Такия и позволената лъжа

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Въведение[редактиране]

По предписание на Корана, Сунната, Сирата, Тафсирите и ислямските учени се позволява лъжа, по време на война, към немюсюлмани, между съпрузи, ако обстоятелствата представляват заплаха за ислямското обществото, както и в защита живота на мюсюлманина. Това включва и прикриване на истинските ислямски възгледи.
Тази форма на религиозно лицемерие е популярно най-много с арабското име Такийя(تَقِيَّةٌ‎‎ — повишено внимание, предпазливост, благоразумие). Названието "Такия" е разпространено като езиков термин от шиитите, които са малцинство сред сунитското мнозинство, но методите и концепцията са еднакви.[1][2] Чрез учението на Ал Такия, мюсюлманите доминират със синдикати, увеличаване на населението с масивна инфилтрация и правене на временни съюзи.

В ранните години на ислямското завладяване на Арабския полуостров и във Фатах (арабско-ислямски нашествие и завладяване на Близкия изток и външния свят), мюсюлманската концепция е разработена, за да се постигне успех срещу врага (които са немюсюлманите). Ал Такия , от глагола "иттаку", означава устно отдръпване на заплахата. От политическа гледна точка това означава, да се симулира какъвто и да е дейност, за да се спечели войната срещу врага .

Според Ал Такия, мюсюлмани, получиха правото Шaрийее(легитимност), за да проникне в Дар ел-Харб (зона на войната), проникне в градове и форуми на врага и да засадят семената на раздора и противодържавна дейност.
Това са "законни" муджахидини, чиято мисия е да подкопае устойчивостта на врага и ниво на мобилизация. Един от основните им цели е била да предизвика разцепление сред вражеския лагер, докато се омаловажават проблемите, свързани с исляма ("О, аз не съм религиозен." "О, това не е исляма, вие грешите, има толкова много дезинформация." "О, това е в тълкуването." "Братко, ислямът е във всичко за мир и любов.") В много случаи, се убеждават целевите аудитории, че Джихад не е насочена към тях, че не е към местните хора. Тази Джихад акция за подривна дейност, чрез Такия, е един от най-интересните и ефективни ръце на завладяването.

Такия е страхотно оръжие, използвано от първите династии и стратези, като все още е в употреба. Много често се използва днес, за да се предотврати новоповярвалите, да видят истинското лице на исляма, поне докато тяхната вяра или психическа нагласа е достатъчно силена, за да ги накара да се обърнат срещу собствената си държава и народ.

Един добър пример за това е нарастващото влияние на ислямистите в Света. От една страна са посолства, търговски съоръжения, случайни граждани, войници и разузнавателните инфраструктури са под атаката на терора, но заклеймени като неислямски в полза на новоповярвалите все още умерени мюсюлмани.

Ислямската общност (поради незаконната имиграция, хартиени бракове, религиозни визи, предоставени на религиозните мъже) се опитва да минат като "обичащи мира" и патриоти, а собствените си кръгове, една и съща общност щедро и яростно ще денонсира Америка, Запада и неговите ценности (свобода, индивидуализъм, секуларизма, капитализма, научен материализъм, доброкачествена рехабилитация на престъпници, предотвратяване на жестокост спрямо животни, жените и правата на хомосексуалистите), като недопустими спрямо Шариата в исляма и следва да бъдат наказани според повеленото в исляма. [3]


Коран[редактиране]

Който отрече Аллах, след като е повярвал -; освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.
Коран 16:106
Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.
Коран 3:28
Аллах не ви придиря[4] за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ, всеблаг.
Коран 2:225

Сунна[редактиране]

От сборника на достоверни хадиси на Сахих Ал Бухари[редактиране]

