Шаблон:Pictorial-Islam-options: Разлика между версии

Шейх Абдул-Азиз Ибн Бааз, бившият върховен религиозен авторитет на Саудитска Арабия, е вярвал, че земята е плоска, както и мюсюлманският изследовател по астрономия Фадел Ал-Саад, който заяви в един телевизионен дебат по иракската телевизия Ал-Файхаа (на 31 октомври 2007 г.), че Земята е плоска, както свидетелстват стиховете от Корана, а Слънцето е доста по-малко от Земята и се върти около нея. Като предани мюсюлмани, те имат добри причини да заключат, че Земята е плоска; стиховете от Корана – 15:19, 20:53, 43:10, 50:7, 51:48, 71:19, 78:6, 79:30, 88:20 и 91:6 – всички те твърдят това и в Корана няма нито един стих, който да намеква за сферичността на Земята.
Фактът, че земята не е плоска е известен от хиляди годни. Древните гръцки философи Питагор (570-495 г. пр. Хр.), Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) и Хипарх (190-120 г. пр.Хр.) са знаели това. Индийският астроном и математик Ариабата (476-550 г. сл. Хр.) е знаел това. А също така и християнските учени Аниций Боеций (480-524 г. сл. Хр.), епископ Исидор Севилски (560-636 г. сл. Хр.), епископ Рабан Маврус (780-856 г. сл. Хр.), монахът Беде (672-735 г. сл. Хр.), епископ Вергилий Залцбургски (700-784 г. сл. Хр.) и Тома Аквински (1225-1274 г. сл. Хр.). Всъщност противоположно на това, което често ни бива съобщавано, сферичността на земята е била общоизвестна сред европейците от ранното Средновековие [2] а Свещената Римска империя още от 395 г. сл. Хр. е използвала кълбо, за да изобрази сферичната Земя. [3] Ако Коранът е буква по буква продиктуван от Аллах, то би следвало той да се съгласи с този факт, който е бил известен на целия свят преди неговото откровение, а и също така би трябвало да противоречи на плоскоземния модел, който е бил широкоразпространен като вярване сред бедуините в Арабия от 7-ми век.. (..прочети повече)