Ислям и педофилия: Разлика между версии

"Умар поискал от Али ръката на дъщеря му, Умм Култум, за да се ожени за нея. Али отговорил, че тя все още не е достигнала възрастта (на зрялост). Умар отговорил: в името на Аллах, това не е вярно. Ти не искаш тя да се ожени за мен. Ако тя е малолетна, изпрати ми я.“ И така Али дал на дъщеря си Умм Култум една премяна и поискал от нея да отиде при Умар и да му каже, че нейният баща иска да знае за каква цел е тази премяна. Когато тя дошла при Умар и му предала съобщението, той грабнал ръката ѝ и насила я дръпнал към себе си. Умм Култум поискала той да пусне ръката ѝ, което Умар сторил и казал: „Ти си дама с високи обноски и нравственост. Отиди и кажи на баща си, че си много красива и не си такава каквато той рече, че си.“ С това Али ожени за Умм Култум за Умар"}}

Някои мюсюлмански апологети наскоро изказаха мнение, че Аиша всъщност е била на по-голяма възраст от 9 лунни години по времето, когато бракът ѝ с Пророка Мухаммад е бил консумиран. Те се опитаха да обяснят, че Аиша всъщност не е била 9-годишна, както твърдят сахих хадисите според нейното собствено свидетелство, но са определили възрастта ѝ чрез неправилно цитиране, непреки източници, неясни техники за датиране и клеветене. Тези съмнителни изследователски техники са довели до няколко конфронтиращи се помежду си хипотези за възрастта на Аиша по време на консумацията ѝ, включително – 12, 14, 15, 17, 18 и 21 години.  

При запознаване по-отблизо с тази полемика, вие ще откриете, че различните твърдения могат общо взето да бъдат категоризирани в следните категории: несправедливи обвинения срещу Хишам ибн Урва и иракските разказвачи, използването на не-сахих (недостоверна) информация, за да се отхвърлят сахих (достоверните) хадисите, които ѝ противоречат, използването на вторични и непреки източници вместо преките свидетелства, използването на „непрецизно“ датиране вместо специфичните дати и твърдения за възрастта, използването на погрешно цитирани препратки и погрешна информация, използването на некоректна логика и лични мнения

Най-силните аргумент срещу твърдението, че Йосиф е бил педофил, е фактът, че точно тези неканонични писания, които биват използвани за събиране на информация относно възрастта на Йосиф и Мария, всъщност потвърждават положението на Мария като „Приснодева“ (в Историята на Йосиф Дърводелеца, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка Ми, Непорочната Дева“).

Не е тайната, че сексуалната злоупотреба с деца има сериозни последствия върху жертвите ѝ, без значение дали става въпрос за мюсюлмани или не, и отдавна не е тайна, че Коранът открито оправдава педофилията. Разбира се, за да могат мюсюлманите най-накрая да признаят пагубните ефекти от злоупотребата върху дете, то е необходимо да представим тези ефекти, като използваме автентични ислямски източници. И ето защо намираме Аиша, третата и „най-любима” съпруга на Мухаммад, като съвършен модел за оценяване на педофилията и нейните последствия върху жертвите. Животът на Аиша бинт Абу Бакр наистина е бил една трагедия от 7-ми век.

{{Quote||Един арабски писател, цитиран от Марачи<ref>Marac. Vita Mahometis, p. 23. </ref>, казва, че Абубекер е бил доста против даването на толкова невръстната си дъщеря (Аиша, когато тогава тя е била едва на седем години), но срещу това Мухаммад представил, че има божествена заповед за това; при това положение той я изпратил с един кош фурми и когато девойката останала насаме с него, той протегнал благословената си ръка (това са думите на автора) и грубо я сграбчил за дрехите; при което тя го погледнала яростно и му казала: „Хората те наричат вярващ човек<ref>Абулфеда казва, че е той се казвал Ал Амин, „вярващия“, когато бил млад.</ref>, но твоето поведение ми показва, че си коварен.” И при тези думи тя се изтръгнала от ръцете му, събрала дрехите си и отишла да се оплаче на баща си. Старият господин, за да потуши нейното непокорство, ѝ казал, че от там нататък тя е сгодена за  Мухаммад и това му е позволило да си позволява волности с нея, сякаш че му е жена.<ref>Simon Ockley. ''The History of the Saracens'' ([{{Reference archive|1=http://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Saracens/Life_of_Mohammed/Part_I|2=2013-02-05}} Life of Mohammed, Part I]). 6th Edition. London: Henry G. Bohn. 1857 </ref>}}