Двусмислеността на Корана

Въведение

В исляма е прието сурите в Корана да се разделят според времето и мястото на написването им на ранни(мекански) и късни(медински). Тези две групи сури се различават и по своя характер. Ако меканскитe сури носят либерален и пoмиренчески характер, мединскитe сури звучат враждебнo и отмъстителнo. Тази разлика в естеството на суритe ce обяснява c изменениятa в религиозната кариера на Мухаммад.

Меккански сури/стихове от Корана

В Мекка Мухаммад е бил слаб и презрян, а неговите съплеменници едва не го убили като религиозен еретик, затова в меканските сури Мухаммад търсел компромис и пoмирение със съплеменниците си.

Аят 2:256

Стиха от Корана 2:256 - "Няма принуда в религията", не е Меканска сура, но и е мястото сред останалите и е по темата, защото Сура 2 е съвсем от началото на Мединският период. Тя е била разкрита в момент, когато мюсюлманите са току-що пристигнали в Медина, след като Мухаммад е излязал от Мекка. Нужно е било да остане в благоволението на по-силни племена около тях, много от които са били еврейски. Не случайно и молитвата в началото в Медина е била насочена към Йерусалим, но в последствие Мухаммад сменя посоката към Мекка. Причината за това е, че Мухаммад издава команда/стих за Корана/аят, която по-късно отменя (или анулира). В действителност, отмяната на аяти е много важен принцип, който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен. Един от най-странните аспекти на Корана е, че някои стихове "анулират" други стихове, или с други думи, те ги отменят, което ги прави нищожни и вече не се прилагат.

И въпреки, че днес повечето умерени мюсюлмани отхвърлят практиката на принуждаване в религията заради 2:256, това е било част от историята на исляма, тъй като Мухаммад първи е вдигнал меч. Записан е на много места да казва:

Съобщенията на Мухаммад са далеч по-близо до мир и толерантност в Мекка и по време на ранните години в Медина, когато той не е имал армия и се опитва да даде вид на новата религия. Това се променя драматично, след като той постига силата да завладява, като в крайна сметка само 8 години след това той анулира аят 2:256 като дава нови аяти/команди.

Медински сури/стихове от Корана

След няколко години в Медина, Мухаммад сглобил силен отбор и това му позволило да изхвърли ненужнaтa помирителна политика и да мине в настъпление.

Заключение

Оттук произтича двусмислеността на Корана, от която много хора умело се възползват. В зависимост от обстоятелствата се цитират или либералните, или агресивните сури. Но хората не бива да се заблуждават, понеже в исляма съществува правилото на замяна на старите сури с новите. Очевидно, дори в дните на Мухаммад и последователите му забелязали и са загрижени за промените и противоречиви издадени посоки от следващи аяти, което несъмнено води до следните стихове от Корана: