Бил ли е Мухаммад педофил?: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
Мухаммад е оправдавал и извинявал всеки свой стремеж да доминира и контролира другите, дори и извършването на педофилски акт, като е използвал [[Аллах (определение)|'''Аллах''']] за свое алтер-его и това му е било съвършеното оправдание за неговата бруталност. Услужливият източник на откровения е давал на Мухаммад всякакво необходимо оправдание за неетичното му поведение.
Мухаммад е оправдавал и извинявал всеки свой стремеж да доминира и контролира другите, дори и извършването на педофилски акт, като е използвал [[Аллах (определение)|'''Аллах''']] за свое алтер-его и това му е било съвършеното оправдание за неговата бруталност. Услужливият източник на откровения е давал на Мухаммад всякакво необходимо оправдание за неетичното му поведение.


Американската психиатрична асоциация казва: „Възрастен човек, който участва в сексуални действия с дете, извършва криминален и неморален акт, който никога не може да смятан за нормално или обществено приемливо поведение.“
Американската психиатрична асоциация казва: „Възрастен човек, който участва в сексуални действия с дете, извършва криминален и неморален акт, който никога не може да бъде смятан за нормално или обществено приемливо поведение.“


Холандският психолог Херард ван ден Аардвег уточнява, че „сексът без принуждение“ е неправилен израз, защото винаги е налице елемент на принуждение – включително злоупотреба с авторитета на възрастния, както и злоупотреба с нуждата на детето от привързаност. Ако един учен не вижда вредата, „това е така, защото вероятно използва погрешните очила… а не защото няма нищо, което да се види.“
Холандският психолог Херард ван ден Аардвег уточнява, че „сексът без принуждение“ е неправилен израз, защото винаги е налице елемент на принуждение – включително злоупотреба с авторитета на възрастния, както и злоупотреба с нуждата на детето от привързаност. Ако един учен не вижда вредата, „това е така, защото вероятно използва погрешните очила… а не защото няма нищо, което да се види.“


Д-р Дейвид Финкелхор, водещ американски учен в областта на сексуалната злоупотреба с деца, описва някои последици от прилъстяването на деца: объркване спрямо половата идентичност и сексуалните норми; невъзможност да се различи секса от любовта; объркване между получаване на грижи и обгрижване, занижен респект към авторитета на възрастните; вина, срам, страх, понижена самооценка, депресия, уязвимост към злоупотреба с алкохол и наркотици, както и нарушена способност за оценка надеждността на другите.
Д-р Дейвид Финкелхор, водещ американски учен в областта на сексуалната злоупотреба с деца, описва някои последици от прилъстяването на деца: объркване спрямо половата идентичност и сексуалните норми; невъзможност да се различи секса от любовта; объркване между получаване на грижи и обгрижване, занижен респект към авторитета на възрастните; вина, срам, страх, понижена самооценка, депресия, уязвимост към злоупотреба с алкохол и наркотици, както и нарушена способност за оценка на надеждността на другите.


„В крайна сметка – казва д-р Финкелхор – аз продължавам да вярвам, че забраната за сексуални контакти между възрастни  и деца е преди всичко морален проблем. И макар емпиричните изследвания да притежават някаква достоверност, те не могат да бъдат последна инстанция.“
„В крайна сметка – казва д-р Финкелхор – аз продължавам да вярвам, че забраната за сексуални контакти между възрастни  и деца е преди всичко морален проблем. И макар емпиричните изследвания да притежават някаква достоверност, те не могат да бъдат последна инстанция.“