Бил ли е Мухаммад педофил?: Разлика между версии

Тази статия е Есе,а есетата не отразяват непременно мнението на УикиИслям. Виж Отказване от права за детайли.

Въведение

Да. Мухаммад без съмнение е бил педофил.

Един от най-смущаващите аспекти на исляма е, че той не осъжда категорично педофилията. И наистина това не е възможно да се направи, защото ако се случи, вниманието ще се прикове към педофилията на Мухаммад, основателят на исляма. Мюсюлманите не могат категорично да осъдят педофилията без да го разобличат като фалшив пророк. И освен случая с Аиша, той е планирал да се ожени за едно бебе, но е умрял от отравяне, преди да има възможност да го стори.

Педофилията е сексуална експлоатация на деца. Енциклопедията на менталните разстройства казва, че педофилията представлява „противоестествен интерес към децата; разстройство, което се характеризира с повтарящи се, интензивни сексуални пориви и сексуално възбуждащи фантазии в повечето случаи, свързани… с деца или хора, с които не е налице взаимно съгласие. Педофилията е също така и психично сексуално разстройство, при което фантазията или действителният акт на участие в сексуални действия с полово незрели деца е предпочитаният или единственият начин за достигане на сексуална наслада и удовлетворение. Педофилията се определя от професионалистите по ментално здраве като ментално разстройство, но американската правна система определя действията, породени от педофилските желания, като престъпно деяние.“

Моля ви, забележете думите: „предпочитаният или единственият начин за достигане на сексуална наслада и удовлетворение“. От 54 до 64-годишна възраст Мухаммад е давал предпочитание на много по-младата Аиша пред останалата част от харема и наложниците си. Той е имал фантазии, свързани с Аиша, преди да ѝ поиска ръката. Той е приписал тези фантазии като „откровения“, идващи от Върховното Божество.

Енциклопедията на менталните разстройства разкрива, че някои учени свързват педофилията със забавеното емоционално развитие; т.е. педофилът е привлечен от децата, защото той или тя никога не са узрели психологически. Други разглеждат педофилията като резултат от извратена нужда за доминация върху сексуален партньор. Понеже децата са по-малки и обикновено са по-слаби от възрастните, те могат да бъдат разглеждани като потенциални партньори, които не представляват заплаха. Този стремеж към доминация понякога се възприема като обяснение защо повечето педофили са мъже.

Подчертаното желание на Мухаммад да контролира и да доминира над другите, както и използването на дивашка, яростна сила, за да ги „подчини“ на волята си, е в съответствие с нарцистичните пориви на педофил, който се наслаждава от доминацията и подчиняването на по-малък и уязвим човек.

Джеймс Хорд, психолог от Панама Сити, щата Флорида, специалист в лечението на сексуално малтретирани деца, е съгласен, че педофилите „имат нужда да усещат, че притежават власт и контрол в отношенията, което става по-лесно с децата.“

Педофилията е злоупотреба с власт

Енциклопедията на менталните разстройства казва: „Някои педофили представят оправдания или извинения, с които целят да избегнат поемането на отговорност за действията си.“

Мухаммад е оправдавал и извинявал всеки свой стремеж да доминира и контролира другите, дори и извършването на педофилски акт, като е използвал Аллах за свое алтер-его и това му е било съвършеното оправдание за неговата бруталност. Услужливият източник на откровения е давал на Мухаммад всякакво необходимо оправдание за неетичното му поведение.

Американската психиатрична асоциация казва: „Възрастен човек, който участва в сексуални действия с дете, извършва криминален и неморален акт, който никога не може да смятан за нормално или обществено приемливо поведение.“

Холандският психолог Херард ван ден Аардвег уточнява, че „сексът без принуждение“ е неправилен израз, защото винаги е налице елемент на принуждение – включително злоупотреба с авторитета на възрастния, както и злоупотреба с нуждата на детето от привързаност. Ако един учен не вижда вредата, „това е така, защото вероятно използва погрешните очила… а не защото няма нищо, което да се види.“

Д-р Дейвид Финкелхор, водещ американски учен в областта на сексуалната злоупотреба с деца, описва някои последици от прилъстяването на деца: объркване спрямо половата идентичност и сексуалните норми; невъзможност да се различи секса от любовта; объркване между получаване на грижи и обгрижване, занижен респект към авторитета на възрастните; вина, срам, страх, понижена самооценка, депресия, уязвимост към злоупотреба с алкохол и наркотици, както и нарушена способност за оценка надеждността на другите.