Въз основа на десетгодишен договор на Худаибийа, ратифицирана между воюващите Мухаммад(мюсюлманите) и племето Курайш (628г.), десет години е теоретично максималния срок от време, където мюсюлманите могат да бъдат в мир с неверници(немюсюлмани според исляма). Въз основа на пример в нарушаване на договора с племето Курайш след две години, по вина на Мухаммад, единствената функция на "мирен договор" (худна) е да се печели време от мюсюлманите, за да се прегрупират за подновяване на войната с Дар ал Харб (Дом на войната-немюсюлманите). Мухаммад е цитиран в Хадис: "Ако аз съм положил клетва и по-късно се намери нещо друго, по-добро, аз правя това, което е по-добро и ще нарушат клетвата си (виж Сахих Бухари 7:67:427)."

"...Така че ние се върнахме при Пророка (ﷺ) и казахме: "О, Пратенико на Аллах (ﷺ)! Ние ви попитахме за планините, но ти се закле, че няма да ни дадеш планините; ние смятаме, че сте забравили клетвата." Той каза: "Аллах е, Който ви е дал опори. Чрез Аллах, Аллах желае, ако аз съм положил клетва и по-късно се намери нещо друго, по-добро, аз правя това, което е по-добро и ще нарушат клетвата си.""
Разказ от Джабир бин Абдула:Пророкът казва: "Войната е измама."
Разказано от Али: Всеки път, когато ви кажа, разказ от Апостола на Аллах,от Аллах, по-скоро ще падне от небето, отколкото да приписват фалшива декларация за него, но ако ти кажа нещо между мен и теб (а не Хадис), тогава това наистина е трик (т.е., мога да кажа неща, само за да мамят мой враг). Няма съмнение, че чух апостол на Аллах каза: "През последните дни там ще се появи някои млади глупави хора, които ще кажат, най-добрите думи, но вярата им няма да надхвърля гърлата им (т.е. те няма да имат вяра) и ще излезе от религията си както стрела излиза. Така че, когато ги намерите, убийте ги, за които ги убие за тях трябва да има награда за Деня на възкресението."

Ако заблуждаваш хората с добра информация – не си лъжец:

Ум Култум бинт Укба разказа: Чула Пратеника на Аллах да казва: "Този, който създава мир сред хората, измисляйки добра информация или казвайки добри неща, не е лъжец.
Апостол на Аллах каза: "Кой е готов да убие Кааб бин Ал-Ашраф, който е наранил Аллах и на Неговия Апостол?" Тогава Мохамед бин Маслама стана казвайки: "О Апостоле на Аллах! Бихте ли искали аз да го убия?" Пророкът каза: "Да", Мохамед бин Маслама каза: "Тогава ми позволи да кажа (фалшивио) нещо (т.е. да заблудя Кааб)" Пророкът каза: "Може да го кажеш"
....
Така че те го убиха и отидоха при Пророка и го информираха. (Абу Рафи) бе убит след Кааб бин Ал-Ашраф."
Пророкът каза: "Който е готов да убие Kaаб бин Ашраф (евреин)." Мохамед бин Маслама отговорил: "Желаете ли аз да го убия?" Пророкът отговори утвърдително. Мохамед бин Маслама каза: "Тогава позволете ми да кажа това, което ми харесва." Пророкът отговорил: "Съгласен съм. (т.е. позволявам ти).


От сборника на достоверни хадиси на Сахих Муслим[редактиране]

Хумейд бин Абдал-Рахман бин Ауф съобщава, че неговата майка Ум Култум, дъщеря на Укба бин Абу Муейт и една от първите емигранти, които заявили своята преданост към Пратеника на Аллах(мир нему), казва, че е чула Пророка на Аллах(мир нему) да казва: Не е лъжец този, който се опитва да носи мир сред хората и говори за добро(за да предотврати спор) и прави добро. Ибн Шихаб казва, че той не е чул да се оправдават лъжите, които хората изричат, освен в три случая: в битка, за постигане на помирение сред хората и казването на думи от мъж към неговата съпруга и казването на думи от жена към нейният съпруг (В изопачен вариант, за да се постигне сдобряване между тях).

