Преглед на кода на Из "Фереджето на мълчанието"



{| class="wikitable"
|-
! Из книгата "[https://www.goodreads.com/book/show/16080187-- Фереджето на мълчанието]" с разсъждения в допълнение от автор X:
|-
|Не знам дали може да има нещо по- гнусно от това да използваш деца като проводник на омраза и неприязън, втълпени от текстове, всяващи смут в душата на всеки трезвомислещ човек. Не може да е велик никой Бог, който вместо да помилва детската главичка- я съсича. Не може да е мирна религия, в която баща продава сина си за 400 000 долара, за да бъде превърнат в камикадзе, както се случва в Саудитска Арабия, например. Не може в XXI в., в съвременните устои на глобализиращия се модерен свят, да съществуват варвари, позорно сриващи, убиващи, смазващи всички общочовешки принципи и ценности. [[Аллах (определение)|Аллах]] ако иска сриване и изгаряне на исторически ценности, ако иска бити, потискани, унижавани, насилвани жени, ако иска деца- убийци и самоубийци, ако иска кръв и мъст- как тогава ще бъде премъдър и велик? Толкова ли струва величието на един Бог- [[72 девственици]] и 400 000 долара?

В началото бе словото, а словото бе запалено в Мосул, Ирак от Ислямска Държава. Не е нужно една книга да бъде Коран или Библия, за да бъде свещена, не е нужно един текст да бъде религиозен, за да бъде свят. Посегателството върху книжнината е един връх на човешките действия, който връх може да е само в надира. Крах на ценности и култура, трупани от IX в. преди Христа- отново в Мосул. Това ли е дъното- умишлено и целенасочено да се опитваш да изтриеш с вълшебна гумичка или… с чук историята на човешкото развитие? С какво съвременният „ истински мюсюлманин“ се различава от австралопитека? Ако един Бог е толкова премъдър и величав- дали ще има нужда от такива помощници на земята, за да накара невярващите да се обърнат към него?

“Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.” Или поне така би трябвало да бъде, но когато видиш дете да размята отрязана човешка глава и крещи „[[Аллаху Акбар|Аллах Акбар]]“ ти става все по- трудно да повярваш в тези думи. Това не е разказ от нискобюджетен филм на ужасите, а е днес- тук и сега. В света на интернет, на цифрова телевизия, на вестниците с милионен тираж. Във времето, в което цял свят възкликна „Je suis Charlie”.

От къде идва всичката тази гнет? Дали е въпрос на финансов интерес или ислямските терористи си разчистват пътя на хероина? Въпросът с петрола също не е за подминаване- това е основната суровина и представлява 80% от живота на всеки един от нас, а залежите са именно там- в Близкия Изток. Или може би религията „изживява своето Средновековие“? Не знам дали всичките изследвания по темата биха дали яснота по въпроса или биха дали още нови поводи за размисъл. Знам обаче, че Западът подхранва черния си пазар на оръжия с джихадистите. Да- факт! Оръжията, които бяха използвани тази година в атентата срещу „ Шарли Ебдо“, бяха от Балканите. САЩ е постоянен вносител на оръжия в Ислямския свят и е страната, постоянно сочена от едни или от други за подстрекател на религиозния тероризъм. САЩ обаче не е единствената световна сила, която има интерес- една Русия например, която също дава оръжията си на джихадистите, има не по- малко интереси от Америка, които да преследва. Най- малкото, че с ограничаването на американското влияние над страните от Близкия Изток, става по- лесно налагането на руско такова.  Но има нещо, отвъд интереса, отвъд парите, отвъд политиката, наркотиците и оръжията. Запада можем да им даваме оръжия, но не можем да им продадем нов Коран, не можем да им дадем нови Свещени текстове, не можем да им вменим идеологията… Истината е, че ако търсят в Корана текстове, с които да оправдаят зверствата си- винаги ще намерят такива. Как ли Дяволът чете Евангелието? А дали вече не го е прочел и преразказал в Корана? Неоспорим факт е, че Библията и Корана се застъпват- споделят едни и същи пророци, следват една линия за историята на човечеството и приликите свършват до там. Както в християнството има 10 Божи заповеди, така и в исляма има 12 заповеди на Аллах. Господ е казал кратко, точно и ясно: " Не убивай" и според християнската религия, всеки, който е посегнал на живота следва да бъде наказан и то не от кой да е, а от самия Бог. Това не подлежи на обсъждане, на трактовка, на грешен прочит, не се допускат изключения. В исляма една от заповедите гласи:

