях, които бяха приели исляма и бяха последваи Пратеника на Аллах.

Тези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха напуснали Абисиния, след като бяха чули, че кураишите са приели исляма чрез покланянето им заедно с Пратеника на Аллах, се приближиха (до Мекка). Когато те бяха близо до Мекка, те научиха, че съобщението, гласящо, че народът на Мекка е приел исляма, е било погрешно. Никой от тях не влезе в Мекка без да получи закрила или тайно. Сред тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато не се преместиха в ал-Мадина и присъстваха с Пророка при Бадр, бяха, от Бану Абд Шамс б. Абд Манаф б. Кусаи, Утман б. Аффан б. Аби ал-Ас б. Умая, придружен от жена си Рукая, дъщерята на Пратеника на Аллах; Абу Худайфа б. Утба б. Рабиа б. Абд Шамс, придружен от неговата [1195] жена Сахла бт. Сухаил; заедно с другите мъже, на брой тридесет и трима.

Ал-Касим б. ал-Хасан – Ал-Хусаин б. Дауд – Хаджа – Абу Машар – Мухаммад б. Ка‘б ал-Курази и Мухаммад б. Каиш: Пратеникът на Аллах присъстваше на едно голямо събрание на кураишите, като се молеше в онзи ден да не идва до откровение от Аллах, което да ги накара да му обърнат гръб. Тогава Аллах разкри:

Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник, нито се е отклонил…

и Пратеникът на Аллах го изрецитира и когато стигна до:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?

тогава сатаната сложи на езика му двете изречения:

Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество трябва да бъде търсено

Той ги изрече и продължи, за да завърши сурата. Когато той се поклони в края на сурата, цялото множество се поклони заедно с него. Ал-Уалид б. ал-Мугира повдигна някаква пепел към челото си и се наведе над нея, понеже той беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони. Те бяха доволни от това, което Мухаммад беше изрекъл и казваха: „Признаваме, че Аллах дава живота и смъртта, който създава и който дава препитаие, но ако тези наши богове се застъпят за нас пред него, и ако им принесете дарове, ние сме с вас.“

В онази вечер Гавриил дойде при него и обсъди сурата с него, и когато той стигна до двете изречения, които сатаната беше сложил върху езика му, той каза: „Не съм ти донасял тези двете.“ Тогава Пратеникът на Аллах му каза: „Аз си измислих неща срещу Аллах и Му преписах думи, които Той не е казвал“. Тогава Аллах му разкри:

И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, за да измислиш за Нас друго…

към думите:

После не ще си намериш помощник срещу Нас.

Той остана опечален и изплашен, докато не му бе разкрит следният стих:

[1196] И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк…

към думите

… Аллах е всезнаеш, всемъдър.
Когато тези, които бяха се изселили в Абисиния чуха, че целият народ на Мекка е приел исляма, те се върнаха при своите племена, като казваха: „Те са ни по-скъпи“; но те разбраха, че народът се е отметнал от решението си, когато Аллах отмени онова, което сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах.[2]

Ибн Саад[редактиране]

Обяснение на причините за завръщането на Сподвижниците на Пророка от Абисиния


Мухаммад Ибн Умар ни съобщи; той каза: Юнус Ибн Мухаммад Ибн Фудала ал-Азфари ми разказа от името на баща си (втора верига), че той (Ибн Са‘д) е казал: Ктир Ибн Заид ми разказа от името на Ал-Мутталиб Ибн Абд Аллах Ибн Хантаб; те казаха: „пратеникът на Аллах виждаше как неговият народ си отиваше от него. Един ден той седеше сам и изрази следното си желание: „Иска ми се Аллах да не ми беше разкривал нищо неприятно за тях.