Сира[редактиране]

Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.
"Сират Расул Аллах" е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на тази биографични писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като Ибн Исхак, 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография.

Абдуллах б.Рауаха нахли в Хайбар два пъти; по повод да убие ал-Йусайр б.Ризам(905). Сега ал-Йусайр(евреина) беше в Хайбар, за да събере племето Гатафан. да атакуват апостола[Мухаммад]. Последният изпратил Абдуллах б.Рауаха с група от другарите си, сред които бяха Абдуллах б.Унайс и помощника му Б.Салима. Когато те дойдоха при него, те говориха с него(и му направиха обещания) и почерпиха добре, казвайки ако дойде при апостола, той ще му даде среща и ще го почете. Tе го пазеха, докато той отиде с тях, с група евреи. Абдуллах б.Умайс го качиха върху добитъка си (и той го качи зад себе си), докато не дойде в Ал Каркара, около 9,65км. от Хайбар, ал-Йусайр променя мнението си да ходят при апостола[Мухаммад]. Абдуллах усеща неговото намерение и се подготви да извади меча си, втурна се към него и го удари, прорязвайки му крака. Ал-Йусайр го удари с дървен прът, който имаше в ръката си и рани в главата му. Всички от компанията на апостола[Мухаммад] се втурнаха върху еврейската група и ги убиха с изключение на един, който избяга. Когато Абдуллах б.Унайс дойде при апостола, той се скара за раната му, която не гноеше или болеше.

Тафсири[редактиране]

Ибн Касир[редактиране]

(освен ако се страхувате от тях - Коран 3:28) значение, с изключение на тези вярващи, които в някои области и моменти се страхуват за тяхната безопасност от неверниците. В този случай, тези вярващи имат право да покажат приятелство към неверниците външно, но никога не вътрешно(в душата). Например, Aл-Бухари записва, че Абу Aд-Дарда казва: "Ние се усмихвме в лицето на някои хора, въпреки че сърцата ни ги проклинат". Ал-Бухари заяви, че Ал-Хасан казва, "Такията е разрешена до Деня на възкресението.

Ал Табари[редактиране]

Ако вие [мюсюлмани] сте под тяхна [на немюсюлманите ] власт, страхувайки се за себе си, се дръжте лоялно към тях с езика си, докато укривате вътрешната неприязън към тях ... [знам, че] Бог е забранил на вярващи приятелското или интимни отношения с неверниците, а не други вярващи, освен когато неверници са над тях [във власт]. Ако това е така, нека се действа приятелски с тях за запазване на тяхната религия.

Ибн Аббас[редактиране]

(Не оставяй вярващите да вземат) Вярващите трябва да не вземат [лицемерите:] Абдула ибн Убай и неговият спътници [и] (неверниците) евреите (за приятели), та да станат силни и почтени (по право на вярващите), които са искрени. (Който върши това) търси сила, и почит [чрез вземане на лицемери и неверници като приятели] (остават без връзка с Аллах) нямат почит, милост или защита от Аллах (освен ако не го правят, за да запазят себе си срещу тях) се спасите от тях, (като сигурност) запазване на себе си от тях, като се говори по приятелски начин с тях, макар и сърцата ви, да не харесват това.

Джалалуддин ас-Суюти[редактиране]

Нека вярващите да не приемат невярващите за покровители, а ако вместо това вярващите - за този от тях, които извършва това и приема(невярващите) за покровители, то той не принадлежи на религията на Бог по никакъв начин - освен ако не се защитава от тях(невярващите, като щит срещу тях(такāтан, ‘като щит’, е словесно съществително от такиятан), тоест, (освен ако) се страхуваш от нещо, в който случай може да покажеш подчинение към тях чрез думи, но не и в сърцето си: това беше преди хегемонията на Исляма и (освобождаването) се отнася за всеки човек, живеещ на земя, за която няма разпоредби. Бог ви предупреждава, Той насажда страх в теб, от Него самия, (предупреждавайки) че Той може да се разгневи, ако ти ги приемаш за покровители; и за Бог това е краят на пътят, завръщането, и той ще ти се отплати.)

