6013
редакции
редакция без резюме
| [проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 19 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител== | == Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител== | ||
Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих | Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – [[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], том 5, стр. 96</ref> Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана. | ||
Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>Сахих | Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>[[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], гл. 6, стр.488</ref> | ||
Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана. | Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана. | ||
| Ред 76: | Ред 76: | ||
В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и (сури 113 и 114).<ref>"''Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186</ref> | В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и (сури 113 и 114).<ref>"''Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186</ref> | ||
Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници <ref> | Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници <ref>Китаб ал-Масахиф, стр.54-73</ref> и от всички налични източници можем да проследим не по-малко от 101 варианта само в Суратул-Бакара. | ||
Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете: | Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете: | ||
| Ред 82: | Ред 82: | ||
Сура 2:275 започва с думите (''аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна''), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (''йавмал гийаамати''), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“. | Сура 2:275 започва с думите (''аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна''), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (''йавмал гийаамати''), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“. | ||
Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.<ref> | Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.<ref> Нлдеке, Гесчичте, 3,63, Джиффери, Материалс, стр.31</ref> Този вариант е записан също така в кодекса на Тайха ибн Мусарриф, второстепенен кодекс, подчинен на текста от Ибн Масуд, като Тайха по подобие на Ибн Масуд е бил поставен в Куфа, Ирак като управник и там неговият кодекс е бил широко разпространен и следван.<ref>Джеффери, стр. 343</ref> | ||
Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(''фасийааму тхалаатхати аййаамин'') , което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три „последователни“ дни.. | Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(''фасийааму тхалаатхати аййаамин'') , което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три „последователни“ дни.. | ||
Този вариант произлиза от | Този вариант произлиза от [[Ал Табари]] <ref>7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40</ref> и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б <ref>Джеффери, стр.129</ref> , както и в текстовете на Ибн Аббас <ref>Джеффери, стр.199</ref> и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.<ref>Джеффери, стр.289</ref> | ||
Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен. | Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен. | ||
| Ред 92: | Ред 92: | ||
== Убай бин Кааб == | == Убай бин Кааб == | ||
Убай ибн | Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,<ref name="bin Masud"></ref> е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.<ref>"''Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441</ref>. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.<ref>[[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], том 6, стр. 489</ref> | ||
Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното: | Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното: | ||
# Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (''вайасташхиду ллааха'') <ref> | # Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (''вайасташхиду ллааха'') <ref>цф. Нлдеке 3.83; Джеффери, стр.120</ref> <BR> | ||
# Той е изпускал думите (''ин кхиффтум'') от Сура 4:101..<ref> | # Той е изпускал думите (''ин кхиффтум'') от Сура 4:101..<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.127</ref><BR> | ||
# Той е четял (''мутатхаб-тхибиина'') вместо (''мудхабдхабиина'') в Сура 4:143.<ref> | # Той е четял (''мутатхаб-тхибиина'') вместо (''мудхабдхабиина'') в Сура 4:143.<ref>Джеффери, стр.127</ref> | ||
От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (''амарна мутрафиихаа фафасакуу'' ), Убай чете този параграф като (''баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу'').<ref> | От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (''амарна мутрафиихаа фафасакуу'' ), Убай чете този параграф като (''баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу'').<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.140</ref> | ||
Знаем, че докато Ибн | Знаем, че докато Ибн Масуд е пропуснал две сури (113-та и 114-та) от своя кодекс, Убай е включил две допълнителни сури – Ал-Хафд (Припряността)<ref>"''На Тебе (единствено) служим и на Тебе (единствено) се молим и покланяме, и към Тебе (единствено) прибягваме и сме Твои потомци. Страхуваме се от Твоето наказание и се надяваме на милостта Ти. Наистина Твоето наказание ще достигне неверниците.“ – ал-Хафд (the Haste)''" - ал Хафд ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Haste])</ref>и Ал-Хал (Разделението).<ref>"''О, Аллах, (единствено) от Тебе търсим помощ и прощение. Говорим с благодарност за Твоята благост. Никога не се съмняваме в Теб. Отхвърляме и не се доверяваме на всеки, който следва безнравствеността.“ – ал-Хал (Разделението)''" - ал-Хал ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Separation])</ref><ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан, стр. 152-153</ref> | ||
== Какво липсва от Корана?== | == Какво липсва от Корана?== | ||
Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.<ref>"'' | Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.<ref>"''Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати от началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Всеопрощаващия, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е била равно по дължина на Сурата за Кравата.“ – „The Itqan”, Суюти, част 3-та, стр. 184</ref> | ||
Абу Муса ал- | Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.<ref>"''Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта.''" - [[Муслим|Сахих Муслим]], том 2, стр. 501</ref> | ||
Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“<ref>"'' | Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“<ref>"''Абу Уакид ал-Лаитии казва: „Когато Пратеникът на Аллах (saw) получеше откровение, ние отивахме при него и той ни учеше на това, което му беше разкрито. (Аз отидох) при него и той ми каза „ Един ден внезапно ми беше казано: Наистина Аллах казва,…“ – Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 525</ref> Този стих липсва в днешния Коран. | ||
Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref> | Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.</ref>. | ||
Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref> | Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан [[Ибн Маджа]], стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref> | ||
== Алхаджадж променя Корана на Усман == | == Алхаджадж променя Корана на Усман == | ||
| Ред 187: | Ред 186: | ||
== Диакритични знаци и граматически грешки== | == Диакритични знаци и граматически грешки== | ||
Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове. | Коранът е бил написан без [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']]. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове. | ||
За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения. | За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения. | ||
Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"'' | Мюсюлманите започнали да използват [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']], защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226 </ref> | ||
Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен. | Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен. | ||
| Ред 220: | Ред 219: | ||
[[Category:Завършени статии]] | [[Category:Завършени статии]] | ||
[[Category:Проблеми с Корана]] | |||