„В крайна сметка – казва д-р Финкелхор – аз продължавам да вярвам, че забраната за сексуални контакти между възрастни и деца е преди всичко морален проблем. И макар емпиричните изследвания да притежават някаква достоверност, те не могат да бъдат последна инстанция.“

Погрешните аргументи на ислямистите

Да се твърди, че Мухаммад е следвал традициите на своето време, означава, че Мухаммад не е бил вдъхновен от Бога и е бил фалшив пророк. Той не е повдигнал летвата на нравствеността посредством моногамията, но се е държал също като езичниците. Освен това чрез осъществяването на брачни съюзи, той е разкрил, че истинският му мотив е била неговата лична политическа власт, а не толкова религиозното или нравственото усъвършенстване на обществото. Именно този аргумент показва Мухаммад не като морален водач, а точно в обратната светлина: Мухаммад е бил с морала на езичник и е бил хитър политик. Едно истинско откровение категорично би изобличило педофилията като зло.

Ислямистите продължават да използват логическите заблуди „кръгова логика“ и „кръгово доказателство“, за да отговорят на този въпрос. В началото те твърдят, че „Мухаммад е бил морален пример, даден от Бога, следователно той не би могъл да бъде педофил“. Те просто ни карат да повярваме безрезервно, че образът на Мухаммад е бил съвършен въпреки доказателствата за обратното. Понеже никоя морална личност не може да бъде педофил, те заключават, че Мухаммад не е бил педофил. Това е основният ислямски аргумент, но този начин на мислене е въртене в кръг и е погрешно. Имало е много хора – съвременници на Мухаммад, които са го смятали за неморален. В хадисите е записано, че той е изтребил голяма част от тях. Използването на насилие с цел убеждаване на другите да се „покорят“ не е морален аргумент, но представлява още една логическа заблуда. Заблудата „позоваване на сила“ вместо обоснованите доказателства е най-често срещаният аргумент в хадисите и Корана.

Заключение

Очевидно е, че всички ние се снишаваме, когато става дума педофилията и щом трябва да признаем, че тя е срамен акт на неморалност, без значение дали е дело на Мухаммад, неговите последователи или други хора. Основните заключения от тази статия са:

1. Мухаммад е бил педофил, защото е давал предпочитанието си на детето-булка пред другите си съпруги и е планирал да се ожени за едно бебе;
2. Бракът му с Аиша не е бил одобрен от всички негови съвременници;
3. Педофилията на Мухаммад и неговата полигамия са предизвиквали огромни скандали в неговата малка общност, което е налагало получаването на специални откровения, които да възстановят доверието в него; те са подробно описани в Корана;
4. Един истински пророк би следвало да бъде вдъхновен от Висшето Божество да изобличава педофилията, а не да я извършва;
5. Педофилията е назадничаво, нецивилизовано и варварско деяние и разрушава живота на жената;
6. Мюсюлманите не могат да осъдят педофилията, дори и ако поискат, защото ще им се наложи да отхвърлят исляма. Мюсюлманите мълчаливо одобряват педофилията, дори и да се смущават да си го признаят. Мюсюлманите са така заслепени от Мухаммадовия пример на педофилия, че не са в състояние да изобличат категорично педофилията или да се засрамят. Тя е често срещана в много мюсюлмански държави и е дегизирана под формата на бракове с деца. Понастоящем ООН се опитва да спре злото на браковете с деца сред назадничавите ислямски региони в Азия и Африка. От това зависи бъдещето на около 300 млн. малки момичета.

Виж също

• Педофилия в Корана
• Мухаммад и клиничната дефиниция за педофилия