Ислямски учени[редактиране]

Сами Макарем[редактиране]

През 1963 г. той постига докторска степен по близкоизточни изследвания, като същата година се завръща в Ливан, за да учи ислямска мисъл в Ливнаският Университет. През 1970 г. е повишен в ранг на професор. Преподава арабски език,арабска литература и ислямска мисъл. В допълнение, той е два пъти на позицията ръководител катедра по арабска литература и близкоизточните езици: от 1975 до 1978 г. и от 1993 г. до 1996 г. Преподавал е и в Ливнаският Университет от 1977 до 1981 г. Професор Сами Макарем е написал над двадесет и пет книги главно по отношение на ислямски проучвания и история.

Такия е от основно значение в исляма. Практически всяка една ислямска секта/деноминация/общност го практикува ... Можем да стигнем дотам, че да се каже, че практиката на такия е масова в исляма, и че тези няколко секти не го практикуват и се отклоняват от масата ... Такия е много широко разпространена в ислямските политики, особено в модерната епоха...Такия, дори и ако е извършена без принуда, не води до състояние на безбожие, дори и да води към греха заслужаващ адския огън.
Сами Макарем, Ат-Такия фи'л-Ислям (Лондон: Mу'ассисат ат-Турат ат-Друзи, 2004г.), стр. 7-30
Такия се използва като начин да предотврати опасност от мюсюлманите, особено в критични моменти и когато техните граници са били изложени на войни с византийците и след това до набезите от кръстоносните походи на франките и др.
Сами Макарем, Ат-Такия фи'л-Ислям (Лондон: Mу'ассисат ат-Турат ат-Друзи, 2004г.), стр. 11-2

Ахмад Махмуд Карима[редактиране]

Ахмад Махмуд Карима е професор по ислямското право в Университета на Ал-Азхар в Кайро(Египет).

Според един арабски правен наръчник посветен на джихада, както е определено от четирите школи на правото, "Улемата[мюсюлмански учени, обучени в ислямския закон] се съгласяват, че измамата по време на война е легитимна...лъжата е форма на изкуство, по време на война."
Ахмад Махмуд Карима, Ал-Джихад Фи'л Ислям: Дираса Фикхийа Мугaрина (Кайро: Ал-Азхар, 2003г.), стр. 304
"... неограничено примирие е нелегитимно, ако мюсюлманите имат силата да подновят войната срещу тях (немюсюлманите)"
Ахмад Махмуд Карима, Ал-Джихад Фи'л Ислям: Дираса Фикхийа Мугaрина (Кайро: Ал-Азхар, 2003г.),стр.461
"Според този възглед от някои, ислямският Шариат и юридическите факултети (включително тази на Ханафи), мюсюлманите трябва да спазват договорите, само ако те са изгодни за исляма"
Ахмад Махмуд Карима, Ал-Джихад Фи'л Ислям: Дираса Фикхийа Мугaрина (Кайро: Ал-Азхар, 2003г.),стр.469

Мажид Каддури[редактиране]

Професор Мажид Каддури е роден в Мосул, Ирак през 1909 г. От 1939-1947 той е работил за иракското Министерството на образованието и като професор по право в Колежа на Висшите учители. Той е и гостуващ професор в институции като Колумбийски университет, Харвардски университет, Университета на Вирджиния и Университета в Джорджтаун. Също така основава на Шайбани общество по международно право, на Международната асоциация на близкоизточни изследвания в Университет за Либия, където той работи като декан през 1957 г.

По самата си същност, договори (с немюсюлмани) трябва да са с временен срок, в мюсюлманската правната теория, нормалните отношения между мюсюлмански и немюсюлмански територии не са мирни, но войнствени"
Мажид Каддури,Войната и мира в закона на исляма, Балтимор: Джонс Хопкинс Прес, 1955 г., стр. 220

Ибн Хаджар[редактиране]

Шихабуддин Абул-Фазл Ахмад ибн Али ал-Аскаляни, по известен като Ибн Хаджар ал-Аскаляни (1372-1449г.) поради славата на своите предци, заради семейният му произход. Той е средновековен сунитски ислямски учен, който представлява цялата сфера на сунитския свят в областта на хадисите, известен също като Шейх ал Ислам. Той е автор на около 50 творби на хадиси, история, биографии, тафсир, поезия и ислямско право. Преподава тълкуване на Корана, ислямски закон и изкуството на проповядване. Проповядвал е в Ал-Азхар, централната джамия на Амр (Египет) и много други места. Повече от двадесет години практикува право, като Първоначално работи като съдия в Египет, а след това - в Шам (Сирия).

"..да вземе голямо внимание по време на война, докато [публично] оплакват и скърбят, за да измамят неверниците.
Реймънд Ибрахим, Четецът на Ал Кайда (Ню Йорк: Doubleday, 2007 г.), стр 142-3..

Махмуд ал-Масри[редактиране]

Шейх Махмуд ал-Масри е с магистърска степен от Хелуански университет(Кайро, Египет) с диплома по ислямските науки. Взема участие в редица семинари и конференции, което е помогнало на значителен брой западняци да прегърнат исляма. Представя различни шоу програми в редица арабски канали като "Хуна ал-Джанна"(небето е тук), "Алмоусарии"(борец) и други. Публикува множество книги, свързани с ислямски проучвания, понятието за брак в исляма, точното изпълнение на петте молитви и други.
Махмуд ал-Масри публично разказава една история по телевизия, в която един мюсюлманин излъгал и подвел евреин да приеме исляма, наричайки го "хубав трик":

Веднъж имаше един мюсюлманин, който е живял в непосредствена близост до един евреин, мюсюлманина видя в евреина добра добросърдечност - колкото и малка - и той поиска да намери някакъв начин, да го накара да приеме исляма. И така, той отиде при него и да го попита:
- Не усещаш ли нужда от ислям? Защо не станеш мюсюлманин?

Евреина каза:

- Само нещото, което ме задържа да не стана мюсюлманин е, че обичам да пия алкохол. Аз щях да стана мюсюлманин преди много време, но само нещото което ме спира е, че съм алкохолик.

Мюсюлманинът измисли план. Той каза:

- Няма проблеми - стани мюсюлманин и продължи да пиеш.

Мюсюлманинът не искаше да каже това, разбира се, но той му каза:

- Стани мюсюлманин и продължи да пиеш.

Еврейна каза:

- Добре! Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник.

Мюсюлманина каза:

- Сега вече ти стана мюсюлманин. Ако ти поеш алкохол, ние ще започнем да те назакзаме за това и ако ти се откажеш от исляма, ще трябва да те убием.

Така евреина остана мюсюлманин и никога не пи алкохол отново. Това беше хубав трик от този добър мюсюлманин .


Такия и Китман[редактиране]

Освен Такия, е известна и конкретна форма на лъжа в исляма с име Китман(كتمان "тайна, укриване"), състоящ се конкретно в изкуството на двусмислени изявления или лъжа от бездействие.
Пример за Китман е, когато мюсюлманските апологети цитират само няколко думи от стих 05:32 (че ако някой убива "ще бъде както, ако той е убил цялото човечество"), за да покажат Корана с красиви послания и миролюбиви заповеди към мюсюлманите:

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Пренебрегвайки да споменат, че преди тези думи в същият стих се говори за предписаното към синовете на Исраил(Израел)-евреите, а не към мюсюлманите: "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора", и буквлно следващия стих и много други, където мандатът за убийство е ясно дефиниран:

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]*. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение
  • [им]- е добавка от преводача на Корана - Цветан Теофанов от арабски на български. В оригиналният Коран на арабски, тази добавка липсва.
    Коран 5:33
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.
Коран 9:29
А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Съвременни примери за такия[редактиране]


Заключение[редактиране]

Уникалността на днешната Такия е успех в рамките на модерни и сложни общества, като печели масово заради огромната липса на знания сред обществата им.
Концепцията и условията за задължителен джихад, война и позволената лъжа в исляма се изразява най-добре чрез знанието за съществуването на групи хора - Дар ал Ислам (Дом/територия на исляма-традиционните мюсюлмански райони, където има мюсюлмански религиозен закон Шариат) срещу Дар ал Харб (Дом/територия на войната - обитавана от немюсюлмани) или известна още и като Дар ал Куфр(Дом/територия на неверника). Тези имена не се споменават като термини в Корана и Сунната, но са дифинирани за първи път от основателя на ханафитския мазхаб(най-голямата сунитска правна школа) на Имам Абу Ханифа(699-767г.).
Мюсюлманският историк и философ Ибн Халдун (1332-1406г.) казва: "В мюсюлманската общност, свещена война [джихад] е религиозно задължение, тъй като е универсализъм за мюсюлманската мисия, както и задължението да се приема исляма от всеки, чрез убеждаване или със сила. Други религиозни групи не са имали универсална мисия и свещената война, затова не е религиозен дълг за тях, с изключение само ако е за отбрана. Но в Исляма е задължително да се получи власт над другите народи.[5]."
Това означава живот във вечна широкоспектърна война с Дар ал Куфр - "докато религията ще е на Аллах (Коран 8:39)", а затова лъжата от мюсюлмани към немюсюлмани е вечно позволена за употреба от исляма при всякакви обстоятелства, докато мюсюлмани общуват с немюсюлмани.




Източници[редактиране]

  1. Такия: практиката на отричане от религията, допустимо когато човек се сблъсква с преследване, например от сунити: разглежда се като средство за защита на религията
  2. "Предпазено отричане на религиозните вярвания в лицето на потенциално преследване. Подчертано от Шиитите мюсюлмани, които са били обект на периодичен преследване от сунитското мнозинство. Концепцията се основава на Коран 03:28 и 16: 106, както и хадиси, тафсир(тъллкувание на Корана) литература и юридически коментари" - The Oxford Dictionary of Islam
  3. Ислямската концепция на Ал-Такия, е да проникне и да унищожи Кафир страните
  4. Значение:придиряш, несв. Придирвам; Синоними:придирвам, съм взискателен, изисквам, изискам, държа сметка
  5. От книгата Мукаддима("Въведение"), известена също като увод на Ибн Халдун (арабски: مقدمة ابن خلدون) или уводни бележки Ибн Халдун арабския мюсюлмански историк Ибн Халдун в 1377, която записва ранен оглед на универсалната история. В книгата има занимания с историография, философия на историята, социалнит науки, социологията, демографията,културна история, социалния дарвинизъм, екология и икономика. Мукаддима също се занимава с ислямска теология, политическа теория и естествени науки - биология и химия. Ибн Халдун пише работата си в 1377г. Ибн Халдун започва Мукаддима със задълбочена критика към грешките, извършени от неговите колеги историци и трудностите, които очакват историка в работата му. Той отбелязва седем критични момента:
    "Всички записи, по своето естество, са уязвими на грешка ...
    ... Проява на пристрастност към вяра или становище ...
    ... Прекалена увереност в нечии източници ...
    ... Липсата да се разбере, за какво е предназначен ...
    ... Погрешно вярване в истината ...
    ... Неспособността да се поставя случка в реаленият контекст ...
    ... Общото желание да се спечели благоволението на тези с високи звания ...
    ... Най-важното е непознаването на законите, уреждащи трансформацията на човешкото общество. "