Св.Йоан Дамаскин за исляма

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Св. Йоан Дамаскин е бил много образован арабин християнин, роден пред 680г. Пръв от всички християнски учители изложил догмите на християнската вяра в научен ред. Халифът заповядва, да му бъде отрязана китката на ръката по лъжлив донос към него. Йоан Дамаскин се моли и ръката му е бива възстановена още на другия ден. Халифът му предлага, да стане негов личен съветник и управител на град Дамаск.
В една от своите глави "За ереста", той казва за исляма:


И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на измаилтяни – предтеча на антихриста. То произхожда от Измаил – родения Аврааму от Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, така и измаилтяни. А ги назовават сарацини (Σαρακηνο†ς) като онеправдани от Сара (Tκ τ\ς Σά„…ας κενο†ς), поради казаното от Агар на ангела:„Сара ме празна отпрати“ (Σά„…α κενήν με Bπέλυσεν).

Те са били идолопоклонци и са се покланяли на Зорницата и на Афродита, която на собствения си език са нарекли Хавар, което означава „велика“. Прочее до времето на Ираклий явно са били идолопоклонци. Оттогава, а и до не отдавна, у тях излезе лъжепророк, наричан Мамед. Той, след като му попаднали на ръка Старият и Новият Завет, и също, след като пообщувал с някакъв арианин, уж монах, организирал собствена ерес. Като придобил влияние над народа с привидно богопочитание и благочестие. Преданията за прелюбодейството на Авраам и Агар върху камъка вероятно са отражение на пред ислямската легенда, според която двама любовници, Исаф и Нааила, извършили прелюбодейство в меканския храм и за назидание били превърнати в камъни. В последствие двата камъка били поставени на хълмовете Сафа и Маруа близо до храма и с течение на времето станали обекти на поклонение.

Той започнал да разгласява, че му било изпратено от небето писание. А след като нахвърлил в книгата си някои законоположения, достойни за присмех, предал им религиозен култ. Той казва, че един Бог е творец на всичко, Който нито е роден, нито е родил някого. Казва също и че Христос е Слово Божие и Дух Божи, тварен и раб, и че без семенно е роден от Мария – сестрата на Моисей и Аарон. Словото Божие и Духът – казва той – е влязло в Мария и е родило Иисуса, който бил пророк и раб Божи. А пък юдеите, като престъпили Закона, пожелали да Го разпънат на кръст, и като Го уловили, разпънали Неговата сянка.
Самият Христос – казва той – нито бил разпнат, нито умрял, защото Бог Го взел в небесата при Себе Си, тъй като Го възлюбил.
И следното казва: че след като Христос пристигнал на Небесата,Сам Бог Го запитал, казвайки: Иисусе, ти изрече ли „Син съм Божи и Бог съм“? И отговори Иисус: „Бъди милостив към мен, Господи!Знаеш, че не съм казвал това, нито презирам да бъда Твой роб, но хора-престъпници написаха, че съм изричал това слово, и излъгаха против мен, и са изпаднали в заблуждение“. И Бог му отвърна: „Знам, че Ти не изрече такова слово“. И разправяйки в това си съчинение много други измислени неща, достойни за присмех, той самохвално изтъква, че то му било низпослано от Бога. А ние пък казваме: Кой свидетелства, че Бог му е дал писание? Кой от пророците е предсказал, че ще излезе такъв пророк? И тъй като те се затрудняват да отговорят, трябва да разкажем как пред погледа на целия народ Моисей прие Закона, когато Бог се яви на планината Синай в облак и огън, в тъмнина и буря. И че всички пророци от Моисей и на сетне предсказваха за Христовото Пришествие, и че Христос е Бог, и че е Син Божи,Който щеше да дойде въплътен и щеше да бъде разпнат, да умре и да възкръсне, и че Той е съдник на живите и мъртвите. И след като кажем: Защо не по този начи не дошъл и вашият пророк, след като други са засвидетелствали за него, нито пък както на Моисея на димящата планина даде Закона пред погледите на народа, във ваше присъствие Бог не е дал нему писание, което, казвате, че е предоставил, за да бъдете и вие уверени. Тогава те отговарят, че Бог прави това, което си иска. Това и ние го знаем, казваме, но питаме по какъв начин писанието е снизходило върху вашия пророк. И отговарят: че когато спял, слязло писанието върху му. А ние насмешливо се обръщаме към тях, че щом спейки е приел писанието и не е усетил действие, у него се е изпълнила народната притча..( известните ръкописи липсва притчата).