Тогава пратеникът на Аллах се отправи към тях (кураишите) и се приближи към тях, и те също дойдоха близо до него. Един ден той седеше в тяхното събрание близо Ка‘ба, и той изрецитира: „Кълна се в Звездата, когато залязва“, (1) и когато стигна до „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат“, сатаната го накара да повтори следните две изречения: „Тези идоли са възвишени и се очаква тяхното застъпничество“. Пратеникът на Аллах ги повтори, и продължи да рецитира цялата сура и след това падна в поклон, и народът също направи поклон с него. Ал-Уалид Ибн ал-Мугира, който беше престарял мъж и не можеше да се поклони, взе една шепа пепел към челото си и се поклони върху нея. Казано е: Абу Ухая Са‘ид Ибн ал-Ас, понеже беше престарял, взе пепел и се поклони върху нея. Някои хора казват: Ал-Уалид беше този, който взе пепелта; други казват: това беше Абу Ухая; докато трети казват: И двамата го направиха. Те бяха доволни от това, което пратеникът на Аллах беше изрекъл. Те казаха: „Ние знаем, че Аллах дава живота и причинява смъртта. Той създава и ни дава блага, но нашите божества ще се застъпят пред него и в това, което сте им възложили, ние сме с вас.“ Тези думи пронизаха пратеника на Аллах

Той седеше в дома си и когато беше вечер, Гавриил дойде при него и преговори сурата. Тогава Гавриил каза: „Нима ти донесох тези две изречения?“ Пратеникът на Аллах каза: „Аз преписах на Аллах това, което Той не е казвал.“

Тогава Аллах му разкри: „И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме (Мухаммад), за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел. И ако не те бяхме подкрепили, за малко щеше да склониш към тях. Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш (наказанието на) живота и двойно – на смъртта и след това не ще си намериш помощник срещу Нас.“

Мухаммад Ибн Умар ни съобщи; той каза: Мухаммад Ибн Абд Аллах ми разказа от името на Ал-Зухри, той от името на Абу Бакр Ибн Абд ал-Рахман Ибн ал-Харит Ибн Хишам; той каза: „Този поклон стана известен на народа и вестта стигна чак до Абисиния и до Сподвижниците на пратеника на Аллах, че народът на Макка се е поклонил и е приел исляма, включително Ал-Уалид. Ибн ал-Мугира и Абу Ухайя, които се поклонили зад пророка. Народът каза: „Щом такива хора приеха исляма, кой друг остава в Макка?“ Те казаха: „Нашите роднини са ни скъпи“. И те се завърнаха. Когато те бяха на един час пеша разстояние от Макка, те се изправиха срещу някакви ездачи от Кинана. Те попитаха за кураишите и техните дела. Конниците казаха: „Мухаммад говори добре за техните божества, и така те го последваха, но след това се отрекоха и станаха отстъпници. Той започна да оскърбява техните божества и те започнаха да му пакостят. Оставихме ги в състоянието на тази борба.“ Те си говореха, че трябва да се върнат в Абисиния; но след това казаха: „Стигнахме до тук, следователно нека да влезем (в града), да видим кураишите и да посетим семействата си и след да се върнем“.

Мухаммад Ибн Умар ни съобщава; той каза: Мухаммад Ибн Абд Аллах ми разказа от името на Ал-Зухри, той от името на Абу Бакр Ибн Абд ал-Рахман; той каза: „Те навлязоха в Макка и никой не влезе в града, с изключение на някои, които имаха (нечия) закрила; Ибн Масуд остана за кратко време и се завърна в Абисиния“.

Мухаммад Ибн Умар каза: „Те напуснаха (Макка) през месеца Раджаб в петата година. Там те останаха през месеците Шабан и Рамадан. Инцидентът с поклона стана в месеца Рамадан, и те се завърнаха през месеца Шаввал на петата година.[3]

Ал Уакиди[редактиране]

„Един ден главатарите на Мекка се бяха събрали заедно до Кааба и обсъждаха намеренията си за делата на града; когато Махомет се появи, той седна при тях приятелски и започна да рецитира пред тях 53-та Сура…“

„А нима не виждате какво са Лат и Озза, и също – третото Манат?“

„Когато стигна до този стих, дяволът му внуши израз на мислите, които от много дни бяха завладяли душата му; и сложи в устата му думи на помирение и компромис, именно това откровение от Аллах, за което той силно копнееше;

"Това са високо издигнатите Женски (божества), и наистина трябва да се надяваме на тяхното застъпничество"

Кореишите бяха изненадани и възхитени от това признание за техните божества; и щом Махомет завърши Сурата със заключителните думи: "Затова поклонете се пред Аллах и Му служете""

"цялото събрание се поклони в единомислие на земята и се молеше. Единствено Уалид, синът на Мугира, неспособен поради старческа немощ да се поклони, взе шепа пръст и се помоли, като притискаше към челото си"

"И целият народ беше доволен от това, което Махомет беше говорил и започна да казва: „Сега ние знаем, че единствено Господ дава живот и го отнема, Той създава и поддържа. Тези наши богини се застъпват пред Него за нас; и понеже ти отчасти ги призна, ние сме доволни да те последваме“. Но техните думи обезпокоиха Махомет, и той се върна у дома си. Привечер Гавриил го посети; и пророкът изрецитира сурата пред него. И Гавриил каза: „Какво си направил? Ти си повторил пред народа думи, които не съм ти давал.“ И ето Махомет много се наскърби и се уплаши много от Господ; и той каза: „Говорих от името на Аллах това, което не ми е казал.“ Но Господ успокои Своя пророк и му възвърна увереността, и Той отмени стиха, и разкри истинското му четене (както и сега стои), а именно

"А нима не виждате какво са Лат и Озза, и също – третото Манат? Какво? Нима за вас е мъжкото потомство, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедливо деление. Те са само имена, които бяха измисление от вас и предците ви., и т.н"[4]

Тафсир(тълкувание на Корана)[редактиране]

Ал-Джалалаин[редактиране]

И Ние не изпратихме преди теб никой пратеник (расул) – това е пророк, на когато е наредено да достави Послание – или пророк – човек, на когото не е наредено да достави нищо – но когато той рецитираше [писанието] сатаната внуши в неговото рецитиране, нещо, което не беше от Корана, но което щеше да се хареса на тези, при които той [пророкът] беше пратен. Пророкът по време на събранието на [мъжете] кураиши, след рецитирането на [следващите стихове от] сурат ал-Наджм, Нима не виждате Лат и Узза? И Манат, третото? [53:19-20] добави, като следствие от това, че сатаната сложи на езика му без неговото [на Пророка] осъзнаване, [следните думи]: „тези са високо-летящите жерави и наистина трябва да се надяваме на тяхното застъпничество“, и така те [мъжете-кураиши] твърде се зарадваха от това. Обаче Гавриил по-късно му съобщи [на Пророка] това, което сатаната беше сложил на езика му и той много се наскърби от това; но беше [впоследствие] успокоен от следния стих, който можеше да му вдъхне отново увереност [за благоразположението на Аллах]: ето защо Аллах премахва, отменя намесата на сатаната, после Аллах потвърждава Своите знамения. Аллах е Всезнаещ, за намесата на сатаната в това, което беше споменато, Всемъдър като му позволи [на сатаната] да направи това, понеже Той върши каквото пожелае. За да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест, раздори и лицемерие, и за онези, чиито сърца са корави – а именно – идолопоклониците, [закоравели] срещу приемането на истината. Понеже наистина злосторниците, неверниците, са [потопени] в крайно неподчинение, [в] продължителна вражда с Пророка и вярващите, понеже неговият език изрече споменаване на техните богове по начин, който им хареса, и все пак това беше отменено по-късно.
Тълкувание на Сура 22 Аят 52-53
Тафсир от Ал-Джалалаин превод - Feras Hamza, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

Източници[редактиране]

  1. Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.
  2. Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, pp. 107-112. Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, SUNY Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.
  3. Ибн Саад - "Kitab al Tabaqat al Kabir" (Book of the Major Classes), Volume 1, parts 1 and 2, pp. 236 - 239, translated by S. Moinul Haq, published by the Pakistan Historical Society.
  4. "The Life of Mahomet", Volume 2, pp. 150 - 152, by W. Muir, quoting "Kitab al-Wakidi", published in London.