 
„И не убивайте човек - Аллах е възбранил това, освен по право! А който бъде убит с гнет, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в убиването! На него се дава подкрепа.".
 

Т.е. Аллах не иска вярващите да убиват, но ако някой мюсюлманин бъде убит, то самият Той упълномощава наследникът му да отмъсти и дори дава подкрепата и поощрението си. Всичко това, разбира се е ограничено с абстрактното " но да не прекалява в убиването", което " прекаляване" няма кой да уточни какво точно означава. Самото убийство като акт би следвало вече да е прекалено, но явно не е така, явно има случаи, в които можем да убиваме... това логично поражда въпроса коя е границата- за един достатъчно може да е да отмъсти на един човек, ама за друг това може да не е достатъчно и да избие примерно 10 човека и тогава да се почувства отмъстен и това няма да е прекалено. Другият тревожен момент е, че " мирната" религия се уповава на саморазправа и приема желанието за мъст. Принципът на Христос е когато ме ударят- подавам и другата буза, а тук- само в едно- единствено правило не само ни се разрешава все пак да убиваме, ами и да го правим движени от отмъщението... Но нещата съвсем не приключват до тук. Истината е, че от създаването на исляма, та до наши дни- през цялото историческо развитие на религията, различни цитати от Корана са били използвани като призив за Свещена война. Някои от тях са били изкривявани през призмата на четеца си, други звучат така, сякаш Аллах наистина иска от правоверните да убиват, за да се ползват с Неговото благоволение, защото Той е опрощаващ и милосърден.

В 9:13, например, четем:

„О, вие, които вярвате, какво ви стана, та щом ви се каза: „ устремете се към битка по пътя на Аллах!“, закретахте по земята? Нима се задоволихте с долния живот вместо с отвъдния? Насладата на долния живот спрямо отвъдния е твърде малка“ и ако продължим да четем, че стигнем до същата 9 Сура и нейния стих 41: „ Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най- доброто за вас, ако сте знаели.“.
 
Съвсем ясен е божият призив за Джихад. Също толкова ясна е и награда Му- вечно пребиваване в Рая. Осама бин Ладен пък предпочита стихове от същата сура, които гласят: 

„Бори се с тези, които не вярват в Бог, нито приемат религията на истината, докато не платят с желание за подчинение“- 9:29
и 
„Бий се и посечи езичниците където и да ги намериш. Хвани ги и ги вземи пленници, и ги причаквай с всичката хитрост на войната“- 9:5.

Като цяло тези текстове нямат много варианти на тълкуване, освен очевидното- „бий се и посечи“. Реално се оказва, че Коранът всъщност си изобилства на такива текстове. Истината е, че е разгледан проблемът за Големия и Малкия Джихад. Малкият Джихад е този, в който мюсюлманите трябва да се бият и посичат друговерците, а Големият Джихад се случва вътре в човека и е за силата да устоиш на околния свят и да запазиш вярата си в единия бог Аллах. И в двата случая ще бъдеш награден с пребиваване в Рая. Има една малка особеност обаче- Големият и Малкият Джихад вървят ръка за ръка. Ти можеш да живееш според законите на Аллах, в когото вярваш и да не допускаш душата ти да бъде опетнена от идолопоклонничество или съмнение, но правият път не се изчерпва само с това. За да докажеш, че си истински предан на своя Бог, ти трябва да не отказваш да се биеш с друговерците, защото иначе би следвало да се третираш като лицемер, а Аллах не обича лицемерите и те следва да бъдат наказани. Ако се биеш за Аллах те чака Раят, където реки текат, а ангелите поздравяват с : „Мир вам“, но ако откажеш- автоматично отиваш в Ада, където ще се пържиш и ще пиеш топла вода. Въпреки, че според Корана всеки един правоверен ще мине първо през Ада, както е посочено в Сура 19, стих 71:

„И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателната присъда на твоя Господ.“
И тук идва един логичен въпрос: нали Аллах позволяваше да се убива само в случай, че наш близък е бил убит и ние търсим възмездие? Е, как тогава ще съсичаме и ще водим битки без да убиваме в същото време? Ами отговорът е много прост и се намира в същата сура 9 и в нейния стих 14:

 

„Сражавай се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и  ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи“
- излиза, че когато мюсюлманин убива човек в името на религията, всъщност не го прави той, а самият Аллах чрез ръцете на вярващия.

 

И все пак

„Аллах не напътства хората угнетители“
.Ние никога не трябва да забравяме, че Той е Господа на световете и всичко, е

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!“
И сигурно наистина е всемилостив и милосърден, щом е създал тази толкова съвършена религия на мира и смирението. Въпреки, че смирението като че ли е най- задължително за жената в ислямския свят, където тя изобщо не е на почит. Оказва се, че думата на жената струва на половината на тази на мъжа. При наследството също няма равенство- мъжът наследява това, което би се полагало на две жени. Но най- притесняващ като че ли звучи стихът 34 от сура 4:

„Мъжете стоят над жените с онова, което Аллах е предпочел едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, те пазят и в отсъствие [ на своите съпрузи] онова, което Аллах е опазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [ после] отдръпнете се от тях в постелите и [ ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, всевелик“.
 
Според този текст мъжът и жената не са равни- мъжът седи над жената. И сякаш това не е достатъчно, ами и получава правото да й посяга при нужда. Тук Аллах узаконява семейното насилие, съвсем ясно проповядва за неравенство между половете, но все пак не забравя да ни припомни колко всевишен и всевелик е, така че никой да няма право да оспорва неговата повеля.

До момента се оказва, че четейки Корана, човек може да открие не един или два текста из сурите, всяващи смут в душата и подстрекаващи към действия, които биха определили ислямската религия като непригодима към съвременния свят, защото едно е да бъде написано в Корана- съвсем друго е неговата приложимост в XXI в. Факт се оказва, обаче, че въпреки всичко тази религия съществува в устоите на съвременното развитие на човечеството. Едни я намират като религия на мира и се кланят доземи на своя Аллах, а други я нарочват като катализатор на омраза и нетърпимост между модернизиращия се Западен свят и все по- фундаментално настроения Близък Изток.