Като отново попитаме: Защо след като ви заповяда нищо да не правите или да не приемате без свидетели, не го попитахте: „Първом сам докажи чрез свидетели, че ти си пророк и че си дошъл от Бога“, и също:„Кое писание свидетелства за тебе?“, те ще замълчат посрамени. Тъй като на вас не вие позволено без свидетели да се жените, нито да купувате,нито да придобивате,нито вие самите приемате без свидетел да имате осел или добитък, притежавате и жените си, и добитъка, и ослите, и останалите неща със свидетелството на свидетели, единствено обаче вярата си и писанието имате без свидетелство, защото оня, който ви предаде писанието от никъде няма потвърждение, нито е известен някой свидетел (преди него), а и сам той в съня си го е приел.

Измаилтяните ни наричат другарстващи, понеже,както те казват, въвеждаме другар на Бога, като казваме, че Христос е Син Божи и Бог. На тях отвръщаме, че това ни предадоха пророците и Писанието. Вие, както твърдите, пророците приемате. Ако прочее не правилно казваме, че Христос е Син Божи, те на това ни научиха и ни го предадоха. Някои от тях казват, че ние, като сме прочели алегорично, тия неща допълнително сме прибавили. А други твърдят, че евреите, понеже ни мразят, са ни заблудили, като са писали от името на пророците, за да погинем ние. И отново им казваме: След като твърдите, че Христос е Слово Божие и Дух, защо ни порицавате като другарстващи? Защото Словото и Духът са неразделни от тоя, в който са по природа. Та, ако в Бога е Неговото Слово, то ясно е, че и То е Бог. Ако пък То е извън Бога, то според вас Бог е без словесен и лишен от Дух. И тъй, избягвайки въвеждането на другар на Бога, вие Го орязахте. По-добре беше да казвате, че има другар, отколкото да Го орежете и да го представяте като камък, дърво, или нещо от безчувствените неща. Така че вие лъжливо ни наричате другарстващи, а пък ние ви наричаме орезници на Бога.

Клеветят ни също като идолопоклонци, почитащи Кръста, от който те се гнусят. Ние пък им казваме: Защо прочее вие потърквате с ръка камъка във вашия Хаватан и целувате камъка, като го прегръщате[в Мекка]? Някои от измаилтяните казват, че върху него Авраам е обладал Агар, а други, че за него той привързал камилата си, когато възнамерявал да принесе в жертва Исаака. След като писанието казва, че планината е била обрасла с гора и дървета,от които Авраам като начупи, върху тях положи Исаака за всесъжение и, че остави ослите заедно с робите, от къде прочее ви дойде да дърдорите тея неща? Тъй като там има гъста дъбова гора, ослите не могат да се промъкнат през нея. Засрамват се. Казват обаче, че е камъкът на Авраам. Въпреки това ние отвръщаме: Нека е на Авраама, според както вие бръщолевите. Не се ли срамувате, че го прегръщате, защото върху му Авраам е обладал жена, или защото си бил вързал камилата, а нас корите, че се покланяме пред Кръста Христов, чрез който силата на бесовете и дяволската заблуда бе разрушена? А тоя, дето наричат камък, е глава на Афродита, на която се покланяха [по-рано], която наричаха Хавер; върху него и до сега при внимателно наблюдение се вижда слаба следа от релеф.

Тоя Мамед, както вече се каза, като съставил множество брътвежи,на всеки един от тях поставил название. Например: „писание за жената“ и в него съвсем явно законополага мъж да вземе четири жени, а наложници – ако може и хиляда; колкото ръката му удържи да са по-ниско от четирите жени. А това, дето може която пожелае да освободи, а друга, ако му се прииска, да отнесе със себе си, установил със закон по следната причина. Мамед имал сътрудник, наречен Зеид. Той имал хубава жена, в която Мухаммед се влюбил. Когато седели някога си Мамед, казал: „Човече, Бог ми заповяда да взема твоята жена“. А той отвърнал: „Ти си апостол,прави както Бог ти е заповядал: вземи моята жена“! Но по-скоро, за да кажем нещата по отнапред, първо се обърнал към него: „Бог ми нареди, да оставиш жена си“.Той я оставил, а след доста дни му казал: „Но Бог ми нареди аз да я взема“.След като я взел и прелюбодействал с нея, установил следния закон: „Който иска,нека остави жена си. Ако, след като я е оставил обаче, се върне при нея, друг да се ожени за нея. Защото не е възможно да я вземе, ако не е била омъжена за другиго. Ако остави някой жена, нека бъде взета от брат му, при положение, че той иска“. В същото писание препоръчва и следното: „Обработвай земята,която Бог ти е дал и я облагородявай, и това прави, и по такъв начин...“, за да не казвам, подобно на оня, всички срамотни неща.

Той написа и съчинение „За камилата на Бога“, за която говори, че била от Бога; изпивала цяла река и не можела да премине между две планини, поради това че не се побирала помежду им. Имало народ, казва, на онова място и един ден той изпивал водата, а на следващия – камилата. Но докато пиела водата, хранела ги, давайки им мляко наместо вода. Онези (Тук Йоан Дамаскин препраща към преданието за женитбата между Мухаммад и Зайнаб бинт Джахш, която преди това била жена на неговия приемен син Зайд ибн Хариса. Събитието може да бъде условно датирано към 626 година) мъже, казва, тъй като били злонравни, въстанали и убили камилата. Но тя имала потомък – малко камилче, което, казва той, след като майка му била убита, въздигнало глас към Бога и Той го взел при себе си.За тея неща казваме: „Откъде се взе тая камила?“ А те казват: „От Бога“. И продължаваме: „Свързвала ли се е друга, мъжка камила с нея?“ А те отговарят:„Не“. „Откъде тогава – казваме ние – е родила тая камила?“ Виждаме, че вашата камила е без отец и без майка, и няма родословие. А след като е родила, пострадала е лошо. Но нито се появява тоя,който се е събрал с нея, а и освен това малкото камилче се е възнесло. Вашият прочее пророк, комуто, като казвате, Бог е говорил, поради що не научи за камилата къде пасе и кои се хранят от нея с мляко, като я доят. Или и тя, подобно на майка си, попаднала на зли люде и е била убита, или пък е влязла в рая преди вас; и от нея ще ви дойде реката от мляко, за която разказвате басни? Нали казвате, че три реки ви текат в рая: от вода, вино и мляко. Ако е извън рая вашата предтеча-камила, явно че е била изсушена от глад и жажда, или че други се наслаждават на нейното мляко. И напразно вашият пророк се хвали, че е общувал с Бога, защото тайната на камилата не му е била открита. А ако тя се намира в рая, отново изпива водата и бивате изсушавани от жажда посред насладите на рая. И ако пожелаете да пиете вино от преминаващата в близост река, тъй като няма вода (понеже цялата е изпита от камилата) бивате изгаряни, тъй като пиете виното не смесено, и здраво се напивате, и си лягате. А от главоболието след съня и махмурлука от виното за вас остават скрити удоволствията на рая. Как вашият пророк не е съобразил тея работи,така че да не ви се случват в рая на насладата? Изобщо не е помислил за камилата, къде сега си прекарва времето. А и вие не го попитахте, когато като в съновно бълнуване ви разказваше за трите реки. Ние пък съвсем открито ви известяваме, че чудната ваша камила ви е предварила да влезе в душите на осли, където и вие ще отидете като хора подобни на скотове. Там именно са външният мрак и вечните мъки: отекващ огън, не заспиващ червей и бесовете на преизподнята.

В своето съчинение „На трапезата“ Мухаммед отново казва,че Христос поискал от Бога трапеза и тя му била дадена. Бог – продължава – му заявил: „Дал съм на тебе и на тия с тебе трапеза не тленна“.
Също така той има съчинение „За малката крава“, където казва и други измислици, достойни за присмех, които, поради тяхното множество,смятам за уместно да прескочим.За тях [измаилитите] той установил закон да се обрязват заедно с жените си и им наредил да не почитат съботата, нито да се кръщават; предал им също едни неща, забранени от Закона, да ядат, а от други да се въздържат. Пиенето на вино обаче напълно забранил.


св.Йоан Дамаскин[1]: От главата "За Ереста"
  1. Житие на св.Йоан Дамаскин