„Джихад ислами“- Иран, Ливан, Турция, „ Хизбула“- Ливан, „ Ислямско обединение“- Иран, „ Ал Джихад“- Египет, „ Мюсюлмански братя“- Сирия, Египет, Судан, Саудитска Арабия, „ Палестински ислямски Джихад“- Израел, Турция, „ Хамас“- Израел, „Въоръжена ислямска групировка“- Алжир, „Ал Кайда“ и ИДИЛ- цял свят. Това е разделението на света от 1948 г. насам. Всичко започва след Втората световна война и създаването на държавата Израел. Тя става факт през 1948 г., когато Англия и САЩ чрез ООН спомагат за създаването й. От този момент започват активните действия на ислямските фундаменталисти,насочени към прогонване на евреите от тези земи.Обект на не по-слаба ненавист стават САЩ, Англия и Франция, традиционно възприемани от арабите като поддържащи Израел и главни виновници за изостаналостта и нищетата на техните държави. Съветският Съюз е залят от атентати на религиозни фундаменталисти, но поради политиката на тогавашното управление се налага пълно информационно затъмнение. Тази сянка на неяснота е твърде позната и за нашите географски ширини- периода между 1980- 1987 г. България също става жертва на терористични атентати на верска основа. Сега вече всички знаем за гара Пловдив и гара Варна. Изясни ни се за сливенската „ Епруветка“ и гара Буново. Оказва се, че религиозният тероризъм не започва с 11. IX. 2001г. и САЩ не е единствената застрашена страна. Това ни се припомни и в началото на 2015г., която започна по особено кървав начин за Франция. „ Шарли Ебдо“ не е единственият случай, в който ислямът се опитва да ограничи западната свобода на словото. Тази година в Копенхаген се опитаха да пречупят перото и на карикатуриста Ларс Вилкс. А Курт Вестергаард, който направи карикатура на Пророка с чалма- готова да се взриви, , за която беше отличен с престижната награда  M100 Sanssouci Media Award, живее в бронирана къща- след като на няколко пъти се опитаха да отнемат живота му. Проблемът на радикалните фундаменталисти със световноизвестните карикатуристи не е случаен. Всъщност тези хора са правили карикатури на Мохамед, които според мюсюлманите са оскърбителни. Ето защо представители на терористични групировки хванаха Калашников и решиха да изчистят образа на Пророка си. В този ред на мисли обаче, ислямската религия не е единствената засегната от изкуството и демокрацията. От същите хора, от същите издания са излизали не по- малко опозоряващи рисунки и за християнството, не едно дело е било повдигано срещу тях, не едно порицание е имало, но никой не хвана оръжие, за да отнеме живот. Но нещата съвсем не свършват до тук. Жаждата на Аллах за кръв още не се е изчерпала. Тази година след атентата в Тунис равносметката е следната: убити 18 туристи и 3 местни, ранени над 40 човека. Това е най-големият терористичен акт в Тунис откакто през 2002 г. "Ал Кайда" взриви синагога на остров Джерба и уби 21 души. Оцеляла от атаката, представила се само като Мерилин, разказа пред Франс Инфо, че в отчаян опит да се престори на умряла, за да избегне изстрелите на нападателите, се е мазала с кръвта на вече убити туристи. Пред очите й групата, с която се движела, била обстрелвана и един човек бил прострелян в главата. Ужасени, че терористите ще се завърнат, Мерилин и останалите туристи започнали да мажат телата си с кръвта на убитите.

На втори април, отново настоящата 2015 година ислямската терористична групировка „Ал- Шабаб“ напада университетски кампус в Кения и изби над 150 студенти. Четирима мъже нахлуват в кампуса на университета Гариса и остават там до вечерта. Нападателите са си избрали блок от общежитията, от който имат видимост към всички посоки. Тежковъоръжени, те убиват двамата охранители и започват да стрелят на посоки по студентите, много от които спели все още в спалните. Прицелвали се в християните и се опитвали да пощадят мюсюлманите. В резултат около 500 души все пак успяват да оцелеят, но 150 млади момичета и момчета намират смъртта си, с единствен грях- християнството. 150 не е просто число, не е просто статистика- това са нечии деца, нечий син, дъщеря, нечия надежда за светло бъдеще, нечия голяма любов. В това просто число са събрани сълзите на майката, която няма да види повече детенцето си, скръбта на бащата, чиито съвети остават безполезни вече.

Ето така седят нещата в новото хилядолетие- в съвременния „ цивилизован“ свят. Както Западът се опитва да се наложи на Изтока- така и Източният свят се опитва да властва над Западния. Но докато демокрацията се опитва да се наложи чрез секуларизация, то ислямският фундаментализъм отговаря с пълната си бойна готовност „ Аллах Акбар“. А там някъде- измежду борбите за надмощие, умират хора. Хората не могат да бъдат просто числа, човешките животи не са само статистики. На кого е нужна всичката тази кръв- на Аллах ли? Съмнявам се.

„Всеки от нас е воюващ боец, когато бъде призован за Джихад и всеки от нас има мисия в битката на основата на своите законни задължения. Аллах ни подкрепя и защитава докато всеем страх в сърцата на враговете си.”- това прокламира „ Хизбула“ в манифеста си от 1985 г., именувайки себе си по много различни начини, включително  „Организация за ислямския Джихад“ и „Организация на подтиснатите на земята“.  Същата организация само за периода 1983- 1996 година избива с атентатите си над 480 човека . Ето защо войната на верска основа е най- страшна. Терорът породен от идеята за сакралност на действията е най- страшен. Единственият начин да бъде изкоренен е като се премахне религията, която го поражда, а подобни идеи са пълна утопия. Човек, използващ религиозната си предубеденост като двигател, може да преобърне света. Религиозният тероризъм стъпва на идеята за дълг към най- святото и сакрално нещо- Бога. По време на цялата си история човекът е имал нужда да повярва в нещо, за да се почувства силен. Сякаш това обожествяване на предмети, животни, природа, въздух е в състояние да влее безконечни сили в иначе крехкото ни съществуване. Вярата действително има за цел да повдигне духа и да придаде смисъл на действия, желания, цели, живот дори. Тя е всичко онова, което се случва там, дълбоко в човека, онова най- свято и специално кътче в душата ни, което ни движи в трудните моменти. За едни Бог е любов, за други- Бог е всекидневната борба с теб самия и със заобикалящите те. Няма нищо по- лесно и в същото време по- страшно от това да влияеш на масата чрез вярата им. Не всеки мюсюлманин е терорист и не всеки терорист е мюсюлманин, но всеки радикално настроен ислямист убива и проповядва Джихад в името на Аллах. Коранът е един- и за суфиста, и за шиита, и за сунита. Защо един и същи Свещен текст за едни е смърт, а за други любов?

Интересното е, че в последно време се наблюдава странен похват сред терористичните групировки- търгуването с терористи. Когато дадена терористична организация има например камикадзе от чиято жертвоготовност няма нужда в момента- тя го продава на друга групировка, без да се взема под внимание дали дадената групировка са сунити или шиити. Единственото важно е цената. Така в един момент се оказва, че ислямските терористи се бият без да знаят за кого и срещу кого- важното е да убиват и да крещят „Аллах Акбар“, та току виж тая Хекатомба придобила свещен смисъл... В западните страни носенето на бурки от жените и на бради от мъжете се заплаща от духовните им водачи. Религията и духовните ценности са се превърнали в разменна монета. Продава се съвест на безценица. Разпродажба на вяра- Вземете! На половин цена!

Маркс и Енгелс основават своето учение на идеята за съвършената нация и нейното оцеляване за сметка на по- слабите и не до там развити нации. За да оцелее „съвършената“- трябва да се премахнат по- нисшите. Тази идея застава в основата на най- кървавите политически доктрини. Това, което иска да направи ислямът, изключително ми напомня точно на този болен идеал. Света се е възстановил вече от ужаса на Втората Световна война, няма я вече  Желязната завеса, преминахме през масовите преследвания и изтребвания на цели нации. Отхвърлили сме вече тоталитарни политически строеве, ограничаващи свободите, правата, словото, чувствата дори. И човечеството премина през всичко това, за да може на прага на съвременния цивилизован, глобализиращ се свят, да ставаме курбан на Аллах. Този стремеж за налагане чрез сила, всичката тази кръвожадност- взривявания, сривания, стрелба, стремежът към заличаване на всичко съществувало преди това, са все признаци на тоталитарните режими. Това все повече напомня за сливането на религията с политиката.  

Съществуват следните източници на мюсюлманското право: Коран, Сунна, Иджма, Откровенията на пророка Мохамед (хадиси). Коранът е принципно основният източник на мюсюлманско право. Той съдържа правилата ,според които мюсюлманското общество трябва да се организира и ръководи, и предоставя средствата за разрешаване на конфликти между индивидите , както между отделната личност и държавата. Въпреки това коранът не представлява кодекс. Все пак в него се съдържат множество правни предписания и забрани, чиято юридическа сила се определя в зависимост от мястото на строфата в контекста на главата. Мюсюлманските съдии не са длъжни да тълкуват корана; авторитетното тълкуване на тази книга е предоставено на теолозите –юристи и именно с техните трудове трябва да се съобразяват съдиите. Сунната разказва за битието и поведението на пророка, с които вярващите трябва да съобразяват собствения си живот. Сунната е сборник с адати, т.е. традиции, касаещи делата и думите на Мохамед. Иджамите са третият източник на мюсюлманското право. Те са традиции, създадени с единодушното съгласие на теолозите – юристи. Съвременният съдия търси мотиви за своето решение не в Корана, а в книгите , където са изложени разрешения, осветени от иджимата. Основата на мюсюлманското право е не рационална , а религиозна и божествена. Единствен водач може да е Аллах, всички живеят според предписаното от него и следват примера на Пророка Мохамед. Аллах е един и Мохамед е неговият Пророк.

Според Доклада за световните демографски промени, според направено проучване, за да продължи да съществува една раса за повече от 25 години, необходимият минимум раждаемост трябва да е 2,11 деца на семейство ( ДС). При по- малко от това расата ще бъде заличена. Исторически никоя раса не се е възстановила при 1,9 (ДС). При 1,3 това е невъзможно. Защото ще отнеме от 80 до 100 години, а в света няма икономически модел, който би могъл да поддържа тази раса през това време. За 2007 г. раждаемостта в ЕС, който се състои от 31 държави, е 1,38(ДС) и все пак популацията не намалява. Имиграция- ислямска имиграция. В Холандия 50% от всички новородени са мюсюлмани. В русия има повече от 23 млн. мюсюлмани. В Белгия 25 % от населението и 50% от всички новородени са мюсюлмани. В САЩ през 1970 год. е имало 10 000 мюсюлмани, към 2008 г. техният брой е 9 млн. Според преброяването от 2011 г. общият брой на самоопределилите се като мюсюлмани в България е 577 139 души. Към този момент това число положително е нараснало, заради сирийските бежанци, които все ден преминават в страната ни- законно или не, за да търсят убежище. Освен имиграцията, друга причина за това голямото нарастване на мюсюлманите в светове мащаб е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите. Така погледнато сякаш ислямизацията на Запада изглежда по- реална и осъществима. Ислямът намира начини да се налага- дали ще е с оръжие и викове или по мирния и тих начин, няма никакво значение. Мюсюлманите негодуват срещу свят, който искат да покорят и владеят. А дали всъщност ислямизацията не е чумата на XXI век? И ако ислямът успее с великата конспирация да властва над света, дали пък няма да се самоизяде, самоунищожи? Това никак няма да е чудно, вземайки се под внимание как се избиват отделните ислямски течения по между си. Терористичните организации открито воюват една с друга. Тук всеки се бие с всеки, а всички дружно викат „ Аллах Акбар“. Докато ислямът лицемерно се самопровъзгласява за най- мирната  съвършена религия, той бива разкъсван отвътре от различните си течения- шиити, сунити, кюрди се избиват помежду си безмилостно. Единствено, което е в състояние да ги накара да погледнат за миг в една посока, е убийството на неверниците. Това е сринало Османската империя и не спира да е пречка и сега- в завземането на Запада. Тази война става все по- ожесточена и кървава с развитието на технологиите и оръжията, с нарастването на ресурсите.

Според етимологията на думата „мюсюлманин“- тя  произлиза, през турски език, от арабската дума „муслим“, която означава „отдаден“, т.е. „отдаден на Бога“. Мюсюлманите се самоназовават като смирени и покорни последователи на най- мирната религия. В същото време обаче говорят и се стремят към световно господство. Искат световен мир и един по- добър свят, като се мъчат да  го постигнат с кръв и бомби.
|}

[[Category:Завършени статии]]